О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№534

гр.Шумен, 10.08.2018г.

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на десети август две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                        Административен съдия: Снежина Чолакова

като разгледа докладваното от административния съдия АД № 137 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Сдружение с общественополезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", със седалище с.Никола Козлево, общ.Никола Козлево, ул.Девети септември № 19, представлявано от председателя Н.н.к., срещу Изричен отказ на Директора на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Паламара" (ТП "ДЛС Паламара"), с.Венец, общ.Венец, обективиран в писмо изх.№ 305/21.03.2018г., с което е отказано изготвяне на мотивирано писмено предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД до Директора на Изпълнителна агенция по горите за изменение границите на ловностопански район Мировци. В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното писмо, като се твърди, че същото е постановено при неспазване на установената форма, в нарушение на административнопроизводствените правила, при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел. Счита се, че правилно административният орган е преценил, че подаденото от сдружението - жалбоподател Заявление вх.№ 337/16.03.2018г. е такова за откриване на процедура по регистрация на новосформирана ловна дружина, както и, че част от процедурата по тази регистрация е обособяването на нов ловностопански район в землището на с.Красен дол, но в нарушение на закона Директорът на ТП"ДЛС Паламара" не е изпълнил вмененото му задължение да отправи мотивирано писмено предложение до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)  за обособяване на нов ловностопански район в землището на с.Красен дол, което е задължително условие за последваща регистрация на новосформираната ловна дружина. Сочи се, че в случая не е необходимо представяне на протокол от общо събрание на ЛРД, с.Мировци по чл.3а, ал.2, т.1 от ППЗЛОД, тъй като въпросното изискване касае изменение на границите на отделни утвърдени и съществуващи ловностопански райони по чл.7, ал.5, т.1 от ЗЛОД, а в случая се касае за образуването и утвърждаването на границите на нов ловностопански район. Извежда се извод за приложимост на нормата на чл.7 от ЗЛОД, като позоваването на чл.3а от ППЗЛОД от страна на издателя на акта е неправилно и противоречи на чл.15 от Закона за нормативните актове. Отправя се искане за отмяна на атакувания изричен отказ, както и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по прилагането на закона. Претендират се направените деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващото сдружение, чрез процесуалния си представител - адвокат С.С. от АК-гр.Шумен, поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като ги доразвива.

Ответникът - Директор на ТП "ДЛС Паламара", с.Венец, общ.Венец при Североизточно държавно предприятие, в приложен писмен отговор, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата, като процесуално недопустима, а алтернативно - като неоснователна. Счита, че в случая не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, тъй като предложението за обособяване на ловностопански район до изпълнителния директор на ИАГ представлява част от производството по издаване на заповед на министъра на земеделието, храните и горите за утвърждаване или изменение на границите на ловностопанските райони по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Твърди се също, че атакуваното писмо има информативен характер и по същество с него се дават указания на сдружението за допълване на представената от него документация, доколкото от приложения протокол на ловната дружина не става ясно какви решения са взети и с какво мнозинство. С оглед на това излага аргументи за недопустимост на жалбата. Алтернативно се навеждат доводи за нейната неоснователност, поради непълнотата на представените от сдружението документи. С писмената защита е отправена и претенция за присъждане на деловодни разноски съобразно приложени към нея списък по чл.80 от ГПК и доказателства за договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Заинтересованата страна Сдружение "Ловно-рибарско дружество Паламара", с.Венец, с Булстат 177229087, редовно призована, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Сдружение с общественополезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001г." е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд-гр.Шумен с решение № 537/30.07.2001г. по ф.д.№ 537/2001г. по описа на ШОС, видно от удостоверение № 537/2001 от 02.02.2018г.(л.8). Според приложената справка от Търговския регистър и данните, съдържащи се в него, на 18.06.2018г., т.е.в хода на съдебното производство, сдружението е било пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК 127533504.

С Протокол от 12.03.2001г. за обособяване на Ловностопански район № 11 на Ловно-рибарска дружина Мировци (л.178) бил определен ловностопанския район на Ловна дружина Мировци, включваща землищата на с.Мировци и с.Красен дол, с обща площ 5043 ха.

Впоследствие със Заповед № РД 46-1540/22.08.2001г. на Министъра на земеделието и горите (л.31-41, л.187-192) били определени границите на ловностопанските райони в района на дейност на Държавно лесничейство "Нови пазар", като в т.11 от същата е посочено, че Ловностопански район Мировци включва територията на землищата на с.Мировци и с.Красен дол с обща площ 5043 ха.

