Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

174

град Шумен, 13.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                              Членове:  Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 147 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 20/20.03.2019г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 40/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 18-0280-000994/29.11.2018 г. на началника на РУ „Полиция“ - Каолиново, с което на Г.И.Г., за нарушение на чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че настъпилото изменение в ЗДвП и в частност на счетената за нарушена норма и в приложения санкционен състав не дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото и по старата, и съобразно новата редакция на закона поведението на ответника разкрива белезите на административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Излагат се доводи, че Г.Г. е управлявал превозното си средство по път, за който се изисква заплащането на винетна такса и липсата на поставен указателен знак Д25 не навежда на извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложеното на водача административно наказание. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Г.И.Г. ***, изразява становище, в което моли касационната претенция да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се явява лично, поддържайки становището за законосъобразност на решението на РС – Нови пазар. Изтъква факта, че съпругата му е инвалид, имащ право на безплатна винетка и това обстоятелство е следвало да бъде отчетено от контролните органи.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Г.Г. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС за категория „В АМ“ със срок на валидност до 21.07.2027г. Собственик е на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. №  ******.

На 30.10.2018 г. около 16.50 часа Г. управлявал личния си автомобил по път ІІІ 7005 км.12+600 в посока от с. Тодор Икономово към гр. Каолиново, когато бил спрян за проверка от полицейски екип от И.С. и С.И.Е., които провеждали специализирана проверка за винетки.

При проверката се установило, че на автомобила няма залепен винетен стикер, а пътният участък, по който се движел жалбоподателят изисквал такъв.

След проверката, на следващия ден, жалбоподателят незабавно отишъл до най – близкото място и закупил седмична винетка, която представил на следващия ден пред административнонаказващия орган.

Спрямо водача Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д405077/30.10.2018г. Актът бил изготвен в негово присъствие, бил му предявен и връчен, а Г. отразил, че няма възражения. Актосъставителят посочил, че с поведението си лицето е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Впоследствие, въз основа на така съставения акт АНО издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на водача, налагайки му регламентираното с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП наказание.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че водачът действително се е движил на отразената в акта и в НП дата по третокласен път от републиканската пътна мрежа, за движение по който при използване на МПС се изисква заплатена винетна такса. Съдът посочил, че автомобилът на водача не разполагал с такъв. По този начин водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП в актуалната `и към момента на деянието редакция, която към датата на разглеждане на делото от въззивната инстанция била променена в смисъл, който според съда давал основание да се заключи, че е налице изменение, явяващо се „по-благоприятен закон“, което води до извод за незаконосъобразност на НП и поради това, същото следва да бъде отменено. В тази връзка, съдът счел, че новата формулировка на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП не въвежда задължение за водачите на МПС да заплатят дължимата винетна такса при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, каквато задължение се съдържало в новия текст на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Освен това, съдебният състав изложил и съображения за порочност на наложеното административно наказание с мотива, че водачът не е формирал виновно поведение с оглед липсата на поставен знак в пътния участък от с. Тодор Икономово до гр. Каолиново, задължаващ водачите да управляват превозни средства само след заплатена винетна такса. Воден от тези мотиви, районният съд отменил оспорения пред него санкционен акт.

Касационната инстанция, след като съобрази доводите на касатора и подложи на съвкупен анализ приобщения доказателствен материал, намира така постановения акт за правилен и законосъобразен, макар и по различни от изложените от въззивната инстанция съображения.

На първо място, следва да се посочи, че не съществува неяснота относно характера на пътя и че той се явява третокласен път от републиканската пътна мрежа, за движение по който при използване на МПС се изисква заплатена винетна такса. До аналогичен извод е достигнал районният съд. Съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г. и действал към датата на проверката, т.к по – късно той е отменен и е издадено ново Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г., и в приложението към него в пътищата от трети клас, за които се изисква винетен стикер е и път 7005 – трети клас (о.п. Дулово - о.п. Шумен) Изгрев-Тъкач-Каолиново-Тодор Икономово. Означаването на този пътен участък е посочено под № 7005 и в новото Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. и приложението към него, действащи към момента. Утвърденият с нормативен акт на МС списък е обнародван в Държавен вестник, което е законосъобразният начин да стане известен на всички свои адресати. Такова качество безспорно имат водачите на МПС, които ползват пътната мрежа в страната. Следователно, след обнародването на решението на МС, нарушителят е имал възможност да узнае пътищата, за ползването на които се предвижда заплащане на винетна такса и конкретно, че процесният път попада в тази категория. В случая, касаторът управлявайки автомобила, е бил длъжен да предвиди необходимостта от заплащане на винетна такса. Съобразно отразеното в цитираното решение на МС, такава не се дължи в участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии, както и за обходните и околовръстни пътища. В контекста на изложеното и доколкото е безспорно, че мястото на нарушението не попада сред визираните изключения, липсата на доказателства за поставен пътен знак, сочещ на изискване за заплащане на винетна такса, не освобождава касатора от визираното задължение, както и от отговорност при нарушаването му. От тази позиция, изводът на районния съд за липса на осъществено виновно поведение от страна на ответника се явява неправилен.

