Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№142

град Шумен, 24.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                           Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                             Снежина Чолакова

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 87 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Производството е образувано въз основа на касационна жалба от «Емса груп» ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.Шумен,  представлявано от Е.Ч. с ЛНЧ **********, срещу решение № 15 от 09.01.2014г., постановено по АХД № 1569/2013г. по описа на РС-гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703547/24.06.2013г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Шумен, с което на «Емса груп» ЕООД  на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр.с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него липсва пълно и точно описание на извършеното нарушение. Твърди се, че АУАН и НП са връчени на пълномощници, които не са задължени да получават такива документи, а освен това нямат качеството на прокурист или търговски помощник, поради което не могат да представляват търговското дружество, от което се извлича извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. По съществото на спора се излагат аргументи за незаконосъобразност на даденото предписание, както и за маловажност на неговото неизпълнение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Шумен. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

            Ответникът по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.В., оспорва жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703547/24.06.2013г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Шумен, с което на «Емса груп» ЕООД  на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган – дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, дадено с Протокол за извършена проверка на 19.02.2013г., връчен на 07.03.2013г., а именно точка № 12 «Да осигури топла и студена течаща вода в близост до работните места, съгласно чл.235 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване», със срок на изпълнение 02.04.2013г.(вторник, присъствен ден). Нарушението, реализирано на 03.04.2013г.(денят след изтичане срока на изпълнение на предписанието), е констатирано на 20.05.2013г. при извършване на последваща проверка по изпълнение на дадените задължителни предписания в обекта, стопанисван от «Емса груп» ЕООД – склад за строителни материали, находящ се в гр.Шумен,  За посоченото неизпълнение на задължение на 23.05.2013г., в присъствието на Н.Ч. - упълномощен представител на «Емса груп»ЕООД, против същото е съставен АУАН № 27-2703547, който е връчен срещу подпис на упълномощеното лице. Както при връчване на АУАН, така и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са направени възражения. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства е издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С обжалваното в настоящото производство решение, РС – гр.Шумен е потвърдил горепосоченото наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект действително не е изпълнил даденото задължително предписание, като чрез бездействието си е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП административно нарушение. В тази връзка съдът е посочил, че констатираното неизпълнение на задължителни предписания е правилно квалифицирано и санкционирано съобразно нормата на чл.415, ал.1 от КТ. Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата. Констатирал е и, че административнонаказващият орган е извършил правилна индивидуализация на наложеното наказание, определяйки го в минималния размер, предвиден в закона за това нарушение. По изложените съображения е потвърдил изцяло атакувания пред него санкционен акт.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Касационната инстанция намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното неизпълнение на предписание по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Както правилно е отбелязал районният съд, в АУАН и обжалваното НП изрично и ясно е посочено, че нарушението, извършено от дружеството, се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, да осигури в определения срок до 02.04.2013г. топла и студена течаща вода в близост до работните места в обект, стопанисван от «Емса груп» ЕООД. Касационният състав споделя изводите на районния съд, че в случая в хода на административно наказателното производство по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното постановление съдържат всички визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. В случая административното наказание е наложено за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, според която норма, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000лв. Напълно обосновано въззивният съд е приел, че изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което в конкретния случай е дадено с протокол за извършена проверка, връчен на 07.03.2013г.

С оглед доводите на касатора следва да се отбележи, че предметът на нарушението не е законосъобразността на даденото задължително предписание във връзка с констатацията на проверяващите за това, че работодателят не е осигурил топла и студена течаща вода в близост до работните места в стопанисвания от него склад, съгласно изискването на чл.235 от Наредба № 7/23.09.1999г., а неговото неизпълнение в срок. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение с нормата на чл.415, ал.1 от КТ. Доказателства за изпълнение на предписанието не са представени пред административно наказващия орган. Напротив, от писмените обяснения, снети от Е.Ч. – управител на дружеството, се установява, че са предприети действия за изпълнение на даденото предписание, но същото не е изпълнено както в указания срок, така и към момента на извършване на контролната проверка – 20.05.2013г. В хода на съдебното производство дружеството също не е представило доказателства за изпълнение на даденото предписание. Същевременно като причина за неизпълнението се сочи непосочването в предписанието какво се разбира под използвания израз «в близост до работните места», както и, че контролните органи не са проверили дали в намиращата се в обекта тоалетна няма топла и студена течаща вода. Доводите за незаконосъобразност на предписанието са ирелевантни за административно наказателния спор, защото установяването на това обстоятелство не променя факта, че е налице дадено задължително предписание от контролен орган, което е влязло в сила (предвид липсата на твърдения, че е било обжалвано) и което не е изпълнено от дружеството - работодател. Тези доводи биха имали значение единствено при оспорване на дадените предписания по реда на чл.405 от КТ, но не и в административно наказателното производство, където основният въпрос е налице ли е извършено административно нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и кой е неговият автор. Единственият релевантен факт, който обуславя налагането на санкцията, е установен надлежно от ШРС и той се свежда до неизпълнението на влязлото в сила предписание. От друга страна твърденията, че при контролната проверка не е установено по безспорен начин дали действително в обекта няма топла и студена течаща вода, правилно не са кредитирани от въззивния съд, тъй като самият управител по време на извършването й писмено е заявил, че не е осигурена топла течаща вода, а и не са ангажирани доказателства, нито твърдения в обратна посока.

