Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.124

град Шумен, 17.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                Административен съдия: Маргарита Стергиовска

при секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 194 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с  чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано е по жалба от М.Д.Б. ***, действащ чрез адв.С.З.от ШАК, срещу Заповед № РД-15-42/14.05.2018г. на Областен управител на област Шумен. В жалбата се изразява несъгласие срещу начина на изготвяне на експертна оценка за определяне на стойността на отчуждения одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като оспорващият счита, че същата противоречи на материалния закон. Сочи се, че не е съобразена конструкцията на сградата, която по данни, съдържащи се в делото, е масивна, като неправилно вещото лице е заложило при изчисляването на стойността тип конструкция „полумасивна“. На следващо място сочи, че е допуснато нарушение и досежно годината на премахване на обекта, която в експертизата е 1981г., а оспорващият сочи, че реалното премахване е извършено през 1984г., което също оказва влияние при формирането на окончателния размер на оценката, доколкото оказва влияние върху овехтяването.   

Иска оспорената заповед досежно размера на определеното обезщетение да бъде изменена като бъде определена действителната стойност на обезщетението. Претендират разноски по делото. 

Ответникът Областен управител на Шумен, редовно призован, не се явява и неизразява становище по жалбата. 

След като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №XXVIII-856/20.07.1998 г. на Областен управител на Варненска област е уважено искането на М.Д.Б., ЕГН ********** ***, Х. Д.Б. ЕГН ********** *** В.С.Б.ЕГН**********,***, като наследници на Д. Х.в Б. да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателя им по Указ 54 от 05.02.1952 г. недвижим имот, находящ се в гара Хитрино, представляващ Зърнен склад с капацитет 225 тона със застроена площ от 180 кв. м. и незастроена площ от 300 кв. м., като се обезщетява само сградния фонд, тъй като земята е върната през 1992 г. със ЗВСВОНИ. Определен е начин на обезщетяване – право на компенсаторни записи. Решението е влязло в законна сила.

Видно от Нотариален акт №107 т. V от 17.11.1994 г. е призната собствеността по наследство и давностно владение на наследниците на Д. Х.в Б. върху дворно място от 480 кв. м., представляващо парцел III в кв.18 плана на гара Хитрино, в което дворно място е бил застроен склад за зърнени храни със застроена площ 180 кв. м. , който е бил национализиран по Указ 54/05.02.1952 г. и съборен през 1994 г.

От удостоверение за наследници №316/24.03.2014 г. се установява, че единствен наследник на Д. Х.в Б. е оспорващият в настоящото производство М.Д.Б..

На 30.04.2018 г. Б. подал заявление вх. № 94М-00-15, с което поискал възлагане на оценка за определяне стойността на недмижим имот, описан в  решение №XXVIII-856/20.07.1998 г. на Областен управител на Варненска област.

Със заповед № РД-15-40 от 10.05.2018 г. Областния управител на Област Шумен възложил на инж. И.Х.Д., вещо лице в списъка на вещи лица по &4 от ЗОСОИ да извърши оценка на уважената претенция за обезщетяване, съгласно  решение №XXVIII-856/20.07.1998 г. на Областен управител на Варненска област.

На 14.05.2018 г. е изготвена експертна оценка за определяне стойността на одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като вещото лице е определило действителна пазарна стойност в размер на 1863 лв.

Със Заповед № РД-15-42/14.05.2018 г. на Областен управител на Област Шумен е утвърдена експертната оценка, която е съобщена на процес. представител на оспорващия на 21.05.2018 г.

Недоволен, Б. оспорил Заповед № РД-15-42/14.05.2018 г. на Областен управител на Област Шумен пред Административен съд Шумен.

По делото е допусната и назначена съдебнооценителна експертиза. Изготвено е заключение   

в законоустановения срок по делото, в което вещото лице посочва, че действителната пазарна стойност на имота е 3 564.00 лв., към която стойност се прибавят разходите за изготвяне на експертна оценка в хода на административното производство – 25 лв. и хонорар на вещо лице в размер на 350 лв., като общ размер е определена сумата от 3 939.00 лв.

Заключението е прието и приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие, изключая възражението на процес. представител на оспорващия, че в размера на общата сума пазарна стойност на имуществото и разходи по експертна оценка не следва да се включва възнаграждението на вещото лице в съдебното производство в размер на 350 лв.

Оспорващият, чрез процес. представител е  

 уведомен за оспорената заповед на 21.05.2018 г., видно от положен подпис на писмо изх. № 94М-0015/1 от 14.05.2018 г. /л. 24/.  Жалбата е подадена на 04.06.2018 г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок от адресат и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.   

Разгледана по същество жалбата е основателна по изложените по - долу съображения 

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ оценките и установените квоти се утвърждават от областния управител. В тази връзка настоящият състав установи, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената от закона форма, като не са извършени съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорената заповед е издадена обаче при несъответствие с материално правни разпоредби и с целта на закона, по съображенията изложени по -   

долу. 

