Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.112

град Шумен, 19.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   Административен съдия: Кремена Борисова

при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 108 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано  е по жалба от С.Х.И. с ЕГН ********** *** против Заповед №8121К-4898 от 11.02.2019год. на Министъра на вътрешните работи за налагане на основание чл.204 т.1,чл.197 ал.1 т.4,чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР и чл.201 ал.1 т.4 пр.2 от ЗМВР на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ .

В жалбата се релевират доводи за матерална незаконосъобразност на обжалваната заповед.Твърди се ,че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение,с оглед на което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна.Излагат се доводи,че процесният мотоциклет  Хонда СВЦ 100 с рег.№ ****** на стойност 350 британски лири, или около 770лв.,който пропуснал да декларира в подадената Декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ в качеството си на държен служител,  бил закупен от него,но със средства на баща му и от момента на закупуването му до настоящия същият се ползва именно от баща му-Х. И..С договор за дарение от 20.06.2017год.,подписан непосредствено след придобиването му ,същият бил прехвърлен на баща му,поради което  за него е отпаднала необходимостта да го декларира като своя собственост.Твърди,че в подадената от него Декларация за придобито имущество през 2017год. е вписал и декларирал придобитото от него имущество на много по-значителна стойюност-поземлен имот и лек автомобил „Форксваген  Шаран“ на стойност около 8 000лв.С оглед на това счита,че дори да се приеме,че е следвало да впише в декларацията закупения и впоследствие дарен от него в рамките на същата календарна година мотоциклет,това не е довело до сериозни несъответствия между притежаваното и декларирано от него имущество и доходи. С оглед на това счита, че е изпълнил служебните си задължения, като не е извършил вмененото му нарушение. Излага и подробни съображения за несъразмерност на наложеното наказание и за несъответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение,както и за наличие на хипотеза на маловажен случай,която следва да бъде съобразена при постановяване на съдебното решение. Въз основа на изложените аргументи, отправя искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответната страна –Министърът на вътрешните работи, представляван от процесуалния си представител-гл.юрисконсулт Д.Б., оспорва жалбата като неоснователна.В депозирано по делото писмено становище сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма,при спазване на административно-производствените правила и при наличие на посоченото в него материално – правно основание,в съответствие с целта на закона. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от прил. по делото Кадрова справка с рег.№372р-21694/07.12.2018год. / л.13 от делото/,С.Х.И. заема длъжността  разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен,Л №429585.В органите на МВР е назначен на 16.08.1999г. като полицай в СПООР при РПУ-Шумен в РДВР-гр.Шумен. На 24.04.2015г. е преназначен на длъжност разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен, заемана към 07.12.2018г. (датата на изготвяне на кадрова справка) длъжност. До момента на издаване на кадровата справка  лицето е награждавано с «Писмена похвала» през 2002г.,2003г.,2006г. и 2018г. и с «Индивидуална парична награда» през 2017г..Същото е наказвано с «Порицание» през 2000г.,2008г.,2010г. и 2017г. и с «Мъмрене» през 2012г. и с «Писмено предупреждение» през 2016г.

Повод за иницииране на дисциплинарната проверка е постъпило становище с рег.№4575р-3593/26.09.2018год. на Дирекция «Инспекторат»-МВР ( с прил. писмо на дирекция «Вътрешна сигурност»-МВР-л.23),в което е предложено да се извърши проверка на данни за неправомерни действия от страна на инсп.И..

Във връзка с получената информация и за изясняване на постъпилите предварителни данни от Дирекция «Вътрешна сигурност», със Заповед №8121-9567 от 15.10.2018г. (л.37) Министърът на вътрешните работи разпоредил извършването на проверка на получените данни за допуснати от С.И.- разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР,съставомерно по чл.201 ал.1 т.4 от ЗМВР.Със същата заповед разпоредил да бъдат изяснени фактите и събрани всички доказателства за установяване на нарушението,като вкл. се изиска информация от общинските органи,органите на съдебната власт и др.институции,пред които инсп.И. е декларирал притежаваното от него имущество.

