Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 228

град Шумен, 17.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 Председател: Кремена Борисова           Членове:Христинка Димитрова

                                                                                    Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. Ат. и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 184 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „И.А.Б.“ ООД, ***, депозирана чрез адвокат Ц.К.от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК 204544567, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа релевираните с въззивната жалба отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ТД на НАП – Варна, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК: 204544567, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

Дружеството е с предмет на дейност селскостопанско производство и овощопроизводство; обработване на земеделска земя; механизирани услуги със селскостопанска техника и извършване на други селскостопански услуги; придобиване, наемане и арендуване на земя за селскостопанско производство и др. под. На 04.12.2017г. дружеството издало данъчна фактура за извършена облагаема доставка с №1000000002 с получател „Инвестиционно проектиране“ ЕООД, гр. Шумен, на стойност 17100 лева и ДДС – 3420 лева, с наименование на стоката/услугата- „плащане по договор“. На 28.12.2017г. дружеството издало и данъчна фактура за извършена облагаема доставка с №1000000003, отново с получател „Инвестиционно проектиране“ ЕООД, гр. Шумен, на стойност 8000 лева и ДДС - 1600 лева, с наименование на стоката/услугата- „плащане по договор“. Дължимият данък върху добавената стойност по двете фактури в общ размер на 5020 лева обаче не бил отразен в дневника за продажби за данъчен период 01.12.2017г.-31.12.2017г. и съответно не бил включен в Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Същият бил начислен едва през данъчен период 01.04.2018г.-30.04.2018г.

На 05.12.2018г. от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна С.Х.С.била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на търговеца, по време на която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на търговското дружество за това, че като данъчно задължено лице не е изпълнило  задълженията си по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху добавената стойност в общ размер на 5020 лв. за  издадените фактури с №1000000002/04.12.2017г. и с №1000000003/28.12.2017г. за  данъчен период 01.12.2017г.-31.12.2017г. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие АНО издал и потвърденото от районния съд наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на юридическото лице.

Съдът в мотивите си посочил, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво неизпълнение му е вменено. Съдебният състав отхвърлил като неоснователни изложените в жалбата твърдения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, приемайки, че мястото на извършване на нарушението е определено правилно. Предходната инстанция посочила още, че непосочването на датата на извършване на нарушението в акта не следва да бъде разглеждано като съществен процесуален порок, доколкото същата се явява установима и от законовите разпоредби следва, че това е денят, следващ датата, до която включително е можело да бъде изпълнено процесното задължение. Въззивният съд изложил и подробни мотиви, в които обсъдил релевираните твърдения за незаконосъобразност на наложената санкция по същество, достигайки до извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца неизпълнение.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните намира, че конкретното наказателно постановление се явява изначално незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от районния съд. Предходната инстанция е обсъдила в мотивите си липсата на изрично отразена дата на осъществяване на простъпката в съставения акт, приемайки, че това опущение няма решаващ характер. Не така стои обаче въпросът с индивидуализирането на този реквизит в процесното постановление – обстоятелство, което съдът не е отчел. Видно от съдържанието му, в констативно-съобразителната си част санкционният акт сочи противоречиво две дати за извършване на нарушението – 16.01.2018г. и 15.09.2018г. Това противоречие несъмнено има съществено значение и изначално опорочава постановлението, препятствайки пораждането на целените с него последици. Това е така, защото датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно  фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Поради това и с оглед правораздавателния характер на НП не може част от нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката. Същата не може да се предполага, а следва да бъде изрично индивидуализирана от страна на АНО, носещ доказателствената тежест по установяване съставомерните признаци на поведението на лицето, сочено за нарушител. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и прочие, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират датата, на която считат, че е налице осъществено съставомерното деяние. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи кога, коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това, неизпълнението на тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.

Гореизложеното мотивира касационната инстанция да приеме оспореното пред районния съд наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално опущение, поради което то подлежи на отмяна и само на това основание, като е безпредметно да се обсъжда въпроса за законосъобразността му по същество. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от районния съд, което не е сторено и вместо да отмени постановлението на горепосочените основания, неправилно предходната инстанция го е потвърдила, излагайки и аргументи по съществото на спора. Това налага решението – предмет на касационен контрол, да бъде отменено, съответно да бъде отменен и санкционния акт на органите на НАП.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОТМЕНЯ Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК 204544567, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                                             2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.07.2019 г.