Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 267

град Шумен, 30.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Чолакова         Членове: Христинка Димитрова

                                                                                                  Бистра Бойн

при секретаря Св.А. и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 239 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от «Шумен – 99» ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***  Чилингиров № 2, вх.1, ет.4, ап.13, представлявано от управителя Б.М.А.,  срещу Решение № 384 от 13.09.2018г., постановено по ВАНД № 959/2018г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 318529-F371968/14.02.2018г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на «Шумен – 99» ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.3, ал.1 и чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, е наложена «имуществена санкция» от 1 000 /хиляда/ лева, като размерът на същата е намален на 500 /петстотин/ лева.С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно наказателен състав, както и до наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, обосноваващи извод за маловажност на същата. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не се представлява. От същото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни аргументи в подкрепа на твърдението за неправилност на съдебния акт, въз основа на които е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – гр.Варна, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се представлява, респективно не изразява становище по жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение Шуменски районен съд е изменил Наказателно постановление № 318529-F371968/14.02.2018г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на «Шумен – 99» ЕООД на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.3, ал.1 и чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, е наложена «имуществена санкция» от 1 000 /хиляда/ лева, като размерът на същата е намален на 500 /петстотин/ лева. За да постанови този правен резултат, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на осъществяване на санкционираното неизпълнение на задължение към държавата, предвид установеното неиздаване от касационния жалбоподател на фискален бон за извършена продажба на 1 литър бял пелин в пластмасова бутилка, заплатени от клиент в брой. Нарушението е установено от контролни органи –Х.И.А. и Д.П.Д., които посетили "Специализиран малък обект за дестилиране", находящ се в гр.Шумен, бул.Преслав № 93, стопанисван от дружеството-касатор, с цел извършване на проверка по спазване на данъчното законодателство. Приходните органи възприели пряко извършването на продажбата на 1 литър бял пелин в пластмасова бутилка, като плащането било извършено от представилия се за клиент Х.А.и било прието от К.С.К., който не издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от ръчен кочан. Въз основа на тази констатация против дружеството е съставен АУАН, за това, че при заплащане в брой на извършена покупка от клиент не е издаден фискален касов бон от наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в обекта. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. При така изяснените обстоятелства съдът е приел, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушаващи правото на защита на подведения под отговорност правен субект. Същевременно е приел, че наложеното административно наказание не е индивидуализирано съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което е изменил атакувания пред него правораздавателен акт, намалявайки размера на наложената с него имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя размер.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - Шумен е събрал и приобщил по надлежния процесуален ред относимите писмени доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. По-конкретно, касационната инстанция споделя доводите на районния съд, че санкционираното деяние осъществява състава на визираното в административно наказателната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС неизпълнение на административно задължение, предвид безспорно установеното неспазване на изискванията на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Както правилно е посочил районният съд, в чл.3, ал.1 от цитираната наредба е регламентирано задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Това задължение е конкретизирано с чл.25, ал.1, т.1 от наредбата, според чийто текст лицата по чл.3, ал.1 са длъжни да издават фискална касова бележка за всяка извършена продажба и за всяко плащане в брой. От събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че за извършеното в брой плащане за осъществената пред контролните органи продажба на 1 литър бял пелин на стойност 3 лева в търговски обект, стопанисван от касационния жалбоподател, не е издадена фискална касова бележка. При това положение обосновано въззивният съд е приел, че с бездействието си наказаното дружество е осъществило визирания в чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказателен състав, предвиждаща административно наказателна отговорност за неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон). В тази връзка касационната инстанция не споделя тезата на санкционирания субект, че досежно процесната покупка е имало издаден фискален бон за сумата от 10 лева, включваща закупената от св.Х.А.стока - 1 литър бял пелин в пластмасова бутилка, на стойност 3 лева и закупената от колегата му 1 бутилка гроздова ракия на стойност 7 лева. Видно от показанията на разпитания свидетел, той и колегата му Д.Д. са извършили контролните покупки един след друг, като свидетелят е заплатил единствено стойността на бутилката с бял пелин, като е дал 5 лева и му е било върнато ресто от 2 лева, от което следва, че се касае за две различни покупки, за които се дължи издаване на отделни фискални бонове. Освен това, свидетелят изрично сочи, че при осъщественото от него плащане не е била издадена касова бележка, от което следва, че посочената от наказаното дружество такава на стойност 10 лева касае покупка, извършена от лице, различно от служителите на НАП, извършили проверката.

Напълно се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя размер. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, от което не са произтекли вреди за фиска, не обосновава извод за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

На следващо място, обосновано въззивният съд е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По-конкретно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС - инспектор по приходите, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект. Наказателното постановление също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, доколкото съгласно цитирания законов текст наказателните постановления за нарушения на ЗДДС, се издават от изпълнителния директор на НАП или от определени от него длъжностни лица, а в случая е изготвено от директора на ТД на НАП - гр.Варна, надлежно оправомощен по силата на заповед №  ЗЦУ-1582/23.12.2015г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Същото притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. С оглед на това обосновано районният съд  е приел, че не са допуснати нарушения в процедурата по издаване на санкционния акт.

По тези съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен - за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 13.09.2018г., постановено по ВАНД № 959/2018г. по описа на Шуменски районен съд.

         Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                          ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/  

                                                                                          2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.11.2018г.