С договор от 04.01.2010г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД (л.162), сключен между Държавно горско стопанство"Нови пазар" и Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", с.Никола Козлево, на сдружението било възложено стопанисването и ползването на дивеча в описаните в договора ловностопански райони, в т.ч. Ловностопански район Мировци, включващ землищата на с.Мировци, общ.Нови пазар, обл.Шумен и с.Красен дол, общ.Никола Козлево, обл.Шумен(т.1.I.1.).

Със Заповед № РД 49-56/28.07.2010г. на Министъра на земеделието и храните (л.152), било разпоредено вливането на Държавно горско стопанство "Нови пазар" в Държавно ловно стопанство"Паламара", считано от 01.10.2010г.

         Със Заповед № РД-49-108/13.04.2011г. на Министъра на земеделието и храните (л.148-149) било създадено "Североизточно държавно предприятие" със седалище в гр.Шумен, в чийто район на дейност било включено и  ТП"Държавно ловно стопанство - Паламара".

Със Заповед № РД 49-170/13.08.2013г. на Министъра на земеделието и храните (л.155), считано от 01.11.2013г. бил намален района на дейност на ТП"Държавно ловно стопанство - Паламара" с 6320.6 ха, представляващи горските територии - държавна собственост, намиращи се в Община Нови пазар и ТП"Държавно горско стопанство - Шумен" с 6 441,7 ха, представляващи горските територии - държавна собственост, намиращи се в Община Каспичан, като описаните площи били предоставени на новосъздаденото със същата заповед Териториално поделение "Държавно горско стопанство - Нови пазар" към  "Североизточно държавно предприятие", гр.Шумен, със седалище гр.Нови пазар и район, включващ горските територии на територията на община Нови пазар и община Каспичан.

С Договор № 76/30.11.2017г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД (л.165 и сл.), сключен между ТП"ДЛС-Паламара", с.Венец и Сдружение "Ловно-рибарско дружество Паламара", с.Венец, на сдружението било възложено стопанисването и ползването на дивеча в описаните в договора ловностопански райони.

Със Заповед № 147 от 21.03.2018г. на Директора на ТП "ДЛС Паламара", с.Венец (л.157) бил прекратен договорът за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключен на 04.01.2010г. между ДГС"Нови пазар" и Сдружение с обществено-полезна дейност"Сдружение на ловците Глиган 2001", с.Никола Козлево, в частта му по т.I.1.I1, отнасяща се до предоставяне за ползване на Ловностопански район Мировци, като посоченият ЛСР е бил изваден от обхвата на договора, поради преминаване на Ловна дружина Мировци от Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001" към Сдружение "Ловно-рибарско дружество Паламара", с.Венец.

С Допълнително споразумение № 60/16.05.2018г. (л.161) към Договор № 76/30.11.2017г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключено между ТП"ДЛС-Паламара", с.Венец и Сдружение "Ловно-рибарско дружество Паламара", с.Венец, стопанисването и ползването на дивеча в Ловностопански район Мировци, обхващащ землищата на с.Красен дол, общ.Никола Козлево и с.Мировци, общ.Нови пазар, било предоставено на Сдружение "Ловно-рибарско дружество Паламара", с.Венец.

Междувременно със Заявление вх.№ 137/16.03.2018г. Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган-2001" отправило искане до Директора на ТП "ДЛС Паламара", с.Венец да регистрира по реда на чл.30, ал.3 от ЗЛОД  новосформираната Ловна дружина с.Красен дол, която да бъде включена в състава на Сдружението. Към заявлението били приложени Протокол от 13.03.2018г. на Управителния съвет на Сдружението, с който последното дава съгласието си за учредяването на Ловна дружина с.Красен дол; както и Предложение от председателя на Сдружението за обособяване на ловностопански район в землището на с.Красен дол, община Никола Козлево и определяне на граници на ловностопанския район във връзка с учредяване на новосформираната Ловна дружина с.Красен дол. Приложен бил и Протокол от 10.03.2018г. за проведено учредително събрание за образуване на Ловна дружина с.Красен дол, община Никола Козлево, придружен със списък на ловците, взели участие в събранието, с положени от последните подписи.

С писмо изх.№ 305/21.03.2018г. Директорът на ТП"ДЛС Паламара", с.Венец при Североизточно държавно предприятие, гр.Шумен уведомил Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган-2001", че отказва да изготви предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД за изменение на границите на Ловностопански район Мировци, поради липсата на приложен към заявлението протокол от общото събрание на Ловна дружина с.Мировци по чл.3а, ал.2, т.1 от ППЗЛОД.

