Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

125

град Шумен, 18.10.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                      Административен съдия: Татяна Димитрова

при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 103 по описа за 2018 година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, във вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искова молба на С.Н.С. с ЕГН **********,***, против Националния осигурителен институт/НОИ/, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, с която се иска съдът да осъди ответната страна да му заплати обезщетение за претърпените от него, от отменените незаконосъобразни актове  Решение № 33/08.05.2015г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен и потвърденото с него разпореждане № 84/прот. № N01074/20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, както и от незаконосъобразното действие на НОИ, обективирано в писмо в Писмо № 91-01-248/28.11.2014г. на дирекции „Пенсии“ и „Правна“ на НОИ, имуществени и неимуществени вреди, в общ размер на 7353.54лв., ведно със законната лихва за забава считано от 23.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

С допълнителна молба, депозирана по делото на 10.08.2018г./л.198/ ищецът уточнява, че  претендира обезщетение за претърпените от него от отменените незаконосъобразни актове и от незаконосъобразно действие на НОИ неимуществени вреди за претърпяното от него унижение на човешкото му и професионално достойнство и натоварването на психиката и нервите му до нездравословни за напредналата му възраст предели в размер на 5000лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1520.95лв. за периода от 18.03.2015г. до 14.03.2018г. и законна лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и имуществени вреди в размер на 1100лв., от които  150лв. депозит за вещо лице по АД № 118/2015г. на ШАдмС, 300лв. за изготвяне на жалба по чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО срещу отмененото разпореждане, 350лв. за защита си в първоинстанционното производство по АД № 118/2015г. по описа на ШАдмС и 300лв. за защита си в касационното производство по адм.дело № 12630/2015г. на шесто отделение на ВАС, ведно с мораторна лихва в размер на 334.61лв. за периода от 18.03.2015г. до 14.03.2018г. и законна лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на главницата.

Ответната страна - НОИ, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт Л.и., оспорва предявения иск като недоказан, както по основание, така и по размер. В писмени бележки излага подробни аргументи за неоснователността и недоказаността на иска и моли за решение, с което исковата претенция да се отхвърли   като   недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и предлага същият да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства Шуменският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 33/08.05.2015г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен е потвърдено разпореждане № 84/прот. №N01074/20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, с което на ищеца била определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. Решението на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен било оспорено пред Административен съд-Шумен, но с решение № 66/01.10.2015г. по адм.д. № 118/2015г. жалбата срещу него била отхвърлена. Решението на ШАдмС било оспорено от ищеца пред ВАС и с решение № 7036/13.06.206г. постановено по адм.дело № 12630/2015г. на шесто отделение на ВАС било отменено, като били отменени и Решение № 33/08.05.2015г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен и потвърденото с него разпореждане № 84/прот. №N01074  от 20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, а преписката изпратена последния с указание за решаване на въпроса по същество в едномесечен срок. Решението на ВАС е влязло в сила на 13.06.2016г.

В указания му с решението на ВАС срок, ръководителят на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, с Разпореждане № 20/прот.№ N01240/24.06.2016г./л.51/, определил на оспорващия пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 300.66лв., считано от 12.11.2014г., в размер на 306.37лв. считано от  01.07.2015г. и в размер на 314.34лв. считано от 01.07.2016г.  Това разпореждане е получено от ищеца на 18.07.2016г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.52/ и на 22.07.2016г., ответната страна изплатила на същия сумата от 3055.81лв./л.38/, представляваща разликата между определената му с отмененото разпореждане минимална пенсия и действителния размер на пенсията му определена след отмяната на незаконосъобразните актове.

На 14.03.2018г. ищецът депозира в Административен съд Шумен настоящата искова молба, с която претендира обезщетение за претърпяни от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие на посочените по-горе отменени незаконосъобразни актове на НОИ, както и на незаконосъобразно действие на НОИ, обективирано в в писмо в Писмо № 91-01-248/28.11.2014г. на дирекции „Пенсии“ и „Правна“ на НОИ, за което той узнал в процеса на изготвяне на настоящата искова молба.

