Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№12

град Шумен, 26.03.2014 г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 208 по описа за 2013 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба Рег.инд.№ 26-00-3239/19.08.2013г. по описа на община Шумен, депозирана от „Б.” АД, ЕИК 831636680, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев № 62, представлявано заедно от изпълнителния директор А.Д.Д. и прокуриста И.А.Б., против Заповед № РД-25-1625/12.07.2013г. на Кмета на община Шумен за одобряване на проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация (ПУП-ПР) за УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, с който се обединяват УПИ ХІ и задънената улична отсечка от осова точка 118а до осова точка 118б съгласно приложения проект при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. В жалбата се сочи, че „Б.Х”АД притежава правен интерес от оспорване на атакуваната заповед, в качеството си на собственик на УПИ ХХХVІІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, с идентификатор № 83510.670.40, с административен адрес гр.Шумен, бул.Ришки проход, доколкото същият е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения с оспорваната заповед ПУП-ПР, тъй като е съседен на имота, предмет на заповедта за изменение на ПУП-ПР, чието предназначение се променя. Освен това се счита, че имотът на оспорващото дружество по същество се явява част от плана, тъй като достъпът до него се осъществява именно от тупичната улица, премахната с обжалваната заповед, като изменението на ПУП-ПР има за последица ликвидиране на подхода за обслужване на този имот. Излагат се и аргументи, че заповедта е издадена, без административният орган да е събрал всички необходими доказателства и да е изяснил фактите и обстоятелствата, от значение за случая, с което е нарушил чл.9, чл.35 и чл.36 от АПК. Твърди се, че в заповедта не се съдържат конкретни фактически основания за издаването й, в разрез с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Навеждат се и доводи, че в резултат на изменението на ПУП-ПР, транспортният достъп до имота на жалбоподателя става невъзможен, тъй като се осъществява от тупичната улица, както и предвид факта, че е налице значителна денивелация между бул.Ришки проход и нивото на имота. Твърди се също, че евентуален достъп до имот с идентификатор № 83510.670.40 от бул.Ришки проход би противоречал на чл.75, ал.3 от ЗУТ, тъй като ще бъде неудобен и би застрашил безопасността на много хора, с оглед натовареността на булеварда и наличието на спирка на градския транспорт. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на направените деловодни разноски. С писмена молба Рег.№ ДА-01-2386/27.11.2013г. (л.126), депозирана от процесуалния представител на дружеството, се отправя искане за присъждане на деловодни разноски в размер общо на 1007,17 лева, съобразно приложен списък. По делото са постъпили и писмени бележки, съдържащи искане за отмяна на атакувания административен акт.

Ответната страна – Кмет на община Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Заинтересованата страна „В.”ЕООД – конституирана по делото в качеството на собственик на имот с идентификатор № 83510.670.443, представляващ УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, представлявана от адв.И.К. от ШАК, в писмен отговор, в хода на съдебните прения и в писмени бележки, излага аргументи за недопустимост на оспорването, а алтернативно – за неговата неоснователност. Твърди, че оспорването е недопустимо, доколкото се касае за заповед за одобряване на ПУП-ПР  по чл.15, ал.3 от ЗУТ, неподлежаща на обжалване по силата на чл.15, ал.6 от с.з. Освен това счита, че с решение по АД № 343/2011г. по описа на ШАС, съдът се е произнесъл по въпроса с издаването и необжалваемостта на последващата заповед по чл.15, ал.3 от ЗУТ, както и че е решил по същество със сила на пресъдено нещо правния спор относно законосъобразността на решението, с което Общински съвет – Шумен (ОбС) е дал съгласие общинският имот да бъде включен в границите на имот, собственост на „Виас”ЕООД, като е задължил кмета да сключи договор съгласно чл.15, ал.5 от ЗУТ. Навежда и доводи, че жалбоподателят е обвързан от съдебните актове с предмет на оспорване - решения на ОбС-гр.Шумен, по силата на чл.177, ал.1 и ал.3 от АПК, а и в качеството си на купувач на имот, изнесен на публична продан, е придобил само правата, притежавани от длъжника, в т.ч. с всички ограничения за имота (по арг. от чл.496 от ГПК). Излага и доводи за липса на правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като жалбоподателят не е собственик на имот, предмет на плана. По съществото на спора се твърди неоснователност на оспорването, доколкото атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в изискуемата от закона форма и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел. Въз основа на изложените подробни аргументи се отправя искане за оставяне на жалбата без разглеждане, а алтернативно за отхвърлянето й като неоснователна. Претендират се направените деловодни разноски.

Заинтересованата страна „Инхарс”ЕООД, гр.Шумен - конституирана по делото в качеството на собственик на имот с идентификатор № 83510.670.415, представляващ УПИ ХV от кв.340 по плана на гр.Шумен, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Заинтересованата страна община Шумен – конституирана по делото в качеството й на собственик на уличната отсечка от осова точка 118а до осова точка 118б, предмет на ПУП-ПР, представлявана в проведеното на 23.01.2014г. съдебно заседание от главен юрисконсулт Т.И., не изразява становище по съществото на спора.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „Б.”АД се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № 83510.670.40 по КК на гр.Шумен, с площ 1061 кв.м., ведно с изградената в имота складова база, включваща склад с идент.№ 83510.67.40.1, сграда с идент.№ 83510.67.40.2(трафопост) и гараж с идент.№ 83510.67.40.3. Посоченият имот е придобит от дружеството с Постановление за възлагане на недвижим имот изх.рег.№ 02963/26.03.2013г. на ЧСИ с рег.№ 774, с район на действие ОС-гр.Шумен, влязло в сила на 20.02.2013г. (л.8, 25), издадено по изп.дело № 20097740400079 на ЧСИ Я.Д..

