Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

216

град Шумен, 11.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:  Росица Цветкова                                 Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                         Снежина Чолакова

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура - гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Т.Димитрова КАНД № 193 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В.С.П. ***, срещу Решение № 299 от 05.07.2018г., постановено по ВАНД № 1308/2018г. по описа на Районен съд - град Шумен, с което е потвърдено наказателно постановление № И-3286/23.03.2018г. на кмета на община Шумен, с което на основание чл.49, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен (Наредбата) на П. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.9 от същата наредба.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че жалбоподателят е изпълнявал възложената му работа по силата на сключения между него и работодателя му трудов договор и е изпълнявал заповедите на своя работодател, поради което неправилно е ангажирана неговата отговорност. Освен това се твърди, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.9 от Наредбата, тъй като касаторът е разтоварил на посоченото място растителни отпадъци, а не земни маси. за това, че е из задълженията сидноличният търговец няма задължение да стопанисва общинския терен, а от събраните доказателства по делото не се установява той да е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран. Освен това се сочи, че субект на нарушението може да бъде само физическо лице, но не и едноличен търговец. Въз основа на това се отправя искане за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.

         Ответната страна - Кмет на община Шумен, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

          Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № И-3286/23.03.2018г. на кмета на община Шумен, с което на основание чл.49, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен (Наредбата) на П. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.9 от същата наредба.

 С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 010306/09.01.2018г., касаторът В.П. е санкциониран за това, че на 09.01.2018, с товарен автомобил «МАН» с рег. № *****, изхвърлил земни маси, в поземлен имот с идентификатор 803510.394.31, находящ се в землището на кв.Дивдядово, в местността «Айкън», извън определените от общинската администрация за това места, с което е нарушил забраната по чл.21, ал.9 от

Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен(Наредбата). 

За да постанови решението си, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: От 09.07.2016г. жалбоподателят В.П. работи в «НСП-АТ» ЕООД-гр.Шумен като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. На 09.01.2018г., повереният на П. от дружеството товарен автомобил «МАН» с рег. № **** бил натоварен с осем куб.метра земни маси, примесени с дървесни части, които П. разтоварил в поземлен имот с идентификатор 803510.394.31, находящ се в землището на кв.Дивдядово, в местността «Айкън», който имот представлявал общинска мера-пасище и не бил определен от общинската администрация за такива цели. За извършеното нарушение,  служители на Дирекция "Устройство на територията" при общинска администрация Шумен, съставили на П. акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от него без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и въз основа на съставения АУАН и на материалите в административнонаказателната преписка било издадено и процесното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка, районният съд приел въз основа на събраните по делото гласни доказателства и на  приобщените към делото по надлежния процесуален ред относими писмени  доказателства, представени с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, както и въз основа на представените фотоснимки, като подробно мотивирал извода си с показанията на свидетелите С. и К., които кредитирал като безпротиворечиви, последователни и логични. Въз основа на тези доказателства, съдът приел за безспорно установено, че с поверения му товарен автомобил, П. е изхвърлил на посоченото място земни маси, примесени с растителни отпадъци, без това място да е определено за тази цел, с което е осъществен състава на нарушението по чл.21, ал.9 от Наредбата. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на П., че той не може да бъде субект на това нарушение и е изложил подробни аргументи, че забраната по чл.21, ал.9 от Наредбата се отнася до всички правни субекти, които изхвърлят земни маси не на определените за тази цел места. Посочил е също така, че П. е санкциониран за това, че е изхвърлил земни маси не на определените места, а не за липса на съответно писмено разрешение, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.  Приел е също така, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, а санкционната норма е била издирена правилно, както правилно е бил определен и размера на наложената санкция, при това в нейния минимален размер. Изложил е съображения, че случаят не е маловажен и въз основа на тези съображения е потвърдил изцяло наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведените с жалбата касационни основания, настоящият касационен състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. 

Настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно установено,  че В.П., с поверения му товарен автомобил е разтоварил земни маси не на определените за това места, с което е нарушил забраната на чл.21, ал.9 от Наредбата. Настоящият състав споделя мотивите на районния съд, че независимо дали П. е изпълнявал заповед на своя работодател, той е бил длъжен да се съобрази със забраната на чл.21, ал.9 от Наредбата и да не разтоварва земните маси върху имот, който не е определен за тази цел и който е предназначен за пасище.  Настоящият състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба твърдения, че П., като изпълнител на заповедите на своя работодател, не може да бъде субект на това нарушение. Както правилно е посочил и районния съд,  посочената забрана се отнася до всички правни субекти, поради което правилно е била ангажирана отговорността на П..  Неоснователни са и твърденията на касатора, че той не е разтоварил в посочения имот земни маси, а растителни отпадъци, доколкото от приложените фотоснимки, ясно се вижда, че от камиона се разтоварват земни маси, примесени с растителни отпадъци. Обстоятелствата, че товарният автомобил не е собственост на «НСП-АТ» гр.Шумен, както и че земните маси не са извозени от обект на ул. «Преспа» са ирелевантни за извършеното нарушение, тъй като не са елемент от неговия състав.  Касаторът е санкциониран за това, че е разтоварил земни маси не на определените за това места, от което е видно, че е без значение от къде са натоварени същите и с какво точно са разтоварени. С оглед на това, настоящата инстанция намира за безспорно установено, че П. е нарушил забраната по чл.21, ал.9 от Наредба № 1, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Касационната инстанция напълно споделя и съображенията на решаващия съд за правилната индивидуализация на наложеното наказание, както и за липсата на основания, случаят да се квалифицира като маловажен.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба е явяват неоснователни. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбите пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за  правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299 от 05.17.2018г., постановено по ВАНД № 1308/2018г. по описа на Районен съд - Шумен.

Решението е окончателно.     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                              2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2018г.