Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№189

град Шумен, 25.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното  заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                           Бистра Бойн

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участието на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 151 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, депозирана чрез Областен отдел «Автомобилна администрация (ОО„АА“) – град Шумен, срещу решение № 243 от 11.04.2019г., постановено по ВАНД № 459/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 46-0000341/31.12.2018г. (погрешно посочено в диспозитива на решението с № 46-0000431) на Началника на Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр.Шумен, с което на С.В.С. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева  на основание чл.178б, ал.6, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС). В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на наказателното постановление. Според касатора неправилно районният съд приема, че в издаденото наказателно постановление липсва пълно и точно описание на нарушението, тъй като конкретните данни, който подлежат на вписване в учебния картон на кандидатите за придобиване на правоспособност, са посочени в заповед № РД 09-1081/24.08.2007г. за утвърждаване на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от различни категории и подкатегории, издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл.153, т.1 от ЗДвП. Досежно липсата на посочена дата на извършване на нарушението касаторът твърди, че не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точна дата, на която е следвало да бъдат извършени съответните вписвания, тъй като предвид естеството на нарушението, установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. В тази насока е достатъчно обстоятелството, че на датата на проверката нарушението е съществувало и е било съответно констатирано от проверяващите. Изразено е и несъгласие с извода на съда за липсата на доказателства за субективната страна на деянието. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, потвърждаващо наказателното постановление.

Ответникът С.В.С., в депозиран писмен отговор рег.№ 7477/02.05.2019г. по описа на ШРС оспорва касационната жалба, излагайки аргументи за правилност на атакуваното съдебно решение. Последният депозира и възражение с рег.№ 7670/07.05.2019г. по описа на ШРС, както и писмени бележки с рег.№ 1583/17.05.2019г. по описа на ШАдмС, в които наред с изложените доводи за неоснователност на касационната жалба, сочи, че спрямо него е издадено наказателно постановление № 46-0000353/31.12.2018г., с което е наказан за същото по вид нарушение, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 46-0000341/31.12.2018г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Шумен, с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП на С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че от контролни органи на ГДНП, НАП и ИА“АА“ била извършена комплексна съвместна проверка на Учебен център „Технотранс – Шумен“ ЕООД - гр. Шумен. На 22.11.2018г. с Приемо-предавателен протокол били предадени 17 учебни картони от Учебен център с Разрешение № 3699/13.03.2014г., издадено на дружеството, сред които и УК № 3468780/13.112.2017г., относно кандидата И.В.Д.. Контролните органи установили, че в част от картоните, преподавателят по практическо обучение не бил попълнил данните своевременно. Резултатите от извършената комплексна проверка били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка, съставен на 18.12.2018г. на основание чл.166, ал.1, т.3 и ал.2, т.3 от ЗДвП. С оглед направените констатации срещу ответника бил съставен АУАН серия А-2012 №259548 за това, че в качеството му на преподавател по практическо обучение е извършил следното нарушение: в учебния картон УК № 3468780/13.11.2017г., не е вписал своевременно данните от практическото обучение на кандидата, като обучението било приключило на 26.04.2018г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него с възражения. Такива не били депозирани в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на С.С. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС.

За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е констатирал, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени дата и място на извършване на нарушението, в разрез с императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата, посочена в АУАН и НП – 18.12.2018г., и мястото – в сградата на ОО „АА“, гр. Шумен, бул. Ришки проход, се свързват със съставяне на АУАН и с приключване на извършената проверка, но същите не индивидуализират деянието, в което се е изразило същинското нарушение. Доколкото деянието е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в невписване своевременно данните в учебния картон от практическото обучение на кандидата, то е следвало да бъде посочена датата, до която това вписване е било нужно да се осъществи, съобразно нормативния акт. Място на нарушението също липсва посочено в НП и в АУАН. На следващо място съдът е приел, че липсва пълно и точно описание на нарушението, доколкото в обстоятелствената част на НП не е посочено кои точно данни следва да бъдат вписани в учебния картон. В мотивите на съдебното решение са изложени и аргументи за липсата на установена субективна страна на нарушението, в разрез с изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В тази насока съдът е посочил, че административно наказващият орган не е извършил проверка и не е установил с категоричност дали непопълването на данните в учебния картон, издаден на кандидата И.В.Д. е извършено виновно, по непредпазливост или се дължи на настъпили форсмажорни обстоятелства – повреждане и унищожаване на учебните картони вследствие наводнение, каквито твърдения са наведени от проверяваното лице в хода на административно наказателното производство. В обобщение съдът е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните, поради което го е отменил.

