Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№141

град Шумен, 24.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                          Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                         Снежина Чолакова

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 79 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр.Шумен, чрез И.С.И. – главен юрисконсулт при ОДМВР – Шумен, с адрес гр.Шумен, ул. Сан Стефано № 2, срещу Решение № 1 от 08.01.2014г., постановено по АНД № 256/2013г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 12/13.05.2013г., издадено от Началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав, с което на Д.А.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че необосновано въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че механа «Елените» се стопанисва от «Ада Смядово»ООД, както и, че подведеното под отговорност физическо лице е управител на посоченото заведение. Сочи се, че с оглед произтичащото от субсидиарно приложимия НПК служебно начало, ако е считал, че релевантно за административно-наказателната отговорност обстоятелство не е установено, съдът е следвало да събере доказателства в тази насока. По съществото на спора се навеждат доводи, че ответникът в касационното производство е субект на визираната в чл.45, ал.2 от ЗЗД отговорност и е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение, като за съставомерността на деянието му по приложения административно-наказателен състав е без значение, че не е представляващ търговското дружество, стопанисващо заведението, при положение, че е управител на посочения обект. Въз основа на изложените аргументи, се отправя искане за отмяна на съдебното решение, съответно за постановяване на ново решение, потвърждаващо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът в касационното производство – Д.А.Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.Д. Р. от ШАК оспорва жалбата, като излага аргументи за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Излага аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол, Районен съд – гр.Велики Преслав е отменил наказателно постановление на Началника на РУП-гр.Велики Преслав, с което на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД на Д.А.Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева, а именно за това, че на 13.04.2013г. около 22.50 часа в гр.Смядово допуснал за времето от 22.00 часа до 06.00 часа детето С.Р.М., на 15 години, в управлявания от него търговски обект – заведение «Елените», находящо се в гр.Смядово,  в нарушение на чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗД (без родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете и без осигурено пълнолетно дееспособно лице за негов придружител). За констатираното нарушение в присъствието на санкционираното лице е съставен АУАН № 12/26.04.2013г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. При така установените факти, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото не са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че процесното заведение – механа «Елените», се стопанисва от «Ада-Смядово»ООД, както и, че наказаното лице Д.А.Д. е управител на обекта. Въз основа на това е счетено, че възведеното срещу дееца обвинение в извършване на административно нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗД, във вр.с чл.8, ал.3 и 4 от с.з., не е доказано по безспорен начин от наказващия орган, чиято е тежестта на доказване в административно-наказателното производство. Същевременно е изложил аргументи за неоснователност на твърденията на нарушителя, че АУАН е съставен в нарушение на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочил е и, че отсъствието на управляващия заведението по време на извършване на нарушението по принцип не изключва административно-наказателната му отговорност, доколкото се касае за деяние, извършено при условията на чл.24, ал.2 от ЗАНН, регламентиращ института на допустителството. Приел е също, че невъзможността въз основа на външния вид на непълнолетното лице да се прецени възрастта му не е основание за отпадане на отговорността за посоченото нарушение, тъй като при полагане на дължимата грижа възрастта на клиентите на заведението може да бъде установена. Аргументирал е и извод за немаловажност на деянието, с оглед високата обществена опасност на същото и важността на засегнатите обществени отношения. Въз основа на изложените доводи е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание обаче, настоящият състав намира, че въз основа на възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място, не може да бъде споделена застъпената от първоинстанционния съд позиция за недоказаност на обстоятелствата, че търговското дружество „Ада-Смядово”ООД стопанисва механа „Елените”, находяща се в гр.Смядово, както и, че именно санкционираното лице е управител на въпросното заведение. Посочените факти се установяват от показанията на св.И.М.И., работила като сервитьор в обекта по време на извършване на полицейската проверка, която заявява изрично, че заведението се стопанисва от горепосоченото търговско дружество с управител А. Д.А., както и, че синът му Д.А.Д. е управител на заведението. В подкрепа на нейните изявления са и показанията на полицейските служители В.А.А. и Т.А.И.. Освен това, в хода на касационното производство е представено допълнително споразумение към трудов договор № 05/07.02.2007г., сключено на 03.01.2012г. между „Ада-Смядово”ООД в качеството на работодател и ответника в касационното производство в качеството на работник, от което е видно както, че заведението се стопанисва от посоченото търговско дружество, така и, че Д.Д. заема длъжността „салонен управител” в същото. А и самият нарушител изрично е посочил пред проверяващите органи, че именно той ръководи и организира работата в заведението в качеството на негов управител. С оглед на това, в разрез с позицията на районния съд, настоящият съдебен състав приема, че посочените обстоятелства, релевантни за административно-наказателната отговорност на дееца, са установени по безсъмнен начин. Действително в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са приложени писмени доказателства, удостоверяващи кое търговско дружество стопанисва обекта и кое лице е управител на този обект, но това е последица от бездействието на съда, който не е изпълнил вмененото му от чл.13, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК задължение да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Но и без представянето на посоченото писмено доказателство, по делото е било установено в достатъчна степен, при това не само въз основа на самопризнанията на нарушителя, но и от показанията на разпитаните свидетели, че именно „Ада-Смядово”ООД стопанисва заведението, а управител на обекта е подведеното под административно-наказателна отговорност лице.

