Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

246

град Шумен, 02.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети октомври септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Румен Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 208 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „А.Т.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат С.С.от Шуменска адвокатска колегия, срещу решение № 264/19.06.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1272/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № КХ-3 от 20.04.2018 год. на директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност /ЗВМД/ на „А.Т.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че актосъставителят и наказващия орган са допуснали съществени нарушения при изготвянето на акта и на НП, и същите не разполагат с изискуемото от чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от същия закон съдържание, доколкото в тях не фигурира законовата разпоредба, възприета като нарушена от контролните органи. В подкрепа на становището си за порочност на постановлението, жалбоподателят сочи, че е разполагал с надлежно издадено безсрочно разрешение за същото превозно средство, което не е следвало да пререгистрира по реда на чл. 246 от ЗВМД, без значение на последващата смяна на регистрационния му номер. Навежда и аргументи за „маловажност“ на простъпката в условията на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С..

Ответната страна, Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен, депозира писмено възражение, в което поддържа искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В.Й..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № КХ-3 от 20.04.2018 год. на директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност /ЗВМД/ на „А.Т.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

„А.Т.“ ЕООД, *** е дружество, което се занимава с доставка на хранителни продукти по училищата по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

На 09.03.2018г. от дружеството в училищната столова на III ОУ „Димитър Благоев“, находящо се в гр. Шумен, ул. „Харалан Ангелов“ № 17а били доставени 420 броя опаковки по 0.200 кг. „Българско кисело мляко“ 2% по БДС 12:2010, L180304, като доставката била извършена с товарен автомобил „Мерцедес 411 ЦДИ“ с ДК № *****, собственост на фирмата. По време на доставката в училището били инспектори от ОДБХ - гр. Шумен, които съвместно с представители на Техническия инспекторат на фонд „Земеделие“ гр. Варна извършвали проверка по спазване изискванията на Наредбата за предоставяне на плодове и мляко по програми на фонд „Земеделие“.

Проверяващите изискали и им били предоставени придружаващите пратката документи. Било установено, че към представените документи няма удостоверение за регистрация на превозното средство, за извършваната с него дейност. Същия ден щяло да има втора доставка. При второто идване на проверяващите било представено удостоверение за регистрация на транспортно средство № 668/01.10.2012г. „Мерцедес 411 ЦДИ“, хладилен с ДК № ***** с товароподемност 3,5 тона. И за двете проверки били съставени констативни протоколи за извършена проверка относно спазване изискванията на наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Същия ден свидетелката Д.П.изготвила и доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, относно констатациите при тази проверка.

На дружеството било изпратено писмо да се яви ОДБХ - гр. Шумен и упълномощено от управителя лице – Н.М.Н.се явил на 23.03.208г. в дирекцията. За констатираното при проверката на 09.03.2017г. нарушение на юридическото лице същия ден бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000000452/23.03.2018г., като актосъставителят посочил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 246 ал.1 от ЗВД. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице, като му бил предявен и връчен. В него в графата възражения отбелязал: „На контролните органи е предоставено удостоверение за регистрация на транспортно средство с № 668/01.10.2012г. на горепосочения автомобил. Автомобила има промяна на рег. номер, което е видно от удостоверението което прилагам.“

