Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.130

град Шумен, 26.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 155 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.32, ал.4 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).

          Образувано е въз основа на жалба, депозирана от Д.Г.Й., с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл.Освобождение № 12, ет.2, чрез адв.Г.Г.от ШАК, срещу Заповед № 115/09.03.2018г. на Директора на Дирекция "Специализирана администрация" при Община Смядово, с която е отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл.32, ал.3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с.Веселиново, с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ от 18,096 дка, собственост на Д.Г.Й..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка се твърди, че оспорващият притежава поземлен имот № 027008, който по силата на Заповед № РД-49-546/10.12.2012г. на министъра на земеделието и храните е определен като поземлен имот в горски територии и притежава характеристиката на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ. Тази заповед обаче е отменена с влязло в сила решение № 6311/13.05.2014г. по адм.д.№ 3469/2014г. на ВАС, поради което имотът е изгубил статута на горска територия и единствената компетентна институция да издаде разрешение за отсичане и окастряне на дървета в него, е компетентното длъжностно лице от община Смядово. Твърди се също, че действащият горскостопански план не отразява действителното положение, тъй като Регионална дирекция по горите - гр.Шумен не се е съобразила с горепосоченото съдебно решение. Излагат се и доводи за наличие на предпоставките, визирани в чл.32, ал.3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, доколкото имотът на жалбоподателя е с начин на трайно ползване - изоставени трайни насаждения и последният изрично е оспорил Заповед № РД-49-546/10.12.2012г. на министъра на земеделието и храните, тъй като желае този имот да не се ползва като горска територия. Счита се, че като собственик на имота, Д.Й. има правен интерес и крайно уважителни причини да иска същият да бъде почистен чрез отсичане и окастряне на дърветата в него, тъй като е регистриран като земеделски производител, обработва земи и отглежда животни (българско сиво говедо), поради което се нуждае от обработваема земеделска земя, която да ползва за пасище. Аргументира се и тезата за нищожност на оспорваната заповед, поради издаването ѝ в противоречие с решение по адм.д.№ 3469/2014г. на ВАС, с което е отменена Заповед № РД-49-546/10.12.2012г. на министъра на земеделието и храните. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за обявяване на оспорвания акт за нищожен, а алтернативно - за отмяната му като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Г.Г.от ШАК, като в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Специализирана администрация" при Община Смядово, чрез процесуалния си представител адв.Т.И. от ШАК, в първото заседание по делото оспорва жалбата. В приложени писмени бележки излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството, че дърветата в имота на оспорващия представляват гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), поради което извършване на сеч в тези територии може да се осъществи по реда на посочения нормативен акт, въз основа на разрешение от друг административен орган. С оглед на това обосновава тезата, че в случая не са налице предпоставките, визирани в чл.32, ал.3 от ЗОСИ. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отхвърляне на оспорването, като неоснователно.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 79/28.10.2010г., т.VI, рег.№ 3269, дело № 722/2010г. на нотариус с район на действие Районен съд-гр.Велики Преслав, Д.Г.Й. придобил недвижим имот в землището на с.Веселиново, община Смядово, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ 18,096 дка, осма категория, в местността "Коджа келеме", представляващ имот № 027008 по Картата на възстановената собственост (КВС) на с.Веселиново, община Смядово.

Със Заявление вх.№ 185/02.06.2017г. Д.Й. *** да му бъде издадено разрешение за сеч и почистване на имот № 027008 в землището на с.Веселиново. Към заявлението приложил горепосочения нотариален акт, решение № 6311/13.05.2014г. по адм.д.№ 2469/2014г. на ВАС, с което е отменена Заповед № РД-49-546/10.12.2012г. на министъра на земеделието и храните, обявяваща имота на оспорващия за горска територия с характеристики на гора, както и скица № К01924/31.10.2013г., издадена от началник Общинска служба "Земеделие", гр.Смядово, от която е видно, че имот с № 027008 в землището на с.Веселиново е с площ 18,096 дка, собственост е на Д.Й.Г. и е с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения".

С писмо изх.№ 1527/17.05.2017г. кметът на община Смядово отправил запитване до директора на Регионална дирекция по горите (РДГ), гр.Шумен относно реда, по който следва да се издаде разрешение за сеч в имота на оспорващия, доколкото със Заповед № 49-546/10.12.2012г. на министъра на земеделието и храните, отменена с решение № 6311/13.05.2014г. на ВАС, същият е определен като поземлен имот в горски територии и притежава характеристики на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ.

