Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

220

град Шумен, 12.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател:Кремена Борисова                                                                                                   Членове: Христинка Димитрова

                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД 178 по описа за 2018г. на Административен съд - гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „Т.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.С.С., депозирана чрез процесуалния представител адвокат С.С.от АК-София, срещу решение № 243/04.06.2018г., постановено по ВАНД № 1140/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, с което е изменено Наказателно постановление № 27-0000448/06.03.2018 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на на „Т.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв., като съдът е намалил размера на санкцията на 100 лв.

В жалбата са изложени доводи, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.  Твърди се, че административно наказващият орган не е посочил коя законова разпоредба е нарушена, което е съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя. Сочи се, че описаното в наказателното постановление административно нарушение не е надлежно индивидуализирано, нито от фактическа, нито от правна страна, което е съществен порок и налага отмяна на наказателното постановление. Освен това се твърди, че деянието не е извършено виновно, както и че не става ясно защо административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 31.07.2017г.  По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на измененото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, но в писмена молба депозирана по делото, поддържа касационната си жалба и направените в нея искания.

Ответната страна, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е изменил наказателно постановление № 27-0000448/06.03.2018 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв., като съдът е намалил размера на санкцията на 100 лв.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2018г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица на Дирекция „ИТ“-Шумен в обект-офис, находящ се в гр.Шумен, на ул. „Гранит“ № **, стопанисван от „Т.“ ООД. Проверката продължила документално и на 26.01. и 05.02.2018г. и приключила с Протокол № ПР1803111, в който били описани констатираните нарушения, като едно от тях било, че на лицето Я.Ж., назначен с трудов договор на основание чл.100 от КТ на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с продължителност на работно време 6 часа, за месец юни 2017г. не му е заплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.  За констатираното нарушение на чл.12 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на 05.02.2018г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан без възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.415в ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 250лв.

       При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На следващо място, съдът приел, че по безспорен начин е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплати допълнително трудово възнаграждение на Х. за трудов стаж и придобит професионален опит, както и че е изпълнил това задължение преди издаване на наказателното постановление. Въз основа на това приел, че дружеството е осъществило състава на нарушението посочено в акта и в наказателното постановление, но е отстранил същото веднага след установяването му и тъй като от него не са произлезли вреди за работници и служители, правилно е прието от наказващият орган, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съдът обаче приел, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложената санкция и изменил наказателното постановление като намалил същата на 100лв.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен и непротиворечив начин са установени правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци на нарушението, извършването на което не се оспорва и от санкционирания субект. Налице в случая са и предпоставките по приложението на привилегирования състав на чл.415в от КТ, в какъвто смисъл са и съображенията на съда и на наказващия орган.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на касатора, че в наказателното постановление липсва посочена конкретна  норма на закон/вкл.кодекс/ или указ, която да е нарушена, което е пречка за индивидуализиране на твърдяното нарушение и за определяне на наказието и представлява съществен порок, налагащ отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на a href="apis://Base=NARHamp;DocCode=2009&ToPar=Art412а&Type=201/""чл. 412а от КТ, административни нарушения се налагат за нарушения на трудовото законодателство. По силата на чл. 415в, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. Видно от цитираните разпоредби, административни наказания се налагат за нарушения на трудовото законодателство, а не само за нарушения на нормите на КТ. В НП изрично е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбата на  чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която наредба е подзаконов нормативен акт в рамките на трудовото законодателство. Настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в НП, правилно е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена -  чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прецизността действително е изисквала посочване на санкционната норма, която е извън отговорността за маловажно нарушение, а именно разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ, но доколкото в настоящата хипотеза дружеството е санкционирано по чл.415в ал.1 от КТ, то същото не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.

Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора, че описаното в НП нарушение не е надлежно индивидуализирано нито от фактическа, нито от правна страна. По делото няма спор, че за процесния месец  юни 2017год. на работника не е изплатено допълнително трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от посочената Наредба. Няма спор и по това, че такова възнаграждение се дължи на работника, още повече, че дружеството е изплатило същото непосредствено след констатиране на нарушението. При тези данни правилно е прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.12 от горепосочената Наредба. Посочването на точния размер на това възнаграждение, както и кога същото е възникнало, не са елементи от състава на посоченото нарушение, поради което непосочването им в НП не представлява нарушение на императивните процесуални правила.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и релевираните от касатора доводи за неправилно ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството като работодател, доколкото нарушението не е извършено виновно. В случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на юридическото лице, за реализирането на която съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия - от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл.415в, ал.1  от КТ, определена е в рамките на посочения законов текст, а факта на неизплащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение е установено по безспорен начин.

Не е налице и сочената от касатора неяснота относно датата, на която е прието, че е извършено процесното нарушение. От доказателствата по делото се установява, че допълнителното трудово възнаграждение за месец юни 2017г. е следвало да бъде изплатено на работника заедно с основната му заплата до 30.07.2017г. Приетата от наказващият орган дата 31.07.2017г. е първият работен ден, след изтичане на законния срок, в който е следвало да се изплати дължимото възнаграждение и съвсем правилно е прието, че на тази дата дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав споделя направения от районния съд извод, че при издаването на НП не са допуснати противоречия с материалноправни норми, както и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/04.06.2018г., постановено по ВАНД № 1140/2018г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                                                                2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.10.2018 г.