Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

115

град Шумен, 20.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 109 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.195б от Закона за водите (ЗВ), във вр.с чл. 166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „Войн“ №1, ЕИК *******, представлявано от управителя инж.К.М.(понастоящем с управител И.Б.И., вписан в ТР на 08.05.2019г.) срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №2/2019/19.02.2019г., издаден от  Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна.

 В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт, като се твърди, че месечните вноски на дружеството по погасителните планове са съобразени с финансовото състояние на дружеството. Твърди се, че това състояние е влошено, поради продължаващите и през 2018г. проблеми с ликвидността на "В и К - Шумен"ООД, обусловени от трудната икономическа обстановка в страната. Сочи се също, че отрицателни последици за ликвидността има увеличението на цената на горивата, материалите за производствени нужди, използваните услуги и особено честото увеличение на цената на електроенергията, чийто относителен дел в разходите на дружеството възлиза на около 35%. Навеждат се и аргументи за затруднена събираемост на вземанията от клиенти в размер на 88%, водещо до ограничаване паричните ресурси на "В и К - Шумен"ООД. Излагат се и доводи, че въпреки трудностите, са предприети действия за постигане на ефективно управление и избягване на негативни последици от възникване на финансови рискове. Твърди се също, че административният орган не е приложил убедителни доказателства за отнетите водни количества от язовир "Тича", респ. за съответстващата на тези количества дължима парична сума. С оглед изложените съображения е отправено искане за отмяна на процесния акт, като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от юрисконсулт Д.К.;, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че доколкото използваните водни количества са измерени посредством несертифицирани устройства, тези количества не са установени по безспорен начин, което обуславя недължимост на посочената в АУПДВ парична сума.

Ответната страна - Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ю.В., оспорва жалбата, като излага аргументи за законосъобразност на оспорения АУПДВ.

Шуменският административен съд, след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„В.и К.- Ш.” ООД е титуляр на Разрешително за водовземане № 003644/03.06.2005 г., издадено от Министъра на околната среда и водите (л.13), изменено и продължено съответно с решения: № 102/14.03.2011 г.(л.19), № 222/10.11.2016 г.(л.23), № 101/01.08.2017 г. (л.26) и № 134/24.10.2017 г.(л.30) на Министъра на околната среда и водите (ОСВ) за водовземане от повърхностен воден обект: язовир „Тича“, с общ обем 311,8 мил. м3, санитарен обем 88 мил. м3, изграден на река Голяма Камчия, на около 12 км южно от град Велики Преслав, в непосредствена близост да шосето Шумен - Върбица, административно-териториална единица (ЕКАТЕ): гр. Върбица, община Върбица, област Шумен, с цел и място на водоползването: за питейно-битово В.на гр. Шумен, община Шумен, гр. Велики Преслав, с. Драгоево, с. Миланово, с. Мокреш, с. Златар, с. Суха река, община Велики Преслав, област Шумен. Разрешителното е с начален срок на действие 03.06.2005г. и краен срок на действие до 10.10.2030 г., с разрешен годишен лимит на ползваната вода: до 26 млн. м3.

С писмо вх. № 26-00-248/31.01.2017 г., титулярът е представил в БДЧР Декларация по чл. 194б от ЗВ по образец (л.49) за изчисляване размера на дължимата такса водовземане от повърхностни води за периода 01.01- 31.12.2016 г. по Разрешително № 003644/03.06.2005 г., подписана от управителя на дружеството на 25.01.2017г. Съгласно посочената декларация, за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. иззетото количество водни маси от язовир „Тича“ за питейно-битови цели (питейно-битово водоснабдяване) е общо 25 324 844  м3, в които са включени количествата, отчетени по показанията на разходомерното устройство (РУ) на обекта (20 121 436 м3) и към тях са прибавени разликите, между показанията на РУ на язовир „Тича“, РУ в разпределителна шахта (РШ) - "Омуртагов мост", отчитащо водата в направление Шумен и РУ на ПС-Търговище, отчитащо водата в направление Търговище, разпределяни пропорционално между "В и К - Шумен"ООД и "В и К" ООД - гр.Търговище, по силата на споразумение между двете страни, сключено през 2011г., в размер на 5 203 408 м3. Декларацията е придружена със справка - информация за използваните водни количества през 2016г. и в същата е посочено, че въз основа на декларираното общо иззето водно количество за 2016г. в размер на 25 324 844 м3(в т.ч.: 31.01.2016г. - 2 149 636 кубм.; 29.02.2016г. - 2 020 939 куб.м.; 31.03.2016г. - 2 098 531 куб.м.; 30.04.2016г. - 1 962 836 куб.м.; 31.05.2016г. - 2 143 538 куб.м.; 30.06.2016г. - 2 216 868 куб.м.; 31.07.2016г. - 2 218 300 куб.м.; 31.08.2018г. - 2 172 581 куб.м.; 30.09.2016г. - 2 110 135 куб.м.; 31.10.2016г. - 2 103 752 куб.м.; 30.11.2016г. - 2 023 843 куб.м.; 31.12.2016г. - 2 103 885 куб.м.), общата дължима сума за същото по издаденото разрешително се равнява на 506 496,88 лева.