Проверката е възложена на комисия в състав:председател-ст.инсп.Г.Г.-началник греупа «Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката» към сектор «Противодействие на икономическата престъпност» при ОДМВР-Шумен и членове-инсп.И.И..-резузнавач в група «Противодействие на престъпленията във финансово-кредитната система» към сектор «Противодействие на икономическата престъпност» при ОДМВР-Шумен  и инсп.М.М.-ст.експерт (ЧР) в сектор „Координация и административно и правно обослужване на човешките ресурси“ при ОДМВР-Шумен, които следвало до 15.01.2019г. да изготвят справка за резултатите от проверката.Заповедта е връчена на оспорващия на 17.10.2018год.

С оглед установяване на действително притежаваните и придобити от инпс.И. МПС с писмо рег.№372р-21678/07.12.2018год.  до Началник на сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен е изискана справка за притежаваните и придобити от И. МПС през периода от 01.01.2016год. до 31.12.2017год.. Видно от представената справка с рег.№869р-7599/10.12.2018г.  /л.78 от делото/ през визирания период служителят е придобил 2бр.МПС,от които един лек автомобил «Фолксваген Шаран» с рег.№ ****** и един мотоциклет «Хонда СЦВ» с рег.№ ******.

За изясняване собствеността на посочения в справката от сектор «ПП» един мотоциклет «Хонда СЦВ» с рег.№ ******,с писмо с рег.№869р-7754/14.12.2018год. са представени служебно изискани документи,удостоверяващи придобиването на МПС,както следва:копие на договор от 28.05.2017год. за покупко-продажба на мотоциклет марка Хонда модел SCV,дата на първа регистрация 2007год. и продажна цена 350 британски лири,сключен между П.И.. /продавач/ и С.Х.И. /купувач/.

В рамките на проверката, с писмо рег.№372р-21574/06.12.2018год. до Началника на секгтор КАПОЧР при Од на МВр-Шумен са изискани копия на подадените от С.И. декларации за придобито имущество и доходи през 2016г.,2017г. и 2018г.Видно от изпратените с писмо рег.№372р-21704/07.12.2018год. документи,инсп.И. през 2016. и 2017г. е подал декларации по чл.160 от ЗМВР с рег.№1729р-5456/15.03.2016г. и с рег.№1729р-5797/10.03.2017год.,в които е описал притежаваното от него към датата на подаване на декларациите недвижимо имущество.Според съдържанието на декларация за имущество и интереси по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ ,подадена от И. за изминалата 2017год. с рег.№1729р—14858/05.06.2018год. по описа на РУ-Шумен /л.65 от делото/,същият през 2017год. е обявил,че е придобил един недвижим имот,отразен в графа «земеделски земи и гори» с местонахождение-гр.Шумен и площ 600кв.м. с придобивна цена-7 000лв. и 1брой лек автомобил-»Фолксваген Шаран» на стойност 600лв.Липсват данни за придобития  /видно от приобщените по проверката документи/ мотоциклет «Хонда СЦВ» с рег.№ ******

В писмено обяснение рег.№ 372р-22238/17.12.2018год. (л.51) оспорващият  сочи,че въпросното МПС действително е било придобито  през 2017год.,но макар и И. да е собственик на мотоциклета,в действителност същия бил закупен от баща му,а той самият бил собственик само по документи.Баща му е заплатил сумата по придобиване,той го стопанисвал,управлявал,плащал данъци и такси и именно поради факта,че действителен собственик на мотоциклета бил баща му,И. пропуснал да декларира придобиването му през 2017год.,независимо,че МПС е регистрирано на негово име и той се е подписал в договора за покупко-продажба.