Не се споделя и становището на съда за наличие на „по-благоприятен закон“, въз основа на който предходната инстанция е счела, че са налице основания за отмяна на НП. Действително, в ЗДвП и в Закона за пътищата са внесели промени, последвали датата на извършване на простъпката, в т.ч. в чл. 139 и чл. 173 от ЗДвП. Старата редакция на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е гласяла, че движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. С ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г. текстът на ал. 5 е променен, като е въведена и нова ал. 6. Съгласно ал. 5, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Чл. 139, ал. 6 от своя страна изисква водачът на пътно превозно средство да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 е таксата за ползване на платената пътна инфраструктура – винетна такса. Самият текст на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е изменен, но новата му редакция влиза в сила от 16.08.2019г. Съпоставката на двете редакции на чл. 139 от ЗДвП не навежда на извод за наличие на „по-благоприятен закон“ с новата формулировка, който да аргументира отмяна на наложеното на основание чл. 179 от ЗДвП административно наказание. Текстът на чл. 179, ал. 3 от цитирания закон също е изменен, но задълбоченият прочит и съпоставка на актуалната повеля на чл. 179, ал. 3 и на разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 /изм./, на основание на която е наложеното наказанието на ответника, налага извод за тяхното сходство, който резултира и в еднаквия размер на предвидената глоба. Новата редакция на чл. 179, ал. 3 и сл. от ЗДвП цели единствено унифициране на правната уредба с последващите изменения на Закона за пътищата. Гореизложените съображения мотивират касационната инстанция да приеме, че деянието на ответника разкрива белезите на административно нарушение както по старата, така и по новата редакция на ЗДвП. Простъпката е извършена виновно.

За прецизност, а и като отговор на твърденията на ответника, че неправилно му е било вменено описаното в акта и в НП нарушение предвид възникналото за него право да бъде освободен от заплащането на винетна такса, следва да се отбележи, че то се признава на лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане за неговия личен автомобил или за автомобил, съпружеска имуществена общност. По делото са представени доказателства за наличие на заболяване на лицето Д.Х., с призната 76% трайно намалена работоспособност, но ответникът не ангажира доказателства, че е съпруг на това лице. Следва да се отбележи също така, че отпускането на право на безплатен винетен стикер се осъществява при стриктното спазване на реда, определен в Наредба № Н-19/02.12.2008г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, като за целта се изисква подаване на заявление-декларация по образец за получаване на безплатна годишна електронна винетка за собствения си или съпружеска имуществена общност лек автомобил в дирекция „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане по настоящия си адрес, в резултат на което протича специфично административно производство, участие в което не вземат органите на МВР, съответно те не са били оправомощени да признаят това право по отношение на водача Г., в какъвто смисъл са твърденията му.

Независимо от изложеното, настоящата инстанция, след като съобрази доказателствата по делото намира, че процесната деятелност следва да бъде квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и подобен извод би съответствал най-пълно на спецификите на настоящия казус. Съдът счита, че деецът и простъпката му се отличават с по-ниска степен на обществена опасност, която не оправдава ползването на инструментариума на държавната принуда. По делото се установява обстоятелството, че водачът до момента не е санкциониран за подобен вид нарушения, както и това, че необходимата винетка е била закупена на следващия нарушението ден. Следва да се отчетат и подбудите за извършване на нарушението, както и обстоятелството, че за водача се е породила представата, че за управляваното от него превозно средство се полага безплатен винетен стикер /този въпрос вече бе обсъден в хода на изложението/. Сред доказателствения материал е приложена и справка от 18.01.2019г. на Агенция по заетостта, издадена на Г.Г., в която е отразено тежкото му финансово състояние, установимо от факта, че ответникът в настоящото производство е безработен и е регистриран като лице, търсещо работа в Агенцията. С оглед на изложеното, касационната инстанция възприема определената в абсолютен размер глоба за несъответстваща на тежестта на нарушението. Целите на индивидуалната и генералната превенция биха били постигнати и без ангажирането на отговорността на Г., чрез приложението на института на „маловажния случай“ на административно нарушение, визиран в чл. 28 от ЗАНН.

До такъв извод е следвало да достигне АНО, което не е сторено, поради което обжалваното пред районния съд наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, и правилно е било отменено, макар и с мотиви, които съставът на Административен съд – Шумен не споделя. Решението се явява правилно и законосъобразно като краен резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/20.03.2019г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 40/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                    2./п/

           ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 13.06.2019 г.