Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

101

град Шумен, 11.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              Съдия: Бистра Бойн

при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 298 по описа за 2018 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

         Административното дело е образувано въз основа на жалба от Е.Х.Б., с ЕГН: ********** *** против Акт за установяване на задължения/АУЗ/ №АУЗД000675/25.05.2018г. в частта за начислени данъчни задължения за периода 2013– 2016г. вкл., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК от З.Н.Н.- старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел “Местни данъци и ТБО” при Община Шумен, потвърден с Решение №94-00-3046/23.08.2018 г. на Началник отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен. В жалбата се посочват аргументи за незаконосъобразност на атакувания АУЗ в оспорваната част, доколкото жалбоподателката била заплатила в срок задълженията си за Данък недвижими имоти (ДНИ) и Такса "Битови отпадъци"/ТБО/ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., и не ставало ясно кога и на какво основание размерът на тези задължения бил увеличен. Твърди се още, че задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. били заплатени, като със сумите неправилно са били погасени стари задължения, които към този момент вече били погасени по давност. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания акт в оспорваната му част, както и за присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат С.Б.. от ШАК, която в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответната страна– Началник на отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично, като изпраща процесуален представител юрисконсулт Р.А.., която оспорва жалбата и моли същата да бъде за отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С декларация № 31634002859/10.04.1998г. (л.44) В.И.Б., съпруг на жалбоподателката, видно от Удостоверение на Община Шумен на стр.328 по делото, декларирал, че двамата притежават в съсобственост при условията на съпружеска имуществена общност всеки от тях по ½ ид.част от жилище с площ 78,35 кв.м. и мазе с площ 3,36 кв.м., построено през 1978г., находящо се в гр.Шумен, ул.В.Априлов № 46, вх.2, ет.1, ап.26, по силата на документ за собственост от 01.12.1978г. и по ½ ид.ч. от земя с площ 1000 кв.м. и от жилище на 1 етаж с площ 15 кв.м. и таван 9 кв.м., , построено през 1978г., находящи се в гр.Шумен, местност „Под манастира“, придобити чрез дарение и строителство.

С Декларация № ДК14003737/06.11.2013г.(л.60) трето лице П.Б.П. декларирал, че е съсобственик на земя и нежилищни сгради с производствено предназначение в гр.Шумен, като земята е с площ 13130 кв.м., а сградите със застроена площ 3963,20 кв.м., включващи склад (производствен) експедиция, построен през 1968г., с площ 1036 кв.м.; производствен обект, построен през 1982г., с площ 1027,20 кв.м.; склад (производствен) ново сиропно, построен през 1982г., с площ 1036 кв.м. и склад (производствен) готова продукция, построен през 1982г., с площ 864 кв.м. В декларацията посочил, че имотът е съсобствен, съобразно приложен списък, според който, Е.Х.Б., под номер 2 в списъка, притежава 0,0114 ид.ч. от земята и 0,040 ид.ч. от сградите. С Декларация № ДК14004589/18.11.2015г.(л.77) „Лида“АД-гр.Шумен с ЕИК ******, декларирало, че е съсобственик на земя и нежилищни сгради с производствено предназначение в гр.Шумен. Според приложените към декларацията документи /скици на имотите/, площта на поземления имот е 15552 кв.м., а в същия са налични множество сгради, някои от които еднолична собственост на „Лида“АД, а други- съсобствени, съобразно приложен списък, като съсобствените сгради включват склад производствен готова продукция (експедиция) с РЗП 824 кв.м., построен през 1968г.; производствен обект с РЗП 1394 кв.м., построен през 1992г.; склад производствен (ново сиропно) с площ 1176 кв.м., построен пред 1982г., и склад производствен (готова продукция) с РЗП 938 кв.м., построен пред 1982г. В Декларация от 26.07.2016г./стр.131/, подадена от В.А.Г.била декларирана покупка на земя и производствена сграда  с РЗП 1394, намираща се на ул.Индустриална. В списък към Декларацията е посочено, че Е.Х.Б. притежава 0,009640 ид.ч. от парцел 15552м. и 0,0400 ид.части от сгради.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2009г. ЧСИ Д.З.с рег.№876 и раойн на действие ОС Шумен възложил на съпруга на жалбоподателката притежаваните от нея ½ ид.ч. от 1843,8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ XIX в кв.367, целия с площ 13 130кв.м., ведно ½ ид.ч. с 1/12,5 ид.ч. от застроения дял в имота. Имотът не бил деклариран от жалбоподателката и съпругът й в Община Шумен.

