Р Е Ш Е Н И Е

11

12.02.2019 година, гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Административен съд- Шумен в публично заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        Председател: Бистра Бойн

при секретаря  С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 36 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Съдебното производство е образувано по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба на „П.2.“ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с управител Й.М.Д.против Заповед № 305-ФК от 28.12.2018 г. на Началник отдел Оперативни дейности“-Варна, Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект– магазин за продажба на обувки, находящ се в комплекс „Мария“ в град Шумен, ул."Плиска" № 34, стопанисван от „П.2.“ЕООД. В жалбата се твърди, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че същият е постановен в нарушение на закона, понеже нарушение липсвало. Твърди още, че заповедта е немотивирана. Отправено е искане за отмяна на процесната заповед.

           В съдебно заседание,  за оспорващият се явява управителя и процесуален представител, който поддържа жалбата.

           За ответната страна не се явява процесуален представител. В молба от 25.01.2019г., се излагат аргументи по неоснователност на жалбата. Твърди се, че е доказано извършеното нарушение, във връзка с която е наложена ПАМ и същата отговаря на целта на закона- защита на важни обществени интереси.

           Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

           Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № 305-ФК от 28.12.2018г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности“- Варна, Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект– магазин за продажба на обувки, находящ се в комплекс „Мария“ в град Шумен, ул."Плиска", № 34, стопанисван от „П.2.“ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от седем дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.

         Заповедта е издадена по повод извършена на 26.12.2018г. проверка на търговския обект- магазин за продажба на обувки, стопанисван от дружеството жалбоподател, при която при контролна покупка на 1 чифт пантофи, платени в брой от проверяващите не била издадена фискална касова бележка от фискалното устройство. Проверката започнала в 10,53 и завършила в 11,35ч., в рамките на работното време на обекта, според приложения график за деня, поради което възраженията в жалбата, че магазинът не е работел са недоказани. Заповедта е връчена  лично на управителя на жалбоподателя на 09.01.2019г., видно от разписката, а жалбата му е подадена в срока за обжалване чрез административния орган на 21.01.2019г. Проверката била документирана в Протокол от 26.12.2018г. № 0307503, в който било описано осъщественото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка при платена в брой покупка. Плащането било прието от Х.Р.Я. на длъжност продавач-консултант. В обекта било установено едно фискално устройство с касова наличност- 0.00лв. и фактическа наличност 0.00лв.  

        При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  основателна по следните съображения:

        По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № РЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителен Директор на НАП, с т.1 от която, същия  е оправомощил Началници отдел „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което при извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен акт, съдът намери, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.    

       По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона: Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устраойство или касова бележка от ИАСУТД, освен при някои изключение, сред които не е настоящия казус. Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или др. в което се извършват продажби на стоки или услуги. Видно от съдържанието на Заповедта, същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.3 изр.1 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС предвижда принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Субект на ПАМ по чл.186 от ЗДДС е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект, като в случая това е „П.2.“ЕООД-гр.Шумен.

       По делото не е спорно и е установена липсата на издаване на бележка от фискално устройство на датата на проверката. Спорен е фактът дали е била налице продажба на стока, която е следвало да бъде регистрирана и отчетена. Към момента на проверката е установена нулева касова наличност и нулева фактическа такава и следователно няма констатирана разлика в наличностите на 26.12.2018г. От междинен финансов отчет, приложен на стр.20 от делото е видно, че общия оборот за деня е 0.00лв.

       За да са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС в доказателствена тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда или начина за издаване на документ за извършена продажба– фискален бон. При съобразяване на приложимите разпоредби съдът приема, че въведеното задължение за издаване на фискална касова бележка възниква при извършване на продажба на стока или услуга в съответния търговски обект, което издаване съгласно ал.3 на чл.25 от Наредбата е при извършване на плащането, а предоставянето на фискалния бон на клиента е едновременно с получаване на плащането. В случая липсват данни за разлика между касова и фактическа наличност в деня на проверката и в производството на издаването на акта не са събрани никакви други доказателства установяващи факта на извършената продажба на обувки на стойност 10,00 лева. Липсват доказателства за осъществяване от обективна страна на състав на административно нарушение, което е предпоставка за налагането на принудителната административна мярка.

         Следва да се посочи, че още с определението за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания за издаване на акта. С представеното по делото писмено становище ответникът е заявил, че ще се ползва само от събраните в хода на административното производство доказателства, поради и което съдът основава решението си въз основа на тях.

         Изводът е, че събраните доказателства не установяват наличието на административно нарушение по чл.185 ал.1 ЗДДС, респ. неизпълнение на задължение по б."а" на т.1 от чл. 186 ал.1 ЗДДС, а оттам и на основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Действително представеният протокол за извършена проверка е официален свидетелстващ документ и отразените в него данни се ползват с материална доказателствена сила. Но с оглед на чл.170 ал. 1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС- "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. По делото не съществува доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25 ал. 3 от Наредбата/. От съдържанието на доказателствата се установява единствено, че на датата 26.12.2018г. не е издавана бележка от фискално устройство. Изводът дали тази бележка следва да отразява реално извършена продажба остава неустановен факт. При тези данни за недоказаност на продажбата на стока в обекта следва, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на материалния закон, тъй като при липса на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение като условие за налагане на ПАМ. В този смисъл е практиката на ВАС/ Решение №15025/05.12.2018г. по адм.д.№9123/18г., Решение №41/03.01.2019г. по адм.д.№3777/18г. и др./

         С оглед на изложеното съдът прецени, че наложената ПАМ е издадена в противоречие със закона и е налице основание за нейната отмяна.

          Жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,  съдът 

Р   Е   Ш   И: 

           Отменя Заповед № 305-ФК от 28.12.2018г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности“- Варна, Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект– магазин за продажба на обувки, находящ се в комплекс „Мария“ в град Шумен, ул."Плиска", № 34, стопанисван от „П.2.“ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с управител Й.М.Д.и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС. 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. 

                                                                                             СЪДИЯ:/п/

 

 

Забележка: Решението е влязло в законна сила на 06.03. 2019 г., като необжалвано.