Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.100

град Шумен, 10.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             Административен съдия: Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 183 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК *******,  представлявано от П.И.К.и В.К, против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената Заповед за налагане на принудителна административна мярка, като оспорващият сочи, че налагането на принудителна административна мярка се явява очевидно преждевременно, тъй като към момента на издаване на заповедта и към момента на подаване на жалбата, все още не е връчено НП, с което дружеството да е санкционирано за административно нарушение, а именно – неиздаване на касова бележка за осъществена продажба на стойност 9,10 лв. В този смисъл, оспорващият твърди, че е лишен от възможността да изпълнява задълженията си по заплащане на дължимите суми за извършеното нарушение и по този начин да се освободи от неблагоприятните последици по запечатване на търговския обект. Сочи, че заповедта, с която се налага запечатване на обекта за срок от 10 дни е необоснована, тъй като липсват мотиви, въз основа на които административният орган е определил срока за запечатване. На следващо място, оспорващият сочи че констатираното нарушение неиздаване на касова бележка за осъществена продажба на стойност 9,10 лв. и констатирана разлика в касовата наличност е малко над 8,00 лв. Счита, че така извършеното нарушение е с ниска стойност и ниска степен на обществена опасност, което е несъразмерно с наложената  ПАМ „запечатване и спиране дейността на обекта за 10 дни“ при максимално определени от законодателя 30 дни. С оглед всички изложени съображения е отправено искане за отмяна на процесната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.М., застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните състезания, отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебноадминистративното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София, с която на „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК ******,  представлявано от П.И.К.и В.П.К.е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 3 и забрана за достъп до него, за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в срок от  5 дни от датата на връчване на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 13.03.2019 г. от служители  на Главна дирекция "Финансов контрол", отдел "Оперативни дейности", гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект - кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 3, стопанисван от „Р.г.“ ООД, ***. На 13.03.2019 г. в 14:09 часа от Й.Д.Т.е извършена контролна покупка на стоки в обекта на обща стойност 9,10 лв. в т.ч. 1 бр. капучино на стойност 1,80 лв., 1 бр. кафе на стойност 1,50 лв., 1 бр. тост с кашкавал и 1 бр. айрян на промоционална обща цена от 3,00 лв., 1 бр. принцеса с кайма и 1 бр. айрян с промоционална обща цена от 2,80 лв., платени в брой от проверяващата Й.Д.Т.преди легитимацията и с 4 монети от 2 лв., 1 монета от 50 ст. и 3 монети от 20 ст., на обслужващия В.П.К.- управител, при която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан по реда на наредбата.

При проверката в обекта е установено 1 бр. ФУ модел „ELTRADE АЗОО 02 DV“ с per. 3817280/01.10.2018 г. с инд. № на ФУ ED211252, инд. № на ФП 44281794. В обекта е установено наличие на инсталиран софтуер за управление на търговските продажби ,Детелина“ като компютърната система е свързана с ФУ. Съгласно междинен дневен отчет №0146/13.03.2019 г., изведен от ФУ, и съставен опис на касовата наличност в обекта е установена положителна разлика между фактическата касова наличност и тази разчетена от ФУ в размер на 8,34 лв.

От наличното ФУ в обекта е изведен КЛЕН №0155/13.03.2019 г. от ФКБ №0116 (09:53 часа) до №0154 (16:13 часа) като е установено, че за направената от органите по приходи контролна покупка на стоки в 14:09 часа на 13.03.2019 г. на обща стойност 9,10 лв. в 14:09 часа не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. Продажбата на стоки при извършената контролна покупка е регистрирана в изведения КЛЕН в 15:59 часа с №0151/13.03.2019 г. след легитимацията на контролните органи като СЛУЖЕБЕН БОН.

Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0280040 / 13.03.2019 г. (в присъствието на В.П.К.- сервитьор), към който са приложени: Дневен финансов отчет №0146 13.03.2019 г. (15:35 часа), КЛЕН от ФУ №0155/13.03.2019 г. от ФКБ №0116 (9:53 часа) до №0154 (16:13 часа), Опис на налични парични средства, Декларация от заето лице.

Така констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 и на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, за което срещу дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F478203/ 20.03.2019г. По делото не са представени доказателства дали въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление. По повод нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,  с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приложил и ПАМ по отношение на „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК *******,  представлявано от П.И.К.и В.П.К.е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 3 и забрана за достъп до него, за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в срок от  5 дни от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 25.03.2019г., видно от разписката към нея (л.9). Недоволно от заповедта, дружеството я е оспорило пред Административен съд - гр.Шумен.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, представени от процесуалния представител на ответната страна с писмо рег.№ ДА-01-1060/02.04.2019г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 25.03.2019г., поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП -гр.Варна на 01.04.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от  Началника на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.

В обжалваната заповед се съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него, с  продължителност 10 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок малко над минималния предвиден в закона, а именно – 10 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения от от „Р.г.“ ООД порок "липса на мотиви".

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

 Съгласно приложимата материалноправна норма - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая е безсъмнено, че процесният обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 3, стопанисван от „Р.г.“ ООД отговаря на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на това задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи процесната ПАМ, е установено в случая със съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка сер. АА № 0280040 / 13.03.2019 г., който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства.

Обективираните в констативния протокол констатации не са и оборени от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими доказателства, при което съдът приема за безспорно установено, че „Р.г.“ ООД не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г., да издаде фискален бон при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 9.10 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и отразената във фискалните устройства такава. Видно от констативния протокол и приложените описи на касовата наличност, регистрираният оборот е в размер на 220.24 лева, а фактическата  наличност в обекта е в размер на 228.58 лева, т.е. с 8.34 лева повече. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална бележка– 9.10 лева, свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка – обстоятелство, което не се оспорва от дружеството в жалбата(в т.см. е и решение № 15002 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2018 г., I о.).

Съдът намира за неоснователни възраженията, досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно постановление, т. е. преди да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя.

В административното производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне на акт за установяване на административно нарушение, по арг. на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което... ". Следователно налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание /видно от текста на закона/, поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за извършена проверка и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика по Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.

Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 10 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в този обект на дружеството-жалбоподател посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения.Очевидно административният орган се е съобразил спецификите на търговския обект, с установения оборот и размера на констатираното разминаване между действителната и касовата наличност и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 7 дни.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че в полза на Национална агенция за приходите – гр.София следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от  Наредба за заплащането на правната помощ.

  По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК ******* ,  представлявано от П.И.К.и В.П.К., против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София.

ОСЪЖДА „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК ******,  представлявано от П.И.К.и В.П.К.да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.