Констатациите, установени в хода на проверката са обективирани в Справка УРИ 372р-22432/19.12.2018г.(л.32). В част Изводи от същата е описано деяние, извършено от С.Х.И., изразяващо се в това, че в срок до 08.06.2018год.  в гр.Шумен  служителят С.И. ,като  задължено лице по &2 от ДР на ЗПКОНПИ във р. с &4 ал.3 от ПЗР на същия закон,във вр. с чл.160 ал.3 от ЗМВР не е декларирал в декларация за имущство и интереси за 2017год. собственото си МПС-мотоциклет марка „Хонда  СЦВ“, регистрирано в сектор „ПП“ при ОДМВР на 08.06.2017год. с рег.№ *****,придобито по Договор от 28.05.2017год.,с което осъществил състава на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР,съставомерно по чл.201 ал.1 т.4 предл.второ от ЗМВР,за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

Направено е предложение  с оглед обстоятелството,че стойността на недекларираната вещ е в размер на 350 британски лири,те. несъответствието между декларираното и притежаваното имущество не е значителна по смисъла на &1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ,това да се вземе предвид при определяне вида и размера на наказанието,съобразно разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗМВР. Оспорващият  е запознат със справката  на 19.12.2018год. срещу подпис, съгласно приложена по делото разписка – л.36.

Министърът на вътрешните работи отправил писмена Покана  към С.Х.И. за даване на обяснения №8121р-914/15.01.2019год. ,връчена на служителя на 23.01.2019год. (л.30).

В Писмено обяснение  УРИ 372р-1697/24.01.2019год. (л.14) оспорващият сочи, че  пропускът за деклариране на процесното МПС-мотоциклет марка «Хонда» в подадената декларация за придобито имущество през 2017год. в никакъв случай не е умишлен,поради което извършеното от него не е съставомерно по смисъла на чл.201 ал.1 т.4 пр.2 от ЗМВР.От момента на регстрация на МПС-то до попълване на декларацията е изминала една година,през която И. не е извършвал никакви други действия освен закупуването и регистрирането на мотоциклета,закупен и ползван от баща му.Декларирал е всичкото останало придобито от него движимо и недвижимо имущество на обща стойност от около 8000лв.,което опровергавало извода на органа,че е затаил истина в декларацията умишлено.Излага още,че стойността на пропуснатото да декларира имущество е незначителна в сравнение с декларираното от него такова.В заключение сочи,че в случая ствава въпрос за неволен пропуск от негова страна.

Въз основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в справка с рег.№372р-22432/19.02.2019год. с оспорената в настоящото производство заповед № 8121К-4898 от 11.01.2016г. Министърът на вътрешните работи  счел за неоснователни обясненията на С.Х.И. и му наложил на дисциплинарно наказание «Забрана за повишаване в длъжност » за срок от една година  за това, че   в качеството си на задължено лице по &2  от ДР на ЗПКОНПИ във вр. с &4 ал.3 от ПЗР на същия закон във вр. с чл.160 ал.3 от ЗМВР не е декларирал в подадената декларация №1729р-14858/05.06.2018год. по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ за имущество и интереси за 2017год. придобитото от него на 28.05.2017год. за сумата от 350 британски лири моторно превозно средство-мотоциклет марка „Хонда“ с рег.№ ******,регистрирано в сектор „ПП“ при ОДМВР-Шумен на 08.06.2017год.,поради което и на основание чл.204 т.1,чл.197 ал.1 т.4 и чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР,чл.201 ал.1 т.4 пр.2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.Заповедта е връчена на служителя на 14.02.2019г./вж.разписка на л.11 от делото/.

Настоящата жалба е подадена на 25.02.2019г., видно от положения върху същата № УРИ 372000-3796/25.02.2019г. и от писмо рег.№812100-3991/2  от 13.03.2019год. на Директор на Дирекция «Правно-нормативна дейност» при МВР-София.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката,изпратени в съда със съпроводително писмо с рег.№812100-3991/2  от 13.03.2019год. на Директор на Дирекция «Правно-нормативна дейност» при МВР-София.

         Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

 Предмет на оспорване е заповед № 8121К-4898 от 11.01.2016г.  за налагане на дисциплинарно наказание «Забрана за повишаване в длъжност» за срок от една година на държавен служител на длъжност-разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен, издадена от Министъра на вътрешните работи- индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на14.02.2019г, поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР-Шумен  на 25.02.2019г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

От приложената по делото кадрова справка с рег.№372р-21694 от 07.12.2018год. се установява, че С.Х.И. е заемал длъжност разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.1 от ЗМВР  /изм. ДВ,бр.14 от 2015г., доп. бр.77 от 2018год.,в сила от 01.01.2019год./ дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството-за всички наказания по чл.197 за държавните служители на висши ръководни,ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности,без наказанието «уволнение» за главния секретар на МВР.Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи,с оглед което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушенията са индивидуализирани, като са посочени служебни задължения, чието неизпълнение / лошо изпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР-чл.160 ал.3 от ЗМВР.

В унисон с разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание, е ограничена в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от служителя С.И.  се съдържат в становище с рег.№4575р-3593 от 26.09.2018год. ,с което е предложено да се извърши проверка на данни за неправомерни действия от страна на инсп.И..Въз основа на получените данни е възложена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№372р-22432 от 19.12.2018год.. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са отразени в справка с рег.№ 372р-22432 от 19.12.2018год., постъпила пред дисциплинарния орган на 14.01.2019год.,т.е., нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на 14.01.2019год.

С настоящата заповед, на 11.02.2019год. на държавния служител е наложено административно наказание за деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, извършено на 05.06.2018год.,  открито на14.01.2019год., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.

В рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието Министърът на вътрешните работи е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които са счетени за неоснователни.

Гореизложеното обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.

Предвид горното съдът приема, че Заповед № № 8121К-4898 от 11.01.2016г. на Министъра на вътрешните работи  за налагане на дисциплинарно наказание «Забрана за повишаване в длъжност» за срок от една година е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Досежно съответствието на обжалваната заповед с материалния закон ,съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото и установено от прил. кадрова справка е обстоятелството,че оспорващият,заемал длъжността разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен при ОДМВР-Шумен към момента на постановяване на обжалваната заповед е задължено лице по смисъла на &2 от ДР на ЗПКОНПИ във вр. с &4  ал.3 от ПЗР на същия закон.Съгласно цитираните разпоредби задължените лица по смисъла на &2 ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ-служителите в администрацията на президента,в администрацията на органите на законодателната и съдебната власт,на Инсектората към ВСС и НИП,в администрацията на органите на изпълнителната власт,в т.ч. на териториалните звена,слежителите в местната администрация,служителите в администрацията на органи,създадени със закон,с изключение на служителите,които заемат технически длъжности подават декларация за имущество и интереси по чл.35 ал.1 т.2 за 2017г. в срок до 8 юни 2018год.Съгласно разпоредбата на чл160 ал.3 от ЗМВР държавните служители,какъвто е оспорващият подават всяка година до 15 май декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ.Неизпълнението на това законово задължение е въздигнато н дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР предложение първо-неизпълнение на разпоредбите на този закон. Разпоредбата на чл.201 ал.1 т.4 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в дължонст за срок от една до три години за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл.160 ал.3,довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи“.

Като фактическо основание за налагане на наказанието, дисциплинарно наказващият орган е приел, че инсп.С.Х.И.,в качеството си на дзадължено лице по &2 от ДР на ЗПКОНПИ във вр. с &4 ал.3 от ПЗР на ЗПКОНПИ във вр. с чл.160 ал.3 от ЗМВР,като не е декларирал в подадената Декларация№1729р-1485/05.06.2018год. по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ за шмущество и интереси за 2017год. придобитото от него на 28.05.2017год. за сумата от 350 британски лири МПС-мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ******,регистрирано в сектор „ПП“ на 08.06.2017год.  е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предл.първо от ЗМВР (неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР-чл.160 ал.3) и чл.201 ал.1 т.4 предложение второ от ЗМВР (затаяване на истина в декларацията по чл.160 ал.3,довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество),за което и на основание чл.204 т.1,чл.197 ал.1 т.4 и цитираните по-горе разпоредби постановил обжалваната заповед,с която му наложил дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

