Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 229

град Шумен, 18.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова           Членове: Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря С. А. и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 191 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от М.М.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез Адвокатско дружество «В. & Г.», представлявано от адв.П. В. от САК, срещу решение № 252/19.04.2019г., постановено по ВАНД № 544/2019г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 2340329 на ОД на МВР - Шумен, с който на М.М.М. *** Консулт» ООД с ЕИК 201390039, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание «глоба» в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Въз основа на същите се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт, както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо потвърдения от първоинстанционния съд електронен фиш.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М.М.М., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 19.09.2018г. в 09,51 часа на главен път І - 2, км.112 + 737, бензиностанция «Шел», при управление на л.а. «Пежо 407» с рег. № СВ5043АА. При наличие на знак «В-26», ограничаващ  максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч, процесното МПС било управлявано със скорост 96 км/ч. Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство – стационарно № 00209D32D447. При направена справка от централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на «Бел Мед Консулт» ООД – гр.София, чийто управител е и М.М.М., поради което спрямо същият е издаден процесният електронен фиш, с който на представляващия дружеството на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП.  Нарушението, за което е санкциониран М.М.М. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението. Посочил е, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – стационарна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения «Multa Radar», заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Както е посочил и районният съд, по отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, изключваща приложението на общите норми. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 36 км/ч при ограничение от 60 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Шумен.

В издадения ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно - главен път І-2 км. 112+737, до бензиностанция «Шел», в който участък е разположено и стационарното техническо средство, установило превишението на скоростта. С оглед установяване на всички обстоятелства по констатираното нарушение, в хода на съдебното производство ответната страна е представила заверено копие на Схема за разположение на видео-радарната система, от която е видно, че със знак «B26» е въведено задължение за движение със скорост не по-висока от означената, а именно от 60 км/ч, която важи за двете посоки на движение по път І-2 в процесния участък. Съдът констатира и факта, че при издаване на ЕФ е приспадната допустимата грешка от 3 км/ч, доколкото отчетената скорост на движение в приложения по делото снимков материал е 99 км/ч, а в ЕФ като скорост на движение фигурира показание от 96 км/ч. Предвид гореизложеното Шуменският административен съд споделя извода, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

В тази връзка съдът не споделя релевираните от касатора доводи за липса на доказателства, установяващи извършеното нарушение. Не се възприемат като основателни изложените възражения на жалбоподателя, касаещи най-общо прецизността на осъщественото измерване. От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че измерването е осъществено с одобрен тип средство за измерване, което е и преминало успешно последваща проверка за това свидетелства приложеното по делото удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 10.02.4888 от 08.12.2010г., издадено от Български институт по метрология на основание чл.32, ал.1 от ЗИ, със срок на валидност до 08.12.2020г., е видно, че въпросната видео-радарна система е одобрена за използване за измерване. Нещо повече, видно е от протокола за последваща проверка, че при извършените проверки в лабораторни условия и полеви тест е установено пълно съответствие по поставените параметри и нормативни изисквания. Съгласно разпоредбата на чл.746 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, на която касаторът се позовава за първи път в депозираната пред настоящата инстанция жалба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост. Според съда, въпросната разпоредба вменява задължение към сертифициращия орган да провери при одобряване на техническото средство отговаря ли то на тези изисквания и доколкото в случая АТС е от одобрен тип, не възникват съмнения относно това, че скоростомерът в случая е отчел правилно скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя. Превишението на скоростта е установено посредством стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, която, освен датата и точния час на нарушението, документира и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществено.

Касационният съдебен състав споделя направените от въззивния съд изводи за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно наказателен състав, като от събраните по делото доказателства се установява, че на визираната в ЕФ дата и място е засечено превишение на максимално допустимата скорост, въведена със знак В-26. Правилно административно наказателната репресия е била насочена към касатора. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно - на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е „Бул Мед Консулт“ ООД, гр.София, като електронният фиш е бил издаден на единия от законните представители на дружеството – М.М.. М. не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша. В тази връзка – доколкото адресат на ЕФ е именно физическото лице, в качеството му на управител на юридическото лице, чиято собственост е автомобилът, с който е извършено нарушението, наложеното наказание съответства по вид на размер на приложимата санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/19.04.2019г., постановено по ВАНД № 544/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                               ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/      

                                                                                               2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.07.2019 г.