Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№117

град Шумен, 10.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              Административен съдия: Татяна  Димитрова

при участието на секретаря Р.Х.

като разгледа докладваното от административния съдия АД № 214 по описа за 2018 година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.137, ал.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Административното дело е образувано по жалба на Е.Ф.Б., с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, депозирана чрез пълномощник адвокат Т.Х.М.от АК-Варна, срещу ОТКАЗ  за регистрация на животновъден обект, обективиран в писмо с изх. № РД27-1848/15.06.2018г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Шумен.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие на материалния закон. Сочи, че изграденият от него животновъден обект представлява второстепенна стопанска постройка на допълващо застрояване, която е VI-та категория и за нея не се изисква въвеждане в експлоатация. Посочил е, че това изрично е записано в представените документи. Въз основа на изложените доводи се иска отмяна на обжалвания отказ. В съдебно заседание оспорващият, представляван от пълномощник и процесуален представител адв.Т.Р., поддържа жалба и искането за отмяна на отказа като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна - директор на ОДБХ - Шумен, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Й., оспорва жалбата като неоснователна като изразява становище, че оспореният отказ е издаден при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че животновъдният обект, който оспорващият е искал да регистрира, е животновъдна ферма с производствен характер, поради което попада в по-висока категория-V-та и подлежи на задължително въвеждане в експлоатация. С оглед на това сочи, че оспореният отказ за регистрация е законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Е.Ф.Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор 37232.501.644 с площ от 881 кв.м. по кадастралната карта на с.Климент, област Шумен, видно от нотариален акт № 30 том V дело № 471/2010г. на нотариус № 346  от регистъра на нотариалната камара. С разрешение за строеж № 12 от 23.03.2017г. и виза с изх. № 61/16.03.2017г. на главния архитект на община Каолиново, на Б. било разрешено да построи в имота си  „Второстепенна постройка на допълващо застрояване-стопанска постройка за отглеждане на домашни животни“ със застроена площ 205 кв.м. и РЗП-205 кв.м.-строеж от VI-та категория. Постройката била изградена, видно от нотариален акт № 85, том VII дело № 889/2018г. на нотариус № 346  от регистъра на нотариалната камара.

Със Заявление вх. № РД27-1848/08.05.2018г. по описа на ОДБХ-Шумен Б. поискал от директора на ОДБХ-гр.Шумен, на основание чл.137 от ЗВД, изградената постройка да бъде регистрирана като животновъден обект предназначен за отглеждане на 60 броя говеда, от които 50 бр. за разплод и останалите 10бр. за доотглеждане

Със Заповед № РД 13-403/14.05.2018г. директорът на ОДБХ-гр.Шумен определил комисия, която да извърши проверка на представената документация в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях в животновъдния обект-говедоферма, находяща се в с.Климент, община Каолиново, област Шумен. При проверка на представените със заявлението документи, назначената комисия констатирала, че към тях липсва документ за въвеждане в експлоатация на сградата за отглеждане на говеда, поради което с писмо уведомила за това Б. и му дала 3-дневен срок, в който да предостави на комисията липсващия документ. Писмото било получено от Б. на 01.06.2018г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.25/, но в указания му срок същият не предоставил искания документ. При това положение, на 12.06.2018г. назначената комисия изготвила писмено становище, в което отразила, че е извършила проверка на процесния обект-говедоферма, собственост на Е.Ф.Б., с домашен адрес ***, при което е констатирала, че в предоставените документи за одобрение на обекта и описаните такива в подаденото от собственика заявление, липсва документ за въвеждане в експлоатация на сградата за отглеждане на говеда съгласно чл.137, ал.1 от ЗВД, поради което предлага на директора на ОДБХ-гр.Шумен да не бъде издавано удостоверение за регистрация по чл.137 от ЗВД на процесния обект.

Въз основа на това становище, директорът на ОДБХ-гр.Шумен, с писмо изх. № РД 27-1848/15.06.2018г. уведомил Б., че поради липсата на представен документ за въвеждане в експлоатация на сградата за отглеждане на говеда, отказва регистрация на животновъдния обект - говедовъдна ферма, предназначена за отглеждане на 60 ЕЖП, находяща се в с.Климент, община Каолиново.

Този отказ бил получен от оспорващия на 18.06.2018г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.22/.

Несъгласен с издадения му отказ, на 29.06.2018г. Б. депозирал по пощата жалба  в Административен съд-Шумен с искане за неговата отмяна.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е засегнато неблагоприятно от постановения отказ, имащо правен интерес да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Предмет на оспорване е отказ за регистрация на животновъден обект, обективиран в писмо с изх. № РД27-1848/15.06.2018г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, съобразно изричната разпоредба на чл.137, ал.7 от ЗВД.

