Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

17.07.2019год. гр.Шумен 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова 

при секретаря В.Р. , като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

        Производството по делото е образувано е по жалба на «БУДА 2009» ЕООД, с ЕИК 200892100, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Я.,действаща чрез пълномощника си и процесуален представител-адв.К.Д.от ШАК със съдебен адрес гр.Шумен ул.Съединение№117 депозирана срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 170 - ФИ/16.05.2019г. на началник отдел «Оперативни дейности»  - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -запечатване на търговски обект-гостилница Съединение,наход. се в гр.Шумен ул.Съединение№121,стопанисван от «БУДА 2009» ЕООД, с ЕИК 200892100 и забрана за достъп до него.      

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ,като неправилна,незаконосъобразна,немотивирана и издадена в нарушение целта на закона.Оспорващият излага и подробни съображения,че не е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение,тъй като не е установена липсата на издаване на касова бележка от фискално устройство.Твърди,че при извършване на плащането на сумата е издадена фискална касова бележка,както и че по делото липсват убедителни доказателства за осъществяване от обективна страна състав на административно нарушение,вменено на жалбоподателя-предпоставка за налагането на ПАМ.Излага и доводи,че обжалваната заповед е постановена в несъответствие с целта на закона.Моли съда въз основа на изложените съображения, да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не се явява.Същият  се представлява от процесуалния си представител-адв.К.Д.от ШАК,който поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея подробни съображения. В условията на алтернативност,отправя искане за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо извършеното от дружеството нарушение,тъй като от същото не са настъпили вредни последици.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище с рег.№ДА-01-2022 от 21.06.2019год. по описа на ШАдмС излага подробните си съображения досежно неоснователността на депозираната жалба,поради издаване на обжалваната заповед за ПАМ от компетентен орган,при спазване на административно производствените правила,при наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0307342 от 30.04.2019г. /л.15/, служители на ГДФК на НАП извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект - гостилница "Съединение", находяща се в гр.Шумен, ул.Съединение № 21, стопанисвана от "Буда 2009"ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че на 30.04.2019г. в 14,15 часа в гр.Шумен търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, със стационарен търговски обект, не е издало фискална касова бележка, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, от инсталираното в обекта фискално устройство "Eltrade А3-KL", доколкото за покупка на една порция кебапчета с гарнитура на стойност 2,50 лева, 1 брой безалкохолно кока-кола на стойност 1,00 лев и 4 филийки хляб на стойност 0,40 лева е издадена фискална касова бележка № 0001547/30.04.2019г., която не съдържа наименованието на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F484790/04.05.2019 година /л.10/ е започнало административнонаказателно производство срещу „Буда 2009“ ЕООД гр. Шумен за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ  , затова, че на 30.04.2019 година  за извършена покупка в търговски обект-гостилница Съединение в гр.Шумен ул.Съединение №21,стопанисван от „Буда 2009“ЕООД, не е издало фискална касова бележка,отговаряща на изискванията на Наредба№Н-18/13.12.2006год. от инсталираното в обекта фискално устройство,регистрирано в НАП,с което не е спазило реда за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и е осъществило състава на нарушение по чл.26, ал.1, т.7, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г..

Със Заповед №176 - ФИ/16.05.2019г. на началник отдел «Оперативни дейности»  - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект-гостилница Съединение,наход. се в гр.Шумен ул.Съединение№121,стопанисван от «БУДА 2009» ЕООД, с ЕИК 200892100 и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1от ЗДДС.

Заповедта постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател в срок до 5 дни от датата на връчване на заповедта, като конкретният ден и час да се определят от връчителя.

Със същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи наложената ПАМ и относно продължителността на срока.

ЗППАМ е връчена  на представляващия дружеството на 30.05.2019г.,видно от разписка за връчването й /л.9/.

Несъгласен с постановената заповед за налагане на ПАМ, на 13.06.2019г. адресатът на заповедта подава настоящата жалба  с вх.№25363-2 пред Административен съд-Шумен, с искане за  отмяната й.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта за налагане на ПАМ-запечатване на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.

Съдът приема жалбата за основателна,  предвид следните съображения:

 Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел «Оперативни дейности»  - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от прил. на л.19 от делото Заповед№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018год.,цитирана в обжалваната заповед,налице е постановена заповед от изпълнителния директор на  НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС,поради което съдът с оглед доказателствата приема,че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена от надлежно оправомощен компетентен административен орган.

Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 30.04.2019 година, обективирана в протокола за извършена проверка№0307342 от същата дата /л.15/, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.

Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба№Н-18 от 2006 год. предвижда,че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно предвиденото в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 година, фискалната бележка от ФУ трябва да е четима,да съответства на образеца съгл. приложение№1 и да съдържа задължително подробно изчерпателно изброените от т.1 до т.17 реквизити,между които съгласно т.7-„наименование на стоката /услугата,код на данъчна група,количество и стойност на закупените стоки или услуги“.Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба,както и че издаваните касови бележки трябва да съответстват на изискванията  на Наредба№Н-18/13.12.2006год.

