Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

242

град Шумен, 30.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми октомври септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 176 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Б.“ ЕАД ***, депозирана срещу решение № 232/28.05.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1038/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  В-0044187/ 09.03.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Б.” ЕАД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му, тъй като наказващият орган не е спазил изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта с оглед неговата законосъобразност, преди да пристъпи към налагане на санкцията. Релевират се и доводи за неправилно посочване на датата на твърдяното нарушение. На следващо място, в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приравнил договор за лизинг с договор за продажба и субектът, в качеството му на лизингодател не е бил длъжен да съблюдава нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, визираща задължението на продавача. Като допълнителен аргумент в полза на становището си за незаконосъобразност на НП касаторът сочи, че мобилният телефон е бил проверен от служителите в сервиза, които са заключили, че не са налице описаните от потребителя дефекти. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност се обективира претенция за изменение на постановлението и определяне на имуществената санкция в минимален размер. В съдебно заседание инициаторът на настоящото производство, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. 

Ответната страна, Комисия за защита на потребителите – Варна, в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №  В-0044187/ 09.03.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Б.” ЕАД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 „Б.” ЕАД, извършва търговска дейност в обект - магазин “5028”, находящ се в гр. Шумен, ул.”Хан Омуртаг ” № 2. На 11.01.2018г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03 – 61/ 05.01.2018г. относно рекламация на мобилен телефон предявена от потребителя Т.С.Т.. 

В хода на проверката, в търговския обект било установено, че по повод закупен от „Б.” ЕАД мобилен телефон “LENOVO P2“, ИМЕЙ  ******, на 27.11.2017г. в срока по чл. 115, ал.1  от ЗЗП, са били предявени следните рекламации:

1/ на 11.12.2017г. със сервизна карта  № ******, телефонът бил приет  с посочен проблем : „По време  на прозвъняване  телефонът забива и започва да звъни с мелодията си  след около 3 секунди , не го прави всеки път.“

 Ъпдейтът на апарата не оправил проблема. Приет е в централен  сервиз на 13.12.2017г., издаден след извършен ремонт на 14.12.2017г.:“Повредата е отстранена чрез софтуер“. Върнат на потребителя  с акт за удовлетворяване  на рекламация.;

2/ на 20.12.2017г. със сервизна карта № ****, телефонът е приет отново с посочен проблем : „Повредата която клиента бе заявил в предходна  заявка  не е  отстранена  и по време на входящо повикване  прекъсва тона на звънене и телефонът забива за няколко секунди.“

Приет е в централен сервиз на 28.12.2017г., издаден на 28.12.2017г. със становище: „Устройството не проявява  описания от клиента дефект“.

Телефонът не е приет от потребителя на 04.01.2018г., когато при посещение в търговския обект е установил, че апаратът проявява същите дефекти – „По време на  входящо повикване прекъсва тона на звънене и телефонът забива  за няколко секунди“. В сервизната карта  / акт за удовлетворяване на рекламация е изписано – „Клиентът  отказва да получи  устройството. Същото е налично в магазина“

В хода на проверката, от КЗП бил съставен Констативен протокол № К-2631687, приложен по делото, в който проверяващият отразил, че към момента на проверката телефонът е в търговския обект, като към състоянието му няма  предприети други действия от 04.01.2018г., когато потребителят отказал да го получи.

Телефонът не бил приведен в съответствие  и  към датата 05.02.2018г., когато била извършена втора документална проверка и бил съставен  констативен протокол № 0109139 от 05.02.2018г.

За така констатираното нарушение спрямо „Б.” ЕАД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0044187/05.02.2018г., а въз основа на него и атакуваното пред районния съд постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия извод, че санкционираното лице е допуснало вмененото му нарушение, като в качеството си на търговец е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че не е изпълнило административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя. Предходната инстанция възприела определената санкция за съответна на тежестта на нарушението, поради което потвърдила оспорения правораздавателен акт, заключавайки, че процесната деятелност не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на НП. То съдържа всички изискуеми по закон реквизити, като актосъставителят, а впоследствие и АНО правилно са определили датата на осъществяването на простъпката, доколкото на 04.01.2018г. търговецът вече е представил на потребителя при неговото посещение в обекта своя отказ да удовлетвори претенцията му, без значение, че едномесечният срок от предявяването `и не е бил изтекъл. В тази връзка, касационната инстанция не споделя твърденията на жалбоподателя за порочност при индивидуализиране на датата на нарушението. Доколкото касаторът не е санкциониран за неспазване на срока по чл.113, ал. 2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от с.з., който отказ е обективиран в сервизния протокол,  съответно потребителската стока е била на разположение на клиента в обекта на 04.01.2018г., придружена с обективирания отказ, правилен е изводът на наказващия орган, че процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на тази дата, а не с изтичане на регламентирания в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП едномесечен срок.

 Неоснователни са и аргументите за несъобразяване с повелята на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Същите не почиват на факти, а целят единствено изграждането на защитното поведение на привлеченото към отговорност лице. Противно на него, наказващият орган е съобразил приобщените доказателства, в това число изготвените протоколи и становището на търговеца, които е анализирал в тяхната съвкупност, достигайки до извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно и становището за несъставомерност на санкционираната деятелност. Правилно е становището на въззивния съд, че дружеството е адресат на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение, независимо от обстоятелството, че отношенията между касатора и потребителя са регламентирани с договор за лизинг. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. Поради това доводите на дружеството, че не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е потребителска стока, предмет на „договор за лизинг“, а не на „договор за продажба“ не следва да бъдат кредитирани. В този смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията.

Шуменският административен съд намира за неоснователен и довода на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на търговеца е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП, като в случая наложената такава е в завишен размер, предвид наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които дружеството е санкционирано за нарушения от същия вид. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл.222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. За това свидетелства и отказа на потребителя до получи мобилния си апарат, след като отново е констатирал проявяване на описаните в предходните две рекламации дефекти. Тук е мястото да се отбележи, че по повод първата предявена рекламация от 11.12.2017г. по отношение на мобилния апарат, за който потребителят е сключил договор за лизинг на 27.11.2017г., сервизът „Булграм“ ЕООД е открил софтуерен проблем, за отстраняването на който са предприети действия по актуализиране на софтуера. Едва няколко дни след това клиентът е констатирал повторното проявление на дефекта, което го е мотивирало да предяви втора претенция, която този път не е била удовлетворена. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, с което наложената санкция в завишен размер е счетена за съответна на визираното в наказателното постановление нарушение. Завишеният размер на наказанието е мотивиран от административнонаказващия орган с редица предходни нарушения от същия вид. Обстоятелството, че дружеството е извършило нарушение, за което в предходните години също е било санкционирано, е индиция, че налаганите наказания не са били достатъчни за изпълнение на целите, разписани от законодателя в  разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното касационният състав намира за правилно становището на въззивния съд според което определеният размер на санкцията е основателен и мотивиран.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/28.05.2018г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1038/2018г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                         2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.10.2018 г.