С оглед на приобщените доказателства се установява, че по отношение на Е.Х.Б. е декларирана собственост на жилище в гр.Шумен, ул.В.Априлов № **, вх.**, ет.**, ап.**; на поземлен имот със сграда, находящ се в местност "Под манастира" в землището на гр.Шумен и на поземлен имот и сгради, находящи се в гр.Шумен, ул.Индустриална.

С резолюция за проверка № 002/14.05.2018г. (л.34), издадена от Началник отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, било възложено на инспектор „Данъчни приходи“ при Община Шумен да извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на данъчен орган, със задача: „Установяване на неплатени изискуеми публични задължения за период 2013г.-2017г., съгласно приложен списък- 863 бр.физически лица“, включително и по отношение на жалбоподателката Б.. Въз основа на разпоредената проверка, З.Н.Н.– старши инспектор „Данъчни приходи“ при Община Шумен и орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, по силата на Заповед № РД-25-0143/11.01.2018г. на Кмета на община Шумен (л.33), на основание чл.107 ал.3 от ДОПК издала АУЗ № АУЗД000675/25.05.2018г. (л.29), с който установила, че Е.Х.Б. дължи ДНИ и ТБО за периода 2013г.-2017г. за притежавани от нея имоти, както и лихви за просрочие към тях, изчислени към 25.05.2018г., както следва:

1. за имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална за 2013г.: ДНИ - 2,32 лева главница и 1,12 лева лихви, на обща стойност 3,44 лева и ТБО - 7,13 лева главница и 3,42 лева лихви, на обща стойност 10,55 лева; За 2014г.: ДНИ - 2,38 лева главница и 0,91 лева лихви, на обща стойност 3,29лева и ТБО- 7,35 лева главница и 2,79 лева лихви, на обща стойност 10,14 лева; За 2015г.: ДНИ- 2,36 лева главница и 0,66 лева лихви, на обща стойност 3,02 лева и ТБО- 4,36 лева главница и 1,21 лева лихви, на обща стойност 5,57 лева; За 2016г.: ДНИ - 27,33 лева главница и 4,80 лева лихви, на обща стойност 32,13лева и ТБО - 50,45 лева главница и 8,86 лева лихви, на обща стойност 59,31 лева; За 2017г.: ДНИ- 27,16 лева главница и 2,02лева лихви, на обща стойност 29,18 лева и ТБО- 83,56 лева главница и 6,21 лева лихви, на обща стойност 89,77 лева.

2. за имот, находящ се гр.Шумен, ул.Васил Априлов № **, вх.**, ет.**, ап.** за 2016г.: ДНИ- 12,80 лева главница и 2,25 лева лихви, на обща стойност 15,05 лева и ТБО- 29,55 лева главница и 5,19 лева лихви, на обща стойност 34,74 лева; За 2017г.: ДНИ- 12,71 лева главница и 0,94 лева лихви, на обща стойност 13,65 лева и ТБО - 29,32 лева главница и 2,18 лева лихви, на обща стойност 31,50лева.

3. за имот, находящ се в землището на гр.Шумен, местност "Под манастира" за 2016г.: ДНИ- 8,48 лева главница и 1,49 лева лихви, на обща стойност 9,97 лева и ТБО- 6,60 лева главница и 1,16 лева лихви, на обща стойност 7,76лева; за 2017г.: ДНИ - 8,47 лева главница и 0,63 лева лихви, на обща стойност 9,10 лева и ТБО- 6,60 лева главница и 0,49 лева лихви, на обща стойност 7,09 лева.