Доколкото е установено, че Д.Д. е салонен управител на механа „Елените”, където е извършено санкционираното нарушение, съдът приема, че същият е субект на визираната в чл.45, ал.2 от ЗЗД отговорност. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗД, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева. В чл.8, ал.3 от с.з. е предвидено задължение за родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете от 14 до 18 години, да го придружават на обществени места след 22,00 ч., като в ал.4 е регламентирана възможност детето да посещава обществени места в тяхно отсъствие, но само след осигуряване на друго пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Внимателният прочит на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав обосновава извода, че управителят на заведението следва да носи визираната в разпоредбата административно-наказателна отговорност, тъй като под израза „управляван от него търговски обект” се има предвид именно лицето, на което е възложена организацията на работата в съответното заведение, без значение дали това лице е управител и на търговското дружество, стопанисващо обекта. В този ред на мисли възражението на ответника в касационното производство, че не е отговорен за допуснатото нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗД, тъй като е само салонен управител на обекта, нает по трудов договор и като такъв не отговаря за пропускателния режим в същия, е неоснователно, доколкото, с оглед естеството на заеманата длъжност, в правомощията на последния е да създаде необходимата организация за недопускане на малолетни и непълнолетни лица в обекта без придружител, след 22.00 часа. Действително същият в това си качество не може да наеме охранителна фирма, която да осъществява пропускателен режим, но това е само един от възможните, но не и единствен вариант за спазване на регламентираните в чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗД изисквания.

На следващо място, по делото е безспорно установено, че на 13.04.2013г. около 22.50 часа в управляваното от дееца заведение се е намирало непълнолетно лице – на 15 навършени години, както и че същото не е било придружавано от пълнолетно такова, което да има качеството на негов придружител по смисъла, вложен в чл.8, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка, за да е налице придружаване по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо придружителят да е изрично определен от родителя или друго лице, полагащо грижи за детето, и то по начин, че същият да знае къде се намира детето и на кое лице е поверил грижите за него. А в случая, видно от снетите писмени обяснения от Е.И.И. - майка на детето, същата не е имала информация къде се намира синът й, както и не е възлагала на друго пълнолетно лице да го придружава, което по безспорен начин доказва, че момчето не е имало пълнолетен придружител по смисъла на горепосочената нормативна разпоредба, надлежно оторизиран като такъв от неговия родител. С оглед на това санкционираната деятелност притежава всички признаци от обективната страна на административнонаказателния състав, визиран в чл.45, ал.2 от ЗЗД. В качеството си на управляващ процесното заведение, Д.Д. е следвало да създаде такава организация на работа, при която лица под 18 години без съответен придружител да не пребивават в заведението след 22.00 часа, което не е сторил, видно от констатациите на органите на МВР, като по този начин е осъществил горепосоченото нарушение. В тази връзка правилно районният съд е приел, че в случая се касае за деяние, извършено при условията на чл.24, ал.2 от ЗАНН, регламентиращ института на допустителството, с оглед на което отсъствието на нарушителя от заведението към момента на установяване на непълнолетното лице без придружител в него, не изключва отговорността му. За съставомерността на деянието на последния е достатъчно, че в качеството си на управляващ търговския обект, деецът не е предприел необходимите мерки за недопускане на непълнолетни лица в заведението след 22.00 часа, без значение дали към момента на извършване на нарушението е присъствал в обекта.

От друга страна, според настоящата съдебна инстанция, правилно наказващият орган е приел, че въпросното деяние е извършено виновно от санкционираното лице. От събраните по делото доказателства се установява, че същото е осъществено при непредпазливост под формата на небрежност, доколкото деецът не е предвиждал настъпването на вредните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, тъй като му е била известна забраната в заведението да се допускат непълнолетни лица без придружител след 22.00 часа, както и, че е задължението за създаване на конкретната организация за това е негово в качеството му на управител на обекта. Не могат да се споделят доводите, че е нямало как да се установи, че лицето е било непълнолетно, с оглед ръста му и начина, по който е изглеждало, тъй като не е съществувала пречка възрастта му да бъде надлежно установена със съответен документ за  самоличност. Впрочем в тази връзка и районният съд принципно застъпва същата позиция, като изложените от него аргументи напълно се споделят и от касационната инстанция.

Обоснован е и довода на съда за липса на основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид немаловажността на санкционираното деяние, произтичаща от факта, че със същото се накърняват интересите на деца, респективно се застрашава тяхното психическо и физическо здраве. Още повече, че в резултат на процесното нарушение в търговския обект е допуснато присъствие след 22.00 часа на лице, навършило едва 15 години, т.е. на възраст, близка до границата с малолетието, с оглед на което не може да се приеме, че деянието се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид по смисъла на чл.93, т.9 от НК, субсидиарно приложим по силата на чл.11 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че деянието на Д.Д. притежава всички признаци от визираното в чл.45, ал.2 от ЗЗД административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което, като го е подвел под административно-наказателна отговорност на плокостта на посочения административно-наказателен състав, наказващият орган е постановил правилен и законосъобразен санкционен акт, който не страда от пороците, установени от районния съд.

За процесното административно нарушение законодателят е предвидил налагане на глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. В случая на Д.Д. е наложена глоба в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

В обобщение на гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати установените от въззивния съд съществени нарушения на административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е фиксирано в нормативно установените предели, при съблюдаване на неговите цели, предвидени в чл.12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла, вложен в чл.27 от с.з., поради което атакуваното решение следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, респективно, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, потвърждаващо наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ решение № 1 от 08.01.2014г. по АНД № 256/2013г. по описа на Районен съд-гр.Велики Преслав и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12/2013г. от 13.05.2013г., издадено от Началника на РУ „Полиция” - гр.Велики Преслав, с което на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето на Д.А.Д., ЕГН **********,***, на длъжност управител на заведение „Елените” към „Ада – Смядово”ООД, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                   2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2014г.