Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 116

град Шумен, 25.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                              Административен съдия: Христинка  Димитрова

при секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 255 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на А.В.В. с ЕГН ********** *** против Решение № 87/09.04.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№4275/02.04.2019г. срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002991/29.03.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна / офис Шумен. Оспорващият изразява недоволство от издаденото решение, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност поради издаването му в нарушение на материалния закон. Счита, че производството по принудително изпълнение на публични задължения – глоба по НП № ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен, следва да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност. По изложените изложените в жалбата аргументи обосновава твърдение, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което отправя искане за неговата отмяна.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, представляван в съдебно заседание от пълномощник и процесуален представител ст.юрисконсулт Ц.С. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че изводите, направени от административния орган са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП - Варна е образувано изпълнително дело №27020002799/2002г. срещу А.В.В. за множество публични задължения.

С Разпореждане за присъединяване изх. №2799/2002/008367 от 27.01.2014г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени вземания по редица изпълнителни титули, в това число вземането, установено с Наказателно постановление № ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С 160027-105-0044508/28.06.2016г. на публичен изпълнител към изпълнителното производство е присъединено вземането по фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен.

С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК изх. №108#2/04.02.2015г., по искане на М.М.– гл. инспектор по приходите в ТД на НАП във връзка с възложена ревизия на лицето и с оглед обезпечаване събирането на бъдещи публични вземания в предполагаем размер на 10320,91 лева, следващи от установен данък върху доходите на ФЛ, е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в Банка ДСК, ОББ и Райфайзенбанк, Юробанк България – клон Шумен, считано от 04.02.2015г.

Издадено е Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх.№ 108/20.03.2015г., с което се продължава постановената предварителна обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки и се налага запор върху 5 дружествени дяла, притежавани от А.В.В., всеки от които на стойност 2500,00 лева.

С  постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №170027-022-0034235 от 14.06.2017г., издадено от публичен изпълнител по изпълнително дело № 27020002799/2002г., е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки и т.н., находящи се в Банка ДСК за целия размер на задълженията на А.В.В. от 14040,74 лева.

С молба от 22.03.2019г. жалбоподателят поискал да бъдат премахнати от изпълнителното дело всички задължения, които са погасени по давност.

С разпореждане изх.№ С 190027-137-0002991 от 29.03.2019г.  публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна отхвърлил искането с аргумент, че за задълженията, посочени в разпореждането, не е изтекъл срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 02.04.2019г.

С жалба вх. №4275/02.04.2019г. А.В.В. оспорил разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело пред Директора на ТД на НАП – Варна в частта досежно вземанията, произтичащи от НП №ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен.

Директорът на ТД на НАП – Варна счел подадената жалба за неоснователна като посочил, че по отношение на горепосочените вземания на длъжника, следващи от НП, налагащо административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и фиш за „глоба“ в размер на 10 лева, се установяват предпоставките на чл.172 от ДОПК за спиране на давностния срок на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК – с налагане на обезпечителни мерки, посочени в ПНПОМ на основание чл.121, ал.1-5  от ДОПК, чието действие е продължено на основание чл.121, ал.5 от ДОПК с последващо ПНОМ. А също така е налице спиране течението на давностния срок по отношение на двете процесни публични вземания и с ПНОМ изх.№ 170027-022-0034235 от 14.06.2017г. По изложените аргументи, с решение № 87/09.04.2019г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 03.05.2019г.

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 09.05.2019г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 87/09.04.2019г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №87/09.04.2019г. на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията, произтичащи от Наказателно постановление № ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и от фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен, са погасени по давност и в частност налице ли са предпоставките на чл.172 от ДОПК за спиране на давностния срок по отношение на тези вземания.

Доколкото се касае за административни наказания „глоба“, наложени съответно с наказателно постановление и фиш, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.  Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност). По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. С решението е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата превес заема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираното решение следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

При очертаната правна уредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, съдът намира жалбата за основателна, предвид следните съображения:

Видно от материалите по делото НП №ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен, с което на оспорващия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева е влязло в законна сила на 26.09.2013г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. С разпореждане за присъединяване изх. № 2799/2002/008367/27.01.2014г. вземанието, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнително дело № 2799/2002г., образувано срещу А.В.В.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима.