Заинтересованата страна „В.”ЕООД е собственик на имот с кадастрален № 83510.670.443, за който е отреден УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, видно от изискана от съда Справка за засегнатите имоти съгласно данните от кадастралния регистър (л.65) и справка от СГКК (л.206 от АД № 343/2011г.). Този имот е образуван от имот с идентификатор №  83510.670.41, собственост на „В.”ЕООД (справка от СГКК и скица - л.25 и л.49 от АД № 228/2011г.), за който е бил отреден УПИ № ХХХVІІІ по плана на гр.Шумен (скица на л.58 от АД № 228/2011г.); и от имот с идентификатор № 83510.670.427, също собственост на „В.”ЕООД (справка на л.23 от АД № 208/2013г. и скица на л.53 от АД № 228/2011г.), за който е бил отреден УПИ № ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен (скица Изх.№ 373/11.05.2011г. по описа на община Шумен – л.56 от АД № 228/2011г.). Видно от обясненията на вещите лица по първоначалната съдебно-техническа експертиза (л.155) исправка от СГКК (л.206 от АД № 343/2011г.), понастоящем имот, представляващ УПИ ХХХVІІІ от кв.340 по плана на гр.Шумен (идент.№ 83510.670.41) не съществува като самостоятелен такъв, а е включен в границите на УПИ ХІ, кв.340 по плана на гр.Шумен (със стар идент.№ 83510.670.427), като обединеният парцел е с идентификатор № 83510.670.443.

Заинтересованата страна „И.”ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор № 83510.670.415, представляващ УПИ ХV от кв.340 по плана на гр.Шумен (видно от Справка за засегнатите имоти, изготвена от община Шумен – л.65 от АД № 208/2013г. и справка от СГКК-гр.Шумен на л.26 от АД № 228/2011г.).

Заинтересованата страна община Шумен е собственик на тупична улица от о.т.118а до о.т.118б, предмет на ПУП-ПР, по отношение на която с Решение № 891 по Протокол № 49/26.05.2011г. ОбС-гр.Шумен е дал съгласие да се преобразува собствеността от публична в частна общинска собственост (л.45).

Със Заявление за административна услуга № 26-00-1453/28.03.2011г. (л.189 от АД № 343/2011г.) В.И.В., в качеството на управител на „Виас”ЕООД, сезирал Кмета на община Шумен с искане за одобряване на ПУП-ПР досежно УПИ ХІ-427 от кв.340 (идент.№ 83510.670.427) и УПИ ХХХVІІІ от кв.340 по плана на гр.Шумен (идент.№ 83510.670.41), като поискал тяхното обединяване. Със  Заповед № РД-25-573/20.04.2011г. (л.191 от АД № 343/2011г.) Кметът на община Шумен допуснал изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІ и ХХХVІІІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, изразяващо се в обединяване на двата парцела и присъединяване към тях на задънената улична отсечка от о.т.118а до о.т.118б.

Във връзка с предстоящото присъединяване на уличната отсечка към имота на „Виас”ЕООД, с Докладна записка Рег.инд.№ 93 00 602/16.05.2011г. по описа на община Шумен (л.30 от АД № 228/2011г.), Кметът поискал да се преобразува собствеността на улична отсечка от о.т.118а до о.т.118б от публична в частна общинска собственост; както и да му се възложи да сключи договор за продажба на общинската част – заличената улична отсечка при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ, след което заявителят да внесе за процедиране и одобряване ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ.

С Решение № 891 по Протокол № 49 от 26.05.2011г. (л.45), ОбС-гр.Шумен е дал съгласие да се преобразува собствеността на улична отсечка от о.т.118а до т.118б от публична общинска в частна общинска собственост, поради отпадане необходимостта от улицата (т.1); възложил е на Кмета на община Шумен да сключи договор за продажба на общинската част при пазарна цена от 100 лева на кв.м. (т.2) и след сключване на договора за продажба на заличената улична отсечка, заявителят В.И.В. да внесе за процедиране и одобряване ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ (т.3). Цитираното решение е обжалвано от „И.”ЕООД пред Административен съд-гр.Шумен, където е образувано АД № 228/2011г. по описа на ШАС. С определение от 13.07.2011г. по АД № 228/2011г. (л.142 от посоченото дело) съдът е оставил без разглеждане жалбата на „И.”ЕООД срещу т.2 и 3 от решение № 891 по Протокол № 49/26.05.2011г., тъй като междувременно със Заповед № РД-15-89/08.06.2011г. на Областния управител на област Шумен (л.91 от АД № 228/2011г.) административният акт в тази му част е върнат за ново обсъждане от ОбС-гр.Шумен. Посоченото съдебно производство е продължило срещу решението на ОбС-гр.Шумен в частта му по т.1 и е приключило с Решение №  152/16.12.2011г. по АД № 228/2011г. по описа на ШАС, с което е било отменено в частта по т.1. С Решение № 13055/22.10.2012г. по АД № 1535/2012г. по описа на ВАС, горепосоченото решение на ШАС е отменено, а жалбата на „И.”ЕООД срещу т.1 от Решение № 891 по Протокол № 49 от 26.05.2011г. на ОбС-гр.Шумен – отхвърлена като неоснователна.

Междувременно с Решение № 926 по протокол № 51/10.08.2011г. (л.52), след провеждане на ново обсъждане на т.2 и 3 от Решение № 891 по Протокол № 49/26.05.2011г., ОбС-гр.Шумен го потвърдил, като възложил на Кмета на община Шумен да сключи договор за продажба на общинската част – заличената улична отсечка от о.т.118а до о.т.118б по пазарни цени в размер на 100 лева за кв.м. без ДДС (т.2); както и след сключването на договор за продажба на заличената улична отсечка, заявителят В.И.В. да внесе за процедиране и одобряване ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ (т.3). Въпросното решение е оспорено пред Административен съд-гр.Шумен с жалба на „И.”ЕООД и протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, който с решение № 11/22.02.2013г. по АД № 343/2011г. по описа на ШАС е оставил без разглеждане жалбата на „И.”ЕООД против решение № 926 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на ОбС-гр.Шумен и протеста на прокурора срещу т.3 от въпросното решение. Със същия съдебен акт съдът е отхвърлил протеста на прокурора от ОП-гр.Шумен срещу т.2 от решение № 926 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на ОбС-гр.Шумен. Въпросното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.03.2013г.

