Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 219

град Шумен, 11.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                       Членове: Христинка Димитрова

                                                                                                  Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 182 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба, депозирана от „Шумен-99“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от управителя Б.А., срещу решение № 249/06.06.2018г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 960/2018г. по описа на съда. С обжалвания съдебен акт съдът е потвърдил наказателно постановление №319427-F371971/19.02.2018г. на  директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на “Шумен-99” ООД- Булстат 200849913 със седалище ***, било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Обективират се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че в случая не е налице твърдяното нарушение, като излага съображения в тази насока.

С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него санкционен акт. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. В депозирана молба заявява, че поддържа жалбата и доразвива доводите си за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение и потвърденото с него НП.

Ответникът, в писмени бележки оспорва жалбата и моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление №319427-F371971/19.02.2018г. на  директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на “Шумен-99” ООД- Булстат 200849913 със седалище ***, било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:  Санкционираното лице стопанисва търговски обект –специализиран малък обект за дестилиране, находящ се на бул.“Преслав“ № ** в гр.Шумен.   На 26.01.2018г. инспектори по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, ИРМ Шумен,  извършили проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено, че в обекта е извършена продажба на напитки/1 л.ракия/, на стойност 7/седем/ лева, платени в брой, за която продажба не е издаден фискален касов бон  от намиращият се в обекта и в изправност касов апарат модел Дейзи перфект SLKL, или от ръчен кочан,като бил съставен протокол за извършена проверка  от 26.01.2018г.

 Въз основа тези констатации на 06.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че  не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита извършените продажби на стоки, чрез издаване на фискални касови бележки от намиращото се в обекта и в изправност  по време на проверката фискално касово устройство или от кочан с ръчни касови бележки при получаване на плащане в брой .

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. 

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че в хода на санкционната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за търговец, който не издаде фискална касова бележка, какъвто е и процесният случай. Съдът обсъдил приобщените доказателства и формирал извод относно безспорната установеност на описаната в АУАН и в НП простъпка. В тази насока, съдът достигнал и до извод за неприложимост на института на „маловажния случай” на административно нарушение, излагайки съответните мотиви.

Настоящият съдебен състав, споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът е проявил дължимата процесуална активност, събирайки необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал, който впоследствие е подложил на задълбочен анализ, достигайки до извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца правонарушение.

Както законосъобразно е счел и районният съд, наложената имуществена санкция е на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на 15.08.2017г. ПЛ  не е изпълнило задължението си  да издаде фискална касова бележка за конкретна продажбена стойност 7.00 лева.

Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.1 и лицата по чл.3 ал.2 – за всяко плащане, включително и за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.2. В случая безспорно е налице плащане в брой  в търговски обект  по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС и на лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.

Приобщените писмени и гласни доказателства сочат, че касова бележка не е била издадена.

С оглед на изложеното, законосъобразно предходният съдебен състав е заключил, че търговецът е допуснал нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Касационният съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай” на адиминстративно нарушение касателно конкретната деятелност. Приложимостта на този институт е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на простъпката и дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки. Без значение е стойността на покупката. Ниският размер на покупката сам по себе си не е достатъчно основание за квалифициране на деянието като „маловажно”, като противен извод не би съответствал на смисъла на закона.

По тези съображения касационната инстанция намира, че конкретното нарушение не съставлява „маловажен случай” на административно нарушение, поради което наведените от касатора доводи не следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.

Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249/06.06.2018 г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 960/18г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                  2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2018 г.