Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

85

град Шумен, 14.03.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                               Членове: Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 49 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Т.Ф.А., депозирана чрез адвокат М.П., срещу Решение № 6/04.01.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 2995/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-002616/24.10.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с което на Т.Ф.А., на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Релевира и доводи за „маловажност“ на описаната в НП простъпка. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Шумен, не изразява становище по жалбата.

На основание чл.217, ал.4 от АПК по делото е постъпило Становище рег. № ДА01-535/20.02.2019г. от Я. Николова - прокурор при ШОП, в което се съдържа изявление за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Т.Ф.А. срещу Наказателно постановление № 18-0869-002616/24.10.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с което на Т.Ф.А., на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д533458/18.09.2018г. Актът е съставен срещу Т.А. за това, че на 18.09.2018г., около 23.10 часа, в гр. Шумен, на ул. „Дедеагач“, на кръстовището с ул. „Индустриална“, в посока ул. „Строител“, управлява собствения си автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****** като извършва маневра в обратна посока, като с използване на ръчна спирачка преплъзва автомобила, като след това повтаря същото приплъзване, с което използва път отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз на хора и товари. Актосъставителят е приел, че с поведението си водачът е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав извел извод, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че водачът е използвал посочената в акта и в НП улица не по предназначението ѝ, приплъзвайки автомобила си чрез употреба на ръчна спирачка, за което свидетелстват и показанията на служителите на МВР.  С това си поведение А. е нарушил изискването на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което закономерно му е било наложено административното наказание, визирано в чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП. Съдебният състав формирал и извод за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение, поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по  чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – неколкократно приплъзване на автомобила на кръстовище. В депозираното възражение срещу съставения акт самият водач признава, че извършвал маневра с ползването на ръчната спирачка. При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на превозното средство чрез ползването на ръчна спирачка, което в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на останалите пътници в превозното средство /от показанията на служителите на МВР се установя, че в автомобила на А. се е возел още един пътник/, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод. Съобразявайки наличните доказателства и механизма на извършване на конкретната простъпка, законосъобразно въззивната инстанция е формирала и решаващия си извод за невъзможност деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.   

В обобщение на изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/04.01.2019г., постановено ВАНД № 2995/2018г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на14.03.2019 г.