Със съставени на основание чл. 28, ал.2 от Наредбата за ползването на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 56 от 22.07.2011 г., в сила от 22.07.2011 г., отм., бр. 100 от 16.12.2016 г.) констативни протоколи за контрол по изпълнение на месечните режимни графици на „В и К - Шумен“ ООД за използване на водите от язовир „Тича“, изготвени от служител на Басейнова дирекция „Черноморски район", гр.Варна в присъствието на представители на "В и К - Шумен"ООД и "Напоителни системи"ЕАД, клон Шумен, подписани от посочените лица, съответно: № 12- Ш/03.02.2016 г., № 19-Ш/01.03.2016 г., № 40-Ш/01.04.2016 г., № 54-Ш/03.05.2016 г., № 70-Ш/01.06.2016 г., № 103-Ш/04.07.2016 г., № 138-Ш/01.08.2016 г., № 166-Ш/01.09.2016 г., № 197-Ш/04.10.2016 г., № 287-Ш/01.11.2016 г., № 320-Ш/01.12.2016 г. (впоследствие коригиран с писмо изх.№ 26-00-1750/19.01.2017г. на директора на БДЧР, на основание писмо вх.№ 26-00-1750/23.12.2016г. на "В и К"ООД, гр.Търговище за допусната техническа грешка при съставяне на констативен протокол  № 321-Ш/01.12.2016 г., отнасящ се за отнетото водно количество от "В и К"ООД, гр.Търговище за м.11.2016г.) и № 4- Ш/05.01.2017 г., е установено, че през 2016г. ”В и К-Шумен" ООД е отнело от водите на язовир "Тича" за питейно-битово водоснабдяване общо 25 324 844 куб. м. вода.

При проверките по изпълнение на режимните графици, обективирани в цитираните по-горе Констативни протоколи, е установено, че използваният воден обем от язовир „Тича“ по силата на Разрешително № 003644/03.06.2005 г., се измерва с измервателни устройства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, монтирани на местата, съобразно Разрешително № 003644/03.06.2005г., изменено с Решение № 102/14.03.2011г. и Решение № 222/10.11.2016г., както следва: ползваните водни маси за питейно-битово В.на гр. Шумен, гр. Търговище и гр. Велики Преслав, се измерват с монтиран на магистралния водопровод ф1200 ултразвуков разходомер (УЗР) „ВЗЛЕТ РС“ УРСВ-010М, с директно отчитане, стопанисван от "Напоителни системи"ЕАД;  ползваните водни маси по Разрешително № 003643/03.06.2005 г. на "В и К"ООД, гр.Търговище за питейно-битово В.на гр. Търговище се измерват с УЗР, монтиран в ПС „Велики Преслав“, тип „Соникс“, с директно отчитане; а ползваните водни маси от „В и К - Шумен“ ООД по Разрешително № 003644/03.06.2005 г. за градовете Шумен и Велики Преслав, се отчитат по ултразвуков водомер, монтиран след разпределителна/разклонителна шахта „Търговище“. За периодите при повреди (прекъсвания) на РУ, установени при проверките, ползваното водно количество е служебно начислено и вписано в съответния КП, на основание чл.194а, ал.2 от ЗВ.

Въз основа на цитираните констативни протоколи оспорващото дружество е подало декларация по чл.194б от ЗВ, в която е определена такса от 506 496,88 лева за иззето количество водни маси от язовир "Тича" за питейно-битови цели - 25 324 844 м3, в които са включени количествата, отчетени по показанията на РУ на язовир "Тича", отчитащо общо отнетите от "В и К - Шумен"ООД и "В и К"ООД, гр.Търговище водни маси и към тях са прибавени разликите между показанията на РУ на язовир "Тича", РУ в РШ - "Омуртагов мост", отчитащо водата в направление Шумен и РУ на ПС-Търговище, отчитащо водата в направление Търговище, разпределяни пропорционално между "В и К Шумен"ООД и "В и К"ООД, гр.Търговище, по силата на споразумение между двете страни, сключено на 23.11.2011г. (л.127-128).