По делото се установява по безспорен начин, че на 05.06.2018год.,оспорващият ,в качеството си на задължено лице по смисъла на &2 от ДР на ЗПКОНПИ във вр. с &4 ал.3 от ПЗР и чл.160 ал.3 от ЗМВР подал Декларация №1729р-14858 по чл.35 ал.1 т.2 от ЗКПО за имуществмо и интереси за 2017год.,в която декларирал придобитото от него през 2017год. недвижимо и движимо имущество.Според  съдържанието на прил. по делото Декларация за имущество и интереси по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ,подадена от С.И. за изминалата 2017год.,същият през 2017год. е обявил,че е придобил един неджижим имот,отразен в графа „земеделски земи и гори“ с местонахождение гр.Шумен с площ 600кв.м. и придобивна цена 7 000лв. и 1 брой лек автомобил марка „Фолксваген Шаран“ на стойност 600лв.От изисканата в хода на извършена проверка във връзка със сигнал-становище за извършено дисциплинарно нарушение справка за притежаваните от И. МПС е установено,че през 2017год. служителят е придобил 2 броя МПС,от които един брой лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****** / придобит на 10.11.2017г./  и един мотоциклет „Хонда СЦВ“ с рег.№ *******придобит  за сумата от 350британски лири,съгласно прил. договор на 28.05.2017год. от П.И.. и регистриран от „ПП“при ОДМВР-Шумен на 08.06.2017год./.Безспорно установено от съвкупния доказателствен материал по делото е обстоятелството,че И. не е декларирал в подадената декларация за имущество и интереси за 2017год. придобитото през същата 2017год. собствено МПС-мотоциклет „Хонда СЦВ“ с рег.№ ****** на стойност 350 британски лири,с което допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предл.първо-неизпълнение на разпоредбата на чл.160 ал.3 от ЗМВР,съставомерно по смисъла на чл.201 ал.1 т.4 предл.второ от ЗМВР-затаяване на истина в декларацията по чл.160 ал.3,довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи.В тази насока съдът не споделя релевираният от оспорващия довод,че не е изъвршил вмененото му с обжалваната заповед дисциплинарно нарушение.Фактът,че процесният мотоциклет,видно от представения по делото договор за дарение на МПС от 20.06.2017год.,неоспорен по предвидения в закона процесуален ред от ответната страна и дадените в хода на воденото дисциплинарно производство от И. обяснения бил закупен със средства на неговият баща-Х.И.Х.,както и че въпросното МПС непосредствено след регистрацията му в „ПП“-Шумен било дарено на баща му и ползвано и обслужвано единствено от него до края на календарната 2017год. не освобождават оспорващия от задължението му  ,в качеството му на задължено лице по смисъла на &2 от ДР на ЗКОНПИ във вр. с &4 ал.3 от ПЗР на ЗПКОНПИ ,във вр. с чл.160 ал.3 от ЗМВР да декларира това имущество в подадената декларация за имущество и интереси за 2017год. като законно придобито през 2017год. и впоследствие прехвърлено на трето лице движимо имущество-МПС.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая  е установено по категоричен начин ,че С.Х.И.  е проявил неосъзната  небрежност при попълването на Декларация за имущество и интереси за 2017год., в резултат на което,като не е декларирал придобитото през 2017год. МПС-мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ****** на стойност 350 британски лири допуснал неизпълнение на разпоредбата на чл.160 ал.3 от ЗМВР,поради което  е налице нарушение по чл.194, ал.2, т.1  предл. първо  във вр. с чл.201 ал.1 т.4 предл. второ от ЗМВР- затаяване на истина в декларацията по чл.160 ал.3,довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи през 2017год.