            Преди приключване на описаните по-горе административни и съдебни производства, в изпълнение на невлязлото в сила Решение № 891 по Протокол № 49 от 26.05.2011г. на ОбС-гр.Шумен, на 01.06.2011г. между Община Шумен и „В.”ЕООД бил сключен предварителен договор за прехвърляне на собственост по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ с № 25-01-243/01.06.2013г. по описа на община Шумен (л.38), а именно за изменение на вътрешно регулационната граница между УПИ ХІ – „ПСД” и улична отсечка от осова точка 118а до осова точка 118б, като цялата улична отсечка с площ от 739 кв.м. се присъедини към УПИ ХІ-„ПСД”(п.І). Предвидено е също след влизане в сила на изменението на ПР за присъединяване на заличената улична отсечка, страните да сключат окончателен договор за ликвидиране на възникналата съсобственост по отношение на УПИ ХІ – „ПСД”, кв.340, с площ 15129 кв.м., чрез изкупуване от „В.”ЕООД на общинската част в размер на 739/15129 идеални части, при цена от 100 лева за кв.метър без ДДС.

След приключване на описаните съдебни спорове с влезли в сила съдебни актове, със заявление за административна услуга № 08-00-137/08.04.2013г. (л.34), поставило началото на настоящото административно производство, Кметът на община Шумен се самосезирал с искане за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР досежно част от УПИ ХІ-„ПСД” в кв.340 по плана на гр.Шумен.

Към заявлението е приложено Задание по чл.124, ал.7 от ЗУТ за изработване на ПУП-ПР в обхват – УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен и улица от осова точка 118а до осова точка 118б, собственост съответно на „Виас”ЕООД, гр.Шумен и Община Шумен (л.35). Посоченото задание е съставено от инж.Р.Х. и одобрено от Кмета на община Шумен (видно от отметката, направена върху същото) и е придружено със скица – проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.340 по плана на гр.Шумен (л.36).

Със Заповед № РД-25-735/24.04.2013г. (л.33) Кметът на общината допуснал изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, като е предвидено с ПУП да се обединят УПИ ХІ и задънената улична отсечка, от осова точка 118а до осова точка 118б, съгласно скица-предложение, при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ.

За отпочнатото административно производство са изпратени уведомления на „И.”ЕООД и „Б.Х” АД, връчени съответно на 22.04.2013г. и 17.06.2013г. (съобщение изх.№ 26-00-5502/19.04.2013г. на л.32, известия за доставяне на л.16 и 17).

Несъгласни с проекта за изменение на ПУП-ПР, възражения срещу същото депозирали „И.”ЕООД – с вх.№ 26-00-5502/14.06.2013г. (л.27) и „Б.Х”АД – с вх.№ 26-00-3239/01.07.2013г. (л.22).

Направените възражения са разгледани от Експертен съвет при община Шумен, който с решение по т.1 от Протокол № 26 от 09.07.2013г. (л.14, л.177) ги оставил без уважение, мотивирайки се с влезли в сила решения на ВАС, ШАС и писмено становище на адв.Г.Г. (л.26). В цитираното становище на адв.Г.Г. са изложени аргументи досежно друго административно производство за одобряване на ПУП-ПЗ, с участието на „Виас”ЕООД, а досежно процесното такова е посочено, че следва да бъде решено, като съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ заинтересовани лица са само община Шумен и „Виас”ЕООД, чиито имоти са предмет на промяната и не е необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Заявено е изрично, че след издаване на заповедта за промяна на ПУП, същата следва да се съобщи и на собствениците на съседните имоти, доколкото се сменя предназначението на общинския имот (отпада като улица) в резултат на промяната в плана – чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. За решенията на ОбЕСУТ, с които са оставени без уважение възраженията на „И.”ЕООД и „Б.Х”АД, същите са уведомени със съобщения с обратна разписка съответно на 30.07.2013г. (л.15) и 01.08.2013г. (л.14).

Със Заповед № РД-25-1625/12.07.2013г., Кметът на община Шумен одобрил проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, с който се обединяват УПИ ХІ от кв.340 и задънена улична отсечка от о.т.118а до о.т.118б, съгласно предложения проект по чл.15, ал.3 от ЗУТ.

Цитираната заповед е съобщена на „Б-Х”АД на 06.08.2013г., видно от известие за доставяне с обратна разписка (л.16) и съответните отбелязвания в съобщение № 08-00-137/29.07.2013г. по описа на община Шумен (л.18).

Несъгласно със същата, посоченото дружество я оспорило с жалба, входирана в деловодството на административния орган с Рег.инд.№ 26-00-3239/19.08.2013г., поставила началото на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е изискана и представена цялата административна преписка по издаване на оспорваното решение.

Към делото са приобщени и материалите по АД № 228/2011г. по описа на ШАС, ведно с АД № 1535/2012г. по описа на ВАС и АД № 343/2011г. по описа на ШАС, предмет на оспорване по които са били съответно Решение № 891 по Протокол № 49 от 26.05.2011г. и Решение № 926 по Протокол № 51 от 10.08.2011г., двете на ОбС-гр.Шумен.

По искане на оспорващото дружество и на заинтересованата страна „В.”ЕООД са допуснати две съдебно-технически експертизи (СТЕ), изготвени от инженери със специалност „Геодезия и картография” и „Транспортно и пътно строителство”, приобщени към доказателствения материал.