За доказване на твърденията си ищецът ангажира писмени доказателства, част от които приложени към исковата молба, а други, съдържащи се в АД № 118/2015г. по описа на ШАдмС, приложено като доказателство по настоящото дело. По делото, по искане на ищеца, е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът страда от хронични заболявания-хипертонична болест IIст., регистрирана през 2010г., захарен диабет-неинсулинов, регистриран през 2011г., други видове стенокардия, за които е лекуван през 2011г., идиопатична подагра, диагностицирана в края на 2014г. и разстройство на зрението, документирано през февруари 2017г., които показват известно прогресиране през последните години.

Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Предмет на исковото производство в настоящия случай са твърдяни неимуществени и имуществени вреди от страна на ищеца, претърпяни от него в резултат на отменените с решение № 7036/13.06.206г. постановено по адм.дело № 12630/2015г. на шесто отделение на ВАС решение № 33/08.05.2015г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен и разпореждане № 84/прот. №N01074/20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, както и от незаконосъобразно действие на органите на НОИ, обективирано в Писмо № 91-01-248/28.11.2014г. на дирекции „Пенсии“ и „Правна“ на НОИ.

Следователно с предявения иск се търси отговорност на НОИ за вреди, причинени от административен орган, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Исковата молба е допустима като предявена от лице, имащо правен интерес от воденето на настоящото производство, а ответникът - НОИ, е активно легитимиран по него.

В производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат искове на граждани и юридически лица срещу държавата и общините за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Целта на закона е да защити лицата от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощия на служители и органи на държавната и общинска администрация, когато от това са произтекли вреди. За да възникне правото на обезщетение за вреди и за да се ангажира имуществената отговорност на ответника по чл.205 от АПК, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки на фактическия състав: 1. вреда; 2. незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. 

Юридическият факт, пораждащ провоотношението по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е увреждането - вредата, причинена от незаконосъобразна административна дейност. Първият елемент от юридическия факт е назаконосъобразна административна дейност. Вторият елемент е вредата. Под вреда се разбира всяко неблагоприятно въздействие върху правата и свободите на засегнатото лице, както и върху неговото имущество-загуби и пропуснати ползи. Неблагоприятното въздействие върху личните права може да има за последица възникването на неимуществени вреди за засегнатото лице. Имуществените вреди мотаг да бъдат от загуби и от пропуснати ползи. Претърпяна загуба представлява намаление на имущественото състояние на ищеца, от което той реално е обеднял и реално е претърпял загуба. Пропуснатите ползи представляват имуществена вреда - онази сигурна облага, от която някой е бил лишен и с която е пропуснал да увеличи имуществото си. Третият елемент е причинната връзка. След като се установи наличие на другите два елемента, следва да се установи дали установената вреда се явява пряко следствие от незаконосъобразния акт или от незаконосъобразното действие, които ги пораждат по такъв начин, че ако при конкретните условия актът не беше издаден или действието извършено, вредите нямаше да настъпят. В тази обусловеност на вредите от конкретната административна дейност се изразява в причинната връзка или причинно-следствената връзка. Причинната връзка е пряка и непосредствена само когато установените неимуществени и имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от административния деликт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт или действие. Под преки вреди, следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че е налице и незаконосъобразно действие на НОИ, обективирано в писмо изх. № 91-01-248/28.11.2014г. на дирекция „ Пенсии“ и „Правна“/л.180/, съдържащо  указания до органите на НОИ как да определят размера на пенсиите на самоосигуряващите се лица. Преди всичко това писмо не е адресирано до ищеца и той е разбрал за съществуването му едва при изготвянето на настоящата искова молба/л.5/, поради което няма как да е претърпял вреди от него. Освен това, определяйки размера на пенсията на ищеца в съответствие с дадените в това писмо указания, органите на НОИ са постановили процесните незаконосъобразни актове, от което следва, че това писмо е част от производството по издаването на незаконосъобразните актове и не представлява самостоятелно действие, от което ищецът би могъл да претърпи вреди. Въз основа на изложеното съдът намира, че процесното писмо не представлява незаконосъобразно действие на органите на НОИ, от което ищецът да е претърпял каквито и да са вреди.

