Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

139

град Шумен, 22.04.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                           Бистра Бойн

като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 114 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А.М.А., с адрес ***, депозирана чрез процесуален представител С.И.И.- адвокат от БАК, със съдебен адрес ***,  срещу Решение №149 от 25.02.2019 г., постановено по ВАНД №3124/2018 г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000269/05.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на А.М.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че при издаване на постановлението наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и конкретно административното нарушение, както и нарушените нормативни разпоредби, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се също, че е налице несъответствие между приетото в НП за извършено нарушение и посочената правна норма, което е лишило касатора от възможността да разбере какво нарушение му е вменено и за какво е наказан. Излагат се и аргументи за маловажност на санкционираната деятелност в контекста на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изтъкнатите подробни доводи е отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не изразява становище по касационната жалба.

На основание чл.217, ал.4 от АПК по делото е постъпило становище от Яна Николова, прокурор при Шуменска окръжна прокуратура, в което се съдържа изявление за неоснователност на касационната жалба и предложение решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 46-0000269/05.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на А.М.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтП, а именно за това, че на 10.10.2018г. около 15.40 часа на път I-2 км 104, в с.Струйно, в посока гр.Шумен, управлявал товарен автомобил "Скания Р420 ЛА 4х2 МНА", категория N3, с рег.№ ******, собственост на "Ди Ес Бус"ЕООД, в композиция с полуремарке "Стас СА 339К", категория 04 с рег.№ ***** , собственост на "Съни Транс"ЕООД, като видно от пътен лист № 693706/10.10.2018г., извършвал обществен превоз на товар (царевица) на "Съни Транс"ЕООД в Република България с лиценз за международен автомобилен превоз на товари, удостоверен в момента на проверката със заверено копие № 196310003, по маршрут гр.Разград-гр.Варна, като е установено, че на товарния автомобил е монтиран аналогов тахограф Siemens VDO с № 02121785 и водачът не може да представи тахографски лист за текущия ден 10.10.2018г. и листовете, използвани от него за предходните 28 дни на превоз. За описаното нарушение на 10.10.2018г. срещу касатора бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2018, № 253987/10.10.2018г., за нарушение на чл.36, § 1, буква (i) от  Регламент (ЕС) № 165/2014, във вр.с чл.78 от ЗАвтП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение. Въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява административно нарушение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, което е извършено виновно от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено вмененото на дееца нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на служителите от Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен И.И.и С.С., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Кредитирайки с доверие техните свидетелски показания, съдът е взел предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация, който напълно се споделя от настоящия касационен състав.

Правилно районният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. В случая административното наказание е наложено на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП, във вр. с чл.36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Според чл.93в, ал.17 от ЗАвтП, наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: тахографски листа (т.1) и/или карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея (т.2) и/или ръчни записи и разпечатки(т.3) и/или удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1 (т.4). А чл.36, § 1, б.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. визира задължение за водача при управление на превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът не е разполагал с тахографски листове от аналоговия тахограф, с който е било оборудвано управляваното от него превозно средство, както за деня на превоза, така и за предходните 28 дни, поради което напълно обосновано въззивният съд е приел, че деецът е осъществил административнонаказателния състав по чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП.

Правилно районният съд е отхвърлил тезата на касатора, че деянието му не е съставомерно по приложения административнонаказателен състав, независимо от представеното в хода на съдебното производство удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) 561/2006, издадено от "Съни Транс"ЕООД на 09.10.2018г., в което е посочено, че в периода 11.09.2018г.-09.10.2018г. А.А. не е извършвал работа, свързана с управление на МПС. На първо място, видно от представения трудов договор, сключен със "Съни Транс"ЕООД, касаторът работи по трудово правоотношение като шофьор на тежкотоварен автомобил (чл.1 от ТД № 0349/28.06.2016г.), считано от 28.06.2016г. От друга страна, АУАН е съставен в присъствието на водача и последният не е възразил срещу констатациите в него, нито е посочил, че в предходните 28 дни не е извършвал превози. Такива възражения не са депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, нито в жалбата, поставила началото на съдебното производство пред районния съд. Посочените обстоятелства обуславят категоричния извод, че въпросното удостоверение не удостоверява действителното фактическо положение, а е било издадено впоследствие и с оглед защитната теза на нарушителя. Още повече, че дори и да се приеме, че водачът не е извършвал превози в дните, предхождащи датата на извършване на проверката от органите на ИА"АА", това не променя безспорния факт, че не е разполагал с тахографски лист и за превоза, осъществен от него на 10.10.2018г., което е напълно достатъчно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по приложения административнонаказателен състав.

          Касационната инстанция не споделя и изложените в касационната жалба аргументи за маловажност на извършеното нарушение. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, по силата на чл.11 от ЗАНН приложение намира разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, според която, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от съответния вид, поради което същото не представлява маловажен случай.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр.Шумен е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

          Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 25.02.2019г., постановено по ВАНД № 3124/2018г. по описа на Районен съд – град Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                  2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.04.2019 г.