Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№150

град Шумен, 08.04.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                      Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                           Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 89 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, подадена чрез процесуален представител Ц.С. – ст.юрисконсулт, срещу решение № 10 от 07.01.2014г., постановено по ВНАХД № 981/2013г. по описа на Районен съд - Шумен. С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 53000-F 057511 от 22.05.2013г. на Директор на Дирекция «Контрол» при ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.182, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на «Хартцвет» ООД,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен,  представлявано от Ц.М.В., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че решаващият съд неправилно е приел, че в процесния случай нарушението, за което е наложена имуществената санкция, не е доказано по безспорен начин. По изложените в жалбата аргументи касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на Шуменски районен съд и да потвърди наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – «Хартцвет» ООД – гр.Шумен, представляван в съдебно заседание от адв.Б.Стоилова, оспорва жалбата като излага аргументи досежно законосъобразността на въззивното решение.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 53000-F 057511 от 22.05.2013г., издадено от Директор на Дирекция «Контрол» при ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на «Хартцвет» ООД - гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това, че не е изпълнило задължението си да начисли данък върху добавената стойност за данъчен период 01.04.2012г. – 30.04.2012г. в размер на 57,98 лева във връзка с получено кредитно известие № 100052925/26.04.2012г. със стойност 289,90 лева и ДДС – 57,98 лева. Нарушението е установено на 13.03.2013г. от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен при извършена проверка по прихващане или възстановяване. В хода на проверка е констатирано, че на 26.04.2012г. от «Панда Експерт» ООД - гр.София е издадено кредитно известие № 0100052925 с получател «Хартцвет» ООД - гр.Шумен, касаещо доставка с данъчна основа от 289,90 лева и ДДС в размер на 57,98. Кредитното известие не било включено в дневника за покупки за съответния данъчен период, като дължимият ДДС не бил включен в подадената  справка -декларация и дневниците по ЗДДС за данъчен период 01.04.2012г. – 30.04.2012г. Въз основа тези констатации, срещу «Хартцвет» ООД - гр.Шумен е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който актосъставителят посочил, че дружеството като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС не е изпълнило задължението си да отрази в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период 01.04.-30.04.2012г. процесното кредитно известие. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени от наказващия орган за неоснователни.  Въз основа на съставения акт е издадено наказателното постановление, с което на «Хартцвет» ООД - гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за извършено неизпълнение на задължение по чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорен фактът, че посоченото в АУАН и НП кредитно известие не е отразено в отчетния регистър по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС - дневник за покупките не само за съответния данъчен период, но и изобщо. Според мотивите на обжалваното решение обаче, това не обосновава ангажиране на имуществената санкция на търговеца, предвид липсата на доказателства, установяващи обстоятелството, че кредитното известие е било получено от дружеството. В тази връзка съдът е обсъдил приобщените писмени доказателства и е констатирал, че  приложените към административната преписка копия от фактура и кредитно известие са напълно нечетливи, а оригиналите не са представени от дружеството –доставчик, поради «смяна на програмния продукт». По делото е разпитана и свидетелката Р.Л. – главен счетоводител в «Хартцвет» ООД – Шумен, която също сочи, че дружеството не е получавало нито фактура, нито кредитно известие към фактура с предмет на доставка «офис стол». Въз основа на тези факти, съдът е приел за недоказано обстоятелството, че санкционираното дружество е получило кредитното известие, респективно, че за него е възникнало задължението да отрази същото в отчетните регистри.

Извън горното съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелни основания за неговата отмяна. В тази насока въззивният съд е отбелязъл, че в съставения акт нарушението е описано като неотразяване на кредитното известие в отчетните регистри по ЗДДС за съответния данъчен период. По този начин е описано нарушението и в началото на обстоятелствената част на наказателното постановление. След това обаче е прието от правна страна, че дружеството не е изпълнило задължението си да начисли данък върху добавената стойност в размер на 57,98 лева във връзка с полученото кредитно известие. Според съда описанието на нарушението не позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение се твърди, че е извършило и е накърнило съществено неговите процесуални права. Така мотивиран, въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 53000-F057511/22.05.2013г. на Директор на Дирекция «Контрол» при ТД на НАП - гр.Варна.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилен извод относно незаконосъобразност на наказателното постановление, като счита, че санкционираната деятелност не е съставомерна по смисъла на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Видно от приобщените писмени доказателства актосъставителят и административно наказаващият орган са приели, че дружеството не е изпълнило задължение, разписано в чл.124, ал.5 от ЗДДС. Както словестното описание на нарушението, така и неговата правна квалификация, сочат на неизпъление на задължение за начисляване на ДДС в периода, в който е издадено кредитно известие. Неизпълнението на това задължение не обосновава съставомерност на нарушението по чл.182, ал.2 от ЗДДС. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС разписва задължение за регистрираното по ЗДДС лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Необходима предпоставка за възникване на задължението за отразяване на кредитно известие в дневника за покупки, е получаването на този документ. Т.е. за да възникне изобщо задължение за начисляване на ДДС по КИ следва лицето да е получило кредитното известие. Както правилно е приел и районният съд, такова получаване в случая не е налице. Непосредствено след съставяне на АУАН дружеството е депозирало подробни писмени възражения, с които се оспорва именно това обстоятелство. Изложени са аргументи, че в счетоводството на дружеството не е получавана както данъчна фактура № 0100052363/30.03.2012г. с издател «Панда експерт» ЕООД – гр.София, така и кредитно известие към нея. Това възражение е прието за неоснователно от страна на административно наказващият орган, без същият да извърши допълнителни проверки и без излагане на мотиви, обосноваващи възприетата теза. Впоследствие в хода на съдебното производство по искане на страната въззивният съд е изискал от «Панда експерт» ЕООД – гр.София да представи оригиналите на фактура и КИ към нея. Такива не са представени, поради смяна на програмния продукт. Разпитани са свидетели -  Р.Л. – главен счетоводител в «Хартцвет» ООД – Шумен, която сочи, че дружеството не е получавало нито фактура, нито кредитно известие към фактура с предмет на доставка «офис стол». При така установените обстоятелства, правилен е изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано санкционираното лице да е получило посоченото кредитно известие, респективно за него да е възникнало задължение да го отрази в отчетните регистри.

За установяване на релевантните факти органът по приходите е разполагал с процесуалната възможност да извърши проверка в счетоводството на дружеството и в отчетните регистри за м.март 2013г., при която да установи дали фактура № 0100052363/30.03.2012г., издадена от «Панда Експерт» ЕООД – гр.София е отразена в Дневника за покупки. Липсата на данни за такава проверка, както и становището на дружеството, отразено в подаденото възражение във връзка със съставения АУАН и поддържано във въззивното производство, сочат, че административно наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи   действителното фактическо положение и да го подведе под релевантните правни разпоредби, преди да пристъпи към ангажирането на отговорността на ответника. С оглед санкционния, репресивен характер на административно наказателните производства, настоящият състав намира за недопустимо отговорността на субекта да се ангажира въз основа на предположения и догадки, в какъвто смисъл е изложеното от касатора. Контролните органи са могли и са били длъжни да установят всички релевантни за отговорността на дружеството факти и доколкото това не е сторено, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което правилно е отменено от предходната съдебна инстанция.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 07.01.2014г., постановено по ВНАХД № 981/2013г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                     2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.04.2014 г.