Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 219

град Шумен, 11.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова           Членове: Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря С. А. и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД № 177 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***,  срещу Решение № 248/17.04.2019г., постановено по ВАНД № 457/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000343/31.12.2018г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) - гр.Шумен при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС).

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния  и процесуален закон. В тази връзка се твърди, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание, както и субективната му страна. Счита се, че по отношение на същото деяние е налице влязло в законна сила НП №46-0000353/31.12.2018г., като по този начин С.С. е санкциониран два пъти за едно и също деяние, в нарушение на принципа „non bis in idem“. Въз основа на изложените съображения  се отправя искане касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

           Ответникът в касационното производство – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Шумен, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. 

           Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

            С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000343/31.12.2018г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) - гр.Шумен, с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП на С.В.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. на МТС. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят бил управител на Учебен център „Технотранс-Шумен“ ЕООД, притежаващ разрешение за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС №3699/13.03.2014г., като същевременно бил ръководител на учебната дейност на учебния център и преподавател. От контролни органи на ГДНП, НАП и ИА“АА“ била извършена комплексна съвместна проверка на Учебния център. На 22.11.2018г. с Приемно-предавателен протокол били предадени 17 учебни картони от Учебния център, сред които и УК  №3450046/02.10.2017г., издаден на кандидата С.Н.И.. От контролните органи било установено, че в част от картоните, сред които и процесният, преподавателят по практическо обучение С.С., не бил попълнил данните своевременно. Резултатите от извършената комплексна проверка били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка, съставен на 18.12.2018г. на основание чл.166, ал.1, т.3 и ал.2, т.3 от ЗДвП. Било установено, че в хода на обучението, което приключило на 22.02.2018г., в картона на кандидата не били вписвани данните от практическото обучение, като не били отразени датите и часовете на обучението, както и фамилия и подпис на преподавател. Въз основа тези констатации, на същата дата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 № 259549 за това, че жалбоподателят, в качеството си на преподавател по практическо обучение, не е вписвал своевременно данните в учебния картон от практическото обучение на кандидата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Такива не били депозирани в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 31.12.2018г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП на С.В.С. била наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37/02.08.2002г. на МТС.

            Настоящата инстанция споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи. За да постанови крайния си акт, съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.

            Настоящата инстанция намира, че в АУАН и НП са посочени единствено бланкетните разпоредби на чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП и чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37/02.08.2002г. на МТС, които визират санкция за преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението, без да е упоменато кои точно данни е следвало да бъдат вписани, респективно коя информация не е попълнена от лицето. В конкретния казус НП не отговаря на установените от закона реквизити, като нарушението не е описано в необходимата пълнота с всички съставомерни негови признаци. Касае се за нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната част съществени елементи от неговия състав. Напълно липсва установена субективна страна на деянието, съгласно чл.6 от ЗАНН.

           Касационната инстанция отчита като съществено процесуално нарушение и липсата на посочена дата и място на нарушението както в акта, така и в постановлението, с което са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата, посочена в АУАН и НП – 18.12.2018г., и мястото– в сградата на ОО „АА“, гр. Шумен, бул. Ришки проход, се свързват със съставяне на АУАН и с приключване на извършената  проверка, но същите не индивидуализират деянието, в което се е изразило същинското нарушение. Доколкото деянието е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в невписване своевременно на необходимите данни в учебния картон от практическото обучение на кандидата, то е следвало да бъде посочена датата до която това вписване е било нужно да се осъществи, съобразно нормативните изисквания в тази насока. Следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специалните нормативни актове, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират датата, на която считат, че е осъществено съставомерното деяние. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи кога и коя точно правна норма е нарушена от него, както и по какъв начин е осъществено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това неизпълнението на тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.

           Отделно от така установеното, съдът намира, че наказващият орган е издал наказателното постановление, без да е извършил проверка на спорните обстоятелства, като не е установил с категоричност дали установеното непопълване на данните в учебния картон на С.Н.И. се дължи на настъпили форсмажорни обстоятелства. Видно от материалите по делото, в хода на административната проверка С.С. е представил пред началника на ОО „АА“– гр.Шумен Протокол №6 от 21.06.2018г. на УЦ „Технотранс – Шумен“ и Приложение към Протокол №6. От посочените документи се установява, че на 16-17 юни 2018г. е настъпило наводнение в УЦ „Технотранс – Шумен“, при което са унищожени учебни картони, дневници и учебна документация и е взето решение повредените и унищожени картони да бъдат установени и издадени наново чрез системата на ИА АА; курсистите да бъдат извикани и известени за случилото се, да положат подписите си на новоиздадените картони и да се попълнят кормилните часове, със срок за изпълнение 20 декември 2018г. Жалбоподателят е пояснил, че иззетите картони не съдържат всички реквизити, тъй като е необходимо технологично време за тяхното възстановяване. В обстоятелствената част на НП липсват мотиви относно изложените от лицето факти и обстоятелства, което, съпоставено с непосочване на датата на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение, води до неяснота в обвинението – дали се приема, че С.С. в качеството си на преподавател по практическо обучение не е попълнил данните в картона своевременно – след приключване на съответния час по практическо обучение или същият не е попълнил тези данни в новоиздадените картони, което води до опорочаване на НП в степен, налагаща отмяната му.

             Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на касационния жалбоподател. Районният съд е достигнал до противен извод, което обуславя извода за неправилност на постановеното от него съдебно решение, респективно налага отмяна на това решение и на потвърденото с него наказателно  постановление.

             Не следва да се коментират направените възражения от С.С. за повторно ангажирана отговорност за едно и също деяние с друго влязло в сила НП, а именно НП №46-0000353/31.12.2018г., приложено по делото, доколкото в настоящия казус не беше установено нарушението, за което е санкциониран С.С. с процесния санкционен акт.

            По изложените правни доводи касационната инстанция намира, че обжалваното пред районния съд наказателно постановление е незаконосъобразно, а решението на съда, с което същото е потвърдено, се явява постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, респективно следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление.    

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И: 

         ОТМЕНЯ решение №248/17.04.2019г. по ВАНД №457/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000343/31.12.2018г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Шумен, с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от Закона за движението по пътищата на С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС.

         Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                           ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                          2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.07.2019 г.