След издаването на АУЗ, същият бил съобщен на оспорващата на 11.06.2018г., видно от известие за доставяне с обратна разписка (л.32) и бил обжалван пред Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен с жалба вх.№ 94-00-3046/25.06.2018г., в частта му, касаеща задълженията за ДНИ и ТБО за 2013г.-2016г. включително. С Решение изх.№ 94-00-3046 от 23.08.2018г.(л.6), Началникът на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен отхвърлил жалба вх.№ 94-00-3046/25.06.2018г. на Е.Х.Б. срещу задължения, установени с АУЗ № АУЗД000675/25.05.2018г., и потвърдил актът изцяло. Решаващият орган се мотивирал, че относно установеното с АУЗ задължение касаещо имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, размерът на задължението за ДНИ и ТБО бил изчислен на база декларация № ДК14003737/06.11.2013г., като с приходни документи от 2013г., 2014г.,2015г. били заплатени част от ДНИ и ТБО и определеното в АУЗ задължение представлявало неплатения остатък от задълженията. По отношение платените през 2016г. ДНИ и ТБО е посочено, че на основание чл.169, ал.3а от ДОПК, същите били разнесени за погасяване на задължения за ДНИ и ТБО за имотите от 2008г. По отношение задължението за имот, находящ се в местност „Под манастира“ в землището на гр.Шумен е посочено, че за имота била подадена декларация вх.№ 31634002859/10.04.1998г. и по силата на същата представлявал земя с площ 1000 кв.м. и жилище от 15 кв.м., съсобствени между Е.Х.Б. и съпруга й, като задължението за ТБО за този имот включвало само такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, поради което размерът на задължението бил правилно определен. Досежно заплатената през 2015г.  и 2016г. ТБО за имот на ул.Индустриална в гр.Шумен е посочено, че същата е правилно определена, като включва само такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, предвид подадените декларации от собствениците по чл.71, т.1 от ЗМДТ с вх.№ ДК19002441/03.12.2014г. и вх.№ ДК19000709/19.10.2015г. за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване. Решението било съобщено на оспорващия чрез неговия пълномощник на 28.08.2018г., видно от разписката, представляваща неразделна част от същото (л.10). Актът е оспорен пред Административен съд-гр.Шумен, в частта му досежно начислените задължения за периода 2013г.-2016г. вкл.

