Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

212

град Шумен, 09.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 172 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, срещу Решение №267/20.06.2018 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1235/2018 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът аргументира становището за безспорната установеност на приписаното на дружеството нарушение. Въведените от касатора пороци на обжалвания съдебен акт се свеждат до твърдение, че съдът при правилно установена фактическа обстановка по случая е извел неправилни изводи за липса на административно нарушение извършено от „Ж.“ ЕООД *** в качеството му на работодател при полагането на извънреден труд от М.С.над законоустановеното време от 150 часа за една календарна година. В тази връзка посочва, че полагането на извънреден труд от служителя в размер на 174 часа се установява от отчетните форми за явяване на работа.

Поради това е отправено искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна „Ж.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, редовно призовано не изпраща представител, но е представено писмено становище, с което се иска да бъде оставено в сила Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, касационната инстанция намира, че е основателна, поради следното:

С атакуваното пред ШРС Наказателно постановление № 27-0000453 издадено на 26.03.2018г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, на “Ж.” ЕООД, ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, офис 2, представлявано от С.П.И.е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.414, ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.146, ал.1 от КТ за това, че в качеството му на работодател,  не изпълнил задълженията си във връзка със спазване на трудовото законодателство, а именно е допуснал лицето М.С., на длъжност „администратор фитнес център“ през календарната 2017г., работеща на смени във фитнес центъра в гр. Шумен да отработи 174 часа извънреден труд, с което е надвишена максималната норма за полагане на извънреден труд през календарната година – 150 часа. Полагането на извънредния труд от лицето над нормата от 150 часа дневен извънреден труд за календарната 2017г. е започнало на 18.12.2017г., с което нарушил чл.146, ал.1 от КТ.

Установената в решението фактическа обстановка кореспондира със събраните в съдебното производство пред въззивната инстанция доказателства и на основание чл. 220 от АПК следва да се възприеме изцяло.

За да отмени наложената имуществена санкция, съдът приел, че в настоящият случай, както в АУАН, така в процесното НП липсва описание на работните дни за съответния месец, както съответните норми за всеки месец през процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, с тримесечен и едномесечен период на отчитане, общо за периода м. януари – м. декември 2017г. също не е посочен трудът, който лицето е следвало да положи, както и реално положения труд.

Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и установените по делото факти. Касационните доводите в тази връзка са основателни. Санкционната норма на чл. 414, ал.1 от КТ предвижда административнонаказателна отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, чрез налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. В разглеждания случай не е спорно по делото обстоятелството, че “Ж.” ЕООД, *** е работодател по смисъла на §1,1, т.1 от ДР на КТ и че между дружеството и М.С.е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор за длъжността „администратор фитнес център“. Не е спорно и обстоятелството, че работникът е полагал извънреден труд. Спорен е въпросът относно неговата продължителност и начин на отчитане.

Нормата на  чл. 146, ал.1 от КТ въвежда забрана продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител да надвишава 150 часа. По силата на легалната дефиниция, дадена в чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че М.С.е работила при сумирано изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане на работното време, регламентирана в чл. 142, ал.1 от КТ, при която установената нормална продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ се спазва за определен период от време, който е по-продължителен от един ден, респективно - седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд. Съгласно определението по чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая няма спор, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за период от един и от три месеца. От събраните по делото доказателства се установява, че през календарната 2017г., С. работила на смени във фитнес центъра в гр. Шумен и отработила 174 часа извънреден труд, с което е надвишена максималната норма за полагане на извънреден труд през календарната година – 150 часа.

Полагането на извънредния труд от лицето над нормата от 150 часа дневен извънреден труд за календарната 2017г. е започнало на 18.12.2017г., с което нарушен чл.146, ал.1 от КТ.

В случая нарушението по чл.146 ал.1 от КТ е безспорно установено – ирелевантно за спора е по какъв начин е организирано и отчитано работното време на М.С., доколкото максималната продължителност на извънредния труд не може да надвишава 150 часа за една календарна година, който факт по делото е безспорно установен. Дори да се приеме, че отчитането на извънредния труд се извършва на тримесечие от работодателя, то за полагането му е налице забрана да не надвишава 150 часа в една календарна година.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че “Ж.” ЕООД, *** е извършил нарушение на забраната по  чл. 146, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно е санкциониран с имуществена санкция в размер на 1 500 лева по чл. 414, ал.1 от КТ. Като е достигнал до други изводи и е приел, че положеният от работника извънреден труд е неправилно установен от закона е неправилно отчетен и е отменил наказателното постановление, ШРС е допуснал нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от КТ за неговата отмяна.

Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шуменският административен съд,

                                     РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №267/20.06.2018 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1235/2018 г. по описа на същия съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000453 издадено на 26.03.2018г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, на “Ж.” ЕООД, ***, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 2, представлявано от С.П.И., с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.414, ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.146, ал.1 от КТ.

   Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                           2/п/

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.10.2018 г.