Съдът намира обаче, че доколкото в

настоящия случай са налице незаконосъобразни актове на орган при упражняване на административна дейност, които в съответствие с чл. 204, ал.1 от АПК са отменени по надлежния ред към момента на разглеждане на иска, видно от приложеното към настоящото дело адм.д. № 118 от 2015г., е установена първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Безспорно адресат на тези административни актове е ищецът С.С..

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като разпоредбата на чл.144 от с.к. гласи, че за неуредените в дял ІІ от АПК въпроси, се прилагат правилата на ГПК. В случая е приложима разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Това основно правило за разпределение на тежестта на доказване означава, че всяка страна е длъжна да докаже тези юридически факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно предвидените предпоставки, обуславящи отговорността на ответната страна, както и размерът на претендираните вреди.

1.По отношение на претендираното обезщетение за претърпяните от ищеца неимуществени вреди в размер на 5000лв. 

Съдът, намира, че ищецът не доказа реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от издаването на отменените актове, съответно - не е налице втората, респективно - третата, основна предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. 

Претендираното от лицето обезщетение за неимуществени вреди, по своята същност, има за цел да репарира действително претърпени субективни негативни преживявания - болка и страдание, притеснение, влошаване на здравословното състояние. Последните не могат да се предполагат. В случая по делото липсват каквито и да са доказателства-гласни или писмени, установяващи, че в резултат на отменените актове, здравословното състояние на ищеца се е влошило, че психиката и нервите му са били натоварени до предел, както и че се е почувствал обиден и човешкото му достойнство е било унижено. В личните си обяснения, дадени в съдебното заседание проведено на 18.04.2018г., ищецът сам сочи, че липсват свидетели, които да докажат психическите, психологическите и емоционалните проблеми, които той евентуално е претърпял в резултат на отменените впоследствие административни актове, като дори съпругата му не е свидетел на такива преживявания, тъй като той не е обявявал пред семейството си своя проблем с определената му минимална пенсия.  Обстоятелството, че дори съпругата, с която ищецът живее, не е забелязала промяна в здравословното и психическо състояние на ищеца след постановяването на незаконосъобразните актове, само по себе си е доказателство, че ищецът не е претърпял такива вреди. От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че ищецът страда от редица хронични заболявания, които обаче са диагностицирани много преди постановяването на отменените актове. Липсват каквито и да са данни някое от тези заболявания да се е обострило в резултат на постановените незаконосъобразни актове, поради което и вещото лице не може да даде заключение, дали известното прогресиране на тези заболявания през последните години се дължи на  твърдените от ищеца неблагоприятни изживявания. Липсват обективни факти за това,  че в резултат на постановените незаконосъобразни актове психиката и нервите на ищеца са били натоварени до предел, доколкото в съдебно заседание вещото лице обясни, че в медицинската документация при личния лекар на ищеца няма отразени оплаквания от него за психиката му или за нервни разстройства. Липсват и свидетелски показания за подобни оплаквания, а самият ищец заяви, че е човек със здрава психика. За настоящото производство е от значение както установяването на преживени страдания и болки, така и това, че тези болки и страдания, т.е. претендираните неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от издаването на отменени актове. В случая такива доказателства липсват и въпреки дадените от съда указания в тази насока, с оглед доказателствената тежест, която е на ищеца, такива не бяха представени. 

Въз основа на изложеното,   

съдът намира, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за претърпени неимуществени вреди не е налице. Съдът намира, че ищецът не доказа наличието на претърпени болки и страдания, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените незаконосъобразни административни актове, поради което и искът му в тази част се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

1.По отношение на претендираното обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди.

