Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 137

град Шумен, 05.12.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                           Административен съдия: Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. Ат. и участието на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 241 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 104, ал.1 във вр. с чл. 121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по депозирана искова молба от от Ц.С.Б. ***, срещу Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен, представлявана от директора Д.В.с правно основание чл. 104, ал.1, във вр. с чл. 39 от ЗДСл и цена на иска 7 296.00 лева, представляваща размер на претенция за обезщетение, поради незаконно прекратяване на служебно правоотношение за периода от 18.08.2017 г. до 18.02.2018 г.

         В исковата молба се твърди, че по силата на Заповед РД-27-129 от 07.08.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл,  на осн. чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия закон.

На основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта е прекратено служебното правоотношение за  заеманата длъжност – „Директор на Дирекция „Административно-правна, Финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен.

В исковата молба се сочат влезли в законна сила съдебни актове, по силата на които уволнението е отменено като незаконосъобразно. Ищецът е депозирал Заявление вх. № ПО-04-27/01.08.2018 г. до ОД „Земеделие“, като е посочил данни за банкова сметка, ***, но дължимите суми не са му били заплатени.  

На 03.08.2018 г. се е явил в сградата на посочения адрес, за да бъде допуснат да изпълнява служебните си задължения. Следващото явяване е извършено на 06.08.2018 г., когато му била връчена Заповед № РД-10-27-0080 от 03.08.2018 г., с която органът по назначение изпълнил задълженията си, следващи от горепосочените и влезли в законна сила два съдебни акта.

За периода на прекратяване на служебното правоотношение от 07.08.2017 г. до настоящият момент, ищецът твърди, че не е заемал държавна служба, като за периода 08.08.2017 г. до 17.08.2017 г. е бил назначен на работа по трудов договор.

С Разпореждане № 271-00-2300-1 от 23.08.2017 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.08.2017 г. до 16.08.2018 г. в размер на 36.01 лв. дневно.

С отмяната на незаконно издадената заповед за уволнение, ищецът счита, че за него е възникнало правото на обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето, през което не е бил на държавна работа и не е работил по трудово правоотношение.

В конкретния случай се претендира обезщетение в размер на шесткратния размер на индивидуалната основна месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно – 24.07.2018 г.   

Претендираната сума е в общ размер 7 296.00 лв., която към момента на предявяване на иска е изчислена като шесткратния размер на индивидуалната основна месечна заплата в размер на 1 216.00 лв.

Ищецът твърди, че до момента тази сума не е получил и за него се явява възможност за предявяване на претенцията по съдебен ред. В съдебното заседание по делото, проведено на 08.11.2018 г. по искане на ищеца е прието изменение на иска, като същият се счита предявен в размер 7 278.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по исковата молба се представлява от директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен, който оспорва исковата претенция досежно размера, като счита, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне полученото възнаграждение от трудово правоотношение от ищеца през процесния период. Възразява по размера на договореното адвокатско възнаграждение, като прекомерен.

Становището на контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Шумен е за основателност на иска. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

Със Заповед РД-27-129 от 07.08.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл,  на осн. чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия закон.  

Тази заповед е оспорена по съдебен ред и с Решение № 108 от 15.11.2017 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм.д. № 254 / 2018 г. и потвърдено с решение № 10108 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 14686 / 2018 г. на ВАС, заповедта е отменена и дисциплинарното уволнение е признато за незаконно. 

Със Заповед № РД-10-27-0080 от 03.08.2018 г. Директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен  е определил основна месечна заплата 1216.00 лева, считано от 03.08.2018 г. на Ц.С.Б. на длъжност – „Директор на Дирекция „Административно-правна, Финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен на основание чл. 67, ал.1, 3, 4 и 5 т.4  от ЗДСл. 

За 6-месечния период от датата на уволнението - 08.08.2017 г. до 08.02.2018 г. ищецът е бил назначен на работа по трудов договор от 08.08.2017 г. до 17.08.2017 г. /седем дни/, с основно месечно възнаграждение в размер на 1300,00 лева, видно от представените копия на трудова книжка № 10, серия Т, № 587539. 

По искане на ищеца за изясняване на делото от фактическа страна по делото е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза.  

Според заключението на вещото лице, шесткратният размер на основното месечно възнаграждение на ищеца към датата на признаване на уволнението за незаконно с влязъл в законна сила съдебен акт – 24.07.2018 г. е 7 278.00 лв., а за периода 08.08.2017 г. до 17.08.2017 г. /седем отработени дни/ е получил трудово възнаграждение в размер на 395.65 лв. по трудово правоотношение с „Тея“ ЕООД, на длъжност „оценител на щета“. 

Към настоящото дело са приобщени Решение № 108 от 15.11.2017 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм.д. № 254 / 2018 г. и потвърдено с решение № 10108 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 14686 / 2018 г. на ВАС. С влязло в сила решение по първото дело, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца е отменена и дисциплинарното уволнение е признато за незаконно. С решение по второто дело, ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение. 

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира иска за допустим, като предявен в срок по аргумент от чл. 125 от ЗДСл, от лице с активна процесуалноправна легитимация, срещу надлежна страна, съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния да го разгледа съд. 

Разгледан по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Шуменския административен съд, намира иска за основателен до размера 6882.35 лв., като в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради следните съображения: 

С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно, че преди уволнението ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение, и че прекратяването на служебното му правоотношение е признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. 