В хода на съдебното производство е допусната и приета като компетентно дадена без оспорване от страните съдебно– счетоводна експертиза. Според същата, с оспорвания АУЗ в обжалваната му част са начислени ДНИ и ТБО за периода 2013г.-2016г. за трите декларирани имота. Посочено е, че за имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, за периода 2013г.-2016г. първоначално са били изчислявани ДНИ и ТБО на база декларация вх.№ 14003737/06.11.2013г., в която са декларирани земя- 13130 кв.м. и сгради със застроена площ 3963,20 кв.м., от които Е.Б. притежава 0,0114 ид.ч. от земята и 0,04 ид.ч. от сградата. За 2016г. ДНИ и ТБО са изчислени на база на данъчна декларация № 14004589/18.11.2015г., в която са декларирани земя- 15552 кв.м. и сгради с РЗП 5439 кв.м., от които Е.Б. притежава 0,009640 ид.части от земята и 0,04 ид.части от сградите. Посочено е, че след подаване на декларацията от 18.11.2015г., ДНИ и ТБО за 2013г.-2015г. са били преизчислени и са доначислени ДНИ и ТБО. За 2015г. и 2016г. за имота са подадени декларации по чл.71, т.1 от ЗМДТ, в резултат на което за тези периоди не е начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване, която е в размер на 1,60 промила. ТБО и ДНИ в акта са изчислени като към данъчната оценка е приложена ставката за промили и е приспадната призната част от плащането без отстъпка. Според ССчЕ, в която изчисленията са извършени на база  подадената за имота данъчна декларация № 14004589/18.11.2015г., за 2013г. данъчната основа (земя и сгради) е в общ размер 21417,60 лева, а задължението за ТБО е в размер общо на 85,67 лева (4 промила), от което след приспадане платената от оспорващия сума от 78,54 лева остава разлика от 7,13 лева (колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2014г. данъчната основа е 21288 лева и ТБО е в общ размер 85,15лева (4 промила), като след приспадане от нея на внесената сума от 77,80 лева остава разлика от 7,35лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2015г. данъчната основа е 21158,60 лева(2,4 промила), като общата стойност на ТБО е 50,78 лева, от която след приспадане на внесената сума от 46,42 лева остава остатък от 4,36 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ). За 2016г. данъчната основа е 21029,10 лева, ТБО е в размер на 50,45 лева (2,4 промила), поради което и предвид липсата на внесена и приспадната сума за 2016г. задължението за ТБО за 2016г. е в размер на 50,45 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ). Задължението за ДНИ за същия имот е изчислявано по същата данъчна основа, както и ТБО за съответните периоди, като дължимият ДНИ е в размер на 1,3 промила от данъчната основа (данъчната оценка на имота) и за 2013г. е в размер на 27,84288 лева, от които са внесени 25,52 лева и остава невнесен остатък от 2,32 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2014г. е в размер на 27,6744 лева, като след приспадане на внесената сума в размер на 25,29 лева е налице неплатен остатък от 2,38 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2015г. ДНИ е в размер на 27,51 лева, от които са внесени 25,15 лева, а невнесеният остатък е 2,36 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2016г. ДНИ е в размер на 27,33 лева, които не са внесени, съответно приспаднати, поради което задължението на оспорващия е в размер на 27,33 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ). За имот на ул.В.Априлов № 46, ап.26 за 2016г. ДНИ и ТБО са изчислени съобразно декларация № 31634002859/10.04.1998г., в Приложение № 1 от която е посочено, че оспорващата притежава 1/2 ид.ч. от имота, както и, че същият е основно жилище. С оглед на това данъчната оценка на 1/2 ид.ч. от имота е 19697,30 лева, ДНИ е в размер на 1,3 промила, а ТБО- 1,5 промила, поради което задължението за ДНИ е в размер на 12,80 лева, а за ТБО- 29,55 лева (колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ). За имот в местност "Под манастира" е посочено, че за 2016г. ДНИ и ТБО са изчислени на база декларация № 31634002859/10.04.1998г., в Приложение № 2 от която е посочено, че оспорващата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. С оглед на това и данъчната оценка на същия е 6524,50 лева, а задължението на Е.Б. за ДНИ, при ставка 1,3 промила, е в размер на 8,48 лева, а за ТБО при ставка 0,9 промила е в размер на 5,87 лева. Посочено е, че установеният размер на задължението за ДНИ съвпада с посоченото в АУЗ, а това за ТБО е в размер на 5,87 лева или по-малко от изчисленото в АУЗ 6,60лева, тъй като административният орган го е изчислил при ставка от 1,1 промила, а не 0,9 промила, вероятно поради техническа грешка. 

Вещото лице е разяснило, че размерът на данъкът се определя от Общински съвет Шумен, както и ТБО. Според заповеди на кмета на община Шумен се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в периода 2013-2016г. относно имотите на ул.Индустриална и ул.В.Априлов в гр.Шумен, които попадат в териториите, като за имот в местност "Под манастира" е посочено, че е извън границите, в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което за този имот за 2016г. ТБО е в размер на 0,9 промила и включва единствено такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо.

Според ССЕ, в периода 2013г.-2015г. внесените от оспорващия суми за ДНИ и ТБО за съответните периоди са били приспаднати от административния орган. По отношение на внесените от оспорващия през 2016г. суми за ДНИ и ТБО, били погасени задължения за трите имота за 2008г., както и с направено плащане през 2018г. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че от Актът не може да бъде установено какво е приспаднато и какво е доначислявано, както и че в съобщенията от отдел МД и ТБО, приложени по делото по отношение на имотът на ул.Индустриална е посочена само данъчната оценка на сградите без земята.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на дадените от съда указания, ответната страна е представила Справки № 94-00-3046/04.04.2019г. и №94-00-3046 от 12.04.2019г., изготвена от Ив.Н.- старши инспектор "Данъчни приходи" при Община Шумен(л.324 и 336), от които е видно, че с извършените от оспорващата през 2016г. плащания, по реда на чл.169, ал.3а от ДОПК са погасени задължения за 2008г., както следва- с вносна бележка № 99492/28.04.2016г. са погасени задължения на Е.Б. за ДНИ за 2008г. по партиди 6310297650004, 4409265363001 и 4409265363002. Посочено е, че тъй като е изтекъл само 5 годишният давностен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК, но не е изтекъл абсолютният 10 годишен давностен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК и няма подадено възражение за погасяване на задълженията за 2008г. по давност, при плащането от 2016г. е бил приложен редът по чл.169 ал.3а от ДОПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу  АУЗ № АУЗД000675/25.05.2018г., издаден от орган по приходите при община Шумен, е депозирана в законоустановения 14 дневен срок на 11.09.2018г. и след осъществяване на административен контрол по реда на чл.155 от ДОПК пред компетентния решаващ орган съгласно чл.4 ал.5 и чл.9б от ЗМДТ- Началник на отдел "Местни данъци и ТБО" при община Шумен, явяващ се задължително условие за съдебно обжалване на акта. Същата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който актът създава задължения, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна,  поради следните съображения:

Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е приложим и досежно установяването, обезпечаването и събирането на местните такси. По делото е представена заповед № РД-25-0143/11.01.2018г. на Кмета на община Шумен, с която на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ и чл.44 ал.2 от ЗМСМА са определени длъжностните лица от отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен с права и задължения на органи по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и З.Н.Н., издателят на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган. 

Оспореният АУЗ обаче е издаден в разрез с изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъблюдаване на материалния закон. Актът е изготвен в писмена форма, но не притежава нормативно изискуемите реквизити и в частност– в него не са изложени фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо волеизявление, в противоречие с изискванията на § 2 от ДОПК, във връзка с чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита– чл. 56 от Конституцията на РБ, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт– чл. 120, ал. 1 от Конституцията на РБ. В случая, в оспорения акт за установяване на задължения органът по приходите е посочил единствено декларациите, въз основа на които е изчислявана данъчната основа, невнесения размер на данъка върху недвижимите имоти, респ. невнесения размер на таксата за битови отпадъци за всеки от имотите, както и лихвата за всяко от двете задължения. Тази информация безспорно не е изискуемата за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО, тъй като органът по приходите трябва ясно и конкретно да посочи всички елементи на фактическия състав на задълженията. В случая част от елементите са: данъчният и задълженият субект– чл. 11 и чл. 64 ал. 1 от ЗМДТ; данъчният и облагаемият обект, т.е. недвижимият имот по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗМДТ, който е правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението; облагаемата основа по смисъла на чл.19 ал. 1 и чл.20, съответно чл.67 ал.2 от ЗМДТ; размерът на данъчната ставка и на ставката за таксата– чл.22 и чл.67 ал.1 от ЗМДТ; периодът, за който задълженията са дължими; лихвите за забава с посочени начална и крайна дата на забава; обстоятелствата по чл. 63 от ЗМДТ, както и всички други конкретно относими факти и обстоятелства, за формирането на задължението за данък и за такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл.71 т.1-3 от ЗМДТ  са изброени хипотезите в които такса не се дължи– когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота (като според чл.71 т.1 от ЗМДТ в редакцията преди 01.01.2014г. въпросната такса не се дължи, когато услугата не се предоставя); не се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване– когато услугата не се предоставя от общината; не се дължи такса за  обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци- когато няма такива.

