Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№97

град Шумен, 07.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Шумен, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                       Съдия: Бистра Бойн

при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д № 340 по описа за 2018г. на Административен съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Анотирана съдебна практика

            Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.162 ал.2 т.8 и т.9 и чл.166 от ДОПК, във връзка с чл.27 ал.3 и 4 от ЗПЗП, във връзка с чл.18 ал. 4, буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.

            Образувано е по жалба на М.А.Р. с ЕГН:********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.Т.при ШАК, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9272 от 20.09.2018г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София, с който на земеделския стопанин е установено публично държавно вземане в размер на 12486,37лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА. Според жалбоподателя, административният акт е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при постановяване на Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент не било взето под внимание прекратяването на наемното правоотношение относно предоставени за ползване имоти общинска собственост, както и невъзможността да се подаде Заявление за плащане за 2016г. без валиден договор за наем. Иска се отмяна на оспорения Акт и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържа жалбата си и сочи доказателства.

            Ответникът по жалбата– Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/- София, представляван от юрисконсулт Т.С., се явява в открито съдебно заседание и счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.

          Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин, по смисъла на чл.4 параграф 1 буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 193197 и за кампания 2012г. подал заявление до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция на 17.04.2012г. и 23-24.04.2012г. (л.97 и 110 от делото), с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: „Агроекологични плащания“ мярка 214 в направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, „Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството“; „Схема за единно плащане на площ“ и „Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя“. Одобрено било участието на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013 г., с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", видно от Уведомително писмо с изх.№01-6500/10085 от 21.09.2012г., като били одобрени общо 56,12ха затревени площи в четири парцела с ЕККАТЕ 56770, за които бил поет пет годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Заявления за подпомагане били подавани и през следващите 2013, 2014, и 2015г. По заявленията на земеделския стопанин били изплатени суми по мярка 214, както следва: през първата година от ангажимента- за заявление с УИН: 27/150512/59812 за кампания 2012г.– 16573,68 лв.; през втората година от ангажимента- за заявление с УИН: 27/080513/67245 за кампания 2013г.– 15286,06лв.; през третата година от ангажимента- за заявление с УИН: 27/310514/75815 за кампания 2014г.– 15286,06лв.; през четвърта година от ангажимента- за заявление с УИН: 27/070715/83587 за кампания 2015г. – 15286,06лв. /Справка за плащания на стр.487-491 и писмо с изх.№01-6500/0272 от 06.07.2018г. от РА/. Общата изплатена сума по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, била в размер на 62431,86лв.

         С Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013 г. с изх. № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017г., издадено от Заместник Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"– Разплащателна агенция, гр. София /л.438 от делото/, връчено на 12.04.2017г., бил прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ на осн.чл. 67 ал.1 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярката с мотивите, че не било подадено Заявление за плащане по мярката през кампания 2016г. Административният акт бил предмет на оспорване по административен ред, като подаденото възражение от М.Р. на 21.04.2017г. било прието за неоснователно. Актът не бил обжалван по съдебен ред, следователно е влязъл в законна сила. Същия не подлежи на обсъждане в настоящото производство, понеже всички въпроси по отношение на материалноправните предпоставки по изпълнение на поетия многогодишен ангажимент по мярка 214 е следвало да се установят в производството по оспорване на административния акт, с който е прекратен агроекологичния ангажимент. /в този смисъл е константната съдебна практика- Решение №7472 от 22.06.2015 по адм. д. №11962/2014 на ВАС и др./.

         След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган предприел действия по провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване земеделският стопанин в този случай дължи. С писмо с изх. № 01-6500/9272 от 06.07.2018г. ДФЗ уведомил жалбоподателя за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26 ал.1 от АПК, като била указана възможност да бъдат представени възражения и доказателства в 7-дневен срок от съобщаването или да бъде възстановена доброволно сумата.

         С АУПДВ №01-6500/9272+13/20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, било установено публично държавно вземане в размер на 12486,37лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА, на основание чл.18 ал.4 буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009г., чл.27 ал.3 и 4 от ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, чл.5, параграф 1 и 2 и параграф 3, предложение първо и чл.18 т.1 б.”б” от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитие на селските райони и чл.80 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор и във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Актът е предмет на оспорване по настоящото производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: АУПДВ засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от печата и подписа на последната страница на акта, същия е връчен оспорващия на 02.10.2018г., поради което жалбата, подадена на 16.10.2018г., чрез Заместник изпълнителния директор на ДФЗ се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

         Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

          Актът е издаден в писмена форма и при наличие на изискуемите фактически и правни основания. Съгласно разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, при условията на обвързана компетентност, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, които са публични държавни вземания съгласно чл.162 ал.2 т.8 и 9 ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от ПРСР, то приложим е общият ред по глава пета от АПК, по аргумент от чл.166 ал.2 ДОПК.  