Съдът  обаче намира, че атакуваната заповед не е съобразена  с целта на закона, доколкото със същата не са  обсъдени и взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,обстоятелствата,при които е извършено,формата на вината и  цялостното служебно поведение на оспорващия, както  изисква чл.206, ал.2 от ЗМВР. Само формално е отразено, че дисциплинарнонаказващият орган е съобразил тежестта на нарушението,обстоятелствата, последиците и формата на вината. Ако бе отчел действително тежестта на нарушението и поведението на служителя, последният трябваше да съобрази,че допуснатото вследствие на неволен пропуск от страна на служителя несъответствие между декларираното и притежаваното имущество за 2017год. е незначително на фона на общата стойност на декларираното такова-на стойност около 8 000лв..В заповедта за налагане на идсциплинарно наказание като обстоятелства,при които е извършено нарушението е вписано „в обстановка на повишена активност и предприети действия от страна на ръководството на МВР за ефективно противодействие на корупцията в МВР“,която формулировка е изключително обща и не определя обстоятелствата,релевантни за случая.Органът е следвало да отчете конкретните  обстоятелства,при които е извършено допуснатото дисциплинарно нарушение,а именно фактът,че пропуснатото да бъде декларирано МПС е било закупено не със средства на служителя,а със средства неговия баща,както и че същото е било дарено на последния неепосредствено след регистрирането му в „ПП“ при ОДМВР-Шумен и ползвано и своено като собствена вещ именно от последния,видно от дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения на служителя. Формата на вината изобщо не е коментирана. Действително дисциплинарно нарушение е и умишленото и непредпазливото неизпълнение на заповеди (чл.4 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР), но формата на вината има значение за индивидуализацията на наказанието. Не са изложени и аргументи и защо наказващият орган приема, че не се касае за маловажно дисциплинарно нарушение, наказуемо с по-леко наказание от това, което е наложено на лицето.

Наред с това, действителни вредни последици (преки такива) от допуснатото несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество през 2017г. не са реализирани. Липсват индиции, че невключването на процесното МПС на стойност 350 британски лири  в декларацията за имущество и интереси за 2017год. е с цел прилагане на  корупционни практики. Не са ангажирани и такива доказателства. Съдът е длъжен да прави разграничение между подозрение и доказателства, като зачете само и единствено доказателствата. В този ред на мисли актът е в несъответствие с целта на ЗМВР – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.

Освен това, дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Съобразно чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В случая при доказано наличие на деяние, което покрива  от обективна страна фактическия състав – неизпълнение поради неосъзната небрежност на разпоредбите на чл.160 ал.3 от ЗМВР, то целта на наказанието би могла да бъде постигната с по-леко по вид и размер наказание, доколкото представлява незначително отклонение от изискванията в контекста на чл.198, ал.2 от ЗМВР, още повече като се има предвид, че несъответствието между декларираните и притежаваните  от служителя за 2017год. имущество и доходи е незначително.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на С.Х.И. е основателна, а Заповед №8121К-4898 от 11.02.2019год., с която Министърът на вътрешните работи е наложил на С.Х.И. дисциплинарно наказание «забрана за повишаване в длъжност » за срок отедна година , е незаконосъобразна - издадена в нарушение на чл.206 ал.2 от ЗМВР и  противоречие с  принципа на съразмерност по чл.6 от АПК  и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора,  с оглед липсата на претенция от страна на оспорващия досежно присъждане на деловодни разноски,такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ Заповед № №8121К-4898 от 11.02.2019год. на Министъра на вътрешните работи за налагане  на инспектор С.Х.И. - разузнавач VI ст. /ДПС/ в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност-гр.Шумен,сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Шумен ,на основание чл.204 т.1,чл.197 ал.1 т.4,чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР и чл.201 ал.1 т.4 пр.2 от ЗМВР на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ .

РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.

На основание чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.06.2019г.