С писмо изх.№ 3698/20.06.2017г. директорът на РДГ-гр.Шумен уведомил кмета на община Смядово, че имот № 027008 в землището на с.Веселиново е определен като поземлен имот в горска територия, притежаващ характеристика на гора, попадащ в отдел 255"ф" от горскостопанския план на Териториално поделение"Държавно горско стопанство - Смядово" (ТП"ДГС Смядово"), поради което за извършване на сеч в същия е необходимо изготвяне на горскостопанска програма и утвърждаването ѝ по реда на чл.13, ал.8, т.2 от ЗГ.

Със Заповед № 414/28.06.2017г. кметът на община Смядово отказал издаването на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, находящ се в землище с.Веселиново, с начин на трайно ползване изоставени трайни насаждения, с площ от 18,096 дка, собственост на Д.Г.Й., като приел, че се касае за имот, имащ характеристики на гора, поради което спрямо него са приложими разпоредбите на ЗГ, което изключва наличието на визираните в чл.32 от  ЗОСИ предпоставки, респективно не е в правомощията на кмета на общината да издаде исканото разрешение.

Несъгласен със Заповед № 414/28.06.2017г., Д.Й. я оспорил пред Административен съд-гр.Шумен.

С решение № 113/29.11.2017г. по адм.д.№ 228/2017г. по описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 20.12.2017г., съдът обявил Заповед № 414/28.06.2017г.  за нищожна поради издаването ѝ от некомпетентен орган, изпращайки административната преписка на община Смядово за произнасяне от компетентен орган съгласно чл.32, ал.3 от ЗОСИ.

Междувременно Д.Й. подал ново Заявление вх.№ 125/23.02.2018г. до кмета на община Смядово с искане да му бъде разрешено да почисти имот № 027008, находящ се в землището на с.Веселиново, от дървета и храсти, като приложил същите документи, приложени и към първоначалното заявление, ведно с решението по адм.д.№ 228/2017г. на ШАдмС.

Със Заповед № 115/09.03.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Специализирана администрация - Смядово" при община Смядово, било отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл.32, ал.3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с.Веселиново, с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ от 18,096 дка, собственост на Д.Г.Й.. За да постанови този правен резултат, издателят на заповедта, позовавайки се на представените от оспорващия доказателства и решение № 113/29.11.2017г. по адм.д.№ 228/2017г. по описа на ШАдмС, приел, че 15,481 дка от имот № 027008 са залесени по изкуствен начин, с ширина на ивицата, заета с дървесна растителност 48 м. и височина на дървостоя в зряла възраст - над 50м, поради което отговаря на характеристиките за гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ. Приел е, че досежно посочения имот са приложими разпоредбите на ЗГ, доколкото изключение от приложението на същите съгласно чл.2, ал.3, т.3 от ЗГ се допуска само за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ, поради което компетентен да издаде разрешение за сеч е друго длъжностно лице, съгласно чл.108 от ЗГ. Посочил е, че дори да се приеме, че са налице основанията на чл.83 и чл.84 от ЗГ, издателят на заповедта не е компетентен да разреши отсичането на дървесината.

С жалба вх.№ 5 от 02.04.2018г. Д.Й. оспорил Заповед № 115/09.03.2018г. на Директора на Дирекция "Специализирана администрация - Смядово" при Община Смядово, пред кмета на община Смядово. С Решение № 179/20.04.2018г., издадено от заместник кмета на община Смядово, овластен със заповед № 502/05.11.2015г. на кмета на общината, жалбата срещу Заповед № 115/09.03.2018г. била отхвърлена като неоснователна. Въпросното решение било съобщено на оспорващия на 23.04.2018г., видно от отметката върху самото решение.

Д.Й.Г. оспорил Заповед № 115/09.03.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Специализирана администрация - Смядово" при Община Смядово, пред Административен съд – гр.Шумен, с жалба рег.№ ДА-01-1014/27.04.2018г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания акт, ведно със Заповед № 502/05.11.2015г. на кмета на община Смядово, служебна бележка № 2185/21.06.2018г. и длъжностна характеристика на длъжността директор на Дирекция "Специализирана администрация" при Община Смядово.