В случая и в АУЗ, и в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен не е посочена данъчната основа, на чиято база е извършено изчислението на ДНИ и ТБО за процесните имоти. Посочени са единствено декларациите, въз основа на които е извършвано това изчисление, но това не е достатъчно, доколкото липсата на посочена данъчна основа препятства възможността да се прецени дали същата е изчислена при съобразяване на декларираните от задълженото лице параметри, както и при спазване на нормативните изисквания в тази насока, респективно дали размерът на начислените задължения е правилно установен. В настоящия казус се установи, че по отношение на имот, находящ се на ул.Индустриална в гр.Шумен са били налице подадени множество декларации от трети лица, съсобственици. В АУЗ е посочено, че задълженията за 2013г., 2014г. и 2015г. са били изчислени на база декларация № ДК14003737/06.11.2013г., а задължението за 2016г.– на база декларация № ДК14004589/18.11.2015г. В решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ е посочено, че задълженията за посочения имот за 2013г., 2014г., 2015г. са изчислени на база декларацията от 06.11.2013г., като е посочен размерът на ДНИ и ТБО поотделно за всеки от периодите, каква част от тези суми е погасена и кога, респ. какъв е дължимият остатък. Не са изложени обаче никакви аргументи защо административният орган приема, че за съответните периоди данъчната основа следва да се изчислява именно на база посочените в АУЗ и решението декларации, като по този начин липсва яснота относно причините, наложили допълнителното начисляване на задължения за ДНИ и ТБО за този имот за 2013г., 2014г. и 2015г. (предвид констатациите и доказателствата за наличие на извършени плащания за тези периоди съобразно указаните от приходната администрация размери). Очевидно е, че самите служители на отдел „Местни данъци и ТБО“ не са били наясно откъде произтичат тези задължения, при положение, че решаващият орган приема, че размерът им е изчислен на база декларацията от 06.11.2013г., а в същото време от ССЕ се установява, че доначислените задължения за ДНИ (2,32 лева за 2013г.; 2,38 лева за 2014г. и 2,36 лева за 2015г.) и ТБО (7,13 лева за 2013г.; 7,35 лева за 2014г. и 4,36 лева за 2015г.), произтичат от факта, че при издаване на АУЗ същите са били преизчислени на база последваща декларация за същия имот. Причината за доначисляване на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за 2013г., 2014г. и 2015г. за имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална, се дължи на факта, че същите са били преизчислени съобразно подадена последваща декларация от 18.11.2015г., според която квадратурата на поземления имот и сградите в него са по-големи, което рефлектира и върху размера на задълженията, доколкото основа за изчисляване на ДНИ и ТБО е данъчната оценка на имота, а размерът на неговата данъчна оценка се изчислява на база площта на същия. Това обстоятелство обаче е установено едва в хода на съдебното производство и посредством ССЕ, а е следвало да намери отражение още в АУЗ или в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен. Това не е било сторено, в резултат на което оспорващият е бил лишен от възможността да разбере по какви причини му се доначисляват задължения за ДНИ и ТБО за имота на ул.Индустриална в гр.Шумен, при положение, че същият е заплащал регулярно задълженията си съобразно сумите, посочени му от приходната администрация. Изготвените в хода на съдебното производство Справки не променят този извод, тъй като възможността на административния орган да мотивира своето волеизявление към момента на изготвянето им е преклудирана (те са изготвени по указание на съда и едва в хода на съдебното производство, а най-късният момент административният орган да изложи аргументи в подкрепа на издадения от него ИАА е в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда (по арг. от ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК)).

На следващо място, досежно начисленията за ТБО, в нарушение на закона таксата не е посочена за всяка услуга поотделно, въпреки, че ТБО се състои от три компонента– такса за сметосъбиране и сметоизвозване; такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; както и такса за чистота на териториите за обществено ползване. Единствено в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ е посочено, че ТБО за имот на ул.Индустриална за 2015г. и 2016г. не включва такса за сметосъбиране и сметоизвозване, предвид наличието на подадени декларации по чл.71 т.1 от ЗМДТ, но отново не е посочен размерът на задължението поотделно за останалите две услуги, включени в ТБО, както и начинът на изчисляването им. По отношение на имота, находящ се в местност „Под манастира“ също е посочено само, че ТБО включва единствено такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, но отново без посочване основата, и размера на таксата, въз основа на които е изчислено въпросното задължение (още повече, че според ССчЕ, при изчисляване на това задължение е приложена ставка от 1,01 промила, при регламентирана такава в размер на 0,9 промила). Т.е. от мотивите в обжалвания административен акт, включително и от данните по административната преписка, не може да се провери как е определен общият размер на ТБО и каква е сумата за всяка от услугите по чл.66 от ЗМДТ.

На следващо място, в АУЗ и в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ липсва и отразяване досежно това дали при изчисляване размера на ДНИ и ТБО е съобразено обстоятелството, че въпросните имоти са съсобствени, въпреки, че това обстоятелство е от съществено значение за определяне конкретния размер на задължението (по арг. от чл.12, ал.1 от ЗМДТ, приложим и за ТБО по силата на чл.64, ал.1 от с.з.).

С оглед изложеното, оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, препятстващо възможността за извършване на съдебен контрол за законосъобразност на същия, което се явява достатъчно основание за отмяната му.

