Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

217

11.10.2018г.гр.Шумен

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският административен съд, в публично заседание  на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                        Членове: Татяна  Димитрова

                               Снежина  Чолакова

при участието на секретар Р.Х. и с участието на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура - гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия  Т. Димитрова КАНД   № 204  по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63 ал.1 изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, депозирана чрез процесуален представител гл.юрисконсулт И.С., срещу решение № 48 от 06.07.2018г. постановено по ВАНД № 67/2017г. по описа на Районен съд -  гр. Велики Преслав, в частта му, с която е отменен пункт 2 от наказателно постановление № 16-0323-000633/07.12.2016г. на Началника на РУ Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, за нарушението по чл.175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд,  в тази част, е неправилно поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, вкл. поради необоснованост. Твърди се, че касаторът  е извършил нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като е разбрал, че е предизвикал ПТП, спрял е, но веднага след това е потеглил, с което е изразил несъгласието си относно обстоятелствата по произшествието. Излагат се аргументи, че нарушението не е маловажно и с оглед на това се иска съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление в тази му част.

Ответникът по касационната жалба в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради следните съображения:

С атакуваното решение е отменен пункт 2 на  наказателно постановление № 16-0323-000633/07.12.2016г. на Началника на РУ Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, с който на А.Е.А. ***, за това, че на 30.07.2016г. около 17.30 часа, на ул. „Тича“ в гр.Велики Преслав, при управление на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ******, собственост на М. А.Е., с прикачена на него каравана с рег. № *****, при движение на заден ход, блъска леко паркирания зад караваната лек автомобил „Мерцедес 230“, с рег. № *****, собственост на Р.Н.Т. и паркиран от Д.Б.Д., като причинил ПТП с материални щети, след което без да уведоми и изчака органите на МВР, напуска мястото на ПТП, на основание чл.175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е наложена  „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС. 

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 30.07.2016г. около 17.30 часа в гр. Велики Преслав, А. е управлувал лек автомобил с прикачена към него каравана и при движение на заден ход е ударил паркирания зад караваната лек автомобил „Мерцедес 230“, с рег. № ****, при което му причинил минимални материални щети. След маневрата и причинените щети, А. не оказал съдействие на органите на МВР, а напуснал местопроизшествието. Около 18.30ч. А. бил посетен в дома си от органите на МВР  във връзка с настъпилото произшествие, а на следващия ден на същия бил съставен акт за установяване на административни нарушения на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и на чл.100 от ЗДвП. Актът бил подписан с възражения от А., а в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения. Последните обаче били приети за неоснователни и въз основа на съставения акт и на материалите по преписката било издадено и процесното наказателно постановление.

От така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство по п.2 и п.3 от наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна в тази част. Съдът е приел, че А. не е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, доколкото не е осъществявал контакт с водача на другия автомобил и поради това не е възможно да е налице разногласие между тях. Приел е също така, че А. не е осъществил и състава на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като проверката на носените от него документи е извършена в момент, в който същият не е бил водач на МПС. Въз основа на това съдът е отменил наказателното постановление по тези два пункта, а е потвърдил като правилно и законосъобразно наказателното постановление, в частта му по п.1 за извършеното нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП.

Настоящата инстанция споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи относно нарушението на чл. чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Настоящата инстанция намира за неправилен изводът на районния съд, че не е налице  нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, доколкото А. не е осъществявал контакт с водача на другия автомобил и поради това не е налице разногласие между тях. Посочената разпоредба изисква водачът на МПС, участник в ПТП при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените им указания. В наказателното постановление ясно и точно е посочено, че А. е  наказан за това, че след като е причинил ПТП само с материални щети е напуснал произшествието, без да уведоми службите за контрол. Вярно е, че разпоредбата изисква да е налице разногласие относно обстоятелствата за ПТП, но такова е налице, след като касаторът е спрял след произшествието, но го е напуснал без да уведоми службите за контрол и без да направи опит да постигне съгласие с водача на ударения от него автомобил. Самият факт на напускането е доказателство, че водачът на автомобила не признава настъпилото ПТП и своето участие в него. Освен това, единствено при наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата свързани с него, при което те са попълнили своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно са уведомили службата за контрол на МВР, водачът може да напусне произшествието. А след като между участниците в произшествието не е налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП изисква  те да не напускат местопроизшествието и да уведомят съответната служба за контрол. В случая с напускането на местопроизшествието, А. е изразил своето несъгласие с обстоятелствата при които е настъпило ПТП, поради което е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП. Следователно, изводът на въззивния съд, че административно наказващият  орган неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора за нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в от ЗДвП е направен в противоречие  с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващият орган правилно е издирил и съответната санкционна норма, а наложените наказания са правилно индивидуализирани, като са взети предвид всички обстоятелства, които смекчават вината на нарушителя, поради което като е отменил наказателното постановление в тази му част, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради което са налице твърдените от касатора основания за отмяна на решението, предмет на касационен контрол. Това налага решението на районния съд, в обжалваната му част, да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление, в отменената му част по п.2, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно-потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ решение № 48 от 06.07.2018г. постановено по ВАНД № 67/2017г. по описа на Районен съд -  гр. Велики Преслав, в частта му, с която е отменен пункт 2 от наказателно постановление № 16-0323-000633/07.12.2016г. на Началника на РУ Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, с който на А.Е.А. ***, на основание чл.175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата са наложени „глоба“ в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0323-000633/07.12.2016г. на Началника на РУ Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, в частта му, с която на А.Е.А. ***,  на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена  „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС за нарушение на  чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, извършено на 30.07.2016г. около 17.30 часа в гр.Велики Преслав.

 В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2018г.