Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

213

град Шумен, 10.10.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - град Шумен, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова             Членове: Татяна Димитрова

                                                                                       Снежина Чолакова

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура - гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Татяна Димитрова КАНД № 201 по описа за 2018г. на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р.Б.Р. с ЕГН **********,***, депозирана чрез процесуалния му представител адвокат П.И.от АК-Варна, срещу Решение № 281 от 26.06.2018г., постановено по ВАНД № 1049/2018г. по описа на Районен съд - град Шумен, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 16-0869-001081 от 31.05.2016г. на Началника на сектор ПП към  ОДМВР - гр.Шумен, с което на  Р.Б.Р. на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради нарушаване правото на защита и издаването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни, независими един от друг състави на административни нарушения, а наказващият орган е наложил едно административно наказание, поради което не става ясно за кое от двете нарушения е определено то. Сочи се, че неясното и неконкретно посочване на нарушението води до ограничаване правото на нарушителя на защита. Твърди се също така, че неправилно е ангажирана отговорността на нарушителя по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и че в решението липсват мотиви по съществото на спора. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение, съответно за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. В писмени бележки касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адвокат П.И., поддържа жалбата като излага допълнителни аргументи относно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Ответникът в касационното производство - ОДМВР - гр. Шумен, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Твърди, че съдебното решение е правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 16-0869-001081 от 31.05.2016г. на Началника на сектор ПП към  ОДМВР - гр.Шумен, с което на  Р.Б.Р. на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 20.04.2016г., около 00.35 часа, в гр.Шумен, по бул. «Ришки проход» в посока изхода на града, касаторът управлявал л.а. „Ситроен Саксо” с Рег.№ *****, собственост на А.З.Х.. На кръстовището с бул. „Владайско въстание“ автомобилът бил спрян от дежурен автопатрул при РУ на МВР-Шумен, който регулирал движението поради настъпило ПТП. Тъй като поведението на касатора се сторило странно на полицаите, те извършили проверка на документите му, при което се установило, че същият не носи СУМПС, тъй като то му е отнето, както и че има неплатени глоби. Тъй като при проверката касаторът лъхал на алкохол полицаите го поканили за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.   Касаторът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 003903. Същият обаче не се явил за даване на кръвна проба. При тези данни било прието, че Р. е нарушил разпоредбите на чл.177 ал.1 т.1; на чл.157, ал.8 и на чл.174 ал.3 от ЗДвП, за които му бил съставен АУАН № 1081 от 20.04.2016г., който бил подписан от нарушителя без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и на събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства било издадено и процесното наказателно постановление.

Районният съд установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Приел е за безспорно установено, че санкционираните с обжалваното НП деяния съставляват административни нарушения по приложените от наказващия орган административно-наказателни състави, както и че същите са  извършени виновно от лицето, подведено под предвидената отговорност. Приел е, че административно наказващият орган е индивидуализирал правилно наложените наказания, като е съобразил същите с тежестта на извършените нарушения и с предвидените по вид и размер наказания. Съдът е констатирал, че в хода на издаването на АУАН и на НП не са допуснатисъществени процесуални нарушения, поради което потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и споделя установената от районния съд фактическа обстановка. 

Настоящият касационен състав намира, че районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че в обжалваното решение липсват мотиви по съществото на спора. Действително, мотивите на съда са много лаконични, но въпреки това от тях е видно, че съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи тези нарушения, приел е, че същите са осъществени от касатора, поради което не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Настоящият касационен състав споделя напълно направеният от районния съд извод за безспорната установеност на извършените от касатора нарушения на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от ЗДвП. и за правилното ангажиране на отговорността му за тях. По делото няма спор, че жалбоподателят е управлявал МПС без да има валидно СУМПС към момента на нарушението, тъй като свидетелството му е било отнето за изтърпяване на наложеното му с присъда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца и към момента на процесното нарушение същото не му е било върнато, поради непредставяне на удостоверение за психологическа годност. А съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В случая няма спор, че към 20.04.2016г. Р. не е притежавал валидно СУМПС, но е управлявал МПС, от което следва, че   наказващият орган е приложил правилно закона и съответно законосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност. А като е потвърдил наказателното постановление в тази му част районният съд е приложил правилно материалния закон. 

Касационният състав намира за напълно необосновани и неправилни твърденията на касатора, че разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни, независими един от друг състави на административни нарушения, и като е наложил едно административно наказание, наказващият орган  е нарушил правото на защита на нарушителя, тъй като не ставало ясно за кое от двете нарушения е определено то. По делото няма спор, че Р. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и чрез медицинско изследване, с което безспорно е осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Правилно и наказващият орган и въззивният съд са приели, че с действията си Р. е осъществил едно нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. 

Този правен извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява по предвидения ред - или чрез съответните технически средства или чрез медицински и лабораторни изследвания. Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство и чрез медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското изследване, които са по-точни. От това следва, че законодателят се интересува единствено от установяване на факта дали един водач е употребил алкохол или не, а не от способа, по който това ще бъде установено. И именно поради това е предвидил административнонаказателна отговорност по чл.174 ал.3 от ЗДвП за онзи водач, който откаже изобщо да бъде изпробван за алкохол, както с техническо средство, така и чрез медицинско изследване. Ако се приеме тезата на касатора, че посочената разпоредба съдържа съставите на две отделни нарушения, следва, че ако един водач откаже да бъде изпробван с техническо средство, но изпълни предписанието за медицинско изследване, ще следва да бъде санкциониран за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, което е лишено от логика и не съответства нито на целта, нито на духа на закона.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съвсем правилно на Р. са наложени предвидените наказания за извършеното от него едно нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, а именно за това, че като водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол било с техническо средство, било чрез медицинско изследване.

Настоящият касационен състав намира обаче, че касаторът не е осъществил състава на нарушението по чл.157, ал.8 от ЗДвП, доколкото към 20.04.2016г. не е бил изтекъл едномесечният срок, в който същият е следвало да заплати наложените му с наказателни постановления № 15-0869-002823/18.01.2016г. и № 15-0869-002824/18.01.2016г. глоби и в който наказателните постановления заменят контролния талон. Видно от приложената по делото справка за нарушител, посочените наказателни постановления са влезли в сила на 21.03.2016г. и едномесечният срок, през който наказателните постановления заменят контролния талон и в който следва да бъдат заплатени наложените с тях глоби, съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК вр.с чл.84 от ЗАНН, изтича на 21.04.2016г. Следователно, на 20.04.2016г., касаторът не е бил в нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП и неправилно е бил привлечен към отговорност за това нарушение.  Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление в тази му част, районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и същото следва да бъде отменено.

С оглед на изложеното, настоящият състав на Шуменския административен съд намира, че касационната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния съд в частта, с която е потвърдено НП, в частта му, с която на Р. е наложена глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157 ал.8 от ЗДвП. 

В останалата част решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ решение № 281/26.06.2018г. постановено по ВАНД № 1049/2018г. по описа на Шуменския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 16-0869-001081 от 31.05.2016г. на Началника на сектор ПП към  ОДМВР - гр.Шумен, в частта, с която на Р.Б.Р. на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0869-001081 от 31.05.2016г. на Началника на сектор ПП към  ОДМВР - гр.Шумен, в частта, с която на Р.Б.Р. на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/26.06.2018г. постановено по ВАНД № 1049/2018г. по описа на Шуменския районен съд, в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                       2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2018г.