В първата фаза на производството по ЗОСОИ правоимащите лица предявяват правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния административен орган. В рамките на това производство се извършва доказването на правото на обезщетение и се индивидуализира неговия предмет. Актът, с който приключва производството подлежи на обжалване, съгласно изричната разпоредба на ал. 6 на същата норма. В процесния случай е налице влязъл в сила акт, с които е приключила първата фаза. С този акт е признато правото на обезщетение и предмета, обема на имуществото, за което ще се определи обезщетението, както и неговия вид. С влизането в сила на акта, с който приключва първата фаза на производството по ЗОСОИ административният орган е обвързан от него. В процесния случай с решение №XXVIII-856/20.07.1998 г. на Областен управител на Варненска област е уважено искането на М.Д.Б., ЕГН ********** ***, Х. Д.Б. ЕГН ********** *** В.С.Б.ЕГН**********,***, като наследници на Д. Х.в Б. да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателя им по Указ 54 от 05.02.1952 г. недвижим имот, находящ се в гара Хитрино, представляващ Зърнен склад с капацитет 225 тона със застроена площ от 180 кв. м. и незастроена площ от 300 кв. м., като се обезщетява само сградния фонд, тъй като земята е върната през 1992 г. със ЗВСВОНИ. Определен е начин на обезщетяване – право на компенсаторни записи.

Оценяваното с експертизата по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ имущество трябва да съответства на признатото със заповедта право. С експертизата се извършва оценка на стойността на посоченото в акта имущество, за което е признато право на обезщетение по ЗОСОИ и се определя размера на това обезщетение съгласно наследствените квоти заявени от заявителите. Недопустимо е във втората фаза по определяне на размера на обезщетението да се оценяват имущества в по-малко или в повече от признатото такова с влязъл в сила административен акт по първата фаза на производството. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 14312 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2001 г., III о.; Решение № 8115 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2009 г., III о. Именно поради тази причина алтернативното искане на жалбоподателите за връщане на преписката на органа не може да бъде уважено. 

Производството по ЗОСОИ има за цел да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Това производство протича в две фази. Както се посочи по - горе в първата фаза правоимащите лица предявяват правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния административен орган. Изготвянето и утвърждаването на експертизата по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗОСОИ представлява втория етап от процедурата по обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ, свързан с определянето на конкретния размер на предоставеното обезщетение, респективно след извършване на оценка на подлежащото на обезщетение имущество. Оценката е пряко свързана и следва признатото право на обезщетение (в първата фаза). Във втора фаза на производството се извършва оценка на имотите, подлежащи на обезщетение, съобразно императивно установените критерии за оценка и в границите на вече признатото, право на обезщетение с влязъл в сила административен акт, с който е приключила първата фаза на производството по ЗОСОИ. В процесния случай на оспорващият е признато право на обезщетение с компенсаторни записи.

Съдът намира за основателно възражението за неправилно определена оценка, поради това, че не е определена правилно конструкцията на сградата, както и неправилно е определена годината на събаряне, което е рефлектирало при определянето на окончателната пазарна стойност на имуществото. Това е така, тъй като от изработената в производството пред административния орган оценка е посочена конструкция „полумасивна“ вместо „масивна“ и е приета година на събаряне 1981 г. вместо 1984 г. 

Със заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно - оценителна експертиза, се определя пазарна цена, съобразно изискванията на ЗОСОИ - чл. 4, ал. 3, т. 3 вр. a hrf="apis://Base=IZMN&DocCode=70338&ToPar=Par3а&Type=201/""§ 3а от ДР на ЗИД на ЗОСОИ и Приложение № 1 от ЗМДТ - удвоената цена по посочените правила за описания по - горе имот.   

Настоящият състав намира, че именно това е оценката, която съответства на законовите норми. Това е така, тъй като оценката по приложение № 1 се формира като се умножи площта на имота по базисната данъчна стойност на същия, определена по правилата на приложението. 

Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че утвърдената с оспорената заповед оценка е определена в противоречие с материално правните норми, съответно оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а оценката следва да се промени и увеличи с оглед отчитането на променен показател за конструкция и година на събаряне. 

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови решението си и да определи следващото се на оспорващия обезщетение по ЗОСОИ съгласно даденото заключение на вещото лице, като размерът на обезщетение се увеличи от 1863 (хиляда осемстотин шестдесет и три) лева на 3589   

(три хиляди петстотин осемдесет и девет) лв., в която стойност се включва действителната пазарна стойност на имуществото и разходите за възнаграждение на вещото лице във фазата на административното производство. Възнаграждението за вещо лице в съдебната фаза съдът намира, че представлява разноски по делото, поради което не следва да бъде включено в стойността на обезщетението. 

Предвид изхода на спора съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. 

Воден от горното и на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът,

РЕШИ: 

ИЗМЕНЯ утвърдената по реда на ЗОСОИ експертна оценка със Заповед № РД-15-42/14.05.2018г. на Областен управител на област Шумен,

като УВЕЛИЧАВА размера на оценката от 1863 (хиляда осемстотин шестдесет и три) лева на 3589   

(три хиляди петстотин осемдесет и девет) лв.  

ОСЪЖДА Областна управа на Област Шумен да заплати на М.Д.Б. ЕГН ********** *** сумата в размер на 650 (шестотин и петдесет) лв., представляваща разноски за тази инстанция. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му чрез Административен съд София - град пред Върховния административен съд. 

Препис от решението на основание чл. 138 от АПК да се изпрати на страните.   

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.