           В АУПДВ, като фактическо основание за постановяването му, административният орган се е позовал на влезлия в сила административен акт Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент, като правните основания, на които е издаден оспореният акт, са чл.67 ал.1 и чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009г. Съгласно чл.67 ал.1, земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл.18 ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 214 през кампания 2016г., което е било установено при извършени административни проверки в производството по издаване на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Съгласно чл.18 ал.3 т.1 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато лицата преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл.7 ал. 1. Според чл.18 ал.4 б."в" от Наредба №11 от 06.04.2009г. подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент и в случай, че е до края на петата година, какъвто е настоящия казус- сумата е в размер на 20 %.

          По отношение на компетентността на издателя на оспорения АУПДВ, съдът установи следното: Нормата на чл.27 ал.5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл.166 ал.2 предл. второ от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /чл.20а ал.1 от ЗПЗП/. Следователно ръководителят на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл.166 ал.2 предл.2 от ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от ЗПЗП.

        Оспореният в настоящото съдебно производство акт е издаден от Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- гр. София, на основание Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" /л.6 от делото/ за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор-  П.Д.С.. Според чл.20а ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С горепосочената Заповед Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на Заместник изпълнителния директор на фонда конкретни правомощия, като настоящия акт е издаден съобразно правомощията посочени т.3, а именно "да издава и подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания". Оправомощителната заповед е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10 т.1 т.2 т.7 и т.13 и чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ по т.6.2 от протокол № 114 от 15.06.2017г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФЗ като разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания.

         По силата на Тълкувателно решение № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно- за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Компетентността на делегирания орган се ограничава до изрично предоставените му правомощия. В случая Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" в т.3 от горецитираната заповед е делегирал правомощия на издаване на актове от вида на процесния– за установяване на публични държавни вземания, като е ограничил това правомощие чрез препращане към нормативен акт, съдържащ конкретни схеми и мерки за директни плащания. От действащата към момента и към датата на издаване на процесния АУПДВ, редакция на разпоредбата към която препраща Заповедта, е видно че мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007– 2013, касаеща случая, не фигурира сред изрично посочените в нормата на чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. Мярката е фигурирала в т.29 на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. в редакцията на ДВ, бр.19 от 2017г., в сила от 28.02.2017 г., при което действие на разпоредбата е издадена заповедта за делегиране на правомощия на 27.06.2017 г., но впоследствие т.29 е отменена с ДВ, бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018г. Моментът за преценка на компетентността на органа е датата на издаване на процесния АУПДВ– 20.09.2018г. към който момент, поради очертаване на делегираните правомощия чрез препращането към разпоредбата на чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., следва изводът, че не е съществувало надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Фактът, че в закона е предвидена възможност за делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" на конкретни органи, както и фактът, че оправомощаване е извършено за актове- АУПДВ и че в нормата са предвидени други мерки и схеми, за които са приложими различни подзаконови нормативни актове, не могат да обосноват извод за наличието на надлежно делегирана власт за издалия оспорения акт орган. Компетентност по делегиране чрез аналогия не може да се създава. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има законова възможност за делегиране и нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната конкретна компетентност. В случая, към датата на издаване на процесния АУПДВ второто изискване не е налице по изложените по-горе съображения, а именно няма изричен писмен акт, който да делегира на Заместник–изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" правомощието да издава АУПДВ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 –2013, тъй като към релевантния момент т.29 от чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не е била действаща. Това прави оспореният пред съда АУПДВ издаден от некомпетентен орган. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149 ал.1- 3. В административното право, липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем, като основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока, от който са засегнати. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган във всички случаи води до нищожност на административния акт, поради което в настоящия казус съдът следва да прогласи нищожността на оспорения АУПДВ. В този смисъл е и постановената от други административни съдилища практика по сходни казуси, във връзка с АУПДВ, издадени на датата на настоящия от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и при действащата разпоредба на чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г.

        Предвид изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, на оспорващата страна се следват направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. /л.44 от делото/ и договорено възнаграждение за адвокат– 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2018г. /л. 45 от делото/, чието заплащане е било по банков път и в брой. Не следва да бъде уважено възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено с предвидения размер по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, която хипотеза е приложимата за случая според материалния интерес по делото от административен характер. В тежест на Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е издателят на обжалвания акт, следва да бъдат възложени направените деловодни разноски на жалбоподателя в общ размер на 910,00лв.

         Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

         ОБЯВЯВА нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– гр. София, с който по отношение на М.А.Р. с ЕГН:********** *** е установено публично държавно вземане в размер на 12486,37лв, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015 година, на основание чл.67 ал.1, във връзка с чл.18 ал.4 буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за доброволно възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.

         ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на М.А.Р. с ЕГН:********** ***, сумата 910лв./деветстотин и десет лева/, представляваща деловодни разноски.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

                                                                                     СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.