Настоящата инстанция споделя направения от въззивния съд извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същите са опорочили атакуваното наказателно постановление до степен, довела до неговата незаконосъобразност. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон, които настоящият състав изцяло споделя.

Правилно съдът е констатирал, че в обжалваното НП и в АУАН са посочени единствено бланкетните разпоредби на чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП и чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37/02.08.2002г. на МТС, които визират санкция за преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението, без да е упоменато кои точно данни е следвало да бъдат вписани, респективно коя информация не е попълнена от лицето. В конкретния казус НП не отговаря на установените от закона реквизити, като нарушението не е описано в необходимата пълнота с всички съставомерни негови признаци. Касае се за нарушение на императивната разпоредба на  чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната част съществени елементи от неговия състав.

Касационната инстанция отчита като съществено процесуално нарушение и липсата на посочена дата на нарушението в НП, като приема за неоснователни възраженията на касатора, че предвид естеството на нарушението, не би могло да се установи точно кога е било извършено. Следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните нормативни актове, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират датата, на която считат, че е осъществено съставомерното деяние. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи кога, коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това неизпълнението на тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съда да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.

Наред с изложеното, за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е осъществено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт.

Съответен на доказателствата по делото е изводът на районния съд, че наказващият орган е издал наказателното постановление преди да е извършил проверка на спорните обстоятелства, като не е установил с категоричност дали установеното непопълване на данните в учебния картон на И.В.Д. е извършено виновно или се дължи на настъпили форсмажорни обстоятелства. Видно от материалите по делото, в хода на административната проверка С.С. е представил пред началника на ОО „АА“ – гр.Шумен Протокол №6 от 21.06.2018г. на УЦ „Технотранс – Шумен“ и Приложение към Протокол №6. От посочените документи се установява, че на 16-17 юни 2018г. е настъпило наводнение в УЦ „Технотранс – Шумен“, при което са унищожени учебни картони, дневници и учебна документация и е взето решение повредените и унищожени картони да бъдат установени и издадени наново, курсистите да бъдат извикани и известени за случилото се, след което да положат подписите си на новоиздадените картони и да се попълнят кормилните часове, като бил определен срок за изпълнение - 20 декември 2018г. Ответникът в касационното производство е пояснил, че иззетите картони не съдържат всички реквизити, тъй като е необходимо технологично време за тяхното възстановяване. В обстоятелствената част на НП липсват мотиви относно изложените от лицето факти и обстоятелства, което, съпоставено с непосочване на датата на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение, води до неяснота в обвинението – дали се приема, че С.С. в качеството си на преподавател по практическо обучение не е попълнил данните в картона своевременно – след приключване на съответния час по практическо обучение или същият не е попълнил тези данни в новоиздадените картони, което води до опорочаване на НП, в степен налагаща отмяната му.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Районният съд, като е приел, че при издаването на наказателното постановление са били допуснати обсъдените съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност, е постановил решението си в съответствие със законовите норми. Касационната инстанция възприема изложените правни изводи на районния съд и се присъединява изцяло към неговото становище, според което проверяваното наказателно постановление е неправилно. От изложеното следва, че като е отменил наказателно постановление поради това, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, районният съд е постановил  законосъобразен  съдебен акт.

За пълнота следва да се посочи, че погрешно в диспозитива на атакуваното решение е посочено, че се отменя наказателно постановление с № 46-0000431/31.12.2018г., вместо обжалваното по делото такова с № 46-0000341/31.12.2018г. Доколкото обаче от мотивите на първоинстанционното решение става ясно по безсъмнен начин, че предмет на оспорване се явява № 46-0000341/31.12.2018г., издадено от Началника на ОО»АА», гр.Шумен, а в диспозитива на същото наред с номера на санкционния акт подробно е описан и предмета на същия, допуснатата техническа грешка не препятства възможността на касационната инстанция да установи с категоричност кое е отмененото от районния съд наказателно постановление, поради което тази грешка не води до незаконосъобразност на обжалвания пред Административен съд – град Шумен съдебен акт. Още повече, че от текстовата част и петитума на касационната жалба се установява по еднозначен начин, че касаторът е разбрал кой е отмененият от въззивния съд санкционен акт, а и последният не твърди порочност на обжалвания съдебен акт на това основание.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/11.04.2019г., постановено по ВАНД № 459/2019г. по описа на Районен съд - град Шумен, с което е отменено Наказателно постановление № 46-0000341/31.12.2018г. на Началника на Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр.Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева  на основание чл.178б, ал.6, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС.

          Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                               2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.06.2019 г.