По искане на страните към доказателствата по делото са приобщени материалите по адм.д.№ 228/2017г. по описа на ШАдмС.

По искане на оспорващия по делото са приобщени договор за развъдна дейност № 331/19.10.2017г., от който е видно, че Д.Й. развъжда 13 броя животни от породата "българско сиво говедо",  два договора за аренда, сключени през 2010г. и 2011г. с Министерството на земеделието и храните, от които е видно, че оспорващият е наел множество ливади, договор за наем на ливада от 11.05.2015г., както и заявление вх.№ 3011/11.05.2018г. на РДГ-гр.Шумен, от което е видно, че оспорващият е отправил до директора на РДГ-гр.Шумен искане да бъде изпълнено съдебно решение № 6311 от 13.05.2014г. по адм.д.№ 2469/2014г. на ВАС, с което е отменена заповед № РД-49-546/10.12.12г. на министъра на земеделието и храните, като е поискано горскостопанския план на ТП"ДГС-Смядово" да бъде съобразен с посоченото решение.

По искане на оспорващия е изискано становище от РДГ-гр.Шумен с изх.№ 3818/25.06.2018г., в което е посочено, че към момента на издаването му не е налице произнасяне по заявление вх.№ 3011/11.05.2018г., подадено от Д.Г.Й.. Посочено е също, че според действащия към момента горскостопански план на ТП"ДГС Смядово", имотът е част от горската територия, поради което собственикът му следва да предприеме действия по прилагане решението на ВАС, като изиска промяна в картата за възстановената собственост и след снабдяване със скица с нанесените промени, да инициира промени в горскостопанския план на ТП"ДГС Смядово". Към писмото на РДГ - гр.Шумен е приложена Заповед № 78/12.06.2013г. на директора на РДГ-гр.Шумен, с която е утвърден горскостопанския план на община Смядово за периода 2011-2021г.; както и писмо изх.№ 3624/13.06.2018г., с което е поискано становище от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) относно статута на притежавания от оспорващия имот.

С писмо рег.№ ДА-01-1810/31.07.2018г., началникът на Общинска служба "Земеделие", гр.Смядово е уведомил съда, че в скицата за имот № 027008, собственост на оспорващия, е вписано, че същият попада в 225ф/отдел като вид на гората - иглолистна растителност, след актуализирането на информацията в картата на възстановената собственост, изразяваща се в нанасянето на горскостопанските планове.

От оспорващия по делото е представено писмо изх.№ РД 916-00635/01.08.2018г. на директора на РДГ-гр.Шумен с приложени доказателства, от които е видно, че е извършена корекция на горскостопанския план на ТП "ДГС Смядово", в резултат на което в изпълнение на Решение № 6311/13.05.2014г. на ВАС имот № 027008 от землището на с.Веселиново, с площ 18,096 дка, част от подотдел 225"ф" от горскостопанската карта на ТП"ДГС Смядово", представляващ към момента 40 годишна иглолистна култура, е изключен от горските територии. Към писмото е приложена корекция на горскостопански план на ТП"ДГС Смядово", утвърдена на 25.07.2018г. от директора на ИАГ, с която имот № 027008 от землището на с.Веселиново е изключен от горските територии.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в регламентирания в чл.149, ал.3 от АПК 14-дневен срок за оспорване, доколкото решението на горестоящия орган е постановено на 20.04.2018г., респ. е връчено на 23.04.2018г., а жалбата срещу заповедта е депозирана на 27.04.2018г. Заповедта е оспорена от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното обжалване, в качеството му на инициатор на административното производство и адресат на обективираното в нея волеизявление за отказ да се разреши отсичане или окастряне на дървета по реда на чл.32, ал.3 от ЗОСИ.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК,  същата се явява неоснователна, по следните съображения:

