Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 226

град Шумен, 16.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова          Членове: Христинка Димитрова

                                                                               Маргарита Стергиовска

при секретаря С. А. и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 175 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „А.Л.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат А.А.от Варненска адвокатска колегия, срещу Решение № 113/29.03.2019г. на Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 883/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 37-0000264/10.05.2018г. на  началник ОО „АА“ Разград, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на основание чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвП на „А.Л.“ ЕООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (хиляди) лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка сочи, че актът за установяване на административно нарушение е изготвен от некомпетентно лице, което представлява съществено опущение, опорочаващо изначално протеклото производство. Поддържа се и становището, че в НП не е упоменато и мястото на извършване на нарушението. С оглед на това се отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт и на потвърденото с него постановление, което искане за застъпва от процесуалния представител на касатора и в хода на съдебното заседание.

Ответната страна, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Разград, не изразява становище по основателността на касационното оспорване, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не е явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение на Районен съд – Разград е потвърдено Наказателно постановление № 37-0000264/10.05.2018г. на  началник ОО „АА“ Разград, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на основание чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвП на „А.Л.“ ЕООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Решението на съда е постановено при следната фактическа обстановка:

На 03.04.2018г. контролни органи по Закона за автомобилните превози приключили комплексна проверка в дружеството жалбоподател с КП. В хода на проверката било установено, че „А.Л.“ ЕООД *** в качеството си на превозвач не е извличал информация най-малко веднъж на 90 дни, записана в дигиталния апарат на товарен автомобил „Рено Премиум“ от категория N3 с рег. № РР 0748 АХ и оборудван с тахографски апарат „Siemens AG SU 1381.1052300008“ с № 0000918121, за периода от 01.03.2017г. до 28.02.2018г., като има извличане на данни от 20.06.2017г.

За това нарушение на 02.04.2018г. свидетелят И.И.– инспектор в ОО „АА“ - Търговище съставил на дружеството АУАН бл. № 249187, в който описал нарушението и го квалифицирал като такова по чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на свидетеля Д. С. и упълномощено от дружеството лице.

На база съставения АУАН, по – късно на 10.05.2018г., било издадено и атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на търговеца. Съдът посочил, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките, основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират  административното нарушение, вменено на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. Съдебният състав извел решаващия си извод за законосъобразност на правораздавателния акт по същество, като в тази връзка кредитирал показанията на разпитаните контролни органи и ценил приобщените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи проведеното санкционно производство. Въззивният съд е изискал съответните документи, установяващи наличието на компетентност в контролните органи – по делото са приложени заверени копия на командировъчни заповеди на служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище и заверено копие на Писмо № 11-24-2414/1/15.03.2018г. на главния директор на ГД „АИ“, адресирано до началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Търговище, от прочита на които е видно, че служителите на отдела са били надлежно командировани в гр.Разград с цел извършване на комплексна проверка на превозвача „А.Л.“ ЕООД, в хода на която спрямо търговеца е отпочнало и административно наказателното производство, инициирано с надлежно съставения АУАН № 249187/02.04.2018г. При това положение закономерно районният съд е счел, че актосъставителят е разполагал с необходимата компетентност да състави акта спрямо дружеството.

Не се споделя и твърдението за несъответствие на НП с чл.57, ал.1 от ЗАНН, аргументирано от касатора с твърдения за липса на надлежно изписване на мястото на извършване на простъпката. Деянието, за което касаторът е привлечен към административно наказателна отговорност, се изразява в неизпълнение на задължението за извличане на тахографски данни. Това задължение е елемент от административната дейност на превозвача, която се осъществява в седалището му. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.37, ал.2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г., съгласно която извлечените данни се съхраняват в адреса на управление на превозвачите. Следователно мястото на изпълнение, респективно на неизпълнението, е адресът на управление ***. Проверката е извършена в ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Разград и наказателното постановление е издадено от съответния териториално компетентен орган. При това неконкретизирането на мястото на нарушението не накърнява правото на защита на жалбоподателя и не препятства възможността му да разбере в какво е обвинен.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд относно безспорната установеност на приписаното на търговеца неизпълнение. Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл.93г, ал.2, предл.1 от ЗАвП, превозвач, който не осигури извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лева. Задължението за извличане на тази информация произтича от правилото на чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, като съгласно подзаконовият нормативен акт това извличане, анализирано като понятие от районния съд, следва да бъде осъществявано най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф. Именно това свое задължение не е изпълнило санкционираното дружество – факт, който се установява с категоричност от наличните писмени и гласни доказателства. Резонно следствие на това е и ангажиране на отговорността му по визирания по-горе наказателен състав на ЗАвП, до какъвто извод е достигнал и районният съд.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Въз основа на изложеното Шуменският административен съд приема касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Разград като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/29.03.2019г. на Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 883/2018г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                             ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                                    2. /п/

      ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.07.2019 г.