Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 137

град Шумен, 22.04.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                              Членове: Христинка Димитрова

                                                                            Маргарита Стергиовска

като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 103 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от В.И.М. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв.С.Е. от АК – Шумен, срещу решение № 71/01.02.2019г., постановено по ВАНД № 3377/2018г. по описа на Шуменски районен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 85/11.12.2018г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – гр.Шумен, с което на основание чл.133, ал.4, т.1, предл.последно от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на касатора е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2500 лева за нарушение на чл.29, ал.2, предл.последно от ЗУО, във връзка с т.39 и 46 от §1 от ДР на ЗУО. Като касационни основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон с твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че в постановеното решение съдът е възприел изцяло констатациите, изложени в Акта за установяване на нарушение и в Наказателното постановление, издадено въз основа на него, без да отчете липсата на доказателства за тяхното проявление. Твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събрания доказателствен материал и в мотивите си не е коментирал направените възражения. Счита, че не е осъществил състав на административно нарушение, поради което направилно е санкциониран. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление поради липсата на доказано съставомерно деяние, а в условията на алтернативност – поради маловажност на случая.

Ответната страна, РИОСВ – Шумен в писмен отговор оспорва касационната жалба и въз основа на подробно изложени аргументи моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в писмено становище рег.№ ДА-01-1176/10.04.2019г., депозирано на основание чл.217, ал.4 от АПК, сочи, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.И.М. срещу Наказателно постановление №85/11.12.2018г. на Директора на РИОСВ - Шумен, с което на лицето е наложена «глоба» в размер на 2500,00 лв. на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО, за това че на 08.08.2018г. в гр.Шумен, кв.Дивдядово, в местност «Под селото», в собствени поземлени имоти с идентификатори 83510.561.3 и 83510.560.3 (разделен на 83510.560.14 и 83510.560.13), в качеството си на притежател на строителни отпадъци, неконтролирано ги е управлявал, като е извършил събиране, съхраняване и третиране на строителни отпадъци, без да притежава документ за дейност със строителни отпадъци. Нарушението е установено при извършена проверка от длъжностни лица при РИОСВ на посочените поземлени имоти, по повод последващ контрол на констатации и предписанието съгласно Констативен протокол № СР от 08.07.2016г. касателно неконтролирано управление на строителни отпадъци и с цел спазване на екологичното законодателство.

При проверката е установено наличие на нерегламентирано изхвърлени и съхранявани строителни отпадъци – бетон, тухли, мазилка и др. Контролните органи констатирали, че наличните строителни отпадъци са в огромни количества, като се извършва с фадрома пробутване на строителните отпадъци по дерето и насипът бил с размер над 300 кв.м. и височина над 3 м, както и че на посочените имоти продължава да се извършва неконтролирано управление на строителни отпадъци, въпреки идентично дадените предписания с Констативен протокол № СР от 08.07.2016г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № СР-33.08.09.2018г. Въз основа на същите срещу В.И.М. е съставен АУАН № СР-07/20.08.2018г. за това, че на 08.08.2018г. в гр.Шумен, кв.Дивдядово, в местност «Под селото», в поземлени имоти с идентификатори 83510.561.3 и 83510.560.3 (разделен на 83510.560.14 и 83510.560.13), негова собственост в качеството си на притежател на строителни отпадъци, неконтролирано ги управлявал, като е извършил събиране, съхраняване и третиране на строителни отпадъци, без да притежава документ за дейност със строителни отпадъци, с което е нарушил разпоредбата на чл.29, ал.2, предложение последно от ЗУО, във връзка с т.39 и 46 от §1 от ДР на ЗУО. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на административното производство материали, административно наказващият орган издал НП № 85/11.12.2018г., с което за установеното нарушение и на основание чл.133, ал.4, т.1, предл.последно от ЗУО наложил на В.И.М. административно наказание «глоба» в размер на 2500 лева. 

Към материалите по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на административната проверка, както и фотоснимки на имота, отразяващи наличие на строителни отпадъци – бетон          тухли на купчини, мазилка и др. отпадъци, както и наличие на работници, товарен автомобил и фадрома, с която се извършва пробутване на строителните отпадъци по дерето. С оглед изясняване на релевантите за спора факти, въззивният съд разпитал длъжностните лица, извършили проверката, както и съпругата на жалбоподателя, която е присъствала по време на проверката.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект действително е осъществил  състава на посоченото в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение на чл.29, ал.2, предложение последно от ЗУО, за което правилно е санкциониран съобразно нормата на чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО. Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата. По изложените мотиви районният съд потвърдил наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.

При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях.

Правилно районният съд е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена глоба за това, че в качеството си на притежател на строителни отпадъци неконтролирано ги  управлява, като извършва събиране, съхраняване и третиране на строителни отпадъци, без да притежава документ за дейност със строителни отпадъци. Обратно на твърдението на касатора, съдът приема, че фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената глоба, са безспорно установени. В тази насока правилно въззивният съд е кредитирал показанията на органите, извършили проверката на място, както и приобщените веществени доказателства – фотоснимки, видно от които е налице значително количество строителни отпадъци в поземления имот. Съгласно легалната дефиниция, дадената с разпоредбата на §1, т.46 от ДР на ЗУО «управление на отпадъците» е  събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. Нормата на §1, т.41 от ДР на ЗУО сочи, че понятието «събиране» представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. Дефиницията на понятието «съхраняване» на отпадъци, съгласно §1, т.42 от ДР на ЗУО, указва, че това е дейност, свързана със складиране на отпадъците от събирането им до тяхното третиране. В случая от приложените по делото доказателства се установява, че в процесния имот са се намирали големи количества бетон, тухли, мазилка, представляващи отпадъци по смисъла на ЗУО. Независимо от възможността за тяхната вторична употреба, строителните отпадъци следва да се третират по реда на ЗУО и подзаконовите нормативни актове, издадени във връзка с неговото прилагане, като в конкретния случай приложение намира Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Разпоредбата на чл.5, ал.1 от наредбата поставя изискването строителните отпадъци да се третират само от лица, които имат право да извършват дейности по третиране на строителни отпадъци съгласно чл.35 от ЗУО или да се предават за третиране на такива лица. Нормата на чл.6 от наредбата забранява всяка форма на нерегламентирано третиране на строителни отпадъци. В случая установеното «управление на отпадъци» на територията на проверения поземлен имот, несъмнено съставлява неконтролирано управление на отпадъци, доколкото касаторът не разполага със съответното разрешително. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

Настоящият състав намира, че в случая не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, като изцяло споделя изложените подробни мотиви на въззивната инстанция в тази насока. Съдът намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че две години след първоначалната проверка, отпадъците не само че не са премахнати, но и количеството им значително се е увеличило, което обосновава извод, че деянието не може да бъде квалифицирано като «маловажен случай» на административно нарушение.

В обобщение на изложеното Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 01.02.2019г., постановено по ВАНД № 3377/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.04.2019 г.