Според първоначалната СТЕ (л.142), приобщена към доказателствата по делото в проведеното на 28.11.2013г. съдебно заседание, с оспорената заповед се одобрява проект за ПУП-ПР  за УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, като се обединяват УПИ ХІ и задънената улична отсечка от о.т.118а до о.т.118б, при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Предназначението на двата имота преди издаване на заповедта е, както следва: УПИ ХІ от кв.340 – за производствени и складови дейности („ПСД”) и отсечка от о.т.118а до о.т.118б – за тупична улица. В резултат на изменението на ПУП е променено предназначението на тупичната улица в „ПСД”. Посочено е също, че предназначението на УПИ ХХХVІІ от кв.340 (собственост на Б.”АД) също е за „ПСД”, като в имота има изградени склад, гараж и трафопост и в резултат на изменението на ПУП-ПР, се възпрепятства транспортния достъп до УПИ ХХХVІІ от кв.340, предвид наличните конфигурации на терена и входовете за товаро-разтоварна дейност на склада (с идент.№ 83510.670.40.1). В тази връзка е констатирано, че УПИ ХХХVІІ от кв.340 има лице към бул.Ришки проход в размер на 46,5 м., но няма изход/вход към булеварда, както и, че на границата между парцела и булеварда е налице денивелация в размер на 1,5 м. от нивото на бул.Ришки проход до терена на сградата. При това положение, транспортен достъп до имот УПИ ХХХVІІ, кв.340 би могъл да се осигури само след техническо решение – допълнително проектиране на техническо съоръжение за преодоляване на денивелацията и отваряне на нови входове на сградата-склад. Входовете на същата са от страната на границата с имот № 83510.670.443, собственост на „Виас”ЕООД, а от страната на бул.Ришки проход няма такива. Разстоянието от сградата-склад до имотната граница с имота на „В.”ЕООД е 5 метра, а от сградата-склад до границата с тупичната улица – 5,5 метра. При тези разстояния, съобразени с разполагаемата широчина за завиване от 4,00 метра, възможност за достъп до съществуващите входове имат леки автомобили с дължина до 4,7 метра и лекотоварни автомобили тип „Фургон” с дължина 6 метра, но не и товарни автомобили с дължина по-голяма от 6,00 метра. Вещите лица са посочили, че за осигуряването на траспортен достъп до сградата от бул.Ришки проход трябва да се премести конструкцията на автобусната спирка пред имота на жалбоподателя. Посочили са също, че създаването на евентуален вход/изход, осигуряващ транспортен достъп от лицевата страна на имота на „Б-Х” АД *** проход (осъществим с техническо решение) не застрашава живота и здравето на гражданите и целостта на имуществото. В съдебно заседание е уточнено, че транспортен достъп до сградата може да се осъществи само с допълнително проектиране на техническо съоръжение за преодоляване на денивелацията, ситуирано на мястото на съществуващата автобусна спирка и съчетано с нейното премахване, като съществуването на въпросното преместваемо съоръжение  е пречка за осъществяване на транспортен достъп. Вещите лица допълват също (л.155), че тупичната улица от о.т.118а до о.т.118б е създадена със заповед от 2001г., когато имотът на бившия „Шумен БТ” е парцелиран на отделни урегулирани поземлени имоти. Тя е образувана с цел да се осигури лице и достъп до новообразувания УПИ ХХХVІІІ, кв.340 по плана на гр.Шумен, идент.№ 83510.67.41, собственост на „Виас”ЕООД. Впоследствие обаче въпросният парцел е бил включен към УПИ ХІ, кв.340, идент.№ 83510.670.427 (също собственост на „Виас”ЕООД), като обединеният имот е обозначен с идент.№ 83510.67.443. Тъй като този имот има достъп и лице към ул.Цветан Зангов, е отпаднала необходимостта от осигуряване на лице и достъп до бившия парцел УПИ ХХХVІІІ, които са били осигурени с тупичната улица, премахната с обжалваната заповед.

            С допълнителната СТЕ (л.223), приобщена към доказателствения материал в съдебно заседание от 27.02.2014г., е установено, че изменението на ПУП-ПР не води до намаляване повърхността на имоти №№ 83510.670.415 (собственост на „Инхарс”ЕООД) и 83510.670.40 (собственост на „Б-Х”АД), както и не води до противоречащо на техническите правила и нормативи разположение на съществуващите сгради. Изменението на ПУП-ПР е съобразено с действащата кадастрална карта и е изработено на нейна база. В експертизата подробно е обяснено в какво се състоят възможните технически решения за достъп до имот № 83510.670.40. Първото техническо решение се изразява в изграждане на рампа, разположена между северозападната имотна граница (тази към процесната тупична улица) и сградата с идентификатор № 83510.670.40.1, и свързваща бул.Ришки проход и североизточната част на имота, където са разположени входовете на склада. Второто техническо решение се изразява в изграждане на рампа между югозападната имотна граница (тази с бул.Ришки проход) и склада, съпроводено с отваряне на нови входове за товарене и разтоварване. Описаните технически решения са осъществими на фаза технически инвестиционен проект, въз основа на който може да се направи преценка за икономичност. В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че първото предложено техническо решение се изразява в продължаване нивото на тупичната улица, като същото трябва да отговаря на определени конструктивни изисквания за товароносимост, като вещите лица не могат да уточнят в какъв размер ще са необходимите средства за изграждането му. При второто техническо решение денивелацията ще бъде преодоляна с рампа, която започва от границата на имот с № 83510.67.40 и бул.Ришки проход, и достига до сграда с идент № 83510.67.40.1, като за целта трябва да се изгради специална конструкция и да се отвори нов вход в сградата, на ниво, близко до нивото на булеварда, т.е. над нивото на сградата, като в самата сграда също следва да се изгради конструкция. За изграждане на това съоръжение е необходимо неговото проектиране, едва след което може да се направи преценка за предполагаемата му стойност. Вещите лица са уточнили, че и при липса на сгради в имота, транспортният достъп до същия би бил осъществим след допълнително изграждане на насип. Посочили са и, че към момента имот № 83510.670.40 към бул.Ришки проход е ограден с ограда, без осигурен вход/изход, а към тупичната улица има изградена частична ограда, по-скоро служеща като подпорна стена. На следващо място, експертите са посочили, че предвижданията на проекта за ПУП-ПР дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ. Заявили са и, че е възможно и друго решение за изменение на ПУП-ПР, при която да бъде засегнат в по-малка степен имотът на жалбоподателя, но това би било предмет на нов, различен проект за ПУП. Посочили са, че с направеното с обжалваната заповед изменение по същество се осигурява пряк достъп от бул.Ришки проход до имот с идентификатор № 83510.67.443 (собственост на „Виас”ЕООД), т.е. се скъсява транспортният достъп до него, който преди се е извършвал от тупичната улица.

