Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 42

град Шумен, 11.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова     Членове: Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 273 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ЕТ „М.И. ***, депозирана срещу Решение № 447/09.10.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1417/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № Д 0004/13.04.2018год., издадено от секретаря на Община Шумен, с което на ЕТ „М.И. *** на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, обективирайки съответните доводи в подкрепа на твърдението си. В съдебно заседание касаторът се явява лично.

Ответната страна, Община Шумен, се представлява от старши юрисконсулт К., който оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № Д 0004/13.04.2018год., издадено от секретаря на Община Шумен, с което на ЕТ „М.И. *** на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 15.02.2018г. в отдел „Местни данъци ТБО” на Община Шумен се явил М.Х.И., в качеството си на представляващ на ЕТ „М.И. *** и подал данъчна декларация по чл. 14  от ЗМДТ с вх.№ ДК14000699 от 15.02.2018г. за ½ /една втора/ идеални части от поземлен имот, с административен адрес: Шумен, Промишлена зона, с идентификатор: 83510.669.175, на които съответстват 900 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сградата-складово помещение със застроена площ 228.13 кв.м, с идентификатор: 83510.669.175.1.2, към която било приложено копие на определение на Шуменски районен съд, влязло в законна сила на 28.07.2016г.

На същата дата срещу едноличния търговец бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27, в който актосъставителят посочил, че търговецът е пропуснал законоустановения срок за подаване на декларации по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, приемайки, че декларацията е следвало да се подаде до 28.09.2016г. Актът бил подписан без възражения, като такива не били депозирани и впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по ангажиране на отговорността на лицето. Съдебният състав счел, че актът и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като същите са съставени от компетентни лица. По съществото на спора въззивният съд заключил, че търговецът действително е подал изискуемата декларация след изтичане на установения нормативен срок, осъществявайки административното нарушение, визирано в чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. По тези съображения съдът потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че АУАН и НП са издадени при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В акта и постановлението фигурира подробно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е позволило на наказаното дружество да направи преценка относно приетите за установени от наказващия орган факти и приложимите към тях материалноправни разпоредби, респективно да упражни правото си на защита в пълен обем, което то е и сторило, сезирайки съда с жалба срещу санкционния акт. Съдържащите се в съдебното решение мотиви в тази насока напълно се споделят от настоящия състав.

Споделят се и мотивите на предходния съдебен състав по отношение доказаността на приписаното на касатора нарушение. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция, изменена впоследствие с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Подаването на данъчната декларация по  чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на административно наказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. В случая фактът на това неизпълнение е безспорно установен, доколкото декларацията е следвало да бъде подадена в двумесечен срок от 28.07.2016г., т.е. до 28.09.2016г., от която дата е влязъл в сила акта по протеклото делбено производство, въз основа на който касаторът е станал собственик на ½ /една втора/ идеални части от поземлен имот, с административен адрес: Шумен, Промишлена зона, с идентификатор: 83510.669.175, на които съответстват 900 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сградата-складово помещение със застроена площ 228.13 кв.м, с идентификатор: 83510.669.175.1.2. От приобщените доказателства се установява, че декларацията е била подадена едва на 15.02.2018г. При това положение закономерно районният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на едноличния търговец.

Независимо от това, касационната инстанция счита, че процесното неизпълнение носи по-ниска степен на обществена опасност от останалите правонарушения от този вид и е следвало да бъде възприето за „маловажно“ от наказващия орган, а впоследствие и от съдебната инстанция. Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на т. нар. „маловажни случаи“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административнонаказателното производство. По смисъла на този нормативен акт „маловажен“ е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния вид. Макар и да е доказано осъществяването на визираното в АУАН и НП нарушение, установено по категоричен начин е и подаването на изискуемата декларация по инициатива на едноличния търговец, с която общинската администрация е била уведомена за настъпилата промяна в обстоятелствата. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че касаторът е подал предходна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, по повод издаване на постановление за възлагане на процесния имот, в качеството му на съсобственик на идеални части, като с последващо депозираната декларация на практика не се привнася промяна в обема на декларираните вече права върху имота. От значение е и обстоятелството, че декларацията е подадена от едноличният търговец по собствени подбуди, по повод която негова простъпка е ангажирана административнонаказателната му отговорност за неизпълнение на задължението за деклариране в срок. От по-късното подаване на декларацията не са настъпили и конкретни щети за общинския бюджет – липсват доказателства, а и не се твърди това деяние да е рефлектирало върху данъчната задълженост на ЕТ. Следва да бъде взето под внимание и обстоятелството, че процесното неизпълнение се явява първо за едноличния търговец и не отразява трайно изградена нагласа за незачитане на установения правов ред.

При това положение и определената имуществена санкция се явява прекомерно висока и несъответстваща на тежестта на нарушението, което предопределя извод, че деянието ми могло да се квалифицира като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С приложението на този институт посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено като противоречащо на материалния закон, като на отмяна по изложените съображения подлежи и процесното наказателно постановление.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОТМЕНЯ Решение № 447/09.10.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1417/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Д 0004/13.04.2018год., издадено от секретаря на Община Шумен, с което на ЕТ „М.И. *** на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 11.02.2019 г.