При последваща проверка на информацията, отразена в декларацията по чл.194б от ЗВ и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, представени от титуляра, показанията на РУ и резултатите от извършения през годината контрол, извършена от Директора на БДЧР съгласно чл.194б, ал.3 от ЗВ, е установено съответствие между декларираната информация и тази от ежемесечните проверки на БДЧР по изпълнение на режимните графици, обективирани в цитираните по-горе в настоящия акт Констативни протоколи. В резултат на съпоставката е изготвена справка с изчисления за размера на дължимата такса, възлизаща на 506 496,88 лева за иззети водни обеми от повърхностни води 25 324 844 м3, за цел на водовземането „питейно-битово водоснабдяване“, т.е. установеното при проверката водно количество и дължимата такса са в размера, деклариран от управителя на "В и К - Шумен"ООД в декларацията по чл.194б от ЗВ.

До дружеството е изпратено уведомително писмо с изх. № 26-00-248(4)/08.03.2017г.(л.51), съгласно чл.194б, ал. 4 от ЗВ (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.), за дължимата такса за 2016 г. в размер на 506 496,88 лева за „питейно-битово водоснабдяване“, като е посочен срок за заплащане - 31.03.2017 г. и банковата сметка по която следва да се преведе дължимата сума. Писмото е получено от представител на дружеството на 09.03.2017г., видно от отбелязването на известието за доставка към него (л.52).

С доклад от 16.03.2017г., заведен в деловодството на БДЧР с вх.№ 26-00-248/20.03.2017г. по описа на БДЧР(л.242), изготвен на основание чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, управителят на "В и К - Шумен"ООД докладвал относно изпълнението на условията в разрешително № 003644/06.03.2005г. за водовземане/ползване на воден обект за 2016г., в който посочил, че използваните водни количества са определяни въз основа на измервателно устройство, което е в изправност, пломбирано е и няма повреди през отчетния период. Посочил е също, че водните количества, ползвани през периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., възлизат на 25 324 844 куб.м., като дължимите за тях такси са в размер на 506 496,88 лева. В графа "проблеми и трудности при изпълнение условията в разрешителното" такива не са посочени.

На основание чл.188, ал.1, т.4 от ЗВ на 13.09.2017г. е извършена контролна проверка от експерти на БДЧР по изпълнение на условията на Разрешително № 003644/03.06.2005г., резултатите от която са документирани в Констативен протокол № 405Ш/13.09.2017г. (бл.№ 001734)(л.53). В констативния протокол е потвърден размера на изчислената такса за 2016г., възлизаща на 506 496,88 лева и е отбелязано, че използваният обем вода от язовир "Тича" се отчита с изправни измервателни устройства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.

Поради липса на постъпило плащане за погасяване на задължението в законоустановения срок - 31.03.2017г.(петък, присъствен ден), на дружеството е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.№ 26-00-248(21)/05.12.2017г. (л.54) за сумата в размер на 506 496,88 лева от страна на БДЧР. Поканата е получена от представител на дружеството на 06.12.2017г., видно от отбелязването в известието за доставка към нея(л.55). В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане на задължението.

С писмо изх.№ 26-00-248(22)/19.12.2017г. (л.56) до "В и К Шумен"ООД е изпратено уведомление за започване на производство по издаване на АУПДВ за дължимата такса по разрешителното за 2016г. С писмото е предоставена възможност на дружеството в 7-дневен срок да предостави документи и факти, доказващи правата му или удостоверяващи липсата на задължения. Същото било получено от представител на "В и К Шумен"ООД на 21.12.2017г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка (л.57).

Видно от Констативен протокол № 936в/29.12.2017г.(л.11) за извършен контрол за изпълнение на задълженията по чл.194, ал.1, т.1, б.”а” и чл.195 б, ал.2, т.4 от ЗВ, за заплащане на такса за водовземане от повърхностни води, във връзка със съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл.166 от ДОПК, в определения за доброволно изпълнение седемдневен срок от получаване на поканата, по сметката на БДЧР няма постъпило плащане.

