Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

243

град Шумен, 30.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                             Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 195 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „М.К.” АД ***, ЕИК *****, депозирана чрез изпълнителния директор Г.А., срещу решение № 263/18.06.2018г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД №1359/2018г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В – 0046296/05.04.2018г. на директора на Регионална дирекция за области Варна,  ДобричШумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което на основание  чл.55 ал.2 и  чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския К. /ЗПК/ на „М.К.” АД– *** е наложена   имуществена санкция в размер от   3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди , че вмененото на дружеството нарушение не е установено по безспорен начин  от приобщените доказателства. В тази връзка, касаторът счита, че в хода на проверката служителят на „М.К.“АД първо се информирал за потребностите на клиента под формата на устно интервю и впоследствие е следвало да предостави информация под формата на СЕФ за конкретния продукт и конкретни параметри на заема,но длъжностното лице е прекъснало процеса на кандидатстване към неясен момент,представил се е за контролен орган и започнал да подготвя протокол за проверката, което е създало пречки за представителя на санкционираното дружество да издаде съответния СЕФ. Релевират се и доводи, че в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН,възпрепятстващи точното и еднозначно идентифициране на извършителя на соченото в АУАН деяние.Не било посочено в присъствието на кои лица е извършена проверката и съответно проверяваното лице е или не е служител на дружеството,което от своя страна не можело да ангажира валидно отговорността на дружеството.Поради това  отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдената с него имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, КЗП, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № В – 0046296/05.04.2018г. на директора на Регионална дирекция за области Варна,  Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което на основание  чл.55 ал.2 и  чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския К. /ЗПК/ на „М.К.” АД– *** е наложена   имуществена санкция в размер от   3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0046296/12.03.2018г. Актът е съставен на „М.Кредит” АД ***, за това, че при извършена проверка от 23.02.2018г. на обект на търговеца-офис, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ал.Константинов” №11, длъжностните лица са заявили интерес за получаване на кредит с параметри – 1000 лв и срок на погасяването му от 1 година, за което не им е издаден стандартен европейски формуляр, с което е допуснато нарушение на чл. 5, ал. 2  във вр. с чл.5 ал.1 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура и налагащи отмяната на процесното постановление. Съдът е формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството правонарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на чл. 45, ал. 1 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалвания правораздавателен акт, районният съд е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че лицето е било длъжно да издаде изискуемия съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК формуляр, доколкото е разполагало с необходимата за това информация и след като не го е издало е осъществило описаното в НП нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция. Не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Актът и НП са изготвени от надлежно оправомощени лица и разполагат с необходимото нормативно съдържание,съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неоснователно е твърдението, че не е установен въпросът в какво качество са поискали информацията контролните органи – от прочита на показанията им се установява, че в началото са се представили за възможни кредитополучатели, след което, в края на проверката са се легитимирали като контролни органи. В тази насока, не би могло да се сподели становището на касатора, че не ставало ясно в какво качество проверяващите са изисквали информация от представителя на дружеството. Както бе прокоментирано, в началото те са се представили за мними клиенти, получайвайки в устен вид необходимата информация, без обаче до приключване на проверката да им е бил издаден съответния СЕФ, съобразен с индивидуалните параметри на търсения от тях кредит. От приложените писмени доказателства, включително и от съставения Констативен протокол № К – 26322633 от 23.02.2018г., подписан от свидетеля Й. и връчен на представляващия дружеството-Р.Д.Р.-офис-мениджър на „М.Кредит“АД,в чието присъствие е извършена проверката и съставен КП, по категоричен начин се установяна, че контролните органи са отправили запитване относно кредит с размер от 1000 лв и срок на погасяване от една година /12 месеца/, каквито констатации се съдържат в АУАН и в констативно-съобразителната част на НП. Именно поради това, съдът приема, че към момента на проверката цялата необходима информация за издаването на СЕФ е била предоставена на служителя на дружеството, който е могъл и е следвало да издаде съответния формуляр, изготвен съгласно Приложение № 2 към ЗКП. Очевидно в случая е бил осъществен състава на нарушение, тъй като от доказателствата по делото се установява, че формулярът не е предоставен своевременно, което налага извод за осъществена простъпка на плоскостта на визирания в чл. 45, ал. 1 от ЗПК административнонаказателен състав. Не са налице основания да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения, поради което не би могло да бъде кредитирано становището на касатора, обосноваващо приложимост на института на „маловажния случай” на административно нарушение.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Шуменският административен

Р   Е    Ш    И   :

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263/18.06.2018г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1359/2018г. по описа на съда.

Решението е окончателно.    

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                           2./п/

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.10.2018 г.