Оспореният акт е издаден от директора на ОДБХ-Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.6 от ЗВД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 10. Следователно, оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Съдът намира, че процесният административен акт е издаден при спазване на изискванията за форма. Същият е изготвен в законоустановената писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановен при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа изложение на фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо волеизявление, които кореспондират с посочените правни основания за това. Като правно основание за издаването на отказа е посочена нормата на чл.137, ал.6 от ЗВМД, регламентираща правомощието на директора на ОДБХ мотивирано да откаже регистрация на обект, който не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал.10. В обстоятелствената част на отказа са изложени фактическите основания - липса на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на ЗУТ, въз основа на които административният орган е приел, че са налице основания да откаже регистрация на процесния животновъден обект.  Спазена е и процедурата по чл.137 ал.2-6 от ЗВД, като в указания 7-дневен срок от подаване на заявлението, директорът на ОДБХ, със заповед е назначил комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. Назначената комисия е извършила проверка и след като установила, че обектът не отговаря на ветеринарно медицинските изисквания, е дала писмено предписание на заявителя, в което му определила срок за отстраняване на пропуските. Тъй като в указания срок те не били отстранени, комисията изготвила становище до директора на ОДБХ, с предложение да не бъде регистриран процесния обект. Въз основа на това становище, директорът на ОДБХ издал оспорения отказ за регистрация на животновъдния обект.  С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният отказ е издаден при спазване изискванията за форма и при липса на съществени процесуални нарушения на административно производствените правила при издаването му. 

При направената преценка за съответствие на оспорения отказ с материалния закон, съдът намира следното:

Като фактическо основание за отказа за регистрация на процесния животновъден обект е посочено нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗВМД, а именно, че  към комплекта документи към Заявление вх. № РД 27-1848/08.05.2018г. не е приложен акт за въвеждане в експлоатация на обекта, с което е прието, че процесният обект не отговаря на Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти определени с НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗВД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Целта на това законово изискване е да се гарантира, че отглеждането на животните  ще се извършва само в обекти, които отговарят на всички строителни изисквания, годни са за ползване и годността им е установена от съответните строителни органи, което се удостоверява с актовете за въвеждане в  експлоатация.

В случая между страните няма спор, че оспорващият не е представил, а и не притежава такъв документ.

Няма спор по делото и за това, че с Разрешението за строеж № 12 от 23.03.2017г. и от издадената скица на поземления имот № 15-105422/10.03.2017г. с виза с изх. № 61/16.03.2017г. на оспорващия е разрешено да построи и същият е построил стопанска постройка за отглеждане на домашни животни в имота си, който обект е от VI-та категория и не подлежи на приемане.

 Спорният въпрос по делото е дали такъв документ е необходим за да се регистрира животновъден обект - ферма, предназначена за отглеждане на 60бр. говеда.

В случая, с оглед броя и целта, с която ще се отглеждат животните в процесния обект - 60бр. говеда, от които 50бр. за разплод и 10бр. за доотглеждане, е очевидно, че обектът не може да се определи като лично стопанство по смисъла на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството/ЗЖ/, а представлява ферма, по смисъла на чл.13, ал.5 от с.з., т.е. животновъден обект, в който ще се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които ще се предлагат на пазара.  От това следва, че процесната сграда, в която ще се отглеждат тези животни представлява производствена сграда по смисъла на легалното определение по §1, т.2 от ДР на Наредба № 1/ 30.07.2003г за номенклатурата на видовете строежи. Предвиденото отглеждане във фермата на 50бр. говеда за разплод, недвусмислено показва производственото предназначение на обекта /отглеждане на животни не за лична консумация/, независимо от селскостопанския характер на предвидената за извършване в него дейност. А производственото предназначение на сградата  изключва допълващия характер на застрояването по аргумент от разпоредбата на чл. 37, ал.2 от ЗУТ. Производствените сгради са строежи на основното застрояване и тяхното изграждане не се допуска въз основа на виза за проектиране на допълващо застрояване, както е процедирано в настоящия случай. Освен това, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗУТ производствените сгради са строежи от пета категория и подлежат на задължително въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗУТ. От това следва, че в случая се касае за строеж на основно застрояване, а не на допълващо такова и за да бъде регистриран като животновъден обект-ферма по реда на ЗВД, задължително следва да бъде въведен в експлоатация, т.е. в заявлението за регистрация, оспорващият задължително следва да посочи номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, тъй като такъв се изисква съгласно ЗУТ. А след като обектът не е въведен в експлоатация, то очевидно той не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и отказът да бъде регистриран като животновъден обект-говедовъдна ферма, е постановен в съответствие със закона и неговата цел.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че отказът за регистрация на животновъден обект, обективиран в писмо с изх. № РД27-1848/15.06.2018г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Шумен, е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

 От това следва, че жалбата на  Е.Ф.М., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният отказ като законосъобразен, постановен при спазване на материалния закон и на неговата цел, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите чл.143, ал.4 от АПК, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на направените разноски, следва да бъде уважено. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ОДБХ - гр. Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ф.Б., с постоянен адрес ***, срещу ОТКАЗ  за регистрация на животновъден обект, обективиран в писмо с изх. № РД27-1848/15.06.2018г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Шумен.

 ОСЪЖДА Е.Ф.Б., с постоянен адрес *** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Шумен сума в размер на 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.