            По делото е приложено и удостоверение № 26-00-3239/29.01.2014г. по описа на община Шумен, приобщено без оспорване от страните, от което е видно, че на 13.01.2014г. автобусният заслон, намиращ се на бул.Ришки проход пред имот с идентификатор № 83510.670.40, собственост на „Б.”АД, е премахнат.

            Приобщено е и писмо изх.№ 26-00-3239/24.02.2014г. по описа на община Шумен, от което е видно, че в общинския архив не са установени инвестиционни проекти и/или разрешения за строеж досежно сградите, ситуирани в имот с идентификатор № 83510.67.40.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо.

На първо място, съдът намира, че същото е депозирано срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт, и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на заповедта, независимо от отразяването в същата, че е постановена при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. В тази връзка принципно правилно е становището на „Виас”ЕООД, че съгласно чл.15, ал.6 от ЗУТ, заповедта за одобряване на ПР, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на чл.15,ал. 3, не подлежи на обжалване. Тази разпоредба е приложима в хипотезата, в която се променят границите на урегулираните имоти при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. В случая обаче, промяната в границите на имотите, собственост на „В.”ЕООД *** (тупик от о.т.118а до о.т.118б), е от такова естество, че с нея се променя и предназначението на тупичната улица, доколкото същата престава да съществува като такава, а площта й преминава към УПИ ХІ от кв.340 и придобива неговото предназначение – „Производствени и складови дейности”. Това обстоятелство се установява на първо място от представляващата неразделна част от оспорваната заповед графична част (скица), от която е видно, че тупичната улица се премахва. На второ място, посоченото обстоятелство се установява и от заключението по първоначалната СТЕ, където е посочено изрично, че изменението на ПУП-ПР води до промяна предназначението на улицата от „тупична улица” в „Производствени и складови дейности”. А съгласно чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, при промяна предназначението на имоти, наред със собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на плана, заинтересувани лица са и собствениците и носителите на ограничени вещни права върху съседните имоти.

Неоснователни са и твърденията, че „Б.”АД не притежава правен интерес от оспорване на заповедта, доколкото правото му на жалба произтича от разпоредбата на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, а и по делото са ангажирани безспорни доказателства, че в резултат на изменението на ПУП-ПР, улицата, от която се осъществява достъпът до имота, престава да съществува, т.е. заповедта пряко засяга правата и законните интереси на дружеството в неблагоприятен аспект.

Не може да се сподели и твърдението, че с влизане в сила на решението по АД № 343/2011г. по описа на ШАС, въпросът с изменението на ПУП-ПР е решен с влязъл в сила съдебен акт, респективно възможността за пререшаването му се е преклудирала. На първо място, по посоченото производство съдът се е произнесъл единствено досежно законосъобразността на т.2 от Решение № 926 по Протокол № 51 от 10.08.2011г., с което е възложено на Кмета на община Шумен да сключи договор за продажбата на заличената улична отсечка от осова точка 118а до осова точка 118б, но не и досежно законосъобразността на изменението на ПУП-ПР. А самото заличаване на уличната отсечка е осъществено не с решението на ОбС, а с последващата заповед, предмет на оспорване по настоящото дело. Аргументите на съда, изложени в мотивите на решението по АД № 343/2011г. по описа на ШАС, че евентуално изменение на ПУП-ПР по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ би засягало само собствениците на имотите, предмет на плана, не променят този извод, тъй като мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен това, с цитираното решение се отхвърля протест на прокурора и съгласно чл.177, ал.1 от АПК, същото има сила само по отношение на страните по въпросното дело, сред които като страна не фигурира собственикът на имот с идентификатор № 83510.670.40.

Не на последно място, жалбата е депозирана в законоустановения съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок, доколкото заповедта е съобщена на оспорващото дружество на 06.08.2013г., нормативно регламентираният и указан в самия акт срок е изтекъл на 20.08.2013г.(присъствен ден), а жалбата срещу заповедта е постъпила в деловодството на административния орган преди тази дата - на 19.08.2013г.

Разгледано по същество, оспорването е основателно, поради следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, подробен устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. В случая се касае за одобряване на изменение на ПУП-ПР до един квартал (кв.340 по плана на гр.Шумен), поради което изменението на ПУП-ПР попада в правомощията на кмета на общината.

Заповедта е постановена в изискуемата съгласно чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени правните основания за издаването й, а фактическите основания, обусловили обективираното в акта волеизявление, се съдържат в документите, които са част от административната преписка, приложени са към делото и административният орган се е позовал изрично на тях.

При издаването на заповедта е спазена процедурата по одобряване на ПУП. В хода на административното производство заинтересованите страни са уведомени за проекта за изменение на ПУП-ПР, видно от съобщение № 26-00-5502/19.04.2013г. (л.32) и приложените известия за доставяне до „И.”ЕООД (л.16) и „Б.”АД (л.17), съответно връчени на 22.04.2013г. и 17.06.2013г. С уведомяването за изработения проект за ПУП-ПР, административният орган е дал възможност на засегнатите страни да упражнят правата си по чл.128, ал.5 от ЗУТ. „Б.”АД и „И.”ЕООД са се възползвали от тази възможност, депозирайки възражения срещу проекта за ПУП-ПР – съответно с вх.№ 26-00-3239/01.07.2013г. (л.22) и вх.№ 26-00-5502/14.06.2013г. (л.27). Въпросните възражения са разгледани на заседание на ОбЕСУТ при община Шумен, документирано с протокол № 26 от 09.07.2013г. и са отхвърлени като неоснователни, за което „Б-Х”АД е уведомено на 01.08.2013г. (л.14), а „И.”ЕООД – на 30.07.2013г. (л.15).

