Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №.14

 град Шумен, 31.03.2014 г. 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА 

   Шуменският административен съд в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав: 

                                                                         Председател: Росица Цветкова  

при участието на секретаря Св. А.

като разгледа докладваното от административен съдията Р. Цветкова адм.д. №34 по описа на 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

   Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалби от Б.Ф.А. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №РД09/0044/03.01.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /Д”СП”/ град Каолиново.

   Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на административния акт и в частност наличие на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Твърди, че оспорената заповед не съдържа мотиви - фактически и правни основания, довели до издаване на оспорения административен акт. Жалбоподателката излага доводи, че пред административния орган е представила всички необходими документи към всяка молба-декларация за отпускане на целева помощ за покупка на ортопедични обувки за нейното дете и за един доста продължителен период административният орган е отпускал тези средства като е приемал, че са налице законовите основания за това. Излагат се и доводи, че жалбоподателката винаги е представяла в указания срок доказателства, че средствата са разходвани и то по предназначение. На тези основания жалбоподателката моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №РД09/0044/03.01.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” град Каолиново и да и присъди на направените по делото разноски.

   Ответната страна Директорът на Д „СП” град Каолиново, редовно призован, за него се явява ст. юрисконсулт М. А., която излага доводи за неоснователност на жалбата и моли като така да бъде отхвърлена.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   По отношение допустимостта на жалбата: Жалбата до съда е депозирана на 17.01.2014 г., поради което същата е подаден в срока по чл.149 ал.1 АПК, доколкото оспореният административен акт е връчен на 13.01.2014 г.

   Процесната заповед е издадена с правно основание чл.43а ал.6 и чл.43б от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Съгласно чл.43б лицата, не използвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта, а съгласно чл.43а ал.6 от същия Правилник при закупуване или извършване на ремонт на медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение в размер под лимитите по чл.40 ал.2 правоимащото лице възстановява разликата до отпуснатата целева помощ.

   Тези разпоредби, както и ЗИХУ, не предвиждат специален ред за оспорването на този вид административни актове, следователно, се прилага общият ред за оспорване по АПК, тъй като безспорно обжалваната заповед представлява акт по чл.21 ал.1 АПК, с който се засягат права на адресата, не е изключена изрично от обхвата на съдебния контрол и поради това този контрол е допустим. Съдът дължи разглеждането на жалбата в производство по оспорване на индивидуални административни актове, в което е допустим изборност на реда за оспорването - чл.81 ал.1 и чл.145 ал.1 АПК. Посоченото е приложимо, предвид липсата на изрична разпоредба, която да предвижда задължително обжалване по административен ред в специалния нормативен акт.

   С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо. Разгледана жалбата по същество се явява и основателна.

   С обжалваната заповед Директорът на Д "СП" град Каолиново на основание чл.43а ал.6 и чл.43б от ППЗИХУ, както и във връзка със Заповеди №№107/21.04.2009 г., 33/11.03.2010 г., 112/19.10.2010 г., 51/17.05.2011 г., 29/31.03.2012 г. и 72/03.07.2013 г. за отпускане на целева помощ за покупка, изработка или ремонт на МИ и ПСПС на жалбоподателката, е постановил да се възстанови същата като недължими средства - отпуснати по 6 бр. молби - декларации със следните  входящи номера, както и със съответните заповеди на същия административен орган, представени по делото, за закупуване на ортопедични обувки на М.Ю.И. – дете на жалбоподателката, както следва: 1.По молба – декларация вх.№60/21.04.2009 г. и Заповед №107/21.04.2009 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 190.00 лв. 2.По молба – декларация вх.№21/05.03.2010 г. и Заповед №33/11.03.2010 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 190.00 лв. 3.По молба – декларация вх.№84/18.10.2010 г. и Заповед №112/19.10.2010 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 136.00 лв. 4.По молба – декларация вх.№38/16.05.2011 г. и Заповед №51/17.05.2011 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 190.00 лв. 5.По молба – декларация вх.№23/30.03.2012 г. и Заповед №29/31.03.2012 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 136.00 лв. и 6.По молба – декларация вх.№45/02.07.2013 г. и Заповед №72/03.07.2013 г. на основание чл.42 ал.1 от ЗИХУ, като подлежащата на възстановяване сума е в размер на 190.00 лв.

   Като мотиви в заповедта са посочени единствено две правни норми – чл.43а ал.6 и чл.43б от ППЗИХУ с посоченото по-горе съдържание, а именно изброяване само на молбите - декларации и посочване на заповедите, с които са отпуснати целевите помощи на жалбоподателката и съответно размера на сумата.

   Посочените правни норми от своя страна въвеждат две различни хипотези. Разпоредбата на чл.43а ал.6 от ППЗИХУ въвежда хипотезата за възстановяване разликата на отпуснатата целева помощ от правоимащото лице, когато стойността на закупеното или ремонтирано медицинско изделие е под отпуснатия лимит. Разпоредбата на чл.43б от ППЗИХУ касае съвсем различна хипотеза, а именно възстановяване на цялата сума при неизползване на целевата помощ по предназначение. В заповедта административният орган не се е позовал на други доказателства, събрани в хода на административното производство.

   Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

   Съгласно чл.42 ал.2 ППЗИХУ целевите помощи като процесната се отпускат със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". Процесната заповед за възстановяване на помощта е издадена от органа, постановил отпускането й - Директор на Дирекция „СП” град Каолиново. С оглед на това съдът приема, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен орган, тъй като преценката за възстановяването на помощта е свързана с изпълнението на първата заповед, доколкото същото не е възложено на друг орган и това не следва от изрична разпоредба на закона.

