Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№176

град Шумен, 07.05.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

            Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в следния състав: 

Председател:  Р. Цветкова                            Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                      Снежина Чолакова

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 128 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от «БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ» (БТК) ЕАД,  със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе № 115и, депозирана чрез пълномощник юрисконсулт Б.И. срещу решение № 82/07.02.2014г., постановено по ВНАХД № 1853/2013г. по описа на Шуменски районен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0026852 от 30.10.2013г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на «БТК» ЕАД, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП. Като касационни основания в жалбата са посочени нарушение на материалния закон, с твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно закона, тъй като не е взел предвид допуснатите от наказващия орган нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на пълно и точно описание на нарушението в санкционния акт. Навеждат се и доводи за несъставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по приложения административно-наказателен състав, доколкото всички рекламации на потребителя са били удовлетворени в рамките на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок.  Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответната страна, Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – гр.Варна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция, е потвърдено Наказателно постановление № В-0026852 от 30.10.2013г. на Директора на РД-гр.Варна към КЗП, с което на основание чл.222а от ЗЗП на «БТК» ЕАД, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, а именно за това, че при проверка, извършена на 08.07.2013г., е установено, че по предявена рекламация № 263470 от 09.05.2013г. на мобилен телефон LG OPTIMUS” от потребителя Н.Б., в едномесечния срок, регламентиран в чл.113, ал.2 от ЗЗП, същият не е приведен в съответствие с договора за продажба, сключен на 28.01.2013г. За деянието, установено на 08.07.2013г. в гр.Шумен (видно от Констативен протокол № К-0136789/08.07.2013г.), на 13.08.2013г. срещу касационния жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП. Екземпляр от същия бил връчен на упълномощеното лице К.М.М., който го подписал, без да изложи възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива. След запознаване с АУАН и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.222а от ЗЗП на «БТК»ЕАД, гр.София била наложена «имуществена санкция» в размер на 500 лева.

Въззивният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели М.Р.В., Н.И.Й. и В.К.Г.. На базата на същата съдът е приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, както и, че същото е извършено от привлечения към отговорност правен субект. Счел е, че при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на същото и правилно е определил размера му в минималния такъв, предвиден в санкционната разпоредба. Така мотивиран, съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление, като законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Обосновано и след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен довода на касационния жалбоподател за несъставомерност на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на търговеца е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в законовия едномесечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията, с което е нарушил чл.113, ал.2 от ЗЗП, осъществявайки административно-наказателния състав, регламентиран в чл.222а от ЗЗП. Санкционираното деяние безспорно съставлява неизпълнение на предвиденото в чл.113, ал.2 от ЗЗП административно задължение, тъй като релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно-наказателната отговорност на търговското дружество, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация и непривеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от същата. Обосновано както наказващият орган, така и въззивният съд са приели, че предявената на 09.05.2013г. рекламация не е била удовлетворена в едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, независимо, че на 16.05.2013г. телефонният апарат е бил върнат на потребителя със сменена батерия и софтуер, тъй като след извършения ремонт апаратът е продължил да дава същите дефекти, които са били налице преди рекламацията, което означава, че не е бил приведен в съответствие с договора за продажба. Това не е било сторено и след втората рекламация, предявена на 04.06.2013г., доколкото и след връщането му на потребителя на 28.06.2013г., телефонният апарат е продължил да проявява същите дефекти, наложило предявяване на трета рекламация на 01.07.2013г., удовлетворена на 31.07.2013г. Следва да се отбележи, че за да е налице изпълнение на задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, не е достатъчно да е извършен ремонт на потребителската стока и същата да е върната на потребителя в този срок, а е необходимо в резултат на извършения ремонт да е отстранена повредата, във връзка с проявата на която е предявена рекламацията, респективно след ремонта потребителската стока да функционира така, както е функционирала преди установяването на тази повреда. В случая е очевидно, че дефектът на процесния телефонен апарат, във връзка с който потребителят е направил общо три рекламации, не е бил отстранен, нито след първата, нито след втората рекламация, тъй като се е проявил в кратки срокове след извършване на двата ремонта. Обстоятелството, че при всяка рекламация апаратът е бил връщан на потребителя в рамките на едномесечния срок, считано от датата на съответната рекламация, не изключва отговорността на санкционирания правен субект, тъй като за да се приеме, че срокът по чл.113, ал.2 от ЗЗП е спазен, е необходимо да е налице реално отстраняване на повредата, послужила като основание за предявяване на рекламация, което в случая не е сторено. За съставомерността на деянието е без значение дали дефектът е бил отстранен в резултат на третата рекламация, предявена на 01.07.2013г., във връзка с която телефонният апарат е бил върнат отремонтиран на 31.07.2013г., респективно е без значение дали е било удовлетворено искането на потребителя за замяна на телефонния апарат с нов, тъй като дружеството е санкционирано за неспазване на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, преди изтичането на който, както и към датата на проверката, дефектът на потребителската стока не е бил отстранен, което е напълно достатъчно за съставомерността на санкционираното неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

Правилно въззивният съд е отхвърлил като неоснователни и доводите на санкционираното търговско дружество за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените правила. Не е налице допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП, доколкото в санкционния акт е включено подробно описание на фактите, обуславящи съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно-наказателен състав - посочено е, че нарушението е осъществено на 08.07.2013г., доколкото към тази дата, съвпадаща с датата на проверката, процесната потребителска стока не е била приведена в съответствие с договора за продажба, въпреки, че едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП е бил изтекъл; посочено е и мястото на извършване на нарушението, доколкото е отразено, че се касае за бездействие, осъществено в търговски обект, стопанисван от подведеното под отговорност дружество, находящ се в гр.Шумен.

С оглед всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/07.02.2014г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1853/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

      2./п/ 

            ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 07.05.2014г.