Атакуваната заповед обаче е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и в противоречие с целта на закона. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор, а и се установява от графичната част на заповедта и заключението по първоначалната СТЕ, че в резултат на изменението на ПУП-ПР, тупичната улица от о.т.118а до о.т.118б престава да съществува, както и се променя нейното предназначение от „тупична улица”, в „производствени и складови дейности”.

Няма спор и относно обстоятелството, че имот с идентификатор № 83510.670.40, собственост на „Б-Х” АД, е съседен на тупичната улица, както и, че достъпът до имота преди изменение на ПУП-ПР се е осъществявал от тупичната улица.

Спорът се свежда до това налице ли са предпоставките за изменение на ПУП-ПР по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ, както и дали изменението на ПУП-ПР и произтичащото от него премахване на тупичната улица, преустановява достъпа до имот с идентификатор № 83510.670.40.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗУТ, границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, като при промяна на граници на УПИ – общинска собственост, договорът по ал.3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма (чл.15, ал.5 от ЗУТ). Съдът намира, че в случая не са налице визираните в чл.15, ал.5, във вр.с ал.3 от ЗУТ предпоставки за изменение на ПУП-ПР. По този ред могат да се променят само граници между поземлени имоти, по начин, който засяга единствено правата и законните интереси на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху тези имоти. Т.е. промяната на границите да е от такова естество, че да не рефлектира върху други поземлени имоти освен тези, чиито граници се променят. В случая не се касае за такава хипотеза, защото с одобрения ПУП-ПР на практика единият от имотите – тупична улица, преминава в границите на УПИ ХІ  от кв.340 по плана на гр.Шумен, като по този начин губи предназначението за „тупична улица” и придобива ново предназначение – за „производствени и складови дейности”. Т.е. с присъединяването на тупичната улица към УПИ ХІ от кв.340 по същество се променя и нейното предназначение, което означава, че не се касае за изменение на ПУП, одобрен при условията на чл.15, ал.3 и 5 от ЗУТ, доколкото този ред е приложим само в случаите, когато със съгласие на всички собственици на поземлени имоти, предмет на плана, се променят само границите между тези имоти, без това да рефлектира върху предназначението на същите. В този ред на мисли, не  са налице фактическите обстоятелства, обуславящи приложението на посочената нормативна разпоредба, цитирана като правно основание за издаване на оспорваната заповед. Действително с влязлото в сила решение на ОбС-гр.Шумен е дадено съгласие за промяна собствеността на улицата от публична в частна общинска собственост, но това обстоятелство обуславя единствено възможността на Кмета на общината да се разпорежда с този имот, доколкото спрямо него е отпаднала забраната за това, регламентирана в чл.7, ал.2 от ЗОбС, но не и да одобрява изменение на ПУП досежно същия в нарушение на нормативните изисквания.

На второ място, от събраните по делото доказателства се установява, че планът е одобрен в нарушение на изискванията на чл.6 от АПК и чл.108, ал.5 от ЗУТ относно спазване принципа на съразмерност и икономическа осъществимост на предвижданията му. От заключенията по съдебно-техническите експертизи се установява, че преди изменението на ПУП-ПР с процесната заповед, имот с идент.№ 83510.670.40 граничи с две улици – тупичната улица от о.т.118а до о.т.118б и бул.Ришки проход, с лице към двете улици съответно 22,80 към тупика и 46,50 метра към булеварда. Независимо от това, достъпът до имота се осъществява само от тупичната улица, респ. такъв не е налице от бул.Ришки проход, предвид значителната денивелация между булеварда и имота на жалбоподателя – последният е вкопан на 1,5 метра под нивото на бул.Ришки проход, както и предвид липсата на вход-изход от тази страна на поземления имот. При това положение, според експертите, със затварянето на улицата-тупик, се преустановява достъпът до имот УПИ ХІ, кв.340 по плана на гр.Шумен, независимо, че последният граничи и с друга улица.

Освен това, според първоначалната и допълнителната СТЕ, УПИ ХХХVІІ от кв.340 (собственост на Б.”АД) е с предназначение за производствени и складови дейности, като в имота има изградени склад – триетажна стоманобетонова сграда с идент.№ 83510.670.40.1, гараж – едноетажна масивна стопанска сграда с идент.№ 83510.670.40.3 и трафопост – масивна сграда с идент. № 83510.670.40.2, транспортният достъп до които в резултат на изменението на ПУП-ПР е възпрепятстван, предвид наличните конфигурации на терена и входовете за товаро-разтоварна дейност на сграда 83510.670.40.1. С оглед на това, за осигуряване на транспортен достъп до входовете на сградата-склад, ситуирана в имота, вещите лица са посочили, че е необходимо изграждане на техническо съоръжение за преодоляване на съществуващата денивелация между имота и бул.Ришки проход – рампа, разположена между северозападната имотна граница (тази към процесната тупична улица) и сградата с идентификатор № 83510.670.40.1, и свързваща бул.Ришки проход и североизточната част на имота, където са разположени входовете на склада, като това решение следва да бъде съпроводено с премахване на преместваемото съоръжение (автобусен заслон), ситуиран на бул.Ришки проход пред имота на жалбоподателя; или чрез проектиране и изграждане на специална конструкция (рампа) от границата на имот с № 83510.67.40 и бул.Ришки проход, до сграда с идент. № 83510.67.40.1, съчетано с отваряне на нов вход в сградата на нивото на конструкцията, близко до нивото на булеварда. Т.е. и в двата случая, за осигуряване на транспортен достъп до сградата в имота, е необходимо изграждане на допълнителни съоръжения, респективно допълнителни инвестиции от страна на собственика на същия. Следва да се отбележи, че реализацията на първото предложено техническо решение (което според вещите лица е по-лесно изпълнимо), зависи освен от изграждане на съоръжение, и от премахване на автобусната спирка пред имота. Доколкото обаче в хода на съдебното производство е установено, че макар и след издаване на обжалваната заповед, преместваемото съоръжение е премахнато (удостоверение № 26-00-3239/29.01.2014г. на община Шумен), съдът приема, че се касае за нов факт от категорията на визираните в чл.142, ал.2 от АПК, поради което към момента на приключване на устните състезания пречката за реализиране на това техническо решение е отпаднала. Въпреки това, и двата възможни начина за транспортен достъп предпоставят реализиране на техническо решение – рампа, чието проектиране и изграждане налага допълнителни инвестиции от страна на собственика на имота, а липсата на такова техническо решение напълно изключва транспортния достъп до него. Нещо повече, дори и да се приеме, че в имота не съществуват законни постройки (предвид данните, че в община Шумен не се съхраняват строителни книжа за същите), според заключението по допълнителната СТЕ, уточнено в проведеното на 27.02.2014г. съдебно заседание, и в този случай ще се налага преодоляване на денивелацията между бул.Ришки проход и имот № 83510.670.40, посредством изграждане на насип, също обуславящо извършване на допълнителни инвестиции за собственика на парцела.