Въз основа на съставения акт АНО издал и процесния санкционен акт, предмет на съдебен контрол в протеклото въззивно производство.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи крайния санкционен акт. След анализ на приобщените писмени и гласни доказателства въззивният съд заключил, че дружеството е осъществило от обективна страна вмененото му неизпълнение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 471а, ал. 2 от ЗВМД, поради което потвърдил определената в минимален размер имуществена санкция.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи досежно липсата на допуснати съществени процесуални опущения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Контролните органи, натоварени с изготвянето им стриктно са съблюдавали императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при което простъпката е описана пределно ясно от обективна и правна страна, без да е било накърнено правото на защита на лицето. Санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав по чл. 471а, ал. 2 от ЗВМД, регламентиращ отговорност за юридически лица за нарушаване на ЗВМД и на актове по прилагането му. Именно като несъобразено с повелята на чл. 246 от ЗВМД е описано поведението на дружеството-касатор. Тази норма въвежда задължение за собствениците на превозни средства, извършващи превоз на обекти по чл. 245, ал. 1 от същия закон /суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях/, да подадат заявление по образец до директора на ОДБХ, към което да приложат изброените в т. 1 до 4 от алинея документи. На удовлетворяващите законовите изисквания заявления по повод конкретно превозно средство се издава удостоверение за регистрация, като по аргумент от чл. 247 от ЗВМД органите на ОДБХ поддържат публичен регистър, съдържащ данни за самото удостоверение и за регистрационния номер на превозното средство. В този смисъл, цитираното правило на чл. 246 от ЗВМД несъмнено съдържа материалноправните предпоставки за законосъобразно осъществяване на дейността по превозване на обектите по чл. 245, ал. 1 от цитирания нормативен акт, от което следва, че всеки субект, желаещ да извършва тази нормативно регламентирана дейност следва да съблюдава въведеното правило, включително и като подава заявления регистрация на конкретно ППС. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение и е скрепено с държавна принуда, изразяваща се в регулираните с чл. 471а, ал. 1 и 2 от ЗВМД санкции. Тези норми са въведени и от контролните органи в настоящия казус, поради което не е налице твърдяната порочност на акта и на НП по изложените съображения за несъответствието им с текстовете на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

По делото не се спори, че търговецът е извършил доставката до учебното заведение от 09.03.2018г. с превозно средство с регистрационен № *******, за вписването на което в нарочния регистър не е предоставил доказателства. Несъмнено установено е и обстоятелството, че санкционираният субект е разполагал с Удостоверение за регистрация на транспортно средство № 668/01.10.2012г., в което превозното средство е индивидуализирано с регистрационен номер В 0083 НВ. Задълбоченият прочит на наличните доказателства, подкрепен и от показанията на разпитаните свидетели индикира, че двата регистрационни номера касаят едно и също превозно средство – предмет на договор за лизинг, което след издаване на удостоверението от 2012г. е било пререгистрирано в КАТ – Шумен, резонно следствие на което се явява и последващата промяна в данните за собственика му и за регистрационния му номер. Въпреки установената идентичност, нормотворецът е въздигнал в съществен реквизит на издаваното удостоверение вписания регистрационен номер, от което следва, че неговият собственик е бил длъжен да съобрази настъпилата промяна и да го регистрира повторно, спазвайки реда на чл. 246 от ЗВМД. Противното становище, застъпено от касатора в депозираната жалба, не би могло да бъде споделено, тъй издаденото Удостоверение № 668 визира превозно средство, което вече не съществува в правния мир с оглед настъпилата промяна в собствеността и регистрацията му. От изложеното следва, че санкционираното дружество е извършило соченото в акта и в НП нарушение на чл. 246 от ЗВМД.

 Същевременно обаче, в унисон със застъпената от касатора теза, настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен. Тъй като обаче не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и е отстранено преди издаването на НП, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗВМД. Следва да се отчете и обстоятелството, че търговецът е разполагал с надлежно издадено удостоверение за автомобил с регистрационен № ******, който впоследствие е бил пререгистриран в КАТ – Шумен с номер , за което свидетелства и приложеното по делото удостоверение от КАТ – Шумен от 13.03.2018г. Поради това санкционираната деятелност съставлява „маловажен случай“ по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН,****** респективно административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира нарушителя с предвидената в ЗВМД имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде ангажирана отговорността му.

По тези съображения касационният съд следва да отмени процесното решение на въззивната инстанция, като на отмяна подлежи и обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОТМЕНЯ решение № 264/19.06.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1272/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-3 от 20.04.2018 год. на директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност /ЗВМД/ на „А.Т.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                             2./п/

              ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 02.11.2018 г.