          На следващо място, оспореният АУЗ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от приобщените доказателства относно имотът на ул.Индустриална са подавани множество декларации от различни съсобственици, като площта на поземления имот и на сградите в него се променя значително. При тези противоречиви данни относно декларираните площи на поземления имот и на сградите в него, по реда на чл.103 ал.1 от ДОПК е следвало органите по приходите да констатират несъответствия между данните в съответните декларации и данните, получени от трети лица, респективно да поканят подателите за отстранят несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.  От друга страна, това несъответствие е могло да бъде отстранено и по реда на чл.18 ал.1 от ЗМДТ, даващ възможност на служителя в общинската администрация да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда- и чрез измерване на имота от техническите органи.  Вместо това, данъчната основа за процесния имот за периода 2013г.-2016г. е определена изцяло на база на една от подадените декларации, без да са предприети описаните по-горе действия за установяване разминаванията в декларациите. Този пропуск съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е довел до невъзможност да бъдат установени действителните параметри на процесния имот, релевантни за изчисляване размера на задължението за ДНИ и ТБО (което за 2013-2016г.вкл. се изчислява на база данъчната оценка на имота, съгласно чл.19 ал.1 от ЗМДТ за ДНИ, респ. съгласно чл.67 от ЗМДТ и чл.18, ал.1, т.3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен за ТБО- в актуалните за казуса редакции). 

По отношение на изложените възражения във връзка със заплатените задължения за 2016г., с които са били погасени предходни задължения от 2008г. по реда на чл.169 ал.3а от ДОПК, съдът намира следното: По делото не са ангажирани доказателства за плащане на въпросните задължения за 2008г. от оспорващата, но съдът намира за основателно възражението за погасяването им по давност. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за ДНИ и ТБО безспорно са публични задължения по смисъла на чл.171 ал.1 от ДОПК, във вр.с чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК и погасителната давност за задълженията за ДНИ и ТБО за 2008г. изтича на 31.12.2013г. Правилата за спиране и прекъсване на давността са уредени в 172 от ДОПК и в случая не са ангажирани доказателства, сочещи, че до 31.12.2014г. приходната администрация е предприела действия от кръга на визираните в цитираната разпоредба, спиращи или прекъсващи давността. Налице са доказателства единствено за започнало производство по установяване на публично вземане, приключило с издаване на АУЗ на 25.05.2018г. и последвало обжалване на същия, явяващи се основания за спиране на давността съгласно чл.172, ал.1 т.1 и т.4 от ДОПК. Но тези действия, годни да спрат давността, са настъпили след изтичане на 5 годишния давностен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК, от което следва, че към момента на иницииране на административното производство по установяването им, задълженията за 2008г. са били погасени по давност. С оглед на това и предвид изрично направеното възражение за погасяването им по давност от оспорващия чрез процесуалния му представител в жалбата до съда, съдът намира, че към момента на установяването им, въпросните задължения за 2008г. са били погасени по давност и неправилно административният орган ги е погасил със сумите, внесени от Е.Х.Б. за задължения за ДНИ и ТБО за 2016г. Оспорващата е могла да направи възражение за погасяването им по давност единствено в хода на съдебното производство понеже едва в Решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“, е било пояснено погасяването на стари задлъжения с плащането през 2016г. в срока за 5% отстъпка. С оглед на ССЕ и доказателствата по делото, съдът приема, че към момента на издаване на оспорвания АУЗ жалбоподателя Б. е погасила задълженията си за ДНИ и ТБО за 2016г. за описаните в акта имоти, поради което задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. са установени в нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че в случая не е изтекъл 10 годишния давностен срок, уреден в чл.171, ал.2 от ДОПК, не променя извода, че към момента на погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО за 2008г. - 28.04-03.05.2016г., същите са били погасени по давност, тъй като визираната в чл.171 ал.2 от ДОПК абсолютна давност е приложима при прекъсване или спиране на 5 годишния давностен срок, а в случая не е установено наличие на обстоятелства, годни на спрат или прекъснат изтичането на давностния срок за принудително събиране на сумите.