На първо място съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Видно от заявлението на оспорващия, същият е поискал издаване на разрешение за почистване на имот № 027008, представляващ земеделска територия с НТП "изоставени трайни насаждения", от дървета и храсти. По делото няма спор, а и се установява от събраните писмени доказателства, че имот № 027008 е с площ 18,096 дка, 15,480 дка от който са заети от дървесна растителност, притежаваща характеристиките на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ. В административното производство по реда на чл.32 от ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството (чл.32, ал.2 от ЗОСИ), а разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация (чл.32, ал.3 от ЗОСИ). Доколкото с депозираното от оспорващия заявление по чл.32 от ЗОСИ е поискано почистване на целия имот № 027008 от дървета и храсти, без да е посочен конкретния брой дървета, чието отсичане се иска, а и се касае за почистване от дървета и храсти на над 15 дка, залесени с гора, няма съмнение, че оспорващият е поискал отсичане на повече от пет дървета, което ангажира компетентността на началника на управление "Земеделие" при общинската администрация. Процесната заповед е издадена от Директор на Дирекция "Специализирана администрация" при Община Смядово, в чиито правомощия е да ръководи, координира и извършва дейности по ЗОСИ (р.V, т.7 от длъжностната му характеристика), поради което съдът приема, че тази длъжност по същество включва функциите на длъжността "началник на управление "Земеделие" " по смисъла на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен административен орган.

На следващо място, атакуваната заповед  е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2 на същия законов текст реквизити. Като фактически основания за нейното издаване е посочена липсата на предпоставките на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, тъй като се касае за дървета, представляващи гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, които не подлежат на сеч по реда на ЗОСИ. Описаните фактически основания кореспондират с посоченото правно основание за нейното издаване – чл.32, ал.3 от ЗОСИ. С оглед изложените съображения съдът намира, че заповедта се явява надлежно мотивирана и не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК.

В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно, спазено е изискването на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, доколкото заповедта е издадена след изискване на информация от РДГ-гр.Шумен дали имотът попада в горска територия и след установяване на характеристиките и количеството на дървесната растителност в имота. Нещо повече, основание за отмяна на административния акт могат да бъдат не всички нарушения на административнопроизводствените правила, а само съществените такива, т.е., които са довели до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и чието недопускане би променило обективираното в акта властническо волеизявление, с оглед събраните доказателства. А от доказателствата по делото не се установява наличие на такива нарушения. С оглед на това съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По съществото на спора, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като постановена в съответствие с относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, гори по смисъла на този закон са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В чл.2, ал.3 от ЗГ е посочено, че разпоредбите на този закон не се прилагат за паркове и градини в урбанизирани територии (т.1); горите и земите в националните паркове и в резерватите (т.2); дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 (т.3); площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища(т.4). В чл.13, ал.3 и 4 от ЗГ е предвидено, че за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми, които определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. Стопанисването на горските територии е регламентирано в Глава четвърта от ЗГ и обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите (чл.87 от ЗГ). Редът и условията за провеждане на сечи в горите е уреден в Глава четвърта, Раздел III от ЗГ, като разрешителното за сеч се издава от длъжностните лица, посочени в чл.108, ал.1 от ЗГ, а самите сечи се осъществяват при спазване правилата, уредени в Глава III, Раздел I, от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

От анализа на цитираните разпоредби следва извода, че по отношение на гори по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ, които не попадат в нито едно от изключенията, визирани в чл.3, ал.3 от ЗГ, относно реда и условията за тяхното изсичане приложение намират разпоредбите на ЗГ, който се явява специален закон спрямо ЗОСИ и дерогира приложението му.

В случая, от приложената скица № К02717/25.04.2018г. е видно, че 15.480 дка от притежавания от оспорващия имот № 027008  представлява горска територия, попадаща в отдел 255"ф" в териториалния обхват на ТП "ДГС-Смядово". От приложеното по адм.д.№ 228/2017г. копие от горскостопанския и ловностопанския план на ТП "ДГС-Смядово" за периода 2011г.-2021г., утвърден със Заповед № 391/26.04.2013г. на изпълнителния директор на ИАГ, както и от горскостопанския план на община Смядово, утвърден със Заповед № 78/12.06.2013г. на директора на РДГ-гр.Шумен (л.130), които са действали към датата на издаване на оспорената заповед, е видно, че отдел 255"ф" в землището на с.Веселиново, е включен в горскостопанския план на ТП "ДГС Смядово", респективно имотът на жалбоподателя представлява горска територия - обстоятелство, което се потвърждава от приложените по делото писмо изх.№ 3698/20.06.2017г. (л.41) и становище изх.№ 3818/25.06.2018г.(л.128) на  Директора на РДГ-гр.Шумен, както и от заключението по лесотехническата експертиза по адм.д.№ 228/2017г., имащо характер на писмено доказателство по настоящото дело.