Цитираното писмо е оспорено с жалба вх.№ 450/13.04.2018г. по описа на ТП"ДЛС Паламара", с.Венец, депозирана от Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", с.Никола Козлево, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

След образуване на съдебното производство, с писмо изх. 545/06.06.2018г. Директорът на ТП "ДЛС Паламара" (л.228) указал на  сдружението-жалбоподател, че с оглед придвижване на процедурата, визирана в чл.3, ал.2 от ППЗЛОД, следва да бъдат представени протокол от учредителното събрание на Ловна дружина с.Красен дол с ясно обективирани в него решения за учредяване на дружината и подписи на лицата, определени за секретар и протоколист на събранието; както и протокол от общо събрание на Ловна дружина Мировци, съдържащ решение за изменение границите на района, взето с обикновено мнозинство от членовете на дружината.

В отговор на същото, Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", с.Никола Козлево депозирало пред Директора на ТП " ДЛС Паламара" отговор, в който посочило, че в случая не е необходимо представяне на протокол от Общо събрание на Ловна дружина - с.Мировци по чл.3а, ал.2, т.1 от ППЗЛОД, поради което е отправило искане за изготвяне на мотивирано писмено предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД до изпълнителния директор на ИАГ за обособяване на ловностопански район в землището на с.Красен дол, което да бъде предоставено на новоучредената Ловна дружина - с. Красен дол в състава на Сдружение с обществено-полезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", с.Никола Козлево и издаване на съответната заповед от Министъра на земеделието, храните и горите, за предоставянето му.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на същата съдебно производство - прекратено, поради следните съображения:

По същество, с оспореното писмо Директорът на ТП "ДЛС-Паламара", с.Венец е отказал да изготви мотивирано писмено предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД до изпълнителния директор на ИАГ за изменение на границите на Ловностопански район - с.Мировци.

Съгласно чл.6 от ЗЛОД, ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони. Според чл.7, ал.1 от с.з., ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, като в чл.7, ал.4 от ЗЛОД е посочено, че площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона, като в землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район. По силата на чл.7, ал.6 от ЗЛОД, границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. А според ал.7 от същия законов текст, промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

Процедурата по утвърждаване границите на ловностопанските райони, респ. за тяхното изменение, е уредена в Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД). По-конкретно, в чл.3, ал.1 от ППЗЛОД е посочено, че границите на ловностопанските райони се утвърждават със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАГ, като според ал.2 от същия нормативен текст, изпълнителният директор на ИАГ изготвя предложението по ал. 1 въз основа на мотивирано писмено предложение от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

С други думи, промяна в границите на ловностопански райони се осъществява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, въз основа на предложение на изпълнителния директор на ИАГ, което от своя страна се изготвя на база мотивирано писмено предложение на директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2007 г. на ОС на ВАС, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, постановена на основание чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД, с която се определят, съответно изменят границите на ловностопанските райони, не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване функциите си по чл. 4 ЗЛОД по организация на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контрола по стопанисването на дивеча, министърът на земеделието, храните и горите не действа като административен орган, упражняващ властнически правомощия. Определяне границите на ловностопанските райони, съответно тяхното изменение съставлява "дейност по организацията на ловната площ" по смисъла на чл. 4 от ЗЛОД, при която министърът на земеделието, храните и горите действа като представител на държавата в качеството и на собственик на дивеча по чл. 2 от ЗЛОД, а не като административен орган. Предвид горното и издадените от него актове - заповеди, с които се определят и/или изменят границите на ловностопанските райони, нямат властнически, административен характер. Същите заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение, от тях възникват задължения само за подчинените на министъра на земеделието и храните структури да организират стопанисването и опазването на дивеча в ловностопанските райони, включително и чрез сключване на договори с ловно-рибарските сдружения за стопанисване на дивеча, но не засягат пряко правата и интересите на тези сдружения.

По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Доколкото с атакуваното писмо Директорът на ТП "ДЛС-Паламара", с.Венец е отказал да изготви предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД за изменение на границите на Ловностопански район - с.Мировци, по същество със същото е отказано изготвяне на мотивирано предложение до изпълнителния директор на ИАГ за промяна на границите на ловностопански район - Мировци, утвърден с министерска заповед № РД 46-1540/02.08.2001г. С този акт директорът на ТП"ДЛС Паламара" не упражнява властнически правомощия по определяне на районите на дейност на ловните дружини, респ.сдружения, и неговото волеизявление не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Промяната на границите между ловностопанските райони (каквото по същество представлява и обособяването на нов ловностопански район в част от площта, включена в ловностопанския район на Ловна дружина Мировци), попадащо в правомощията на министъра на земеделието, храните и горите, не представлява властническо волеизявление на този орган, което да има характер на административен акт, доколкото има само организационно и вътрешноведомствено значение спрямо подчинените ловни сдружения. При вземането на такова решение не се осъществяват управленски функции от страна на решаващия субект, свързани с нормативно регулирана дейност, от което следва, че и писмото на Директора на ТП"ДГС Паламара", с което се отказва изготвяне на мотивирано предложение за промяна границите на ловностопански район, представляващо част от производството по издаване на заповед за промяна границите на ловностопански район, също не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт.

