Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№244

град Шумен, 31.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети октомври септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                               Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Румен Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 202 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Стик - Кредит“ АД – гр. Нови пазар, депозирана чрез адвокат Г.Г.от Шуменска адвокатска колегия, срещу решение № 322/18.07.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1608/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В – 0046293/26.03.2018год. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на „Стик - Кредит“ АД – гр. Нови пазар, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се доводи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, свеждащи се до това, че неправомерно актът срещу дружеството е съставен от длъжностното лице, осъществило проверката и явяващо се пострадал от простъпката. Аргументи в подкрепа на това си становище жалбоподателят извлича от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, забраняваща участието в разглеждането на преписката и в издаването на наказателното постановление на служител, пострадал от нарушението, какъвто според касатора се явява актосъставителя. Вместо това той е бил длъжен да се отведе, което в случая не е сторено и е довело до опорочаване на издаденото впоследствие постановление. По съображенията за наличие на допуснат съществен процесуален пропуск инициаторът на настоящото производство отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдената с него имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът се представлява от адвокат Г..

Ответната страна, Комисия за защита на потребителите – Варна, в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпаща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № В – 0046293/26.03.2018год. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на „Стик - Кредит“ АД – гр. Нови пазар, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

„Стик – Кредит“ АД, гр.Нови пазар е финансова институция, извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, в стопанисван от него офис за бързи потребителски кредити, находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 131.

На 27.03.2018г. свидетелите Ц.Х.и Н.Й.- компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр. Варна, офис Шумен, във връзка с утвърдена в КЗП план – програма, извършили проверка в офиса за бързи потребителски кредити. Свидетелите, представяйки се за потребители, поискали да получат информация, относно предоставянето на потребителски кредит в размер на 1000 лева, с поръчител, за срок на изплащане  1 година и потребителски кредит в размер на 300 лева, без поръчител за срок от 1 година. Служителят в офиса им предоставил подробна устна информация по условията на заявените от проверяващите кредити – броя и размера на погасителните вноски, лихвения процент, както и друга информация, която поискали. На листче написал броя и размера на вноските, съобразно размер на кредита 1000 лева и 300 лева.

След приключване на разговора свидетелите се отправили към изхода на офиса, след което без да напуснат помещението се върнали и се легитимирали. При първоначално проведения разговор, при който  служителят им предоставил подробна устна информация по условията на заявените от проверяващите кредити, както и след приключването му, не бил представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение № 2 от ЗПК.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2632249 от 27.03.2018год, съставен в деня на проверката в офиса на дружеството в присъствието на служител. С КП представител на дружеството  бил поканен да се яви КЗП - Шумен и да представи заверено копие на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, заедно с всички документи към него. На 03.04.2018г. в офиса на КЗП – Шумен били представени исканите документи.

Предвид констатациите при проверката, актосъставителката Х. приела, че дружеството не е изпълнило административното си задължение, преди потребителят да е обвързан  от предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, да издаде стандартен европейски формуляр, който да съдържа необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор, с което нарушил изискванията на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, поради което на 03.04.2018г. съставила срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №К – 0044191 в присъствието на представляващия дружеството Х.Т., на която бил връчен. При предявяване на акта не били отразени възражения. Посочено било, че бъдат представени писмени обяснения в тридневен срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани нито възражения, нито писмени обяснения.

Въз основа на съставения акт АНО издал и процесния санкционен акт, предмет на съдебен контрол в протеклото въззивно производство.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не допуснати съществени процесуални нарушения, като не са били налице основания за отвод на актосъставителя и не е била нарушена нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН. Съдебният състав посочил, че текстът се намира в Раздел III  на Глава трета, озаглавен „Административнонаказващи органи“, поради което се отнася  само за лицата, упражняващи правомощията на административнонаказващи органи, а съставянето на АУАН от лицето, което е извършило проверката и което се е представило за мним потребител, не може да бъде определено като нарушение, както с оглед специалния закон /ЗПК/, така и съобразно общите правила, регламентирани в ЗАНН. Съдебният състав изложил и подробни мотиви, чрез които обосновал решаващото си становище за безспорната доказаност на вмененото на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Настоящият съдебен състав напълно споделя и правния извод на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на наказателното постановление. В тази връзка, касационната инстанция не кредитира обективираните от инициатора на настоящото производство отменителни съображения, аргументирани посредством доводи за неправомерно съставяне на акта от лице, което е било длъжно да се отведе от участие в производството. Следва да се отбележи за безспорно установено обстоятелството, служителите на КЗП са контролни органи и нямат качеството на пострадали лица – проверовъчните действия са предприети в условията на „мними“ потребители, а целта на това поведение е пределно ясна. С оглед липсата на качеството на пострадал от нарушението, фактът, че длъжностното лице, представило се за потребител, впоследствие е съставило АУАН, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. В контекста на изложеното и предвид застъпеното становище, че актосъставителят е бил длъжен по закон да се отведе, следва да се отбележи, че ЗАНН не съдържа уредба на института на „отвода“ на актосъставителите и единствената норма от ЗАНН, регламентираща отвеждането на длъжностно лице при разглеждането на административнонаказателната преписка е тази на чл. 51. Посочената норма обаче съдържа основанията за отвод на административнонаказващия орган, компетентен да издаде наказателното постановление и прилагането им по аналогия, и по отношение на актосъставителя е недопустимо, противно на поддържаната теза от касатора. В конкретния казус не са допуснати нарушения на чл. 51 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, като то е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на законовите изисквания относно съдържанието му. Обстоятелството, че нарушението е извършено по отношение на лице, което в действителност не е имало качеството на потребител, също е без значение за преценка отговорността на дружеството, доколкото служителят на КЗП се е представил като потребител, което е било достатъчно основание служителят да му разясни при какви параметри може да бъде отпуснат потребителския кредит, при спазване на нормативните изисквания за това, в т.ч. и чрез предоставяне на СЕФ. По изложените съображения касационната инстанция не възприема твърденията на касационния жалбоподател за наличие на допуснати съществени процесуални опущения, налагащи отмяната на наложената на дружеството санкция.

Касационната инстанция споделя и доводите на въззивния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на визирания в чл. 45, ал. 1 от ЗПК административнонаказателен състав, предвид безспорно установения факт на непредоставяне на стандартен европейски формуляр на потребителя от страна на служител на касатора. В настоящия случай не се спори относно обстоятелството, че служител на „Стик - Кредит“ АД не е предоставил на проверяващите стандартен европейски формуляр съобразно заявените от тях предпочитания. По този начин санкционираното дружество, чрез бездействието на своите служители, не е изпълнило въведеното с нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗПК задължение. В случая не се касае за ангажиране на административно- наказателната отговорност на физическо лице, а за имуществена санкция, наложена на търговско дружество за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за реализирането ѝ е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия – от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл. 45, ал. 1 от ЗПК, определена е в рамките на посочения законов текст /от 3000 до 8000 лева/ и фактът на неизпълнение на задължението към държавата, е установен по безспорен начин.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322/18.07.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1608/2018г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                           2./п/

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 31.10.2018 г.