След като имотът на жалбоподателя притежава характеристиките та гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ (което не е спорно по делото) и е  определен като горска територия съобразно действащия към датата на издаване на оспорваната заповед горскостопански план, както и според КВС, издаването на разрешение за сеч в същия е в правомощията на други длъжностни лица, посочени в чл.108, ал.1 от ЗГ и при съблюдаване изискванията на ЗГ. Цитираният нормативен акт се явява специален спрямо ЗОСИ и дерогира неговото приложение, и в частност регламентираната в чл.32 от ЗОСИ процедура за изсичане на горски дървета в земеделски територии при наличие на крайно уважителни причини. Посоченото обстоятелство обосновава извода за липса на материалноправните предпоставки на чл.32, ал.3 от ЗОСИ за изсичане на дърветата в имота на жалбоподателя, респективно административният орган е постановил атакувания отказ в унисон с приложимия материален закон.

Обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед заповедта на министъра за земеделието и храните, с която имотът на оспорващия е бил определен като поземлен имот в  горска територия, имащ характеристиките на гора, е била отменена с влязло в сила решение на ВАС, не променя този извод, доколкото е бил налице действащ горскостопански план, според който въпросната територия представлява горска такава, като горска територия имотът е фигурирал имота и в КВС, видно от скица № К02717/25.04.2018г. на същия, издадена от ОСЗ-гр.Смядово(л.139).

Извършената през лятото на 2018г. корекция на горскостопанския план, утвърдена на 25.07.2018г. от директора на РДГ-гр.Шумен, в резултат на която процесният имот е изключен от горските територии, в изпълнение на решение № 6311/13.05.2014г. по адм.д.№ 2469/2014г. на ВАС, е ирелевантна, тъй като преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се извършва към момента на издаването на акта - чл. 142, ал. 1 от АПК, а към този момент въпросната корекция в горскостопанския план не е била факт. В случая не намира приложение нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, която определя, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на адресата на акта. Казано по друг начин, новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не следва да са "новосъздадени", т.е. да са възникнали след издаването на административния акт, изключая хипотезата на такива факти, на които законът придава обратно действие. В конкретния случай корекцията на горскостопанския план, одобрена от изпълнителния директор на ИАГ на 25.07.2018г. не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, а нововъзникнало такова, на което няма придадено обратно действие, поради което същата няма как да бъде отчетена от съда при преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт.

Неоснователни се явяват доводите на оспорващия за нищожност на атакуваната заповед поради противоречието ѝ с решение по адм.д.№ 6311/13.05.2014г. на ВАС, отменящо заповед № РД 49-546/10.12.2014г. на министъра на земеделието и храните, с която имотът на жалбоподателя е определен за горска територия, притежаваща характеристиката на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ. Нищожни по силата на чл.177, ал.2 от АПК са административните актове, с които са разпоредени същите права и задължения на същите основания, или ако са издадени в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С обсъжданото решение на ВАС административната преписка не е върната за ново произнасяне, респективно не са дадени задължителни указания на административен орган по тълкуването на закона. В същото време с него е отменен административен акт, издаден от министъра на земеделието и храните на основание § 4, ал.5 от ПЗР на ЗГ, а процесната заповед е издадена по реда на чл.32 от ЗОСИ, което изключва извода за идентитет на основанията, на които са издадени отменения от ВАС акт и процесния такъв, както и на породените от двата акта права и задължения.

Изложеното обосновава извода, че като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.32 ал.3 от ЗОСИ за издаване на разрешение за отсичане на дървесната растителност в имот № 027008 по КВС на с.Веселиново, собственост на оспорващия, мотивирайки се с това, че тя притежава характеристиките на гора и редът за нейното изсичане не е този по ЗОСИ, административният орган е постановил своя акт в съответствие с материалния закон и неговата цел.

