О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 729

град Шумен, 07.11.2018г.

Административен съд – град Шумен, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Чолакова                     Членове: Христинка Димитрова

                                                                                                 Маргарита Стергиовска

като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова ЧКАД № 327 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба (неправилно наименована касационна жалба), депозирана от Д.Д.П., действащ като законен представител на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** срещу Определение № 2069/06.08.2018г., постановено по гр.д. № 854/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д.Д.П., действаща чрез своя родител и законен представител Д.Д.П. против частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен да се произнесе по заявление с вх.№ 41/13.02.2018г. по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017г. - 2018г. за землище с.Белокопитово, община Шумен, а образуваното съдебно производство е прекратено.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че Директорът на ОД «Земеделие» - гр.Шумен е бил сезиран със заявление по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, съдържащо искане за извършване на административна услуга, по която същият е дължал произнасяне в едномесечен срок, по аргумент на чл.57, ал.5 от АПК. Доколкото в законовия срок административният орган не се е произнесъл по направеното искане в пълен обем, е налице формиран частичен мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл.21, ал.3 от АПК, а именно волеизявление за издаване на разпореждане от значение за признаване и упражняване на права. С оглед на това е отправено искане до касационната инстанция за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Шуменският административен съд като съобрази събраните по делото доказателства, намира настоящата частна жалба за надлежно и своевременно подадена (доколкото прекратителното определение е съобщено на жалбоподателя на 28.08.2018г., а частната жалба срещу него е подадена на 04.09.2018г.) и в този смисъл - процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения:

Съдебното производство пред Районен съд - гр.Шумен е образувано въз основа на жалба, подадена от Д.Д.П., действащ като законен представител на Д.Д.П. с ЕГН ********** от гр.Шумен, срещу частичен мълчалив отказ на Директора на ОД «Земеделие» - гр.Шумен да се произнесе по Заявление с вх. № 41/13.02.2018г. по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017г. – 2018г., землище с.Белокопитово, община Шумен и съответно да изплати цялата сума на съсобственика, подал заявлението и посочен в заповедта съгласно т.7 от Указания на МЗХ, одобрени със Заповед № РД 09-87/13.11.2017г. на Министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят сочи, че сумата, която е следвало да му бъде изплатена съгласно Заповед № РД 27-310/05.10.2016г. на Директора на ОДЗ – Шумен е в размер на 783,38 лева. Вместо сума в посочения размер, на 19.03.2018г. ОДЗ – Шумен изплатила на заявителя сума в размер на 501,40 лева. Директорът на ОД «Земеделие» - Шумен не се е произнесъл досежно разликата над 501,40 лева до пълния претендиран от заявителя размер от 783,38 лева, като по този начин е формирал частичен мълчалив отказ по подаденото заявление.

 С определение № 2069/06.08.2018г. Шуменският районен съд е оставил без разглеждане жалбата срещу атакувания частичен мълчалив отказ на Директора на ОД «Земеделие» - гр.Шумен да се произнесе по Заявление с вх.№41/13.02.2018г. по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че в случая предмет на оспорване е частично бездействие на административен орган, изразяващо се в неплащане на дължими суми по смисъла на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ. Посочил е, че законът не предвижда задължение за произнасяне по заявлението за заплащане на суми по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. не предвижда издаването на нарочен индивидуален административен акт, за да се приеме, че е налице постановен мълчалив отказ. Неизпълнението на задължението по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ съдържа единствено задължение за административния орган да извърши едно фактическо действие, чието неизвършване подлежи на съдебен контрол по реда на чл.257 от АПК. Въз основа на изложените аргументи е заключил, че жалбата е лишена от предмет и не подлежи на разглеждане по същество.

Така постановеното определение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на приложимите материално правни разпоредби.

Бездействие на административен орган по смисъла, вложен в чл.257 от АПК е налице в случаите на неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши пряко по силата на закон. Предпоставка за наличие на такова бездействие е наличието на защитимо от закона субективно право, което може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни органи, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт. Разпореждането за изплащане на сумите по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ на правоимащите лица не представлява такова фактическо действие, тъй като предполага преценка от страна на административния орган относно това дали заявлението по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е депозирано от правоимащо лице, респективно дали същото е комплектовано с изискуемите документи и е подадено в рамките на 10 годишния давностен срок. Това означава, че въпросното разпореждане, респективно отказът за неговото постановяване, представлява властническо волеизявление на административния орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, т.е. индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване именно по реда на чл.145 и сл. от АПК. В този ред на мисли, изводът на районния съд, че процесното съдебно производство е лишено от предмет, е незаконосъобразен.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че като е оставил без разглеждане жалбата на Д.Д.П., действаща чрез своя родител и законен представител Д.Д.П. против частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен да се произнесе по заявление с вх.№ 41/13.02.2018г. по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и е прекратил образуваното въз основа на същата съдебно производство, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. След отмяна на обжалваното определение, делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният жалбоподател претендира заплащане на разноски, но доколкото липсват каквито и да е доказателства, че такива са сторени, не са налице основания за присъждане на разноски в настоящото производство.

Водим от горното Шуменският административен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение № 2069/06.08.2018г., постановено по гр.дело № 854/2018г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Районен съд – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разноски не се присъждат.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                                      2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 07.11.2018г.