Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

215

град Шумен, 10.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова             Членове: Татяна Димитрова

                                                                                     Снежина Чолакова

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура - гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия Т. Димитрова КАНД № 211 по описа за 2018 г. на Административен съд - гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Ю.Б.” АД - със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Н.Д.К., срещу решение № 292/02.07.2018г. постановено по ВАНД № 1176/2018г. по описа на Шуменския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № В - 0046291/26.03.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище - гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Ю.Б.” АД, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че производството по констатиране на евентуално извършено нарушение е инициирано по потребителски сигнал, като изложените в сигнала оплаквания нямат нищо общо с процесния договор, от което следва, че КЗП е превишила правомощията си, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Отделно от това се твърди, че административният орган неправилно е приел, че еднократната такса за разглеждане искането за кредит е такса, свързана с усвояването и управлението на   кредита. Жалбоподателят твърди, че КЗП неправомерно се е намесила в частноправни отношения в полза на едната страна, което е недопустимо. Въз основа на това неправилно е прието, че е налице нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който забранява плащането на такси свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е мотивирал решението си на база реално констатирана фактическа обстановка. Излагат се аргументи и за наличие на основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В писмена молба касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането си за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. 

Ответникът, КЗП - РД гр. Варна, редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното  решение  съдът е потвърдил  Наказателно постановление  В - 0046291/26.03.2018г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище - гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Ю.Б.” АД,  е  наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 2 от ЗПК за извършено нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„Ю.Б.” АД *** извършва банкова дейност, в гр. Шумен, в офис, находящ се на  ул. „Цар Освободител“ № 103, като предоставя потребителски кредити. На 29.01.2018г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица на КЗП-РД, звено гр.Шумен, по повод потребителски сигнал. При проверката проверяващите пожелали  да получат информация за предоставяне на потребителски кредит за срок от 1 година. Служителят от офиса им предоставил Стандартен европейски формуляр за потрелителски кредит в размер на 1012.60лв. за срок от 1 година, като чрез издадения формуляр била изискана такса за разглеждане на кредита в размер на 50лв., което било посочено в т.4.3 от СЕФ. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2635449/29.01.2018г., с който дружеството било поканено да се яви на 07.02.2018г. за представяне на посочените в протокола документи. На посочената дата в КЗП-РД, звено Шумен се явил пълномощник на дружеството  и представил изисканите документи. Въз основа на събраните доказателства било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, за което на 27.02.2018г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0046291. Актът бил подписан без възражения ат упълномощеното за това лице. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения, но същите били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и на материалните по преписката било издадено и процесното наказателно постановление. 

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че посочената такса е включена в  раздел „Разходи, свързани с кредита“, наред с останалите такси, между които и таксата за обслужване на разплащателната сметка и по съществото си е такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се изисква едва след отпускане на кредита. Посочил е, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива които касаят действия по разглеждане на договора, риск  и други, поради което безспорно посочената такса е във връзка с усвояването и управлението на кредита. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процеура и налагащи отмяната на процесното постановление. Изложил е аргументи, че проверяващите не са превишили правата си и не са нарушили административно производствените пправила с извършената проверка, както и че процесният случай не може да бъде квалифициран като маловажен. С оглед на това е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Не са налице сочените от страна на касатора отменителни основания. Административнонаказателното производство е протекло при стриктното съблюдаване на императивния нормативен ред, регламентиран в ЗАНН, като настоящия касационен състав споделя извода на районния съд, че проверяващите не са превишили правата си и не са нарушили административнопроизводствените правила, доколкото длъжностните лица от КЗП не са ограничени да извършват проверки само по потребителски сигнали.

Настоящият съдебен състав намира за правилен направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършеното нарушение. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае до такса, наименувана в договора като такса за разглеждане на искане за кредит, като административният орган е установил, а това не се оспорва от дружеството, че тази такса се изисква само след разрешаване на кредита. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, правилно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от потребителката такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството по чл. 45, ал.2 от ЗПК.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което не са налице сочените в депозираната жалба отменителни основания и същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292/02.07.2018г., постановено по ВАНД № 1176/2018г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                       2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2018г.