Ицецът претендира също така, че в резултат на отменените актове, той е претърпял и имуществени вреди в  размер на 1100лв., от които загуби в размер на 150лв. за заплатения от него депозит по АД № 118/2015г. за изготвяне на заключението на вещото лице, както и пропуснати ползи в размер на 950лв., от които 300лв. за изготвяне на жалбата срещу разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, 350лв. за защитата си по АД № 118/2015г. по описа на ШАдмС и 300лв. за защитата си в касационното производство по адм.дело № 12630/2015г. на шесто отделение на ВАС.

По делото няма спор, че ищецът е внесъл депозит в размер на 150лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената от съда по АД № 118/2015г. съдебно-счетоводна експертиза. Възнаграждението на вещото лице представлява разноски по делото по което са направени и същите се присъждат с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК, и то по искане на страната. В случая, с решението по адм.дело № 12630/2015г. на ВАС, съдът е отменил обжалваните от С. административни актове - Решение № 33/08.05.2015г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен и потвърденото с него разпореждане № 84/прот. №N01074  от 20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, но не се е произнесъл за направените по делото разноски. Ищецът обаче е разполагал с възможността по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, в срок от 1 месец от постановяването му, да поиска допълване или изменение на това решение. След като не е направил това, възможността му да иска присъждане на така направените разноски е преклудирана, включително и за настоящото производство и искът му в тази част се явява неоснователен.

Съдът намира, че останалите суми, в размер на 950лв., не представляват пропуснати ползи, доколкото не представляват облага, от която ищецът да е бил лишен и с която е пропуснал да увеличи имуществото си. Тези суми,  по съществото си, също представляват разноски в административното и съдебно производство по обжалване на незаконосъобразните актове и като такива биха могли да бъдат претендирани, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК, но само ако реално бяха направени. В действителност, в съдебното производство по АД № 118/2015г. на ШАдмС и в касационното производство по адм.д. № 12630/2015г. на ВАС, ищецът не е ползвал адвокатска защита, не е заплащал адвокатско възнаграждение, нито за изготвяне на жалбите, нито за процесуално представителство и в двете инстанции, а се е защитавал сам. Т.е. ако  ищецът реално беше направил тези разноски, той би могъл да иска тяхното присъждане на основание чл.143, ал.1 от АПК, но само в производството, в което са направени, а не и  по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Единствено разноски, направени в административното производство по обжалване на разпореждане № 84/прот. №N01074  от 20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, биха могли да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ, доколкото липсва основание за присъждането им в съдебното производство. В случая обаче оспорващият не е бил представляван нито в обжалването по административен ред на отмененото впоследствие разпореждане, нито в съдебното производство по АД № 118/2015г., от процесуален представител-адвокат, поради което няма право на присъждане на възнаграждение за такъв. Времето и усилията, които ищецът е вложил в защитата си като страна по делото не представляват нито пропуснати ползи, нито претърпени загуби.

Въз основа на изложеното съдът намира, че ищецът не е претърпял имуществени и неимуществени вреди, пряко произтичащи от отменените незаконосъобразни актове на ответната страна. Такива не бяха ангажирани и въпреки дадените от съда с определение от 09.07.2018г. указания. По делото липсват доказателства, установяващи ищецът да е претърпял каквито и да било неимуществени и имуществени вреди от отменените актове на административния орган, които да подлежат на обезвреда. Ето защо, съдът счита, че  претенцията му за обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди е недоказана и неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

Ищецът претендира и лихви върху претендираните от него неимуществени вреди в размер на 5000лв. и имуществени вреди в размер на 1100лв., но претенцията за заплащане на лихви е акцесорна и зависи от  главните искове. Тъй като последните са неоснователни,  неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху главниците. 

С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователен и недоказан предявеният от С.Н.С. иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди против НОИ, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

       Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормите на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ и на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки неоснователността на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И   :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.С. с ЕГН **********,***«П.Парчевич» № **, вх.**, ет.**, ап.**,  на основание чл.203 ал.1 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ иск против Националния осигурителен институт, за  сумата от 6100лв., представляващ обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.03.2015г. до 14.03.2018г. и със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.