От представените доказателства е видно, че след изготвяне на Констативен протокол № 936в/29.12.2017г. са последвали частични плащания от страна на "В и К - Шумен"ООД за погасяване на задължението за заплащане на таксата по Разрешително № 003644/03.06.2001г., дължима за 2016г., в резултат на което е погасена главница в размер общо на 346 000,00 лева (видно от приложените 18 броя извлечения от сметки, удостоверяващи извършени плащания от "В и К Шумен"ООД на БДЧР за такса за водоползване за 2016г. в периода 09.03.2018г.-17.01.2019г. - от л.58 до л.75).

С оглед на това към 19.02.2019г.  - датата на издаване на оспорения АУЗДВ, от задължението в общ размер 506 496,88 лева, според приложените по делото извлечения от сметки е останал неплатен остатък в размер на 160 496,88 лева, а според приетото от административния орган, което е по-благоприятно за оспорващото дружество - неплатеният остатък е в размер на 160 476,08 лева (с 20,80 лева по-малко).

Поради изтичане срока за доброволно изпълнение на задължението и непогасяване на част от същото, Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане  №2/2019/19.02.2019г. с който на основание чл.195б от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.194, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2 и чл.194а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите, чл.166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, чл.1, т.1, б.“а“, чл.3, ал.1, чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1, т.1 от Тарифата за  таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011г., в сила от 01.01.2012 г., изм.ДВ бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г., отм. бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.(Тарифата), е установил публично задължение за "Водоснабдяване и к.- Ш." ООД, *** за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 160 476,08 лева – главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г., до окончателното й изплащане.

В хода на съдебното производство от ответната страна са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания АУПДВ.

По указание на съда оспорващата страна е представила споразумение от 23.11.2011г., сключено между "В и К - Шумен"ООД и "В и К"ООД, гр.Търговище.

 По указание на съда ответната страна е представила годишния и месечните графици за 2016г. за използване на водите на комплексните и значими язовири през 2016г., утвърдени от министъра на околната среда и водите.

От ответната страна са представени също Разрешително за водоползване № 003643/03.06.2005г. за питейно-битово водоснабдяване на "В и К"ООД, гр.Търговище, издадено от министъра на околната среда и водите, ведно с Решение № 239/26.09.2009г., Решение № 14/13.01.2010г., Решение № 69/08.03.2010г.; Решение № 111/21.03.2011г.; Решение № 19/19.01.2012г. и Решение № 113/10.06.2015г., изменящи въпросното Разрешително за водоползване, както и доклад от "В и К"ООД, гр.Търговище относно изпълнението на условията в Разрешително за водоползване № 003643/03.06.2005г. през 2016г.

От оспорващото дружество са представени писма от "Напоителни системи"ЕАД и "В и К"ООД, гр.Търговище, съдържащи информация относно извършените първоначална и последващи проверки на измервателните устройства, с които се установява количеството водна маса, подавано съответно общо към "В и К - Шумен"ООД и "В и К"ООД, гр.Търговище; както и частта от тази водна маса, подавана само към "В и К"ООД, гр.Търговище. Представени са и Методика за проверка на ултразвукови разходомери и измерителни системи с ултразвукови разходомери № МП-17-03/2007 и Инструкция за проверка на ултразвуков разходомер Днепр 7 към Методика за проверка на ултразвукови разходомери и измерителни системи с ултразвукови разходомери № МП-17-03/2007.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, доколкото АУЗПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 22.02.2019г., а жалбата срещу същия е постъпила в БДЧР на 07.03.2019г. (видно от представената от ответната страна извадка от входящия дневник на БДЧР - л.91). Същата е депозирана от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за която същият създава задължения, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, досежно такса за водоползване от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т.1, б "а" от ЗВ, установена по размер с процесния АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Съдът съобрази в тази връзка нормата на чл. 195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. Освен това, от представените по делото трудов договор № 187/25.03.2015г.(л.89) и допълнително споразумение към трудов договор № 868/25.09.2015г.(л.90) е видно, че ДК.- издател на атакувания АУПДВ, заема длъжността директор на БДЧР, считано от 26.03.2015г., като от 26.09.2015г. трудовият договор с посоченото лице е за неопределено време. От друга страна, съгласно чл.152, ал.1, т.2 от ЗВ, Басейнова дирекция "Черноморски район" с център Варна обхваща водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море, като в случая се касае за водоползване от язовир "Тича", изграден на река Голяма Камчия, разположен на територията на Черноморския басейнов район (данни за тези обстоятелства се съдържат в разрешителното за водоползване, както и на интернет страницата на БДЧР -https://www.bsbd.org/bg/index_bg_3907923.html).Посочените обстоятелства обосновават категоричния извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, по което по същество по делото няма спор.

АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъма, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост.

При издаване на акта са спазени регламентираните административно-производствени правила по АПК и по специалния закон. Дружеството-жалбоподател е било уведомено за започване на производството по съставяне на акта, за което е получило нарочно за целта уведомление. С него му е дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за представени такива. Според чл. 195б, ал.2 от ЗВ, актът се съставя въз основа на писмени доказателства – извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е издаден въз основа на съставен констативен протокол за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от Закона за водите и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.        

Оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на неговата цел.

По делото няма спор, че "В и К - Шумен" ООД е титуляр на разрешително за водоползване на повърхностни води от язовир "Тича" - факт, който се установява и от приложеното разрешително и решенията за неговото изменение.

Спорът се свежда до това дали отнетото количество водни маси е определено с годни измервателни средства, респективно правилно ли е изчислена дължимата за него такса за водоползване на повърхностни води.

На основание чл.194, ал.1, т.1, б.„а”, във връзка с ал.2 и чл. 194а, ал. 1 от ЗВ и чл.6 ал.1, във връзка с чл.8 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), за предоставеното право на използване на водите за водовземане от повърхностни води - язовир „Тича“, титулярът на разрешителното дължи такса, която се определя на база отнетия обем вода, измерен посредством отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ, в зависимост от целта на водовземането.

Съгласно чл.194 б, ал.1 от Закона за водите (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.) ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ.

Съгласно чл.194б, ал.4 и ал.5 от Закона за водите (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.), при съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал.3 Директорът на Басейновата дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която следва да бъде заплатена.

Съгласно чл.15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), таксата е годишна и се заплаща не по-късно от 31 март на следващата година.

Дружеството-жалбоподател е представило в БДЧР Декларация по чл. 194б от ЗВ по образец за изчисляване размера на дължимата такса водовземане от повърхностни води за периода 01.01- 31.12.2016 г. по Разрешително № 003644/03.06.2005 г., съгласно която за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. иззетото количество водни маси от язовир „Тича“ за питейно-битово водоснабдяване са 25 324 844 м3, в които са включени количествата, отчетени по показанията на РУ на язовир "Тича" (УЗР - SS 103) и към тях са прибавени разликите между показанията на РУ на язовир „Тича“, РУ в РШ - "Омуртагов мост", отчитащо водата в направление Шумен и РУ на ПС - Търговище, отчитащо водата в направление Търговище, които разлики са разпределяни пропорционално между „В и К - Шумен“ ООД и „В и К“ ООД - гр. Търговище, по силата на сключено на 23.11.2011г. споразумение между двете страни. Декларацията е придружена със справка - информация за използваните водни количества през 2016 г., в която са описани месечните количества отнети водни маси и размерите на дължимите за тях такси.

Декларираните от дружеството количества съвпадат с установените такива с констативни протоколи за контрол по изпълнение на месечните режимни графици на „В и К - Шумен“ ООД за използване на водите от язовир „Тича“, съставяни ежемесечно от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район”, на основание чл. 28 от Наредбата за ползването на повърхностните води (приета с ПМС № 200 от 13.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 56 от 22.07.2011 г., в сила от 22.07.2011 г., отм., бр. 100 от 16.12.2016 г.), съответно: № 12- Ш/03.02.2016 г., № 19-Ш/01.03.2016 г., № 40-Ш/01.04.2016 г., № 54-Ш/03.05.2016 г., № 70-Ш/01.06.2016 г., № 103-Ш/04.07.2016 г., № 138-Ш/01.08.2016 г., № 166-Ш/01.09.2016 г., № 197-Ш/04.10.2016 г., № 287-Ш/01.11.2016 г., № 320-Ш/01.12.2016 г.(коригиран с писмо № 26-00-1750/19.01.2017г. на БДЧР поради установена грешка при записването на началните показания на измервателното устройство, отчитащо отнетите водни маси от "В и К"ООД, гр.Търговище) и № 4- Ш/05.01.2017 г. от които е видно, че от водите на язовир "Тича" за питейно-битово водоснабдяване от ”В и К-Шумен" ООД през 2016 г. са отнети общо 25 324 844 куб. м. вода.

При съпоставката между декларираното от оспорващото дружество отнето количество вода за 2016г. и описаните в констативните протоколи количества по месеци не се установяват различни стойности.

