Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 138

град Шумен, 22.04.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                             Членове: Христинка Димитрова

                                                                           Маргарита Стергиовска

като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 76 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София, депозирана чрез главен юрисконсулт Р.Р., срещу Решение № 41/17.01.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1082/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НП-27-282/02.02.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 (десет хиляди) лева, на основание и чл.116, ал. 2, вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира отмяна на съдебния акт, обоснована с доводи относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение. Излагат твърдения, че съдът едностранчиво е възприел заключението на изготвената по делото експертиза, за да приеме, че състоянието на пациентката не е било „спешно“ съобразно утвърдения медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, поради което тя следва да се лекува в амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ или в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ. Поради това отправя искане за отмяна на процесното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД, в писмено становище рег.№ ДА-01-927/22.03.2019г. оспорва жалбата. Излага аргументи за правилност на обжалваното съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила.

На основание чл. 217, ал. 4 от АПК по делото е постъпило Становище рег. № ДА01-826/18.03.2019г. от Д. Д., прокурор при ШОП, в което се съдържа изявление за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД срещу Наказателно постановление № НП-27-282/02.02.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София, с което на „МБАЛ-Шумен“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева, на основание и чл.116, ал.2, вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № А 27-282/19.09.2017г. Актът срещу дружеството е съставен за това, че 26.05.2017г. е нарушило чл.3, ал.1, т.4 от Наредба № 49/18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико – социални грижи. Изводът си за допуснато неизпълнение актосъставителят аргументирал с констатации, че на 26.05.2017г. Г.А.И.е потърсила медицинска помощ в СО на „МБАЛ-Шумен“ АД по повод травма на лявата ръка. Пациентката била прегледана от д-р А.Ж., дежурен в спешното отделение, който назначил и изследвания за уточняване на диагнозата – рентгенография на ляво рамо и лява предмишница и пълна кръвна картина. Дежурният лекар е изискал консултация със специалист – ортопед травматолог, като на разположение съобразно график бил д-р В. Д., с когото д-р Ж. провел телефонен разговор. Актосъставителят отразил, че д-р Д. не се отзовал на повикването и не осъществил лично медицински преглед на територията на лечебното заведение, а предложил на д-р Ж. да посъветва пациентката да си закупи ортеза, с която да обездвижи ръката си. 

При така установената фактическа обстановка и с оглед приобщените гласни и писмени доказателства, в това число и съобразно заключението по назначената експертиза, съдебният състав извел решаващия извод, че дежурният травматолог на разположение и дежурният в СО лекар са действали напълно адекватно в случая с пациента Г.И., поради което и съдът е приел, че дружеството е действало в унисон с императивните изисквания на чл.3, ал.1, т.4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, поради което и не следва да бъде ангажиран с административно наказателна отговорност. Воден от тези свои мотиви въззивният съд отменил атакувания пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, обосновали отмяната на наложената на ответника санкция. Сочената за нарушена разпоредба на чл.3, ал.1, т.4 от Наредба№49/18.10.2010г. въвежда задължение за лечебните заведения за болнична помощ да осъществяват дейността си при спазване правата на пациента и при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинската помощ при спешни състояния (т.4). Именно в тежест на АНО е било възложено установяването по надлежния ред на неспазване правото на пациента и неосигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности. Противно на поддържаната обвинителна теза, приобщените доказателства опровергават с категоричност твърдяното неспазване на нормативните изисквания – в изпълнение на принципа на служебното начало въззивният съд е събрал доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора, назначавайки и съответната експертиза. В контекста на установените факти, районният съд е обсъдил изискванията, възложени на санкционираното дружество и реално предприетите лечебни дейности спрямо пациента, формирайки правилен извод, че с действията си медиците са предоставили съответната помощ, респективно юридическото лице е съблюдавало императивните изисквания на подзаконовата уредба. По категоричен начин е установена травмата на пациента, състоянието ѝ, което не разкрива белезите на спешен случай, както и предприетите действия и назначените изследвания от лекаря в СО, съгласувани със специалиста – травматолог на разположение. Същият е бил уведомен по телефона за състоянието на пациента, бил е запознат с резултатите от проведеното рентгеново изследване, изпратени му по електронен път, при което е взето решение за последващото насочване на Г.И.. В хода на въззивното производство е била назначена и изслушана съдебна експертиза, приета и неоспорена от страните, в заключението на която изрично е посочено, че неразместеното счупване от вида на фактурата на пациентката се лекува с поставяне на гипсова имобилизация или с поставяне на съответната ортеза, които дейности са във възможностите на всеки лекар, доколкото състоянието не се квалифицира като спешно и не налага лечение в спешно отделение и хоспитализация. В унисон със заключението по експертизата са и показанията на свидетеля Ж.. При това положение не би следвало да се кредитира становището, че дружеството е реализирало вмененото му неизпълнение. Този извод е съобразен с духа на закона и държи сметка за спецификите на конкретния казус. До аналогично становище е достигнала и предходната инстанция, поради което постановеният от нея съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 17.01.2019г., постановено по ВАНД № 1082/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.04.2019 г.