Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

170

град Шумен, 10.06.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова

                                                                    Членове: Снежина Чолакова

                                                                                                 Бистра Бойн

при участието на секретаря Р. Х.

и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №160 по описа на 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от «Х.А. ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.П., срещу Решение №26/21.02.2019 г., постановено по АНД №156/2018 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав.

   В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи, че санкционираното лице не осъществило състав на административно нарушение както е прието в процесното НП, както и решаващият съд не е констатирал допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. Като е достигнал до друг правен извод въззивният съд е постановил решение, което противоречи на процесуалния и материалния закон, и е необосновано, поради което се отправя искане за отмяна както на атакуваното въззивно решение и така и на Наказателно постановление №ЗЖ-4/10.04.2018 г. на Директора на ОДБХ град Шумен.

   Ответната страна Областна дирекция по безопасност на храните град Шумен, редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от Директора, в което се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се отправя искане атакуваното Решение на РС град Велики Преслав да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Излага аргументи, че по същество нарушението е доказано, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на това, намира, че като е потвърдил наказателното постановление, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

   Съдът, като съобрази депозираната касационни жалби, намира същите за надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт и в този смисъл са процесуално допустими, а разгледана по същество са неоснователни, поради следните съображения:

   С атакуваното решение Районен съд град Велики Преслав е потвърдил Наказателно постановление №ЗЖ-4/10.04.2018 г. на Директора на ОДБХ град Шумен, с което на основание чл.417 ал.2 от ЗВМД, за нарушение на чл.132 ал.1 т.2 във вр. с чл.150 ал.1 т.2 б.д от ЗВМД и чл.4 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №25/14.12.2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки във всички халета., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

   Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е приел за безспорно установено, че в обекта на касатора – животновъден обект, предназначен за отглеждане на кокошки носачки, находящ се в град Смядово, местност „Кераната“ са извършени две проверки  съответно на 22.03.2018 г. и на 27.03.2018 г. Като е извършил задълбочен анализ на писмените доказателства и като е съпоставил и показанията на свидетелите, решаващият съд е приел за доказано само вмененото нарушение на касатора по чл.150 ал.1 т.2 б.д от ЗВМД във вр. с чл.4 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №25/14.12.2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки във всички халета. Установено е по категоричен начин, че замерените стойност за влажност и температура на въздуха не съответстват с нормативно установените – при норма 15-25 градуса по целзий е замерена температура на въздуха в трите халета в порядъка 10.6-14.4 градуса по целзий; при норма 60-70 % влажност на въздуха е замерен влажност в трите халета в порядъка 72-86.4 %. С оглед така установеното районният съд е приел, че касатора безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.132 ал.1 т.2 във вр. с чл.150 ал.1 т.2 б.д от ЗВМД и чл.4 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №25/14.12.2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки във всички халета, поради което законосъобразно и в законовия минимум по чл.417 ал.2 от ЗВМД му е наложена санкция в размер на 1000.00 лв.

   Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд. В тази насока твърдението на касатора, че неправилно била посочена датата на нарушението е напълно неоснователно. Изрично решаващият съд е посочил в мотивите си, че това нарушение е установено при извършена проверка от контролните органи на 27.03.2018 г. в обекта на касатора, както и тази дата е вписана и в АУАН и в процесното НП. В касационната жалба се навеждат единствено и само твърдения за неизправност на измерителните уреди, които са ползвани от контролните органи, без обаче да са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока.

   Отговорността на касатора като собственик на кокошките носачки, е ангажирана за неизпълнение на задължението по  чл.132 ал.1 т.2 от ЗВМД за хуманно отношение към животните. Липсата на хуманно отношение се свързва с констатациите при проверката за това, че нарушителя не е осигурил в халета нормативно установени влажност и температура на въздуха. Посочените данни са достатъчни да обосноват изводите на АНО за неспазване на изискванията за хуманно отношение на животните. Разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 от ЗВМД е обща, поради което наказващият орган правилно и законосъобразно е посочил конкретните нарушени норми

и нормативните правила, установяващи изискванията за влажност и температура на въздуха, като е посочил и подзаконовия нормативен акт и съответната разпоредба от него, която е нарушена. С оглед на това правилно решаващият съд е достигнал до извода за законосъобразност на процесното НП.

   Предвид горното, Шуменският административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на съдебното решение въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поради което решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. 

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/21.02.2019 г., постановено по АНД №156/2018 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав. 

          Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                  2./п/

          ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.06.2019г.