Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№140

град Шумен, 24.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                               Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                                  Снежина Чолакова

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 73 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 22 от 14.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1610/2013г. по описа на Районен съд – Шумен е изменено Наказателно постановление №27-2703721/07.10.2013г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) на «М енд С» ООД, гр.Шумен,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен,  представлявано от М.А. е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1500 лева, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ на дружеството е наложена «имуществена санкция» в размер на 300 лева за маловажен случай на нарушение по чл.415 от КТ. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби както от санкционирания субект - «М енд С»ООД, така и от Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен.

В касационната жалба на «М енд С» ООД, гр.Шумен се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не бил отчел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, опорочаващо издаденото наказателно постановление. Твърди се, че актосъставителят и административно наказващият орган са съставили и издали съответните актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.21, ал.2 от НПК, тъй като представителят на санкционираното търговско дружество е чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език, а по силата на цитираните норми актосъставителят и наказващият орган е следвало да осигурят присъствието на лицензиран преводач. Доколкото това не е сторено, е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо отмяна на НП. По изложените доводи е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на измененото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призовано, «М енд С»ООД не изпраща представител.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба и от Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен. Административно наказващият орган твърди, че дружеството е санкционирано за неизпълнение в срок на дадено му задължително предписание, като това деяние не попада в категорията на маловажните нарушения, поради което в случая не може да намери приложение привилегированият състав, регламентиран в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Като е изменил наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, квалифицирайки констатираното неизпълнение на административно задължение като «маловажно нарушение» по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, районният съд е нарушил материалния закон. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание Дирекция «Инспекция по труда», чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.В., поддържа касационната жалба, като същевременно излага аргументи за неоснователност на жалбата, подадена от «М енд С» ООД, гр.Шумен.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура изразява становище за допустимост на касационните жалби, считайки депозираната от «М енд С» ООД такава за неоснователна, а жалбата на Дирекция «Инспекция по труда» - за основателна. Навежда доводи за неприложимост на привилегирования административно-наказателен състав, визиран в чл.415в, ал.1 от КТ, предвид високата обществена опасност на нарушението, обусловена от значителното закъснение, с което са изплатени трудовите възнаграждения на работниците.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр. Шумен е изменил Наказателно постановление №27-2703721/07.10.2013г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ на «М енд С» ООД, гр.Шумен,  е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1500 лева, за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание, обективирано в т.23 от Протокол за извършена проверка, съставен на 20.08.2013г., връчен на дружеството на 21.08.2013г., със срок на изпълнение 02.09.2013г., а именно «работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения за м.юни 2013г. - чл.128, т.2 от КТ». Нарушението е установено на 20.09.2013г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на «М енд С» ООД – гр.Шумен. При проверката е констатирано, че даденото с т.23 от Протокол от 20.08.2013г. преписание, не е изпълнено по отношение на шофьорите, П.Р.Х., И.З.И., А.С.Й. и Т.В.Т. в указания срок. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол, съставен на 20.09.2013г. Въз основа на констатациите при проверката, проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение № 27-270371/20.09.2013г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В АУАН е отразено обстоятелството, че неговото съдържание е преведено от Е.П..

След съставяне на АУАН, дружеството депозирало в Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен писмено Уведомление вх.№ 0074-4156/02.10.2013г., с което заявило, че нарушенията, установени при проверката, в това число и по съставения АУАН № 2703721, са отстранени. Към същото били представени писмени доказателства, от които е видно, че «М енд С» ООД - гр.Шумен е изплатило на шофьорите П.Р.Х., И.З.И., А.С.Й. и Т.В.Т. дължимите им трудови възнаграждения за м.юни 2013г. – разчетно-разплащателна ведомост за м.юни 2013г.(факт, който се потвърждава от Дирекция «Инспекция по труда» в касационната жалба).