От изложеното е видно, че размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на изготвените с участие на представител на "В и К - Шумен"ООД констативни протоколи и декларация на дружеството за използвани количества вода за конкретния период. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по разрешителното за водоползване, освен декларираното от него и установените от служителите на БДЧР в констативните протоколи. Описаните в констативните протоколи и в декларацията по чл.194б от ЗВ данни за отнети водни количества съответстват на посочите в АУПДВ такива.

На основание чл.3, ал. 1, чл.6, ал. 1 и във връзка с чл.8, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксата се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на ползване на водата, съгласно таблицата по чл.10, ал.11 от Тарифата - за питейно-битово водоснабдяване - 0,02 лв./куб.м; W - размерът на ползвания годишен воден обем - в куб.м.

В случая размерът на отнетите водни количества съобразно ежемесечните констативни протоколи и подадената декларация по чл.194б от ЗВ се равнява на 25 324 844 куб.м. (W=25 324 844 куб.м.), а единичният размер на таксата в зависимост от целта на ползване на водата, съгласно таблицата по чл.10, ал.11 от Тарифата - за питейно-битово водоснабдяване, е Е=0,02 лв./куб.м. Съобразно цитираната по-горе формула - Т = Е х W, размерът на дължимата годишна такса в лева се равнява на 506 496,88 лева.

Изложеното обосновава извода, че в общото количество отнет воден обем от "В и К - Шумен"ООД за 2016г. е определен съобразно нормативните изисквания в тази насока, респ. дължимата от дружеството годишна такса е правилно изчислена.

На следващо място, от приложените по делото 18 бр.банкови извлечения става ясно, че към момента на издаване на оспорения акт „В и К – Шумен“ООД е извършило множество плащания по сметка на БДЧР с правно основание „такса за водовземане за 2016г.“, в размер общо на 346 000,00 лева. Самият административен орган в оспорвания акт сочи, че към момента на издаване на АУПДВ дружеството е погасило сума в размер на 346 020,80 лева. Тази сума е по-голяма с 20,80 лева от удостоверената посредством банковите извлечения, поради което съдът приема, че към 19.02.2019г. "В и К - Шумен" ООД е погасило 346 020,80 лева от задължението си за 2016г.(колкото е приел и административния орган, което е по-благоприятно за оспорващия). При това положение дължимият към датата на издаване на АУПДВ остатък от таксата за 2016г. е в размер на 160 476,08 лева. С оглед изложеното и доколкото с АУПДВ се претендира такса за водовземане за 2016г. в размер на 160 476,08 лева, актът се явява материално законосъобразен, тъй като към датата на издаването му претендираното с него държавно вземане действително е дължимо.

Обосновано в оспорения акт е определен и началният момент, от който върху претендираната главница се дължи законната лихва за забава. Съгласно чл. 195б от ЗВ, вземанията за неизплатените по реда на чл. 195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Съгласно чл. 175, ал.1 от ДОПК, публичните задължения, неплатени в законоустановените срокове се дължат ведно със законната лихва. Според чл.15, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., считано от 01.01.2017г.), таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Това означава, че задължението за такса за отнет воден обем за 2016г. е следвало да бъде платено до 31.03.2017г. вкл.( присъствен ден), респективно като не е сторено в този срок, считано от 01.04.2017г. върху неплатената главница се дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, до окончателното изплащане на претендираната сума.

Без значение за преценка законосъобразността на акта е представеното по делото платежно нареждане от 16.04.2019г. (л.119), удостоверяващо, че на посочената дата "В и К Шумен"ООД е заплатило по сметка на БДЧР сума в размер на 30 000,00 лева, с основание за плащане "такса водовземане за 2016г.", тъй като въпросната сума е заплатена след издаване на АУПДВ, а съответствието на същия с материалния закон се преценява към датата на неговото издаване (арг. от чл.142, ал.1 от АПК). Извършените след издаване на акта плащания на задължението са релевантни за неговото изпълнение, но не променят извода, че същият съответства на материалния закон към датата на издаването му.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващото дружество, че размерът на отнетите водни количества е определен неправилно, доколкото същият е измерван с несертифицирани измервателни устройства.

