Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 129

град Шумен, 10.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                               Административен съдия: Маргарита Стергиовска

при участието на секретаря Св. Ат. и с участието на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 232 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-1363/25.04.2019год. по описа на ШАдмС, депозирана от Земеделски институт – град Шумен, с ЕИК:127526189, със седалище и адрес на управление град Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3, представлявано от Директора проф.дн.А.А., чрез адв.Л.В. от ШАК срещу Община Шумен, с която се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от Наказателно постановление № 0023/06.12.2018г., издадено от секретаря на Община Шумен, отменено с решение по ВАНД № 3381/2018г. по описа на Районен съд- град Шумен, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер общо на 400 лева, в това число 100 лева за изготвяне на възражение по АУАН № 20/27.06.2018г. и 300 лева за процесуално представителство по ВАНД № 3381/2018г. по описа на Районен съд-град Шумен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв.Л.В., редовно упълномощена, която поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на направените деловодни разноски по настоящото производство, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

           Ответната страна, Община Шумен, в представен писмен отговор с рег.№ ДА-01-1862/12.06.2019г. по описа на ШАдмС заявява, че искът е основателен както по основание, така и по размер, доколкото с влязло в сила решение № 180/07.03.2019г. на ШРС е отменено изцяло Наказателно постановление № Д0023/06.12.2018г., издадено от секретаря на Община Шумен, с което на Земеделски институт е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, а съгласно ТР № 1 от 15.03.2017г. на ВАС, изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната на  незаконосъобразни наказателни постановления са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изплатените от ищеца адвокатски хонорари са съобразени изцяло с минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът  се представлява от юрисконсулт Р.А., която заявява, че поддържат депозирания писмен отговор. Поддържа и отправеното в хода на съдебното дирене и отхвърлено от съда като неоснователно искане за обединяване на съдебното производство с останалите седем административни дела, образувани по искова молба от Земеделски институт против Община Шумен с предмет – ЗОДОВ, на основание чл.213 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, тъй като същите са с един и същ предмет, с едно и също основание и едни и същи страни.

  Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба, поради което предлага същата да бъде уважена.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

  С Наказателно постановление № Д 0023 от 06.12.2018год. на Община Шумен, издадено от Д.К.Д.- Секретар на Община Шумен, на ищеца Земеделски институт - Шумен, за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за това, че като данъчно-задължено лице по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗМДТ не е изпълнило задължението си да декларира недвижим имот в законоустановения срок до 01.06.2018г. Наказателното постановление било оспорено пред Районен съд Шумен, за което било образувано ВАНД №3381/2018г. С Решение № 180/07.03.2019г., съдът отменил наказателното постановление на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като административно наказателната разпоредба, цитирана в постановлението, междувременно била изменена със закон, обнародван в ДВ бр.98/2018г., считано от  01.01.2019г., в резултат на което отпаднало задължението за деклариране на придобит имот от страна на новия му собственик. Съдът констатирал и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, при които нарушението е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай, респ. за същото да не се налага наказание. Решението не било обжалвано с касационна жалба от ответната страна. Следователно решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 27.03.2019г.– датата, следваща тази на изтичане на 14-дневния срок в полза на страните за оспорването му с касационна жалба. В образуваното административно-наказателно производство, при разглеждането му пред административно-наказващия орган преди издаване на НП и впоследствие пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Л.В... Било заплатено възнаграждение за оказана защита по депозирано Възражение в срока по чл.44 от ЗАНН срещу съставения АУАН № 20/27.06.2018г., за което е приложено Пълномощно от 29.06.2018г. между същите страни с номер №0000087150 и разходен касов ордер №234 от 10.07.2018г. за платена сума в общ размер 800лв. за осем акта за установяване на нарушение или по 100лв. за защита по всеки от тях. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от кочан № 0000091596- Пълномощно от 21.12.2018г., в него било уговорено възнаграждение в размер на 300.00лв., за което е отбелязано, че е платено по банков път, като е представено извлечение от банкова сметка на стр.6 по делото. В пълномощното е посочено, че същото е за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление № 0023/2018г. и процесуално представителство. Горното обстоятелство се установява и от приложена по делото служебна бележка /л.9 от делото/, неоспорена от ответника по предвидения в закона ред, удостоверяваща, че адвокатският хонорар по а.д.№3381/2018 г. и по още 7 на брой дела при ШРС  с упоменати номера, в размер на 300 лева за всяко от тях или общо в размер  на 2 400 лева, са наредени на 04.01.2019год. и изплатени изцяло по сметка на адвокат Л.В.. Сторените разноски са предмет на исковата претенция по настоящото съдебно производство.

   При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно постановление, с което на Земеделски институт – град Шумен е наложена имуществена санкция. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено Наказателно постановление от секретаря на Община Шумен, на основание Заповед на Кмета на Общината, следователно при спазване правилата за функционална и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – град Шумен.

    Община Шумен е юридическото лице, в чиято структура се намира административно-наказващият орган, издал наказателното постановление. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.    

   Отмяната на НП касателно наложената санкция в размер на 500.00лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените на ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

    За да се ангажира отговорността по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.             

      В настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ,ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството при издаването му в размер на 100.00 лева и по обжалването му в размер на 300лева. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което по настоящото производство са представени неоспорими доказателства. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска защита във всички фази на оспорване на акта и да направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие.

  Въпреки, че плащането е доказано в претендирания размер от 100.00 лева и съответно 300.00 лева и липсва  възражение на пълномощника на ответника за неоснователност на претенцията по размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно което спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300.00лв. В настоящия казус договореният и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в минималния размер за подобни дела.

    Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 400.00лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.      

    По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, в т.ч. внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска. С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 25.00 лева - заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, заплатено по банкова сметка.          

    С оглед на гореизложеното, съдът,

Р  Е  Ш  И :

      ОСЪЖДА Община Шумен, с ЕИК: 000931721, представлявана от Кмета на Община Шумен, с адрес: гр.Шумен, бул. "Славянски" 17 да заплати на Земеделски институт – град Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3 с ЕИК127526189, представлявано от Директора проф.дн.А.А., сумата 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение № 180/07.03.2019г., постановено по ВАНД №3381/2018г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 27.03.2019г. незаконосъобразно Наказателно постановление № Д 0023 от 06.12.2018год. на Община Шумен, издадено от Д.К.Д.- Секретар на Община Шумен. 

    ОСЪЖДА Община Шумен, с ЕИК 000931721, представлявана от Кмета на Община Шумен, с адрес гр.Шумен, бул. "Славянски" 17, да заплати на Земеделски институт – град Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3 с ЕИК 127526189, представлявано от Директора проф.дн.А.А., сумата  325,00 / триста двадесет и пет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Забележка: Решението е влязло в законна сила на 27.07.2019г., като необжалвано.