Според текста на чл. 39 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а с нормата на чл. 121, ал.1, т.3 от ЗДСл е регламентирано правото на обезщетение за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 104, ал.1 от ЗДСл предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени на база основната заплата, съответно основното възнаграждение. Целта на цитираната разпоредба е да обезпечи претърпените вреди от незаконното уволнение, като изр. първо и изр. второ от разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл следва да се изследват кумулативно, а не отделно една от друга за всеки отделен случай. Това е така, тъй като смисълът, вложен в цитираната разпоредба е незаконно уволненият служител да бъде обезщетен до размера на следващото му се основно месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно, за период не по-дълъг от шест месеца. Получаването на обезщетение в пълен размер за шест месеца и трудово възнаграждение за определен период от време едновременно, противоречи на целта и смисъла на чл.104 ал.1 от ЗДСл, която както беше посочено по-горе е репариране на вредите, причинени от незаконното уволнение, респ. началният момент е датата на уволнението, а не прекратяването на последващо трудово правоотношение, от което следват различни правни последици. Действително в цитираната разпоредба не е посочен начален момент, от който се дължи обезщетението, но граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата, както и принципа за справедливост обуславят извода, че това е момента, от който служителят е останал без работа вследствие незаконното уволнение. Застъпеното становище от процес. представител на ищеца, че всеки един момент през времето на незаконно уволнение, с продължителност шест месеца е релевантен за изплащане на пълния размер на обезщетението противоречи на изр. второ на чл.104 ал.1 от ЗДСл,  в което е залегнало правилото за обезщетяване до разликата между полученият доход и шестмесечният размер на основното възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. 

В процесния случай уволнението е признато за незаконно на 24.07.2018 г., тъй като на тази дата е постановено Решение № 10108 от 24.07.2018 г. по адм.д. № 14686/2017 г. на Върховния административен съд V-то отд., с което със силата на пресъдено нещо спорът е разрешен окончателно. Ищецът е възстановен на длъжността от преди освобождаването му, със Заповед № РД-10-27-0080 от 03.08.2018 г. Директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен, с която е  е определена основна месечна заплата 1216.00 лева, считано от 03.08.2018 г. на основание чл. 67, ал.1, 3, 4 и 5 т.4  от ЗДСл.

Следва да се отбележи, че в процесния казус между страните няма спор по фактите. По същество ищецът основава исковата си претенция, като посочва период от 18.08.2017 г. до 18.02.2018 г., т.е. след прекратяването на трудовото му правоотношение с „Тея“ ЕООД, което е възникнало непосредствено след освобождаването му от държавна служба – на 08.08.2017 г. и е прекратено на  17.08.2017 г.

Материалноправните предпоставки за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл са: уволнението да е признато за незаконно, което открива и възможността за търсене на обезщетение по гражданско правен ред и наличието на вреда. Вредата, която подлежи на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно. Необходимо е през този период ищеца да не е работил на друга държавна служба или ако е работил на държавна служба или друга работа, то да е получавал по - ниско възнаграждение, като тогава размера на вредите се определя на база разликата между възнагражденията. Размера на отговорността е ограничен в рамките на основната работна заплата за период не по - дълъг от 6 месеца. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение, както и търсения от него размер.

В случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал.1 от ЗДСл, тъй като е безспорно установено, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца е отменена с Решение № 108 от 15.11.2017 г., постановено по адм.дело № 254/ 2017 г. по описа на Административен съд Шумен, влязло в законна сила на 24.07.2018 г., от което следва, че е налице изискуемата предпоставка по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, а именно: отмяна от съда на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. Видно от доказателствата по делото, след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с отменената от съда заповед, същият е работил по трудово правоотношение, през което време е получил трудово възнаграждение в по-нисък размер, което обосновава правния извод, че в тази хипотеза размера на вредите се определя на база разликата между възнагражденията.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно е 1213.00 лева, като размера на обезщетението при база брутно възнаграждение, за времето през което е останал без работа, не повече от шест месеца: за периода от 08.08.2017 г. до 08.02.2018 г. х 1213.00 лева е 7278.00 лева. След приспадане полученото трудово възнаграждение за периода от 08.08.2017 г. до 17.08.2017 г. /седем дни/  от 395.65 лева, размера на дължимото обезщетение за периода от шест месеца възлиза на сумата от 6 882.35 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 изречение последно от ЗДСл, този размер на исковата претенция съдът намира за основателен и доказан, като върху тази сума следва да се присъди заплащане на претендираната законна лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда - 07.08.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В останалата част, до пълният предявен размер от 7278.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  

По отношение на лихвата съдът, съобрази че същата е предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане, като присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което намира приложение общата разпоредба на чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет и се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. 

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, при своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото и доказателствата за действително направени разноски от ищеца в настоящото производство, ОД „Земеделие“ гр. Шумен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, съобразно уваженият размер на иска.   

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е процесуално допустимо като своевременно направено до приключване на устните състезания и се явява основателно. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5 000 лв. е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв., който в конкретният случай е в размер на 739.46 лв. При договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1042.20 лв. разликата над 739.46 лв. се явява прекомерно и следва да се редуцира. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски във връзка с внесен депозит за ССЕ в размер на 200 лв., съобразно уважената част на иска. 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, чл. 104, ал.1 във вр. с чл. 121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 143, ал.1 от АПК, Шуменския административен съд,

Р Е Ш И: 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен, представлявана от директора Д.В.да заплати на Ц.С.Б., ЕГН ********** ***  обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за времето, през което поради незаконното му уволнение не е бил на държавна служба в размер на 6882. 35 /шест хиляди осемстотин осемдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба - 07.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

 ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 7278.00 лева /седем хиляди двеста седемдесет и осем лева/ като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен, представлявана от директора Д.В.да заплати на Ц.С.Б., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 699.26 /шестотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд- Шумен пред Върховен административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщението до страните. 

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните. 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.