Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

226

град Шумен, 16.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова     Членове: Христинка Димитрова

                                                                               Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 194 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от «А1 България» (предишно наименование «Мобилтел») ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А.В.Д.– главен изпълнителен директор и М.М. - изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощник юрисконсулт Г.Х., срещу решение № 270/21.06.2018г., постановено по ВАНД № 1174/2018г. по описа на Шуменски районен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0046282 от 26.03.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция «Контрол на пазара» при КЗП, с което на основание чл.208 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на «А.Б. ЕАД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Като касационни основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон с твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въззивният съд е приложил неправилно закона, тъй като не е взел предвид допуснатото от наказващия орган нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в погрешно посочване на датата на твърдяното нарушение. Навеждат се и доводи за несъставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по приложения административно наказателен състав, доколкото за дружеството не е възникнало задължение да прекрати услугата «мобилен интернет», предвид липсата на отправено предизвестие от страна на потребителя. Като самостоятелно отменително основание се сочи липсата на мотиви на обжалвания съдебен акт. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Варна, редовно и своевременно призована за съдебното заседание, не изпраща представител, респективно не изразява становище по жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационно оспорване е потвърдено Наказателно постановление № В-0046282 от 26.03.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция «Контрол на пазара» при КЗП, с което на основание чл.208 от ЗЗП на «А.Б. ЕАД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това, че е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП, като на 26.09.2017г. е изискал плащане на услуга, която потребителят М.И.е заявил, че не желае да ползва, за което подал заявление за прекратяване на договор, считано от 10.06.2017г., с вх.№ 298308170 от 10.05.2017г.

Нарушението е установено при проверка в магазин «М-Тел», находящ се в гр.Шумен, бул.Симеон Велики №46В, стопанисван от дружеството – касатор, извършена от длъжностни лица при КЗП по повод постъпила потребителска жалба. В същата било посочено, че потребителят е сключил договор за доставка на телекомуникационна услуга № 503788589 от 21.05.2015г., в това число телевизия и интернет. На 10.05.2017г. М.И.подал заявление с вх.№ 298308170 за прекратяване на договора за доставка на телекомуникационна услуга, с което заявява желанието си договорът да бъде прекратен, считано от 10.06.2017г. Впоследствие потребителят установил, че има неплатени задължения за пет месеца на обща стойност 58,34 лева, от които 25,46 лв телевизия и 32,88 лв интернет.

По делото е представена фактура № 0360163656/26.09.2017г., с период на фактуриране 23.08.2017г. до 22.09.2017г., от която е видно, че търговецът е предоставил услугата след датата на прекратяване на договора и иска заплащане на доставката, въпреки подаденото заявление за отказ от услугата.

В хода на административната проверка бил съставен Констативен протокол № К-2653378 от 28.11.2017г., с който от търговеца е изискано становище по потребителската жалба.

В отговор дружеството сочи, че е предоставил услугата и иска заплащане за доставката ѝ, тъй като потребителят е подал заявление само за прекратяване на договора по отношение на услугата «Цифрова телевизия чрез сателитна технология», но не и за мобилната услуга.

Във връзка с констатациите по време на проверката по повод потребителската жалба, на 15.01.2018г. е съставен Акт № К-0046282 срещу «Мобилтел» ЕАД - София за това, че на 26.09.2017г. е изискал заплащане на услуга, която потребителят е заявил, че не желае до ползва. Въз основа на акта е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