   Оспорената заповед е издадена в писмена форма. В съдържането и обаче са изложени само фактически основания, свързани с отпускането на целевата помощ, но не и такива, свързани с възстановяването й, което представлява нарушение по чл.59 ал.2 т.4 АПК. Това е довело до необоснованост на заповедта.

   В оспорената заповед липсват каквито и да са мотиви – фактически основания, имащи някакво отношение към чл.43а ал.6 и чл.43б от ППЗИХУ. В заповедта не са посочени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че жалбоподателката е изразходвала целева помощ в размер под отпуснатия минимум, поради което дължи възстановяване на разликата. Напротив, видно от диспозитива на самата заповед, който е недвусмислен, административният орган е разпоредил връщане на цялата сума, отпусната с конкретната заповед. Следователно разпоредителната част на административния акт изключва въобще основанието по чл.43а ал.6 от ППЗИХУ.

   В заповедта не са посочени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че жалбоподателката е използвала целевата помощ не по предназначение, поради което дължи възстановяване на цялата сума на основание чл.43б от ППЗИХУ. Видно от диспозитива на административният акт е вписано „недължими средства”, което предполага изначално липса на основание за отпускане на този вид целева помощ, което обаче е различно от хипотезата на чл.43б от ППЗИХУ и най-вече не е основание за възстановяване на вече отпусната целева помощ.

   При липсата на фактически и правни основания в оспорения административен акт съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност. Не посочването на фактическото основание за издаване на акта – чл.59 ал.2 т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, тъй като това са факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим ограничителен белег на това право. За това липсата им не просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Доколкото в настоящата хипотеза административният акт не съдържа фактическо основание за неговото издаване, то същият се явява незаконосъобразни. Налице е визираното в разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК отменително основание – неспазване на установената форма, което е абсолютно основание и е достатъчно за отмяна на акта.

   Следва да се отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия административен акт, така и в доказателствата към административната преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е позовал при постановяване на акта си или изрично е препратил. В процесната заповед няма такова позоваване и препращане. Към преписката е приложен Констативен протокол №1/06.01.2014 г., който обаче е съставен след издаване на Заповедта, поради което не може да се приеме, че съдържа фактически основания към заповедта. При липсата на фактически и правни основания в оспорения административен акт съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност на акта, тъй като не е ясно въз основа на какво и защо е разпоредено възстановяване на вече отпусната целева помощ, поради което не може и да се прецени и материалната законосъобразност на административния акт, т.е. съответства ли той на материалния закон.

   В тази връзка следва да се посочи, че в приложения по делото КП изрично е посочено, че целевата помощ е отпусната неправомерно и то за целия период от 2009 г. до 2013 г., което е констатирано от извършена проверка от инспектората на АСП, поради което сумите следва да бъдат възстановени с лихви в касата на Д „СП” град Каолиново. Никъде в този протокол не е посочено, че правоимащото лице е действало недобросъвестно, което се доказва и от изисканите от съда административни преписки по всяка молба – декларация, по която е издадена и съответната заповед. Още с първата молба – декларация вх.№60/21.04.2009 г. жалбоподателката е представила всички необходими документи, относими към разпоредбата на чл.40 от ППЗИХУ за отпускане на целева помощ за ортопедични обувки на детето М.Ю.И., в това число и медицински документ Протокол №451/19.06.2008 г. на МК – специал. ортопед. ЛКК, с вписан повод за съставяне именно подпомагане за ортопедични обувки от ДСП, в който протокол е посочена и диагнозата, вкл. и сантиметри на скъсяване на крака. Въз основа на този Медицински протокол  административният орган по всичките подадени молби декларации за периода 2009 г. – 2013 г. е преценил, че са налице основанията и е издал Заповеди по реди на чл.42 ал.1 от ЗИХУ, с които е отпуснал целева помощ на жалбоподателката за закупуване на ортопедични обувки – 1 чифт за детето и М.И., в съответния размер.

   Независимо от горното, съдът приема, че целевата помощ е изразходвана по предназначение и в целия размер, което се установява от представените по делото шест броя фактури и приемо - предавателни протоколи. Тези доказателства по категоричен начин установяват факта, че целевата помощ е изразходвана по предназначение – закупени са ортопедични обувки за детето и точно за сумата, която е отпусната по заповедта. Няма спор, че тези документи са представени на административния орган в срока, посочен в разпоредбата на чл.43а ал.4 от ППЗИХУ и доколкото са представени по административната преписка от административния орган следователно са известни на същия.

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но при издаването и не е спазена установената форма – липсват фактически основания, поради което административният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Липсват каквито и да са мотиви, относими към посоченото от административния орган правно основание за възстановяване на помощта, което води до необоснованост на заповедта, което от своя страна е от значение за материалната й законосъобразност. Събраните по делото доказателства не водят до извода, че целевата помощ не е използвана по предназначение и в пълен размер, което противоречи на правното основание на заповедта.

   В настоящото производство жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноски по делото, но доказателства за направени съдебни разноски не бяха представени, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

   Водим от горното, съдът 

Р  Е  Ш  И: 

   Отменя изцяло Заповед №РД09/0044/03.01.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” град Каолиново.

   Разноски не се присъждат.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК. 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.