С оглед изложеното, съдът намира, че при одобряването на ПУП-ПР, административният орган се е произнесъл в нарушение на общата норма на чл. 6 от АПК, въвеждаща принципа на съразмерност. Според цитирания законов текст, административният орган е длъжен да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал.1), като постановеният от него акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава (ал.2), а в случай на засягане на права или създаване на задължения за други граждани и организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал.3). В конкретния случай се установява, че във всички случаи премахването на тупичната улица, през която се осъществява достъпът до имот с идентификатор № 83510.670.40, ще наложи извършването на допълнителни инвестиции, за да може да се осигури транспортен достъп до имота, какъвто преди изменението на ПУП-ПР е бил налице. Освен това, с изграждането на допълнителни съоръжения или с направата на насип в имота, освен че ще бъде ангажиран финансов ресурс на собственика на имота, въпросното съоръжение или насип ще заеме и част от площта на парцела, като по този начин ще намали реално използваемата част от същия. Всичко това обуславя извода, че с обжалваната заповед се засягат правата на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същата се издава, респективно обективираното в нея волеизявление противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в закона.

Действително, в резултат на продажбата на тупичната улица с площ 739 кв.м., община Шумен ще реализира значителни приходи (по 100 лева на кв.м.), а имот с идентификатор № 83510.670.443 ще има пряк излаз на бул.Ришки проход, което според допълнителната СТЕ ще скъси транспортния достъп от този булевард с около 45 метра. Пропускането на възможността за реализиране на тези ползи обаче в много по-малка степен засяга правната сфера на посочените субекти в сравнение със засягането на правната сфера на жалбоподателя, тъй като при всички случаи, за осигуряване на достъп до имота си от бул.Ришки проход, същият ще бъде принуден да направи допълнителни инвестиции (т.е. ще реализира загуби), които не би направил (респ.реализирал), ако не бъде преустановен достъпът до имота му от тупичната улица. От друга страна, поземлен имот УПИ ХІ от кв.340, собственост на „Виас”ЕООД, има изход към друга улица (ул.Цветан Зангов), а при запазване на тупичната улица и към бул.Ришки проход (макар и опосреден от тупика), така че съществуващото преди изменение на ПУП-ПР положение не създава някакви затруднения във връзка с ползването на този имот.

На следващо място, чл.6, ал.4 от АПК задължава административния орган да изследва дали има повече от една законосъобразни възможности, като при наличие на такива, да избере най-икономично осъществимата и най-благоприятната за държавата и обществото. Чл.108, ал.5 от ЗУТ също изисква  предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и кварталите. В случая административният орган, в чиято тежест е установяването на фактическите основания за издаване на административния акт, не е ангажирал доказателства, че предвижданията на ПУП-ПР, предмет на оспорваната заповед, са най-икономично осъществими. В тази връзка, видно от заключението по допълнителната СТЕ, за преценка на това обстоятелство е необходимо изготвяне на технически проект, въз основа на който може да се установи предполагаемата стойност на инвестицията, необходима за осигуряване достъпа до имота, какъвто не е налице. А и според разбирането на съда, самият факт, че за да осигури достъп до имота си, жалбоподателят трябва да направи допълнителни инвестиции и да отвори вход в изградената на границата с бул.Ришки проход ограда, означава, че предвижданията на ПУП не са икономично осъществими. От друга страна, в хода на административното производство административният орган изобщо не е обсъждал наличието и на други възможности за изменение на ПУП-ПР, които в по-малка степен засягат правата и интересите на собственика на имот № 83510.670.40. А според  направеното уточнение от вещите лица по втората СТЕ в съдебно заседание, няма техническа пречка и би могло да се одобри изменение на ПУП-ПР, като се затвори само част от тупичната улица, разположена източно от парцела на „Б-Х” АД (т.е.тупика да продължи да съществува само до вътрешната граница между УПИ ХХХVІІІ и УПИ ХІ). Това означава, че има и друга техническа възможност за изменение на ПУП-ПР, която е по-благоприятна за жалбоподателя и която изобщо не е обсъждана, което също е в подкрепа на извода за несъразмерност на изменението на ПУП-ПР, одобрено с обжалваната заповед, тъй като от няколко възможни хипотези, не е избрана тази, която в най-малка степен засяга права и законни интереси, респективно се явява най-благоприятна за държавата и обществото.

Освен това, доколкото по делото е установено, че ПУП-ПР е одобрен при несъблюдаване на чл.6 от АПК и чл.108, ал.5 от ЗУТ, не са налице и предпоставките на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за изменението му, въпреки съгласието собствениците на имоти по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ (община Шумен и „Виас”ЕООД), тъй като наличието на такова съгласие не изключва необходимостта от спазване на останалите нормативни изисквания за одобряване изменение на ПУП-ПР, което в случая не е сторено.