Съгласно чл.194а, ал.1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.), отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством  отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В ал.3 е предвидено, че  в случаите на повреда на устройствата по ал. 1 титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец, а съгласно ал.4 - при  техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че отнетият от дружеството воден обем е определян на база измервателни устройства - измервателно устройство в началото на магистрален водопровод ф1200, отчитащ водоподаването към "В и К - Шумен"ООД и "В и К" ООД, гр.Търговище, собственост на "Напоителни системи"ЕАД; измервателно устройство след разпределителна шахта гр.Търговище, в началото на магистралния водопровод, по който водата се подава само за "В и К - Шумен"ООД и измервателно устройство на отклонението за гр.Търговище, отчитащо водоподаването само към "В и К"ООД, гр.Търговище. При констатирани разлики между показанията на измервателното устройство на магистралния водопровод и тези, които отчитат водоподаването към двете "В и К" дружества, тези разлики се разпределят пропорционално между двете дружества. Посоченият ред за отчитане на водното количество е регламентиран в Решение № 102/14.03.2011г. (л.19), с което е изменено Разрешително за водоползване № 003644/03.06.2005г.(л.13), а впоследствие в Решение № 222/10.11.2016г.(л.23) за изменение на посоченото по-горе разрешително, както и със споразумение между "В и К - Шумен"ООД и "В и К"ООД, гр.Търговище, сключено на 23.11.2011г.(л.127).По-конкретно, с Решение № 102/14.03.2011г. на МОСВ е създадено ново Приложение № 1 към Разрешителното за водоползване № 003644/03.06.2005г., регламентиращо условията, при които се предоставя право на водовземане, неизменено в тази част от последващото Решение № 222/10.11.2016г., според което титулярът на разрешителното поддържа в изправност водомерните устройства за целия срок на действие на разрешителното; при неизправност на измервателните устройства, таксата за водовземане се заплаща на база заявен от дружеството и разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения лимит по разрешителното; измерва ежемесечно обема на ползваната вода, за което съставя протокол, който изпраща в края на всяка година в БДЧР с център Варна; в срок до 31 март на следващата отчетна година представя на директора на БДЧР с център Варна доклад за изпълнението на условията, посочени в разрешителното. От цитираните текстове става ясно, че контролът върху изправността на водомерните устройства, в т.ч. и през 2016г., е вменен на "В и К - Шумен"ООД, независимо от това чия собственост са същите, респективно в случай, че последното не е изпълнявало тези свои задължения, не може да черпи права от своето бездействие.

Освен това, по делото са приложени констативни протоколи, изготвени от служител на БДЧР в присъствието на представител на оспорващото дружество и на „Напоителни системи“ЕАД, в които са посочени показанията на измервателните устройства, отчитащи използваните водни маси от язовир „Тича“. В тези протоколи е посочен размера на отнетото водно количество според централното измервателно устройство УЗР "ВЗЛЕТ РС" УРСВ-010М; размера на водното количество, отчетено от водомера УЗР тип "Соникс", измерващ водните маси, ползвани от "В и К"ООД, гр.Търговище и подавани към гр.Търговище; и размера на водното количество, отчетено от водомера, измерващ водните маси, ползвани от "В и К - Шумен"ООД, подавани към гр.Шумен и гр.Велики Преслав; както и разпределението между двете "В и К" дружества при констатирани разлики в показанията на главното измервателно устройство и тези, които отчитат водоподаването към всяко едно от дружествата. В тези протоколи липсват констатации за наличие на неизправност в измервателните устройства. Приложен е също Констативен протокол № 405-Ш/13.09.2017г., съставен от служител на БДЧР, в присъствието на представител на "В и К - Шумен"ООД, в който е отразено дословно: "Използваният воден обем от яз."Тича" се отчита с измервателни устройства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, след водовземна кула на яз."Тича", на отклонението за гр.Търговище, при помпена станция на магистрален водопроводФ 800, след разпределителна шахта "Търговище", в началото на участъка от магистрален водопровод, по който се подава вода за "В и К - Шумен"ООД". Посочено е също, че "водомерните устройства се поддържат в изправност". Описаните протоколи съставляват официални удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила и са приобщени към доказателствения материал по делото без оспорване от страните, от което следва, че тяхната доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство. Същите удостоверяват по безспорен начин както размера на отнетото водно количество през обсъждания период, така и дължимата за това водно количество такса за водоползване, още повече, че са изготвени в присъствие на представител на оспорващото дружество. В настоящото производство липсва искане за откриване на производство по реда на чл.193 ал.1 от ГПК за оспорване истинността на констативните протоколи, което е и процесуалната възможност, с която страната разполага, за да опровергае верността на обективираните в тях факти.