При преценка досежно наличието на основания за прекъсване или спиране на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, т.1 от ЗАНН съдът констатира, че след влизане в сила на наказателното постановление и образуване на изпълнителното производство, не са налице каквито и да е действия, обусляващи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което с изтичане на двугодишния срок публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване.

Съдът намира за неоснователна тезата на ответната страна за наличието на основания за спиране на давността, предвид издаването на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, чието действие е продължено с последващо ПНОМ, с което се продължава действието на обезпечителна мярка „запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и т.н.“. Въпросното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, чл.124, ал.4 от ДОПК във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК на 04.02.2015г., с което се налага запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и т.н., е постановено по искане на ревизиращ орган във връзка с извършване на ревизия и с цел обезпечаване на бъдещо публично вземане. Същото обезпечава конкретно бъдещо публично вземане, като наложеният запор не съставлява действие по изпълнение на публичните вземания по изпълнително дело № 2799/2002г. Не съставлява такова действие и Постановлението за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК.

Действия по принудително изпълнение на вземанията по ИД № 2799/2002г. са предприети с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С170027-022-0034235/14.06.2017г. Към тази дата вече е изтекъл двугодишният давностен срок за събиране на вземането, произтичащо от НП № ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен.

Досежно административното наказание „глоба“, наложено с фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен, съдът констатира, че с разпореждане за присъединяване изх.№ С160027-105-0044508/26.08.2016г., вземането е присъединено към ИД № 27020002799/2002г. Разпореждането е изпратено по пощата на А.В.В., като от приложените към преписката доказателства и в частност известие за доставяне, находящо се на л.23 от делото, не се установява същото да е получено от неговия адресат. В настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже фактическите основания, въз основа на които актът е издаден, и че са били изпълнени законовите изисквания за издаването му. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Предвид липсата на доказателства за датата на влизане в сила на изпълнителния титул, както и за наличието на предприети действия по изпълнение на задълженията, съдът с определение от 14 май 2019г. е указал на ответната страна да представи липсващите документи. С определение от 20 май 2019г. съдът отново е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за предприети действия по изпълнение на задълженията, произтичащи от посочените в обжалваното решение наказателно постановление и фиш. В писмено становище рег.№ ДА-01-1576/17.05.2019г. ответната страна заявява, че следва да се счита, че фишът е влязъл в сила на датата на неговото издаване – 20.08.2014г. При това положение, съдът приема, че началният момент, от който започва да тече двугодишният срок е именно 20.08.2014г., който към датата на разпореждането за присъединяване на вземането към ИД е изтекъл. Въпреки дадените от съда указания, ответната страна не представя доказателства за предприети действия по изпълнението, които да прекъсват давността.

Погасяването по давност на вземанията по НП №ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и по фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен води до отпадане на възможността да се изпълнят наложените с тях административни наказания „глоба“. С оглед нормата на чл.79, ал.1 от ЗАНН за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК публичните вземания по посочените НП и фиш са погасени по давност и следва да се отпишат съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл.225, ал.1 от ДОПК като прекрати производството по принудително изпълнение в частта му, касаеща публичните вземания по влезлите в сила НП №ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и по фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен. Като не е сторил това, публичният изпълнител е допуснал нарушение на материалния закон. Приемайки подадената пред него жалба против разпореждането на публичния изпълнител за неоснователна, директорът на ТД на НАП е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в обжалваната част. Преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

          ОТМЕНЯ по жалба на А.В.В. с ЕГН ********** ***, Решение № 87/09.04.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№4275/02.04.2019г. срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002991/29.03.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна / офис Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002991 от 29.03.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла давност събирането на вземанията, произтичащи от НП №ЗК-22/21.02.2013г. на директора на РЗИ Шумен и фиш № С 092947/20.08.2014г. на ОДМВР – Шумен.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.06.2019г.