Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

185

град Шумен, 21.06.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове: Снежина Чолакова

                                                                                          Бистра Бойн

при секретаря Р. Х.

и с участие на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №172 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от ИА „АА“ – ОО „АА“ град Шумен срещу Решение  №288/10.05.2019 г. постановено по ВАНД №687/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че санкционираното лице е извършило нарушение на посочените както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление норми, а именно на чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните превози, тъй като водачът на товарния автомобил не имал валидно удостоверение за психологическа годност и санкционираното дружество, като превозвач не е следвало да допусне този водач да осъществи обществения превоз. Касаторът счита, че правилно е определена и санкционната норма, а имено разпоредбата на чл.96г от Закона за автомобилните превози, поради което отправя искане да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и съответно да бъде постановен друг акт по съществото на спора, с който да бъде потвърдено Наказателно постановление №46-0000017/27.02.2019 г. на Началника на ОО „АА“ град Шумен към ИА „АА“.

   Ответникът по касационната жалба “С.9.Т.” ЕООД ***, редовно призован, за него се явява адвокат А. при ШАК, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, като излага подробни доводи за това. С оглед на това предлага решението на Районния съд да бъде отменено и съответно да бъде потвърдено Наказателното постановление.

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

   Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

   С атакуваното решение РС град Шумен е отменил НП №46-0000017/27.02.2019 г. на Началника на ОО „АА“ град Шумен към ИА „АА“, с което на „С.9.Т.“ ЕООД *** за нарушение на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, на основание чл.96г ал.1 от ЗАвтП, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

   Спор по фактите няма между страните, а и фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност приетите от решаващия съд съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и съответно правилно ли е ангажирана отговорността на санкционираното лице, в качеството му на превозвач, за конкретното нарушение.

   На първо место следва да се посочи, че спор между страните няма за факта, а и безспорно е и прието от въззивния съда, че водачът на товарния автомобил Н.Н.към момента на извършване на проверката няма издадено удостоверение за психологическа годност.

   За да отмени процесното НП, решаващият съд е приел, че в нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП са конкретно посочени формите на поведение, които ако бъдат нарушени, съответно ще бъде осъществен състава на нарушение по тази норма, а именно който „назначи на работа“ или „допусне водач“, който не отговаря на изискванията на закона или подзаконови актове да управлява ПС за извършване на обществен превоз. Тъй като в НП административно-наказващият орган бил посочил като форма на деянието „разпоредил“, то решаващият съд е извел извода, че това поведение „разпоредил“ не е съставомерно по посочената по-горе норма.

   Настоящата касационна инстанция не споделя този извод на решаващия съд. Нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП гласи: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“. Безспорно е установено, че: а/санкционираното дружество е превозвач по смисъла на ЗАвтП, б/водачът на товарния автомобил не отговаря на изискванията на закона – чл.7а ал.2 от ЗАвтП, тъй като за този водач няма издадено удостоверение за психологическа годност и в/осъществен обществен превоз на 16.05.2018 г. При тези факти санкционираното дружество като превозвач не е следвало да разрешава или за прецизност „да допуска“ този водач Н.Н.да управлява превозното средство за обществен превоз. Законодателят е въвел две задължения за превозвача по смисъла на тази норма, които са забранителни, а именно да не назначава на работа и да не допуска водач да управлява ПС за обществен превоз, който не отговаря на изискванията на закона. В настоящата хипотеза безспорно санкционираното дружество е нарушило тази норма и е допуснало обществения превоз да бъде извършен от водач, на който няма издадено удостоверение за психологическа годност. Употребата на термина „разпоредил“ в НП по никакъв начин не е довела до ограничаване правото на защита на дружеството – превозвач, тъй като ясно и точно е посочено нарушението – няма издадено удостоверение за психологическа годност на водача и въпреки това е осъществен обществен превоз от този водач. Друг би бил въпроса, ако в НП и в съставения АУАН не беше конкретизирано дали се касае за назначаване на работника или вече за извършване на превоз от такъв водач, който не отговаря на изискванията на закона. В настоящия случай обаче точно и конкретно е посочено, че превозът е осъществен от водач на 16.05.2018 г., който няма психологическа годност, поради което настоящата касационна инстанция приема, че правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.96г ал.1 от ЗАвтП от санкционираното дружество.

   Решаващият съд е приел, че не е посочена точно конкретната норма, която е нарушена. И този извод не се споделя от настоящата касационна инстанция. Нормата на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, която е приета от наказващия орган за нарушена, гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.“. Изрично е въведено задължение в тази норма водачът, осъществяващ обществен превоз да отговаря на изискванията за психологическа годност, като това задължение е вменено на превозвача. Според настоящия касационен състав и с оглед съдържанието на нормата, безспорно в този текст е налице законовото задължение и за психологическа годност на водача, поради което непосочването на пълното наименование на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното дружество. Напълно ясно е, че дружеството е нарушило тази разпоредба, тъй като водачът няма издадено удостоверение за психологическа годност, и както е посочил и районния съд, това е документът, който удостоверява този факт. Следователно при липса на такова удостоверение водачът не отговоря на изискванията на закона.       

   С оглед гореизложеното, настоящата касационна инстанция приема, че процесното НП е законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на санкционираното дружество. Като е достигнал до обратния извод, решаващият съд е постановил решение в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то настоящата касационна инстанция следва да реши спора по същество, като потвърди НП №46-0000017/27.02.2019 г. на Началника на ОО „АА“ град Шумен към ИА „АА“, с което на „С.9.Т.“ ЕООД *** за нарушение на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, на основание чл.96г ал.1 от ЗАвтП, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е   Ш   И   :

   ОТМЕНЯ изцяло Решение №288/10.05.2019 г., постановено по ВАНД №687/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000017/27.02.2019 г. на Началника на ОО „АА“ град Шумен към ИА „АА“, с което на „С.9.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, за нарушение на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, на основание чл.96г ал.1 от ЗАвтП, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

   Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                             2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.06.2019г.