 В случая няма спор, че служител на ТД гр. Варна на НАП е закупил една порция кебапчета с гарнитура на стойност 2.50лв.,един брой безалкохолно-кока кола на стойност-1.00лв. и четири филии хляб на стойност-0.40лв.,за които  е издаден касов бон№0001547/30.04.2019год. на обща стойност-3.90лв. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство-ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED327685 и ИН на ФП 44327869,регистрирано в НАП с потвърждение№4103896,както и че издадената фискална касова бележка не съдържа наименование на стоката/услугата,код на данъчна група,количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.Видно от съдържанието на прил. касов бон /л.16/,и трите покупки са били маркирани като „кухня“ с посочена единична стойност и крайна цена на покупката. Тези факти се съдържат в протокола за проверка, представляващ официален свидетелстващ документ, чието съдържание не е опровергано от оспорващия.При проверката е извършен опис на касовата наличност в търговския обект,при който е констатирана разлика от 20лв. между касовата наличност по документи и фактическата наличност в касата.Изведен е и междинен /дневен/ финансов отчет от ФУ.Извършената контролна продажба,за която е издаден касов бон ,който не отговаря на изискванията на Наредба№Н-18/2006год. е на ниска стойност-3.90лв.,констатираното нарушение е извършено за първи път.От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел на оспорващия-св.С.Х.-касиер в проверения търговски обект-гостилница,кредитирани с доверие от съда с оглед тяхната непосредственост на възприятията и кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото се установи,че при извършената на процесната дата в обекта контролна покупка от проверяващите ,същата е издала касов бон,в който всеки от закупените артикули е бил маркиран като „кухня“,с посочени в издадената касова бележка единична и крайна цена и  не е съдържал отделни наименования на продадената стока.След като по време на проверката станало ясно,че издадената касова бележка не съответства на изискванията на Наредба№Н-18/2006год.,тъй като не съдържа наименование на стоката/услугата,код на данъчната група,количество по видове закупени стоки или услуги,в рамките на същия работен ден ,свидетелката посетила офиса на фирмата,обслужваща на абонаментен договор въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство и пропускът бил отстранен в рамките на същия ден на проверката,като всички артикули били въведени в касовия апарат по наименование на стоката/услугата,код на данъчна група,количество и стойност на закупените стоки или услуги,в съответствие с изискванията на наредбата.От показанията на свидетелката се установи също,че гостилницата функционирала от около 9 години,по време на които са били извършвани и други проверки от служители на НАП,но такова нарушение е констатирано за първи път. Констатацията за размера на продажбата,за която е издаден касов бон ,който не отговаря на изискванията на Наредба№Н-18/2006год. е на ниска стойност-3.90лв.,поради което същият не води до извод за засегнат важен държавен или обществен интерес. Видно от прил. към протокол за извършена проверка с.АА №0307342/30.04.2019год. доказателства ,размерът на оборота  от ФУ на търговеца в деня на проверката е 273лв. Липсват данни какви са размерите на обичайните обороти на търговци с такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя обуславят запечатване на търговския обект,поради съществуващата възможност от извършването на нови нарушения,от които за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди,засягащи пряко интересите на държавата,с оглед на което съдът счита,че в конкретния случай запечатването на търговски обект за 10дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Още повече,че констатираното нарушение е било отстранено незабавно,още в деня на проверката.

 Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно неправомерно деяние.

Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите –липса на издадена касова бележка, липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочените в мотивите относно срока на мярката цели "за да се осигури защитата на обществения интерес,като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения" са несъстоятелни, общо формулирани,несъобразени със спецификата на конкретния казус.

На първо място наложената ПАМ-запечатване на търговския обект-гостилница  не би могло да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението,за което е издадена оспорената заповед,тъй като същото е довършено към момента на установяването му и отстранено незабавно още в деня на констатирането му,а заповедта за налагане на ПАМ е издадена значително по-късно,близо шестнадесет дни след констатиране на нарушението в момент,в който същото вече е било отстранено и фискалното устройство е било синхронизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба№Н-18/2006год.

Съдът намира за необосновано и недоказано и другото основание, посочено от административния орган, а именно възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено проследяването на реализираните обороти и пълната отчетност на извършваните от лицата продажби. Обстоятелството, че издаваните в обекта касови бележки не съдържат всички изискуеми реквизити, само по себе си не би могло да се квалифицира като пречка за проследяване на търговския оборот, след като този търговски оборот се отчита от проверяваното лице, нито затруднява контролната дейност на органите на НАП до степен, препятстваща данъчното облагане.

 Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. Доведена до крайност, тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено издалото несъответстващ на изискванията на наредбата  касов бон лице да спре извършването на нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения от този вид. Такива цели в хипотезата на нарушение по чл. 26, ал. 1 т.7 , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите административната принуда не може да си поставя.

В самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се определя от административно наказващия орган при издаване на НП, което е част от налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед все още липсва и не е налице издадено наказателно постановление.Издадената в конкретния случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи от страна на оспорващото дружество,като по този начин освен ,че ограничава в значителна степен правата на търговеца,води и до пропуснати приходи за държавата от данъци,което не съответства на целта на закона.

Не на  последно място съдът,в настоящия съдебен състав счита,че, определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка  следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда и е постановена в  нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350лв.,съставляващи внесена от оспорващи държавна такса за водене на дело и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът 

Р Е Ш И : 

ОТМЕНЯ Заповед№170 - ФИ/16.05.2019г. на началник отдел «Оперативни дейности»  - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -запечатване на търговски обект-гостилница Съединение,наход. се в гр.Шумен ул.Съединение№121,стопанисван от «БУДА 2009» ЕООД, с ЕИК 200892100 и забрана за достъп до него.      

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с адрес гр.София бул.“Княз Ал.Дондуков“№52 да заплати  на«БУДА 2009» ЕООД, с ЕИК 200892100, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Я. РАЗНОСКИ по делото в размер на 350/ триста и петдесет/ лв.,съставляващи заплатената от оспорващия ДТ за водене на дело и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

      Препис от настоящото ,решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.