Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

188

град Шумен, 25.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното  заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                      Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                         Бистра Бойн

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участието на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 132 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

          Образувано е въз основа на касационна жалба от «Микро Кредит»АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.М.В., депозирана чрез адвокат Г.М.от САК, срещу решение № 171 от 06.03.2019г., постановено по ВАНД № 20/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0047677/30.11.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП-РД-гр.Варна), с което на „М.К.” АД, ЕИК ****** е наложена имуществена санкция в размер на 3000  / три хиляди / лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския К. (ЗПК) за нарушение на  чл.5,ал.5 от ЗПК.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. В тази връзка се твърди, че вмененото на дружеството нарушение не е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление, а алтернативно – за отмяна на съдебното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав при РС град Шумен.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адвокат Г.М.от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, като ги доразвива.

Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, редовно призована, не изпраща представител, респективно не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № В-0047677/30.11.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „М.К.” АД, ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 3000  / три хиляди / лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на  чл.5, ал.5 от ЗПК, а именно за това, че при извършена на 22.08.2018г. проверка от инспектори в КЗП-РД-гр.Варна по повод потребителска жалба от лицето Ю.Р.Х. – К.ополучател по Договор за заем Credi Home 1181-10174315, сключен на 13.11.2017г. с „М.К.“АД, за сумата от 850,00 лева, със срок за изплащане на заема от 48 седмични вноски, било установено, че изготвеният Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, с който на потребителя била предоставена преддоговорната информация, не бил попълнен изцяло от кредитора. По-конкретно било установено, че в Част III "Разходи по кредита", в точка 3 от СЕФ, предоставен на потребителя, е посочено, че не се изисква застраховка, свързана с кредита, както и не се изисква друг договор за допълнителна услуга. Същевременно, видно от представения от кредитора „График на плащанията към договор за заем Credi Home 1181-10174315/13.11.2017г.", от потребителя се изискват задължения за плащане на застраховка и договор за услуга, които са част от задълженията по договора. Във връзка с тези констатации на 15.10.2018г. срещу дружеството-кредитор бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че представения СЕФ по договор за заем Credi Home 1181-10174315/13.11.2017г. не е бил попълнен изцяло с преддоговорната информация, която е можело да се запише. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, след което му бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.5, ал.5 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи санкционната процедура. Изложил е доводи, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в законоустановената за това форма, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Предходният съдебен състав е изложил подробни мотиви и относно безспорната установеност на нарушението, с оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността като «маловажно нарушение» по смисъла на чл.28 от ЗАНН, е потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Шуменският административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

Всички възражения, наведени в касационната жалба, са били предмет на проверка пред въззивната инстанция, като решаващият съд по всяко едно от твърдените процесуални нарушения и по отношение доказаност на процесното нарушение, е изложил подробни и законосъобразни изводи, които се подкрепят от доказателствата и закона. В този смисъл доводите в касационната жалба, че мотивите на съда били бланкетни, са напълно неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на атакуваното решение.

Обосновани са доводите на районния съд относно липсата на съществено нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН, в който не е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл.5, ал.5 от ЗПК, както и че въпросната разпоредба не е посочена в НП. Видно от текстовата част на АУАН № К-0047677, в същия изрично е записано, че "търговецът "М.Кредит"АД е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.5 от ЗПК...", а в НП - "М.Кредит"АД е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.5 от ЗПК, като на 13.11.2017г. е предоставил на потребителя Хасан преддоговорена информация във вид на Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация по чл.5, ал.2 и ал.3 от ЗПК, който не е попълнен изцяло от кредитора". Изложеното опровергава твърдението на касатора в обратен смисъл. Освен това, в НП изрично е посочено, че в СЕФ не е попълнено, че се изисква застраховка към кредита и договор за допълнителна услуга, което изключва тезата, че не е отразено в какво се изразява констатираното непопълване на СЕФ.

Неоснователна се явява и тезата, че районният съд не е изложил мотиви по направените във въззивната жалба възражения, доколкото в атакувания съдебен акт подробно е обосновано както защо съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и досежно съставомерността на санкционираното неизпълнение на задължение по приложения административнонаказателен състав. Обстоятелството, че мотивите на съдебното решение се припокриват с мотивите на други съдебни решения за нарушения от същия вид, не обуславят незаконосъобразност на съдебния акт, след като съдът е изложил аргументи по релевантните за казуса обстоятелства и по направените от страните възражения.

Обосновано районният съд е приел, че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл.5, ал.5 от ЗПК. След като договорът за допълнителни услуги и застрахователният договор са сключени едновременно с договора за заем, дължимите по тези договори суми също са част от преддоговорната информация, подлежаща на отразяване в СЕФ. Обстоятелството, че тези два договора са задължително условие за сключване на договор за заем, се установява от показанията на св.В.Г.и св.Н.Й., поради което не е било необходимо да бъдат разпитвани и други лица за установяване на същия факт.

Обстоятелството, че дружеството е санкционирано за нарушение по чл.45, ал.1, във вр.с чл.5, ал.5 от ЗПК и с други наказателни постановления, не обуславя извод за издаване на процесното наказателно постановление в нарушение на принципа "non bis in idem", тъй като от приложените по делото други наказателни постановления става ясно, че същите се отнасят до нарушения на чл.5, ал.5 от ЗПК при сключването на договори за заем, различни от сключения такъв на 13.11.2017г. с лицето Ю.Р.Х., поради което, сънкционирайки поотделно всяко установено нарушение, наказващият орган не е нарушил визираната в чл.17 от ЗАНН забрана.

На следващо място, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочено, че санкционираното нарушение е осъществено в гр.Шумен, което напълно удовлетворява изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, независимо от неотразяването в кой от офисите на дружеството е осъществено това нарушение. С оглед на това, наведените в обратен смисъл възражения от представителя на пред касационната инстанция са неоснователни. 

Настоящият състав споделя и направения от предходния съдебен състав извод за маловажност на извършеното неизпълнение на административно задължение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, по силата на чл.13 от ЗАНН приложение намира разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, според която, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от съответния вид, поради което, като е приел, че същото не представлява маловажен случай, районният съд не е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр.Шумен е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

 Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/06.03.2019г., постановено по ВАНД № 20/2019г. по описа на Районен съд - град Шумен.

          Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                  2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.06.2019 г.