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, Директорът на Дирекция «Инспекция на труда» - гр.Шумен е издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Районният съд е установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект действително не е изпълнил даденото задължително предписание, като чрез бездействието си е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП административно нарушение. Първоинстанционният съд е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата.  Наред с това обаче, въззивният съд е счел, че в случая са налице предпоставки за прилагане привилегирования състав на чл.415в от КТ, касаещ отговорност за «маловажно нарушение», тъй като се касае до нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работниците. Предвид гореизложеното и като е отчел, че осъщественото от нарушителя административно нарушение покрива признаците на маловажно такова по своя характер и попада в обхвата на императивната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, въззивният съд е изменил атакуваното НП, като вместо наложената на основание чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложил на «М енд С» ООД – гр.Шумен имуществена санкция в размер на 300лв.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното неизпълнение на предписание по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. В АУАН и обжалваното НП изрично и ясно е посочено, че нарушението, извършено от дружеството, се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, а именно да изплати уговорените трудови възнаграждения за м.юни 2013г. Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд, че в случая в хода на административно наказателното производство по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като счита за неоснователни твърденията на дружеството досежно наличието на процесуално нарушение, свързани с неосигуряването на преводач на управителя на дружеството - турски  гражданин, невладеещ български език, при предявяване и връчване на препис от акта. Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл.84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпросът, свързан с назначаването на преводач. Затова за наличието, респективно липсата, на процесуално нарушение във връзка с правото на санкционираното лице да научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и връчването му, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. В случая «М енд С» ООД е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон и осъществяващо дейност на територията на РБългария. Управителят на дружеството, макар и роден в РТурция, постоянно пребивава в РБългария и има единен граждански номер. От събраните доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, както и от писмените такива – Обяснение, дадено на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от страна на М.А. на 20.09.2013г., може да се съди, че управителят на дружеството е разбрал в какво се изразява конкретното нарушение, за което е съставен актът. Освен това – от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установява, че съдържанието на всички съставени по време на проверката протоколи е превеждано на управителя на дружеството, първоначално от лице, водено от служителите на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, а впоследствие – посредством водения от представляващия дружеството преводач Е.П., като последната е превела и съдържанието на съставения АУАН, в каквато насока е и изричното отбелязване в акта. При това положение следва да се приеме, че управителят на дружеството не е бил лишен от възможността да разбере какви процесуални действия са осъществени спрямо представляваното от него дружество.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че актосъставителят не е имал задължение да осигури преводач, респективно липсата на такъв при съставяне на АУАН, не съставлява нарушение на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства не се установява представителят на дружеството да е възразил при съставянето на акта, че не е разбрал смисъла на отразените в него констатации, нито е отправил искане за назначаване на преводач. Както е отбелязал и въззивният съд, не се констатират нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП в сочения от касатора аспект. Освен това - съществено е това нарушение, което е накърнило/ограничило правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. В случая засягане правата на наказаното юридическо лице не се установява. Напротив – по указания на проверяващите органи, при съставяне на АУАН представителят на дружеството е довел лице, което да му превежда и същото го е запознало със съдържанието на акта. Впоследствие управителят е упълномощил адвокат и своевременно е оспорил законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че както във въззивното производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, по същество не се оспорват констатациите по АУАН, а са наведени твърдения за нарушения на ЗАНН, допуснати в хода на административно наказателното производство, които касационният състав по изложените по-горе съображения намира за неоснователни.

Шуменският административен съд приема, че при безспорната установеност на нарушението, административно наказващият орган неправилно е индивидуализирал същото, като е приел, че извършеното нарушение не се явява маловажно. Доводите, изложени в касационната жалба, депозирана от Дирекция «Инспекция по труда» - Шумен, не обосновават друг извод. Решението е постановено при правилно тълкуване на материалния закон, като настоящата инстанция споделя развитите в него мотиви относно приложимостта на въведения с чл.415в, ал.1 от КТ привилегирован състав за маловажни нарушения на трудовото законодателство. В случая отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.415, ал.1 от КТ, който предвижда имуществена санкция за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. По делото няма спор, че в указания срок – до 02.09.2013г. работодателят не е изпълнил дадените му задължителни предписания, с което на 03.09.2013г. от обективна страна е осъществил административно наказателния състав по чл.415, ал.1 от КТ. Не се спори и относно факта, че след определения в предписанието срок, работодателят е изплатил дължимите на П.Р.Х., И.З.И., А.С.Й. и Т.В.Т. суми, в т.ч. трудови възнаграждения за м.юни 2013г., като по този начин констатираното от контролните органи нарушение е отстранено веднага след установяването му с АУАН № 27-2703721/20.09.2013г., за което административно наказващият орган е уведомен преди издаване на НП - с писмено Уведомление вх.№ 0074-4156/02.10.2013г., съдържащо изявление на дружеството, че нарушенията, установени при проверката, в това число и по съставен АУАН № 2703721, са отстранени. В тази връзка наличието на основанието за прилагането на чл.415в, ал. 1 от КТ е следвало да бъде съобразено още на този етап от производството. Вместо това административно наказващият орган е развил мотиви, че деянието не представлява маловажен случай, доколкото обществените отношения, свързани с полагане на труд са с изключителна важност и затова са обект на по-засилена закрила в синхрон с постановките на Конституцията на РБ. Тези съображения биха могли да се обсъждат във връзка с прилагането на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, регламентираща освобождаването от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, но са неотносими към разглеждания казус, при който от значение е единствено наличието на установените в специалния закон предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.415в, ал.1 от КТ. В случая са налице безспорни доказателства, че нарушението е отстранено в кратък срок от установяването му със съставяне на АУАН, при липса на данни от него да са произтекли вредни последици за работниците. Като е съобразил тези обстоятелства, правилно и законосъобразно въззивният съд счел, че в случая е приложима императивната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ.

Касационният съдебен състав намира за неоснователно възражението на представителя на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен за неприложимост на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ по отношение на нарушения от вида на процесното. Преценката кои нарушения могат да бъдат квалифицирани като маловажни е направена от законодателя – всяко нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, с изключение на нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 – арг. чл.415в, ал.2 от КТ. Доколкото в случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, което е отстранено непосредствено след установяването му със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и предвид липсата на доказани вредни последици за засегнатите работници, районният съд правилно и обосновано е приел, че следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, визираща отговорността при случаите на маловажни нарушения, какъвто безспорно се явява и настоящият. Налице са достатъчно доказателства, сочещи, че нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, като същевременно не са ангажирани доказателства в резултат на неизпълнението на предписанието в срок да са настъпили вредни последици за работниците.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че законосъобразно, в съответствие с материалния закон, въззивният съд е приел, че установеното нарушение покрива признаците на маловажно такова по своя характер и попада в обхвата и приложното поле на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, поради което касационната жалба на Дирекция «Инспекция по труда» – Шумен се явява  неоснователна.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбите пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Така мотивиран, Шуменският административен съд приема касационните жалби за неоснователни, поради което решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 14.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1610/2013г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                           2./п/

          ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2014г.