При така установените факти въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че «А1 България» (с предишно наименование «Мобилтел») ЕАД - София действително е осъществило състав на нарушението по чл.62, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. В тази връзка съдът се е позовал на сключен между страните договор за доставка на телекомуникационна услуга № 503788589 от 21.05.2015г., към който е налице Приложение №1 за договорен интернет; заявление за прекратяване на договор за доставка на телекомуникационна услуга, считано от 10.06.2017г. и фактура № 0360163656/26.09.2017г., издадена от дружеството за период на фактуриране по посочения договор 23.08.2017г. до 22.09.2017г. Въз основа на това съдът е приел, че санкционираното дружество е извършило визираното в АУАН и НП неизпълнение на задължение към държавата, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което с процесното решение е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП по императивен начин регламентира забрана за доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. От събраните пред решаващия съд доказателства се установява по несъмнен начин, че потребителят е подал заявление за прекратяване на сключения между страните договор за доставка на телекомуникационни услуга. От изложението на фактите, направено от потребителя в подадената от него жалба, е видно, че същият два пъти е посетил офис на търговеца, като е заявил желанието си да прекрати договора и на указаната от служител на дружеството дата е върнал оборудването. М.И.подробно описва как при неговото второ посещение в офиса е донесъл приемника с картата, дистанционното и кабела, а «флашката» била върната от служителката, с обяснението, че «системата прекратявала сигнала на интернета и тя ставала неизползваема». Потребителят сочи също, че изрично е попитал дали всичко е наред и отговорът, който получил е, че «всичко е платено и изрядно». Касационният състав намира, че изложението в жалбата отразява действителните факти и обстоятелства, свързани с предприетите действия по прекратяване на договора от страна на потребителя. Очевидно е, че в рамките на срока по т.5.2.3 от Приложение №1 към договора, М.И.е подал заявление за прекратяване на договора. Независимо от началната дата на прекратяване на договора (10.06.2017г.), по указание на служител на търговеца, на 19.05.2017г. потребителят е върнал предоставеното му оборудване, с което по същество се е лишил от възможността да ползва услугата до датата, от която договорът е прекратен. Както в подадената пред районния съд въззивна жалба, така и пред настоящия състав касаторът твърди, че в предизвестието за прекратяване е упоменато, че потребителят заявява, че желае договор № 503788589 за номер 201000206473 да бъде прекратен, считано от 10.06.2017г. и никъде в подаденото предизвестие не е посочено, че Иванов е отправил искане да бъде прекратена услугата, ползвана чрез номер 0884717637 (мобилен интернет). Съдът намира за необходимо да отбележи, че заявлението за прекратяване на договор, което носи логото на дружеството, е попълнено от служител на търговеца. В заявлението е посочен номер на договора и датата, от която същият ще се счита прекратен, без да е вписан видът на услугата. При това положение не може да се възприеме тезата на касатора за липса заявено желание за прекратяване на договора по отношение на всички услуги, визирани в него, респективно за липса на нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира за неоснователно становището за несъставомерност на санкционираната деятелност. Видно от ангажираните по делото доказателства, в разрез със забраната по чл.62, ал.1 от ЗЗП, дружеството е изискало заплащане на услуга, която потребителят не желае. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

Неоснователно се явява и възражението за допуснато съществено нарушение в хода на административно наказателното производство, аргументирано с твърдението за погрешно посочване на датата на извършване на нарушението. При изложението на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, административно наказващият орган е посочил фактура № 0360163656 от 26.09.2017г. за период на фактуриране 23.08.2017г. до 22.09.2017г., от която е констатирал, че търговецът е доставил услуга след датата на прекратяване на договора и иска нейното заплащане, въпреки подадено заявление от потребителя за отказ от услугата. При това положение, правилно е приел, че нарушението е извършено на 26.09.2017г. – датата, на която е издадена фактурата, с която се изисква плащане за услугата. Фактът, че преди тази дата са издадени още три фактури, съответно на 26.06.2017г., 26.07.2017г. и 26.08.2017г., не разколебава извода за липса на нарушение, осъществено на 26.09.2017г. След заявлението за прекратяване на договора, предоставянето на услуги и изискване на тяхното заплащане, е съставомерно деяние на всяка една от датите, на които е завършен фактическия състав на чл.62, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл наказващият орган не е допуснал соченото от касатора нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.

В обобщение на изложеното Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 21.06.2018г., постановено по ВАНД № 1174/2018г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                         2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.10.2018 г.