На следващо място, в разрез с позицията на „Виас”ЕООД, съдът намира, че съществуването на влезли в сила решения на ОбС-гр.Шумен, с които се дава съгласие за промяна собствеността на тупичната улица от публична в частна собственост и се възлага на кмета на общината да сключи договор за продажба на същата, след което да се внесе за процедиране и одобряване на ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, не изключват задължението на административния орган да упражни възложеното му правомощие при съблюдаване изискванията на ЗУТ, което той не е направил със заповедта, предмет на обжалване по делото.

Съдът намира за неотносимо към казуса твърдението на „Виас”ЕООД, че изграденият в УПИ ХХХVІІ склад не се ползва повече от 10 години и се нуждае от ремонт, тъй като това обстоятелство не изключва необходимостта от достъп до имота, препятстван с процесното изменение на ПУП-ПР. Дори и да се приеме, че в поземления имот не са налице законно изградени постройки, след като е безспорно установено, че същият е с денивелация от 1,5 метра спрямо бул.Ришки проход и за осигуряване достъп до него следва да се изгради насип, това е достатъчно, за да обоснове извода, че с изменението на ПУП-ПР неправомерно се преустановява съществуващия до момента достъп до имота на „Б-Х” АД.

            Установеното от вещите лица, че улицата – тупик е създадена през 2001г. по повод парцелирането на имота на бившето „Шумен-БТ” на отделни урегулирани поземлени имоти, с цел да се осигури лице и достъп до новосъздадения УПИ ХХХVІІІ от кв.340, който понастоящем е част от УПИ ХІ от кв.340 и не се нуждае от лице към тупичната улица, не обуславя законосъобразността на оспорвания акт. Това е така, доколкото тупичната улица е създадена с влязъл в сила ПУП и именно от нея се е осъществявал достъпът до имота на „Б.”АД, като последващо изменение на ПУП-ПР е допустимо само по изключение и в изрично предвидените в ЗУТ случаи (арг. от чл.15, ал.1 от ЗУТ). Фактът, че тази улица не е изградена съобразно изискванията на устройствения закон, е ирелевантен за този извод, след като същата съществува според действащия регулационен план, а и на практика се използва съобразно предназначението й по плана. А обстоятелството, че съгласно решение на ОбС-гр.Шумен улицата вече не е публична, а частна общинска собственост, е от значение за това дали може да бъде предмет на разпоредителна сделка, но не означава, че по силата на това решение улицата е престанала да съществува.

Съдът споделя доводите на „Виас”ЕООД, че изграждането на евентуален подход към имота от бул.Ришки проход не би създал опасност за живота и здравето на преминаващите граждани, както и, че в резултат на изменението на ПУП-ПР не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, нито се създават УПИ с лице и повърхност под минимално допустимите такива. Тези обстоятелства обаче не променят направените по-горе изводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наличието на декларация на представляващия „Б.М.К.”ЕООД, гр.Шумен, обективираща съгласието му за допускане изменение на ПУП-ПР (л.218 от АД № 343/2013г.), е без правно значение. Това е така, защото към момента на изготвяне на декларацията посоченото дружество единствено е било обявено за купувач на изнесения на публична продан имот с идентификатор № 83510.670.40 (удостоверение на ЧСИ – л.217 от АД № 343/2013г.). Обстоятелството, че дружеството е било обявено за купувач на имота не означава, че е придобило собствеността върху същия, а само, че е придобило правото да го закупи (арг. от чл.495 от ГПК). По делото не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че това дружество впоследствие е заплатило цената на имота и е станало негов собственик. А и това очевидно не е сторено, след като по същото изпълнително дело и въз основа на същия протокол на ЧСИ от 13.12.2012г., имотът е възложен на „Б-Х” АД с постановление за възлагане от 06.02.2013г., влязло в сила на 20.02.2013г. (видно от самото постановление за възлагане).

В обобщение на изложеното и като взе предвид констатираните пороци на административния акт, съдът приема, че същият е издаден при неспазване на материалния закон и неговата цел, явяващо се основание за отмяната му, като незаконосъобразен.

Оспорващото дружество претендира присъждане на разноски в общ размер на 1007,17 лева (сбор от следните суми: 50 лева – държавна такса; 350 лева депозит за съдебно-техническа експертиза и 10 лева банкова такса; 150 лева юрисконсултско възнаграждение; 11,46 лева - разходи за копирни услуги; 167,71 лева разходи за гориво; 160 лева дневни пари и 108 лева квартирни пари). Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. С оглед на това съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено само досежно сумата от 560 лева, включваща заплатената държавна такса в размер на 50 лева; внесения депозит за вещо лице ведно с банкова такса, на обща стойност 360 лева; както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено съобразно чл.8, във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите разноски, претендирани от оспорващия - разходи за дневни, пътни и квартирни пари, и за копирни услуги (на обща стойност 447,17 лева), не съставляват разноски по производството по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК, поради което претенцията за тяхното възстановяване се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.219, ал.1 от ЗУТ, във вр.с чл.168 от АПК, във вр.с чл.172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, съдът  

Р     Е     Ш     И  

ОТМЕНЯ по жалба на„Б-Х” АД, със седалище и адрес на управление гр.София,  представлявано заедно от изпълнителния директор А.Д.Д. и прокуриста И.А.Б., Заповед № РД-25-1625/12.07.2013г. на Кмета на община Шумен за одобряване на проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация (ПУП-ПР) за УПИ ХІ от кв.340 по плана на гр.Шумен, с който се обединяват УПИ ХІ и задънената улична отсечка от осова точка 118а до осова точка 118б съгласно приложения проект при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ.

ОСЪЖДАОбщина Шумен да заплати на „Б-Х” АД,  със седалище и адрес на управление гр.София, , разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част до пълния претендиран от оспорващия „Б-Х”АД, размер.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.