Правилно въззивният съд е приел, че при връчване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на нормативно регламентираната процедура. АУАН е връчен на лицето Н.Ч., упълномощена с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа с Рег.№ 4118/12.04.2013г. на нотариус с район на действие ШРС, в което е посочено правото на пълномощника да извършва от името и за сметка на «Емса груп»ЕООД всякакви правни действия, в т.ч. да съставя, подписва, подава и получава от името на дружеството всички необходими документи. При това положение посоченото лице е било надлежно упълномощено да представлява дружеството, както и да подпише съставения срещу последното АУАН. Без значение за този извод е дали лицето е имало съответното задължение да присъства при съставяне на АУАН и неговото връчване, както и дали има качеството прокурист, търговски пълномощник или търговски помощник на дружеството по смисъла на Търговския закон, доколкото се е легитимирало като пълномощник на юридическото лице и е извършило съответните действия в рамките на предоставената му от управителя на същото представителна власт. Аналогичен е и изводът досежно редовността на връчване на НП, доколкото последното е връчено срещу подпис на друг пълномощник на дружеството – П.Х.. А и надлежното връчване на санкционния акт е от значение единствено за преценка дали и кога същият е влязъл в сила, респ. дали е оспорен в преклузивния седемдневен срок, като евентуално нередовно връчване на НП по никакъв начин не рефлектира върху обективираното в него властническо волеизявление, респективно не може да обоснове неговата незаконосъобразност.

Що се касае до твърденията, че констативният протокол е бил съобщен на управителя на «Емса груп»ЕООД, който е чужд гражданин и не владее български език, обосновано районният съд е отхвърлил тяхната основателност, доколкото от приложените по делото доказателства се установява, че въпросният протокол е бил надлежно преведен на управителя Е.Ч. от лицето Н.Ч., което означава, че правата на санкционирания правен субект не са били нарушени. Още повече, че екземпляр от въпросния протокол е бил връчен на управителя на дружеството, така че последният е разполагал с възможност да си осигури превод на същия, в случай, че не е разбрал в какво се изразяват дадените на дружеството задължителни предписания.

Неоснователна се явява и тезата на нарушителя за маловажност на санкционираната деятелност по смисъла, вложен чл.28 от ЗАНН. В чл. 415в от КТ е регламентирана административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, което по същността си представлява специално правило, дерогиращо общата норма на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл. 415в от кодекса, имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи, за разлика от общата хипотеза на „маловажност”, не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В контекста на посоченото, наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ изключва приложението на общата по чл. 28 от ЗАНН, в случаите, в които не са налице условията за приложение на специалната такава, който извод следва и от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. Преценката за маловажност на административното нарушение на норми от КТ следва да бъде извършвана при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 415в от цитирания нормативен акт. В настоящия случай обаче не може да се говори за маловажност на нарушението, защото констатираното нарушение не покрива характеристиките на маловажно нарушение по смисъла на чл.415в КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Липсват доказателства, а и не се твърди, че дружеството е отстранило приписаното му нарушение по реда, предвиден в КТ, което изключва необходимостта от преценката за наличието или липсата на претърпени вреди от страна на работниците и служителите. С оглед гореизложеното, касационният съдебен състав приема, че процесната деятелност не представлява „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ, като същевременно спрямо нея не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Анализът на цитираните доказателства обосновава извода за съставомерност на санкционираното деяние на плоскостта на приложения от наказващия орган административно наказателен състав. При това положение, като е приел, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е безспорно установено, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилна индивидуализация на наложеното наказание, районният съд е постановил своя съдебен акт при съблюдаване на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 09.01.2014г., постановено по АХД № 1569/2013г. по описа на Районен съд – град Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                               2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2014г.