В подкрепа на този извод следва да се посочи, че нормата на чл.32, ал.1 от ЗОСИ въвежда принципна забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Изключенията от забраната са регламентирани в следващите две алинеи на правната норма, разграничими съобразно броя на дърветата, чието отсичане се иска. Алинея 2 регламентира издаването на разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар, което  се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини.  Следващата алинея 3 визира хипотезата на настоящия казус, при която разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че отсичането на овощни и горски дървета в селскостопанските земи може да бъде извършено само по изключение. Показателен в тази насока е подходът на законодателя, който си служи с посочването на брой дървета – до пет или над пет, което показва изключителния характер на издаването на подобно разрешение. В настоящия случай не се касае за отделни бройки дървета над пет, а за изсичане на множество дървета, разположени на територия от 15,480 дка и притежаващи характеристиките на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ. В този смисъл, със заявлението, поставило началото на административното производство, се иска не изсичане на определени бройки дървета, а изкореняването на цяла гора. Не това е духът и буквата на закона и посредством производство по реда на чл.32 от ЗОСИ не може да се иска изсичане на цели залесени територии. Освен това, предпоставка за издаване на разрешение за отсичане/изкореняване на повече от пет дървета е наличието на крайно уважителни причини в разглежданата понастоящем хипотеза. Употребената в закона дума „крайно“ също сочи на изключителност на случая, още повече съпоставена с предходната алинея 2, която изисква наличие на уважителни причини при искане за отсичане на до пет дървета. В тази връзка жалбоподателят обосновава наличието на крайно уважителни причини за изсичане на гората в имота му, като се позовава на невъзможността да ползва притежавания от него имот по неговото предназначение като земеделска земя, доколкото отглежда българско сиво говедо във фермата си в с.Веселиново, поради което е принуден да наема ливади. Посоченото от него основание не притежава характер на крайно уважителна причина по смисъла на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, доколкото невъзможността да ползва имота си като земеделска земя или пасище не обосновава никаква изключителност на искането за изсичането/изкореняването на залесени територии със значителна площ.

За пълнота следва да се посочи също, че констатациите на издателя на заповедта, че горскодървесната растителност в имота подлежи на сеч по реда на ЗГ и пред друг орган не обуславя извод за издаването ѝ от некомпетентен такъв, тъй като с изложените в нея доводи административният орган, в рамките на предоставените му от чл.32, ал.3 от ЗОСИ правомощия,  обосновава преценката си за липса на визираните в цитираната разпоредба предпоставки за издаване на исканото разрешение, а и това е сторено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм.д.№ 228/2017г.на ШАдмС, чиито указания имат задължителен характер. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че самият жалбоподател, видно от изявленията му в първото съдебно заседание, желае да се снабди с разрешение за отсичане на дърветата в притежавания от него имот именно по реда на ЗОСИ, тъй като при евентуално иницииране на процедура за сеч по реда на ЗГ би било невъзможно да поиска изсичане на всички дървета в имота, предвид съдържащата се в чл.104, ал.1, т.1 от ЗГ забрана за гола сеч.

В обобщение на изложеното съдът намира, че като е отказал издаване на разрешение за отсичане на намиращите се в имот № 027008 дървета,приемайки, че не са налице предпоставките на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, административният орган е постановил своята заповед в унисон с материалния закон и неговата цел.

За пълнота следва да се посочи, че с оглед безспорния факт, че имот № 027008 представлява земеделска територия, притежаваща характеристиките на гора, при желание да го стопанисва като земеделска територия, оспорващият разполага с възможност по реда на чл.84 от ЗГ за подаде декларация до директора на съответната регионална дирекция по горите за това, след което в срок до три години от подаване на декларацията е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност (чл.84, ал.6 от ЗГ). Такава декларация, но до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, собственикът на земеделски територии, залесени с гора, може да подаде и в производство по инвентаризация на горски територии по реда на чл.83 от ЗГ (арг. от чл.83, ал.4 и 5 от ЗГ). По делото няма данни за инициирани производства по чл.83 и 84 от ЗГ, липсват и твърдения в тази насока.

Изложените аргументи налагат извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта на закона, поради което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И   :

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Й., с ЕГН **********,***, депозирана против Заповед № 115/09.03.2018г. на Директора на Дирекция "Специализирана администрация" при Община Смядово, с която е отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл.32, ал.3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с.Веселиново, с начин на трайно ползване изоставени трайни насаждения, с площ от 18,096 дка, собственост на Д.Г.Й..

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд - гр.Шумен пред Върховен административен съд на РБ - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.