          Освен това, в декларацията по чл.194б от ЗВ, подписана от управителя на „В и К Шумен“ООД, последният е заявил, че отнетото водно количество за 2016г. е в размер на 25 324 844 куб.м. Приложен е и доклад от 16.03.2017г. на Директора на „В и К – Шумен“ООД до БДЧР с вх.№ 26-00-248/6/20.03.2017г., относно изпълнение условията в разрешително № 003644/03.06.2005г., в който е описано, че използваните водни количества за 2016г. са определяни на база налично измервателно устройство, което е в изправност, пломбирано е и не са налице повреди през описания период, като ползваните водни количества са в размера, приет от БДЧР (25 324 844 куб.м.). Аналогично становище е застъпил и управителят на "В и К"ООД, гр.Търговище относно състоянието на измервателното устройство, с което е измервано водоподаването към "В и К"ООД, гр.Търговище в Доклад до БДЧР от 27.03.2017г., (л.243), отнасящ се за 2016г.

          Описаните доказателства по безспорен начин установяват, че размерът на отнетите  от "В и К - Шумен"ООД водни количества през 2016г. е установен с годни измервателни устройства, поради което оспорващото дружество дължи заплащане на такса в размера, посочен в АУПДВ.

Нещо повече, годността на измервателните устройства се установява и от представените по делото доказателства относно тяхното състояние. Видно от писмо изх.№ 226/03.05.2019г. на управителя на „Напоителни системи“ЕАД и приложените към него уведомителни писма от Български институт по метрология с изх.№ 95/25.10.2013г. и изх.№ 92/02.12.2016г. ултразвуковият разходомер „ВЗЛЕТ РС“ тип УРСВ-010 М, измерващ водоподаването общо към двете "В и К" дружества, е преминал през последващи метрологични проверки на 23.10.2013г. със срок на валидност до 23.10.2016г. и на 20.10.2016г., със срок на валидност до 20.10.2019г., като проверката на същите е извършвана в съответствие с Методика за проверка на ултразвукови разходомери и измерителни системи с ултразвукови разходомери № МП-17-03/2007 и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. ДВ бр.98/07.11.2003г.), като са маркирани със съответния знак, удостоверяващ резултатите от извършения метрологичен контрол в съотвествие с изискванията на чл.847 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Цитираните документи удостоверяват по безсъмнен начин, че през 2016г.  въпросният разходомер е съответствал на техническите и метрологични изисквания. Аналогичен извод следва да се направи и досежно ултразвуковия разходомер, монтиран след разпределителна шахта „Търговище“, доколкото от писмо изх.№ 622/08.05.2019г. на управителя на „В и К“ ООД, гр.Търговище е видно, че същият е преминал първоначална и последваща метрологична проверка от лицензирана лаборатория, видно от залепените стикери, които са документирани с приложен снимков материал. Описаните доказателства опровергават твърденията на оспорващото дружество, че въпросните устройства не са били годни да установят отнетите водни количества. Още повече, което е и по-съществено, че самият управител на оспорващото дружество изрично е декларирал, че използваните измервателни  устройства са изправни, а в ежемесечно изготвяните констативни протоколи липсват възражения за неизправност или негодност на същите.

Освен това, следва да се отбележи, че представляващият дружеството лично е декларирал количествата, видно от декларация от 25.01.2017 г. и доклад от 16.03.2017 г., в който освен отнети водни количества е посочена и дължимата сума в размер на 506 496,88 лв.

Що се отнася до наведените с жалбата възражения за затруднено финансово състояние на оспорващото дружество, следва да се отбележи, че същите са ирелевантни за преценка законосъобразността на оспорения АУПДВ, тъй като не променят факта, че през 2016г. дружеството е отнело водно количество в описания в акта размер, за което по силата на Разрешително за водоползване № 003644/06.03.2005г. дължи такса за водоползване, 160 476,08 лева от която не е издължена до момента на издаването му.

В обобщение на изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на административното производство не са допуснати нарушения на производствените правила. Актът е издаден при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Шумен като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 от АПК, съдът,

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и к.- Ш.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „Войн“ №1, ЕИК *******, представлявано от управителя К.Г.М. (понастоящем от управителя И.Б.И.) срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №2/2019/19.02.2019г., издаден от  Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна, с който е установено публично задължение за "Водоснабдяване и к.- Ш." ООД, *** - главница в размер на 160 476,08 лева, представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. за правото на водовземане от повърхностни води: язовир"Тича", предоставено по силата на Разрешително  за водовземане № 003644/03.06.2005г., ведно със законната лихва върху главницата от 160 476,08 лева, считано от 01.04.2017г., до окончателното ѝ изплащане.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.