От заключението по ССЕ се установява, че в задълженията за ТБО за имот, находящ се на ул.Индустриална в гр.Шумен и имот, находящ се на ул.В.Априлов в гр.Шумен, са включени начисления за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като досежно имот на ул.Индустриална в гр.Шумен, за 2016г. била подадена декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ. По делото са представени множество доказателства, че въпросните услуги са били предоставени на територията на гр.Шумен, а от приложените заповеди на кмета на общината по чл.63 ал.2 от ЗМДТ става ясно, че и двата имота попадат в границите, в които услугите се предоставят. Същевременно от представените доказателства не може да се установи дали в периода 2013-2016г. в района, в който се намират двата имота, е имало разставени съдове за битови отпадъци, както и дали конкретно спрямо тези два имота е осъществявана дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. При това положение съдът приема, че в хода на съдебното производство не е установено по безспорен начин предоставянето на двете услуги досежно имотите на ул.Индустриална и ул.В.Априлов в гр.Шумен. И доколкото въпросните такси не се дължат, когато тези две услуги не се предоставят от общината(арг. от чл.71, т.1 и т.2 от ЗМДТ), а в случая тяхното предоставяне не е доказано, и на това основание задължението за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2013-2016г. за двата имота е определено в нарушение на материалния закон.

Относно задължението за ТБО за имот в землището на гр.Шумен, местност "Под манастира", следва да се отбележи също, че с АУЗ е начислена ТБО. Същевременно според решението на Началник отдел "Местни данъци и ТБО", за този имот се дължи единствено такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо, доколкото досежно същия останалите две услуги, включени в ТБО, не се предоставят. Предвид установеното от ССЕ, размерът на ТБО за този имот се явява неправилно изчислен в АУЗ.

В обобщение на изложеното съдът намира, че АУЗ в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, но при неспазване изискванията за форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен в оспорената му част, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО на Е.Х.Б. за периода 2013г.-2016г. вкл., на обща стойност 194,98 лева, в т.ч. главница на обща стойност 161,11 лева. С оглед установената недължимост на главното задължение, на обща стойност 161,11 лева, недължимо установено се явява и акцесорното задължение за лихва в размер общо на 33,87 лева.

При този изход на делото и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на оспорващия следва да се присъдят направените от него разноски. От приложените по делото доказателства е видно, че разноските на жалбоподателката се свеждат до заплащане на 10 лева държавна такса и 200лв. депозит за ССЕ, поради което сумите следва да се възложат в тежест на Община Шумен. Направено е искане за присъждане на предоставена безплатна правна помощ на лице, с което процесуалният представител се намира в роднински връзки. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от 700лв., което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, приложима по силата на чл.4 ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно с уважената част на жалбата, като в ал.2 от с.к. е посочено, че при  прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. В чл.38, ал.1 от ЗАдв изчерпателно са посочени случаите, при които адвокатът може да оказва безплатно правна помощ и съдействие, в т.ч. и на роднини по т.3, предл.първо, какъвто е настоящия казус, с оглед на представените по делото доказателства,. Съгласно разпоредбата на  чл.38 ал.2 от ЗАдв, на която се основава отправеното до съда искане по чл. 248 от ГПК, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. От приложеното по делото пълмономощно е видно, че адвокат С.Б.. е овластена да представлява своята майка жалбоподателката Б., като в същото липсват данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 от ЗАдв. Посочените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане в полза на адв.С.Б.. на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, съобразено със стойността на материалния интерес по делото и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р    Е    Ш    И  :

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Х.Б., с ЕГН: ********** *** Акт за установяване на задължения №АУЗД000675/25.05.2018г. на старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел “Местни данъци и ТБО” при Община Шумен, потвърден с Решение №94-00-3046/23.08.2018 г. на Началник отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен, в обжалваната му част, с която на Е.Х.Б. са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти и Такса за битови отпадъци за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., на обща стойност 194,98 лева, в т.ч. главница на обща стойност 161,11 лева и лихви на обща стойност 33,87 лева.

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Е.Х.Б., с ЕГН: **********, сума в размер на 210 (двеста и десет) лева, представляваща направените деловодни разноски.

          ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на адвокат С.В.Б. при ШАК, с ЕГН: **********, сумата 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, дължимо за осъщественото безплатно процесуално представителство, защита и съдействие на оспорващия В.И.Б. по адм.д.№ 298/2018г. по описа на ШАдмС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр.с чл.138 ал.1 от АПК.        

                                                                                         Съдия: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.