Правомощието по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД на директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство да изготви мотивирано предложение до изпълнителния директор на ИАГ за утвърждаване, респ. изменение границите на ловностопански район по същество представлява фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Самото фактическо действие/бездействие обективира изявлението на органа - друго изявление не е необходимо. С оглед на това не издаденият от административния орган писмен акт - писмо изх.№ 305/21.03.2018г. на Директора на ТП ДЛС"Паламара" засяга субективни права, свободи и законни интереси на оспорващото сдружение, а неизвършването на фактическото действие "изготвяне на мотивирано писмено предложение" за промяна границите на ловностопанския район на Ловна дружина Мировци. Писмото само обяснява защо органът не е извършил фактическото действие "изготвяне на мотивирано писмено предложение до изпълнителния директор на ИАГ", без само по себе си да засяга правната сфера на адресата си, респ. без да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла, вложен в чл.21 от АПК.

Оспорването на бездействие на административния орган обаче подлежи на разглеждане друго производство - такова по a href="apis://Base=NARH&DocCode=2024&ToPar=Chapпетнадесета&Type=201/"><span sty"&gtГлава Пет"адесета, Раздел Втори от Административнопроцесуалния кодекс (чл.256-257 от АПК), в рамките на което съдът е овластен да провери фактите и законосъобразността на фактическото бездействие на административния орган - в случая - налице ли са били нормативните предпоставки за изготвяне на мотивирано предложение до изпълнителния директор на ИАГ за изменение границите на Ловностопански район - Мировци посредством изваждане на землището на с.Красен дол от този район. В случая обаче съдът е сезиран с оспорване на изричен акт, обективиран в изх.№ 305/21.03.2018г. на Директора на ТП ДЛС"Паламара" и дължи произнасяне само по така заявения предмет, тъй като е обвързан с очертания в жалбата предмет на оспорване (в т.см. Определение № 524 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14242/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева).

Следва да се има предвид също, че оспорването на фактическо бездействие не е ограничено със срок, поради което няма пречка жалбоподателят да го оспори по реда на чл.257 от АПК в отделно производство.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу Изричен отказ на Директора на ТП ДЛС "Паламара", с.Венец, общ.Венец, обективиран в писмо изх.№ 305/21.03.2018г., следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на същата съдебно производство - да бъде прекратено.

С определение, постановено в открито заседание на 19.07.2018г., съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на делото по същество. Това определение, с оглед констатираната по-горе недопустимост на оспорването, подлежи на отмяна по реда на чл.253 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК.

В съответствие с нормата на чл. 81 ГПК, приложима и в съдебното административно производство на основание чл. 144 АПК, с приключващия делото акт съдът следва да се произнесе по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В случая ответната страна е поискала присъждане на направените деловодни разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, едва с представената на 25.07.2018г. писмена защита, т.е. след приключване на последното съдебно заседание по делото, тогава са представени и доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път - сметка-фактура № 00000018/13.06.2018г. и авизо за платежно нареждане по посочената фактура от 28.06.2018г. При това положение искането за присъждане на деловодни разноски на ответната страна не сезира валидно съда. Този извод следва от т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което, претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. До този момент следва да бъдат представени и доказателствата за направените разноски. Доколкото в случая както искането за присъждане на разноски, така и представянето на доказателства за наличието им, е направено след приключване на последното съдебно заседание по делото, съдът намира, че искането на Директора на ТП"ДЛС Паламара" за присъждане на деловодни разноски, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И   :

ОТМЕНЯ определението от 19.07.2018г. за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество,  постановено по АД № 137/2018г. по описа на Административен съд – гр.Шумен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с общественополезна дейност "Сдружение на ловците Глиган 2001", със седалище с.Никола Козлево, общ.Никола Козлево, ул.Девети септември № 19, представлявано от председателя Н.н.к., срещу Изричен отказ на Директора на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Паламара", с.Венец, общ.Венец, обективиран в писмо изх.№ 305/21.03.2018г., с което е отказано изготвяне на мотивирано писмено предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите за изменение границите на ловностопански район Мировци.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 137 по описа за 2018г. на Административен съд – гр.Шумен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Паламара", с.Венец, общ.Венец за присъждане на направените деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат.

На основание с чл. 160, ал.1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.

         Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Забележка: Определението  е влязло в законна сила на 05.09.2018г. като необжалвано.